Решение по дело №41/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 119
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 18 март 2020 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20207080700041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 119

 

гр.Враца, 18.03.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в открито  заседание на 04.03.2020год. /четвърти март две  хиляди и  двадесета година/ в състав:

                                                                                          

Адм. съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при  секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 41   по  описа  на  съда  за  2020г., и  за да се произнесе, взе  предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите  от АПК, във връзка с чл. 118  от Кодекса  за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н.П.М. ***, чрез пълномощника й * С. *** против Решение № 1040-06-1/03.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 061-00-1544-3/25.11.2019г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 24.09.2019г. до 23.09.2020г. в размер на 18,00 лева дневно.

В  жалбата се изразява несъгласие с оспореното решение. Иска се неговата отмяна по съображения изложени в жалбата. Счита се, че срокът, за който е отпуснато паричното обезщетение е правилно определен по чл. 54в, ал. 1 от КСО за разлика от неправилно определения му размер. Твърди се, че неправилно АО е приел, че периодът по чл. 54б, ал. 1 от КСО, от който следва да се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е от 28.08.2019 г. до 23.09.2019 г., като в този период не са включени периоди с осигурителни вноски за безработица и период на осигурена заетост по законодателството на В., а само осигурителен период в България.

В с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител * С., подържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител - * Ц. е депозирано становище, с което оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Иска се потвърждаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като правилни, по подробно изложени в становището доводи – удостовереният осигурителен период от 30.05.2016 г. до 07.09.2019 г., по законодателството на В. не е последната осигурена заетост на жалбоподателката, доколкото за периода от 28.08.2019 г. до 24.09.2019г. последната е работила в „Н.К.“ ЕООД, като ТПО е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При така изложеното, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна  страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което същата е допустима.

С разпореждане № 061-00-1544 от 24.10.2019 г. на Ръководител „Осигуряването за безработица“, съгласно Заповед № 1015-06-161/05.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Враца – л. 27 – 28 от делото,  на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Н.П.М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 24.09.2019 г. до 23.09.2020 г. в размер на 18,00 лева дневно.

Разпореждането е обжалвано с жалба рег. № 1012-06-112/03.12.2019 г. пред Директора на ТП на НОИ – Враца, който се е произнесъл по жалбата с оспореното пред съда Решение № 1040-06-1/03.01.2020 г., с което е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил разпореждане № 061-00-1544 от 24.10.2019 г. на Ръководител „Осигуряването за безработица“ за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 24.09.2019 г. до 23.09.2020 г. в размер на 18,00 лева дневно, като е изложил подробни мотиви в тази насока.

Като доказателства към административната преписка са приложени:

- Разпореждане № 061-00-1544-1 от 28.10.2019г., с което е спряно производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица подадено от Н.П.М.;

- Констативен протокол № КП-5-06-00681118/20.11.2019 г., обективиращ резултатите от извършената проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на  „Н. К.“ ЕООД;

- Разпореждане № 061-00-1544-2 от 21.11.2019г., с което е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица подадено от Н.П.М.;

- Документ U1 вх. № 3209-06-39/24.10.2019г. на английски език;

- Заявка за заверен превод на Документ U1 вх. № 3209-06-39/24.10.2019г.;

- Справка за приети, върнати и липсващи документи; Справка от регистър за трудови договори; Справка от Регистъра на осигурените лица за 2017 г.; 2018 г. и 2019 г.;

- Заповед № 002/24.09.2019 г. за прекратяване на трудов договор № 003/28.08.2019 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено ТПО с жалбоподателката, заемала длъжността „**“ в „Н. ***, считано от 24.09.2019 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Страните нямат спор по фактите относно трудовият и осигурителен стаж, къде е полаган и кога. Не се оспорва и периода, за който е отпуснато парично обезщетение за безработица - от 24.09.2019 г. до 23.09.2020 г.

Спорът е по отношение размера на отпуснатото обезщетение - 18,00 лева дневно. Той е правен и касае тълкуването и съответно правилното прилагане на относимите норми.

Предмет на оспорване е решение на директора на ТП на НОИ – Враца постановено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, който акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Същият е издаден, при спазване на изискуемата форма, като е мотивиран и в него са изложени подробно и ясно фактите, които административният орган е приел за осъществени, както и правното основание за неговото издаване.

Настоящият състав на съда намира, че оспореното решение е постановено в съответствия с приложимия материален закон.

Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Размерът на дневното паричното обезщетение за безработица се определя като процент (60 процента) от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. размера на осигурителния доход, който е загубен в резултат на оставането без работа - чл. 54б, ал. 1 от КСО.

Изчислява се дневен размер на обезщетението и именно този размер се посочва в разпореждането на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с който се отпуска обезщетението.

Както се каза, конкретиката на спора по делото е относно технологията за изчисляване на размера на ПОБ, поради което касае приложението на  чл. 54б, ал. 1 от КСО и нормите на чл. 61 и чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004.

Правилото на чл. 61, § 1 от Регламента се отнася за сумирането на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост. Според съюзната разпоредба, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Разпоредбата на § 2 определя приложимостта на правилото по § 1 в зависимост от това дали лицето, в съответствие със законодателството, съгласно което се претендират обезщетенията, е придобило последно осигурителен период, трудов стаж или стаж като самостоятелно заето лице, ако законодателството изисква подобен период и стаж. Това ще рече, че ТП на НОИ – Враца като компетентна институция в България следва да зачете периодите на заетост на М. във В. като периоди на осигуряване в контекста на правилото по чл. 54а, ал. 1 от КСО, т. к. за тях са представени допустимите и валидни доказателства във вид на документ U001, чието съдържание не се оспорва от страните.

Разпоредбата на чл. 62, § 1 от Регламента въвежда правила относно изчисляването на обезщетенията. Според цитираната норма, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно наето лице съгласно посоченото законодателство. По см. на § 2, правилото по § 1 се прилага и когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на § 3 е неприложима, т. к. жалбоподателят няма качеството на лице по чл. 65, § 5, б. а) от Регламента. Това че рече, че при изчисляване размера на обезщетението ТП на НОИ – Враца следва да вземе предвид само размера на трудовото възнаграждение на М. на последната й работа по трудово правоотношение, а именно в „Н. ***, независимо, че нормата на  чл. 54б, ал. 1 от КСО предвижда осигурителен доход за период от 24 календарни месеца като база за изчисляване на обезщетението.

При съпоставката на чл. 61 и чл. 62 от Регламента е видно, че правилото по чл. 61 урежда периода на осигуряване, който се зачита при определяне правото на обезщетението (в който период е включен периода на осигурена заетост на М. във В.), а това по чл.  62 установява основата, която служи за изчисляване размера на обезщетението и представлява полученото трудово възнаграждение при последната работа на лицето. След като последната работа на лицето е в Р България, то основата за изчисляване размера на обезщетението ще бъде само и единствено полученият доход в България.

Разпоредбите от Регламента имат директно приложение и се ползват с примат пред националното право. Същите са със задължителен характер, съгласно чл. 288 от ДФЕС. При прилагане на правилата по чл. 61 и чл. 62 от Регламента органът правилно е определил механизма за изчисляване на дължимото ПОБ, взимайки осигурителния доход на лицето за периода на работа в Р България през времето от 28.08.2018 г. до 24.09.2019 г. по данните в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в общ размер от 509,93 лева и на негова основа е изчислил среднодневния осигурителен доход от 30,00 лева, от където, прилагайки процента по  чл. 54б, ал. 1 от КСО е формирал размера на дължимото ПОБ в размер на 18,00 лева дневно.

Обективираните в жалбата възражения не намират опора в приложимото право. В тази насока е трайно установената съдебна практика на ВАС по идентични правни казуси /вж. решение № 2363/19.02.2019 г. по адм. д. № 846/2018 г., решение № 8501/25.06.2018 г. по адм. д. № 3363/2018 г., решение № 3022/09.03.2018 г. по адм. д. № 10662/2017 г., решение № 1092/25.01.2018 г. по адм. д. № 8424/2016 г. /.

Ето защо съдът намира, че размера на отпуснатото обезщетение е правилно определен.

В производството по издаване на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица и контролния акт на директора на ТП на НОИ – Враца не е допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Същите са издадени и в съответствие с приложимия материален закон.

С оглед на този извод и предвид изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на ТП на НОИ - Враца на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.М. ***, чрез пълномощника й * С. *** против Решение № 1040-06-1/03.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 061-00-1544-3/25.11.2019г. на Ръководител на осигуряването за безработица за отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 24.09.2019г. до 23.09.2020г. в размер на 18,00 лева дневно.

 

ОСЪЖДА Н.П.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 119 от КСО, вр. чл. 131 от АПК.

 

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: