Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260891
гр.Пловдив 09.07.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№502/2021г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №261888/29.12.2020г.
по гр.д.№12927/2019г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в от ответника
в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с
правно основание чл.124 от ГПК и е признато за установено по отношение на „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД,че сключеният между страните договор за кредит тип кредитна
линия от 22.02.2019г. е недействителен като противоречащ на императивни
изисквания на ЗЗП и ЗПК.Недоволен от така постнановеното решение е останал
ответника в първоначалното производство и моли решението като неправилно и
незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което
исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че е било
невъзможно предвиждането на възнаграждението на поръчителя да фигурира в ГПР,а
така също и че неправилно съдът е приел,че клиентът дължи погасяване на кредита
с по-високи вноски.
В срока е постъпил
отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Не се спори между
страните,че е налице сключен договор за кредит тип кредитна линия от
22.02.2019г.Към договора е представен и погасителен план,от който става ясно,че
сумата ще се върне на равни месечни вноски за 18 месеца,всяка от които в размер
на 145,42лв.По делото е приет и договор за поръчителство от 27.02.2019г. между
кредитодателя „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД като
поръчител,от който става ясно,че поръчителят се е задължил спрямо кредитодателя
да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за
кредит тип кредитна линия.Уговорено е,че поръчителя отговаря солидарно за
всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит спрямо
кредитодателя.
В първоинстанционното
производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става ясно,че в ГПР е
включена само възнаградителната лихва,но не е включен и вноската по
поръчителството на кредита.Тъй като между кредитодателя и поръчителя е било
уговорено и възнаграждение за поръчителството в размер на 1252,44лв.,който също
е следвало да се заплаща от кредитополучателя на равни месечни вноски по 69,58лв.При
така сключения договор за поръчителство в.л. заявява в заключението си,че
годишния процент,с който би се оскъпил кредита е в размер на 41,75%.
При така събраната
фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение
за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради
следното:
От сключения между
страните по делото договор за кредитна линия става ясно,че ищеца е потребител
на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и
ЗПК.По силата на чл.1,ал.2 от Договора кредита се обезпечава с поръчителство на
две физически лица,отговарящи на условията по договора,банкова гаранция или с
лично обезпечение от дружество-поръчител,одобрено от кредитодателя.Ноторно
известен факт е,че обезпечение на кредит с две физически лица,отговарящи на
условията за получаване на заплата минимум 1500лв. представлява затруднение за
кредитоискателя,тъй като такива лица,отговарящи на тези условия са рядкост и се
прибягва до поръчителство от дружество,одобрено от кредитодателя.В договора е
следвало да залегнат като ГПР абсолютно всички суми,платими от кредитополучателя,включително
и възнаградителната вноска по поръчителството на кредита.Видно от самия договор
такава уговорка липсва за включване в ГПР,която да представлява „допълнителна
услуга“,поради което следва да се приеме,че е нарушен чл.19,ал.1 от ЗПК,а нормата
на същия е императивна,поради което пък обосновано следва да се приеме,че е
налице изначална нищожност на договора.
Кредитодателя е бил
длъжен да прецени платежоспособността на кредитоискателя и тогава да му отпусне
искания кредит,а не да товари същия с допълнителни вноски,като възнаграждение
за поръчител,които допълнително утежняват състоянието на кредитоискателя и
водят до по-голяма задлъжнялост,а освен това с вноската за поръчителство се
заобикаля закона понеже не е посочена сумата като дължима в общата сума на
кредита.И на това основание също договорът се явява нищожен.
При така събраната
фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и следва да го потвърди
изцяло.Няма смисъл да се коментират останалите наведени основания,поради
нищожността на договора за кредит тип кредитна линия.
Пред настоящата инстанция са претендирани
разноски от страна на въззиваемата страна по реда на чл.38 от ЗА в размер на 413лв.
за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261888/29.12.2020г. по гр.д.№12927/2019г. по
описа на РС-Пловдив,V гр.с-в.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление:гр.София,ж.к.“Света Троица“ул.“Зографски манастир“ №15,ет.6,вх.Г
да заплати на А.С.В. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:*** направените от него
разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 413лв. /четиристотин и
тринадесет лв./за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: