Р Е Ш Е Н И Е
№ 393/4.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3512 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.К.А. срещу
Наказателно постановление № 177 от 05.04.2019 г., издадено от зам. кмет на
Община Варна, с което на въззивника на основание чл. 178е ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за това, че на 09.02.2019 г.
около 10,10 ч. като водач на МПС – лек автомобил „Нисан“ с рег. № В 1881 РХ при следните обстоятелства: в гр.
Варна, на ул. „Патриарх Евтимий“, пред магазин СВА е паркирал върху тротоар –
нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание Г.К.А., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.А., която излага доводи в
подкрепа на твърдението си, че е допуснато нарушение на материалния закон,
доколкото липсва нарушение. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община – Варна, редовно призована, представлява се
от юрисконсулт П.К., която излага съображения за законосъобразност на
наказателното постановление. Моли за неговото потвърждаване. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
09.02.2019 г.около 10,10 часа св. Д. И. Д. св. Н.Т.Н.
(служители в група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна) изпълнявали служебните
си задължения в гр. Варна, като на ул. „Патриарх Евтимий“, пред магазин СВА
установили паркирани автомобили на тротоара пред магазина, измежду които и лек
автомобил „Нисан“ с рег. № В 1881 РХ, собственост на К.Г.
А.. На последния бил съставен фиш за налагане на глоба, като на 2002.2019 г. в
Община Варна постъпило възражение от бащата на К. А. – Г.К.А., че автомобилът е
управляван не от сина му, а от него. Във възражението Г.А. е оспорил
нарушението. Издаденият фиш е анулиран.
По повод
оспорването на извършеното нарушение на 26.03.2019 г. на въззивника е съставен
акт за установяване на административно нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП от Г.Д.Г.
(старши полицай в група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна). При връчването
на АУАН въззивникът възразил да е извършвал вмененото му нарушение поради това,
че мястото, на което е бил паркиран автомобилът не представлява тротоар, а паркомясто пред магазин СВА и на жилищен блок № 21, където
живее.
Извън
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивникът подал писмено възражение до
зам. кмета на Община Варна Т. И., в което изложил същите доводи за липса на
извършено административно нарушение.
На 05.04.2019 г. Т. В. И.,
зам. кмет на Община Варна, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Г.Д.Г., св. Д. И. Д.,
св. Н.Т.Н., както и писмени доказателства и доказателствено
средство: Устройствен план за кв. 581, кв. 566 и кв.
580 от Подрайон 14; писмо от кмета на Община Варна; 2
бр. писма от Община – Варна, район Одесос от 05.02.2020 г. и 14.02.2020 г.,
заедно с приложената към писмото от 05.02.2020 г. част от регулационен план на
14 м.р., гр. Варна, одобрен със Заповед № 124/16.11.1984 г. на Председател на
Общински народен съвет – гр. Варна, част за строителен и регулационен план от
14 м.р., гр. Варна, одобрен със Заповед № Г – 23/08.05.1992 г. на кмета на
Община Варна, извадка на част от кадастралната карта на район Одесос на
цитираната територия, попадаща в поземлен имот с идентификатор 10135.1026.57,
както и веществени доказателствени средства – 6 бр. снимки и 2 бр. извлечения
от Google карти.
Съдът кредитира свидетелските
показания на св. Г.Д.Г., св. Д. И. Д., св. Н.Т.Н. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Именно от показанията на св. Д. И. Д. и св. Н.Т.Н. се установява, че на процесната дата и място са съставили фишове за налагане на
глоби на автомобили, които са били паркирани на тротоара пред магазин СВА.
Същите изрично посочват, че мястото не представлява паркинг, а обособена част
от инфраструктурата за преминаване на пешеходци. Показанията на двамата
свидетели се потвърждават и от представените от въззивника снимки и
представените от въззиваемата страна извлечения от Google
карти. На същите ясно се вижда, че цялата територия пред магазин СВА без
прекъсване представлява ясно отграничен от пътното
платно тротоар.
Във връзка с възраженията на
въззивната страна, че тази територия представлява двор на кооперация, съдът
намира, че такива доказателства не се представиха пред въззивната инстанция.
Напротив в писмото от кмета на Община Варна до въззивника
от 04.04.2011 г. изрично е посочено, че имотът, в
който се намира кооперацията, в която живее въззивникът, попада в улична
регулация и представлява публична общинска собственост. В тази връзка по делото
не са налице доказателства, които да обосноват различен извод, а именно, че
тази територия, на която са установени на процесната
дата паркирани автомобили, представлява частна собственост, която не е част от
пътното платно. Въззивникът не представи и
доказателства да е собственик на пътя.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, то последният служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира и
представените по делото 2 броя заповеди на кмета на Община Варна като
автентични и относими, като същите удостоверяват компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка
не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на
чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Видно от цитираната по-горе
разпоредба, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако
те са определени от собствениците на пътя или администрацията като места за
паркиране и ако са спазени останалите изисквания на закона.
В случая по делото се установи, че
собственик на улицата (ул. "Патриарх Евтимий") е Община Варна по
силата на §7, ал.1, т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС.
Съгласно пар. 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци.
По несъмнен начин в хода на съдебното
следствие от събраните гласни доказателствени средства се установи, че лек
автомобил „Нисан“ с рег. № В 1881 РХ е бил паркиран
на тротоара пред магазин СВА, намиращ в гр. Варна, на ул. „Патриарх Евтимий“.
Разпитаните по делото св. Д. И. Д. и св. Н.Т.Н. заявяват, че автомобилите, за
които са съставили фишове на процесната дата и място
са били паркирани на тротоара пред магазин „СВА“. От представените по делото
снимки и извадки от Google карти се установява, че територията пред магазина е тротоар. От
техническата документация, представена по делото, се установява, че ул.
„Патриарх Евтимий“ е предвидена и към настоящия момент представлява общинска
улица. Анализирайки показанията на св. Д. И. Д. и св. Н.Т.Н., които посочват,
че процесното място е тротоар, както и снимките, от които се установява, че
територията пред кооперацията и магазин СВА фактически представлява изградена
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци, съдът достигна до извод, че процесният
автомобил е бил паркиран върху тротоар.
В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че на снимки № № 5 и 6, представени от въззивника, ясно се
вижда, че на процесното място има и пешеходна пътека, която свързва двата
насрещни тротоара. В този смисъл очевидно предназначението на тази част от
пътя, за която се твърди от въззивника, че е паркинг, е всъщност да обслужва
пешеходците.
Не са налице и доказателства мястото
да е определено от Община за паркиране, за което доказателствената тежест е на
наказаното лице. В този смисъл е и решение на Администартивен
съд – Варна, постановено по касационно дело № 2269 по описа на съда за 2019 г.
Поради това не следва да се обсъжда от съда и спазването на останалите
изисквания за паркиране.
Следователно правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение по чл. 94,
ал. 3 ЗДвП.
По
въззраженията на въззивника:
Неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител, че от страната на жилищната кооперация, в която
живее, никога не е имало тротоар – от самото постояване на блока, по
съображенията, изложени по-горе относно наличието на ясно изразена част от
пътя, която очевидно е изградена, за да ограничава платното за движение и е
предназначена само за движение на пешеходци.
Обстоятелството, че проверката е
извършена по сигнал не е изключващо отговорността обстоятелство, нито опорочава
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Нещо повече,
въззивникът не отрича да е паркирал на процесната
дата и място автомобила.
По
административното наказание:
Съгласно санкционната разпоредба на чл.
178е ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.
При
определяне на размера на имуществената санкция съдът отчита, че в административнонаказателната
преписка не се съдържат данни въззивникът да е санкциониран за подобни
нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи
път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение
към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието е определено в
минималния размер от 50 лв.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – Община Варна,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 177 от 05.04.2019 г., издадено от зам. кмет на
Община Варна, с което на Г.К.А. на основание чл. 178е ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 94, ал.
3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.К.А., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ВАРНА, ЕИК *********, сумата
от 80,00 лв. (осемдесет
лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: