Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на двадесет и
втори март две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Таня Георгиева и в
присъствието на прокурора Антония Въчкова,
като разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 122 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.05.2019 г., постановена по НОХД №
16352/2015 г. по описа на СРС, НО, 97- ми състав е признал подсъдимия К.Т.Л. за
виновен в това, че на 22.08.2013 г. в гр. София е причинил на С.В.С. средна
телесна повреда по хулигански подбуди, поради което на основание чл. 131, ал.
1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от две години.
С
присъдата, СРС е признал подсъдимия К.Т.Л. за виновен и в това, че на 22.08.2013
г. в гр. София е повредил противозаконно чужда движима вещ собственост на С.В.С.
на стойност 2 565 лв., поради което на основание чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца.
Съдът
е определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание на
подсъдимия К.Т.Л., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, търпимо при първоначален „строг“ режим.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият К.Т.Л. да изтърпи
отделно и отложеното на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказание „лишаване от
свобода“, за срок от три месеца при първоначален „общ“ режим, наложено му с
присъда по НОХД № 6774/2012 г. на Софийски районен съд, в изпитателния срок, на
която са били извършени инкриминираните по настоящето дело деяния.
С
присъдата, съдът е уважил частично приетия за съвместно разглеждане граждански
иск, като е осъдил подсъдимия К.Т.Л. да заплати на С.В.С. и сумата от 1500,00
лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2
от НК неимуществени вреди, като е отхвърлил иска в останала част, до пълния
предявен размер от 3 000,00 лева.
Съдът
е осъдил подсъдимия К.Т.Л. да заплати на С.В.С. сумата от 2565,00 лева,
представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението
по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, както и
направените от него разноски в размер на 500,00 лева, сумата от 162,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск, включително
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК – да заплати по сметка на СДВР сумата от
162,44 лева и по сметка на СРС сума в размер на 270,00 лева, представляващи разноски
по водене на делото.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия К.Л. в лицето на адв. Б.Н., в които се излагат аргументи за неправилност на
постановения съдебен акт. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимото лице. Критикува се дейността на съда по допускане на доказателства
и техния анализ. Отправя се искане въззивната
инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постанови нова, с която подс. Л. да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се иска делото да бъде
върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или за намаляване на размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ в случай, че въззивният съд не
възприеме аргументите за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционния съдебен акт.
В разпоредително заседание на
18.01.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането
на други доказателства.
В проведеното на 15.02.2021 г. съдебно
заседание, въззивният съдебен състав прецени, че за
изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие на осн.
чл. 327, ал. 4 от НПК, поради което допусна до разпит свидетеля С.П.Д. и назначи
СТЕ и СМЕ.
В открито съдебно заседание на 22.03.2021 г.
е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на
което е извършен разпит на свидетеля С.П.Д., като след изслушване на вещите
лица П.В. и д-р Д.Н., по делото са приети назначените от въззивния
съд СТЕ и СМЕ.
В открито съдебно заседание пред настоящия
съд, защитникът на подсъдимия Л., в лицето на адвокат Б., поддържа позицията
застъпена във въззивната жалба, като развива подробни
съображения в тази насока. Позовава се на допуснатите в хода на въззивното съдебно следствие експертизи, като доказващи
тезата на защитата, че пострадал от инкриминирания инцидент се явява самия
подсъдимия. Изразява становище за недоказаност на редица факти и обстоятелства
от деня на инцидента, които поставят под съмнение виновността на подсъдимия в
извършване на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК. В тази връзка посочва,
че във фиша за спешна медицинска помощ е било отразено, че изпратената на
местопроизшествието линейка е освободена в 23:55 часа, противно на установеното
по делото обстоятелство за откарване на подсъдимия в Пирогов. Акцентира на
данните от експертното заключение по изготвената СТЕ за осъществено от страна
на пострадалия обаждане на спешния телефон 112, в което същият е заявил, че е станало
ПТП, но не е изложил твърдения за причинен му побой. Отбелязва, че във фиша за
спешна медицинска помощ за подсъдимия е записано – „нанесен побой“, а по отношения
на пострадалия – „ПТП“. Следващата част от пледоарията на адв.
Б. е посветена на допуснати в хода на производството съществени процесуални
нарушения. Пледира за ревизиране определението на СРС, с което е прието, че
обвинителния акт е изготвен при липса на процесуални нарушения. Фиксира
вниманието на съда върху съдебния протокол от първото по делото съдебно
заседание, за който сочи, че е налице разминаване между цифровото и словесното
записване на датата на провеждането му, както и непосочване името на съдебния
секретар, изготвил протокола и това на участвалия в заседанието прокурор.
Посочва, че пострадалият е конституиран в качеството на частен обвинител, без
да е било направено искане в тази насока, което според защитата се явява
съществено нарушение на процесуалните правила. В заключение се иска отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Представителят на Софийска градска
прокуратура намира авторството и вината на подсъдимия за безспорно доказани, за
което свидетелстват, както пострадалият С., така и свидетелите Х., Г.и Д.. Излага
подробни аргументи относно начина на извършване на деянието и причината за
нанасянето на телесната повреда на пострадалия. Счита за изяснени и причините и
подбудите на подсъдимия за извършване на деянието. В подкрепа на горния извод
се позовава на подадения на тел. 112 сигнал от пострадалото лице, в който се
съобщава за инцидент със засичане между лек автомобил и велосипедист, при който
водача на автомобила е набил велосипедиста. Изразява становище, че поведението
на подсъдимия към пострадалия е ескалирало до хулиганска проява и представлява
израз на незачитане на установените норми на поведение и въведения обществен
ред. Подчертава, че действията на подсъдимото лице са извършени на публично
място, през светлата част на денонощието и в присъствието на множество лица,
част, от които са се намесили в опит да прекратят действията на подсъдимия, от
което според прокурора може да бъде направен извод за тяхното негативно
отношение, неодобрение и възмущение от инкриминираната хулиганска проява
Навежда конкретни контрааргументи по отношение на доводите за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Намира,
че непосочването на името на прокурора, взел участие в съдебното заседание,
касае непълнота на съдебния протокол, която не може да бъде основание за отмяна
на постановената присъда. По отношение на пропуска, досежно
името на съдебния секретар, прокурора подчертава, че задълженията на същия имат
единствено технически характер. В заключение моли въззивния
съд да потвърди присъдата на контролираната инстанция като правилна и
законосъобразна, включително в гражданската й част.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ищец С. – адв. П.,
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна, законосъобразна и обоснована. Намира деянието за безспорно доказано,
като споделя изцяло съображенията, изложени от представителя на държавното
обвинение. По отношение на доводите на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения сочи, че такива не са налице. Твърди, че районният съд не
е допуснал нарушение на процесуалните правила с конституирането на пострадалия
в качеството на частен обвинител и граждански ищец, тъй като последното е било
извършено въз основа на изрична молба. В заключение моли за потвърждаване на
присъдата на първостепенния съд.
Частният обвинител и граждански
ищец С.С., не се явява пред въззивния
съд и не изразява становище по жалбите.
В правото си на последна дума, подс. К.Л. не се признава за виновен и моли съда за
оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и нейното допълнение, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания
за нейното отменяване и за връщане на делото на СРС за повторно разглеждане от
друг състав на съда.
На първо място, с оглед оплакванията от
страна на защитата, въззивният съд подложи на
обсъждане съдебния протокол от проведеното пред първоинстанционния
съд съдебно заседание, на което е даден ход на съдебното следствие, като
намира, че същият е непълен и страда от пороци, които не позволяват
процесуалният документ да бъде третиран като годно доказателствено
средство. Протоколът от съдебно заседание е официален документ и доказателствено средство, относно извършените действия в
рамките на съдебното заседание, който отразява обстоятелства, свързани с
времето и реда на извършването им, събраните и проверени доказателства,
включително и за явилите се страни, свидетели и вещи лица, както и съдебният
състав, извършил съответните процесуални действия. За да има доказателствена сила, протоколът следва да е съставен при
условията и реда, предвидени в закона. Така в конкретния случай по отношение на
проведеното съдебно заседание пред СРС, на което са конституирани страните и е
даден ход на съдебното следствие, въззивната
инстанция счита, че макар и формално да има изготвен протокол, същият по
същество е непълен, тъй като страда от технически пороци, които на практика са
довели до неговата негодност да изпълни функциите, които има съгласно НПК. При
внимателния преглед на коментирания съдебен протокол, настоящият съд констатира
на първо място, че е налице разминаване и противоречие между цифровото и
словесно изписване датата, на която се твърди, че е проведено с.з. Така в
протокола е отбелязана цифрово датата –„26.06.2017 г.“, от друга страна
словесно като дата на провеждане на съдебното заседание е записано – „двадесет
и четвърти юни две хиляди и седемнадесета година“. По общо правило, когато е
налице разминаване между цифровото и словесното отразяване, следва да се вземе
предвид, изписаното с думи. Справката от данните в списъка за призоваваните
лица по НОХД № 16352/2015 г. на СРС за второто по ред съдебно заседание, който
е изготвен за 26.06.2017 г. от 11:30 часа и от призовките за същата дата и час,
обаче сочи недвусмислено, че делото е имало всички предпоставки за
разглеждането му, но не на словесно посочената дата 24.06.2017 г., а на
26.06.2017 г. Наличието на разминаване между цифровото и словесно изписване на
датата в съдебния протокол, води до съществени последици, свързани със съмнение
и предположения относно времето на провеждане на това съдебно заседание.
Следващият недостатък на съдебния протокол, който въззивният
съд констатира, касае въпроса за участвалия в коментираното съдебно заседание,
прокурор. В конкретния случай и доколкото се касае за престъпление от общ
характер, присъствието на представител на държавното обвинение по делото е било
задължително. От протокола за второто проведено съдебно заседание обаче не
става ясно кой прокурор и от коя прокуратура се е явил по делото, предвид
обстоятелството, че в него не е посочено името на прокурора. Не случайно в
протокола представителят на държавното обвинение се вписва с името си, защото
само така може да се прецени участвалото по делото лице в тази функция, дали
наистина заема прокурорска длъжност. В противен случай очевидно би се допуснало
съществено процесуално нарушение с неучастие на надлежна страна в процеса. В
настоящия случай, в съдебния протокол са записани изявления, изхождащи от
прокурор, но от същия не се установява кой именно представител на държавното
обвинение е участвал по делото и е направил въпросните изявления. Разследване за
това обстоятелство обаче не може да се извърши в рамките на въззивното
производство. На последно място, не става ясно и кое е лицето, изготвило самият
съдебния протокол, доколкото в последния липсва посочване и на неговото име.
Така по същество, макар и формално да има изготвен и приложен по делото
протокол за това съдебно заседание, техническите грешки при изготвянето на
същия са довели на практика до липсата на протокол за това съдебно заседание.
Липсата на протокол е процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
винаги се явява основание за отмяна на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане на същата инстанция от друг състав на съда по
аргумент от разпоредбата на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Ако
посочените по- горе процесуални нарушения са в резултат най- вероятно на
технически грешки и пропуски, то това не може да бъде казано за другото
констатирано от въззивния съд процесуално нарушение,
което се изразява в незаконосъобразно приложение на процесуалния закон от
първостепенния съд, изразяващо се в конституиране на пострадалия в качеството
на частен обвинител, без да е направено искане за това.
От материалите по делото се установява, че в
хода на второто по ред съдебно заседание, председателят на съдебния състав е
разяснил на свид. С.С.
възможността да встъпи в процеса като страна в качеството си на частен
обвинител и/или граждански ищец. В отговор повереникът
на пострадалия С., адв. П. е направила изявление, че искането
им е свид. С.С. да бъде
конституиран в процесуалното качество на граждански ищец и е предявила от
негово име граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5565,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат от деянието имуществени
вреди, като са претендирани и неимуществени вреди в
размер на 3000,00 лева. В резултат на това, решаващият съд е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от пострадалия
срещу подсъдимия и го е конституирал обаче освен в качеството на граждански
ищец, но и в това на частен обвинител. Това конституиране е незаконосъобразно
за това, защото в случая липсва изрично волеизявление от страна на пострадалия С.
или неговия повереник, последният да бъде конституиран
като страна, поддържаща и обосноваваща обвинението наред с прокурора.
Действително, в кориците на делото е налична молба от С.С.,
съдържаща искане за конституирането му и в двете процесуални качества. Същата
обаче, нито е била докладвана от председателя на съдебния състав чрез прочитането
й в съдебното заседание, нито съдържащото се в нея искане е било поддържано от
страна на свид. С., който не е заявил пред СРС, че
желае да упражни правото си да се конституира по делото като частен обвинител,
респ. не може да се приеме, че съдът е бил надлежно сезиран с подобна претенция.
Ето защо, при липса на изрично искане в посочения смисъл, първият съд е
следвало да конституира свид. С. единствено в
качеството на граждански ищец. Предвид горното настоящата съдебна инстанция
споделя направеното от страна на защитата възражение за незаконосъобразно
конституиране на пострадалия С.С., като страна по
делото, в качеството му на частен обвинител. При незаконосъобразно
конституиране на частен обвинител е налице съществено нарушение на
процесуалните правила от категорията на абсолютните. Това процесуално
нарушение, изразяващо се в утежняване положението на подсъдимия и неговия
защитник, чрез необходимостта да се бранят и срещу твърденията на
незаконосъобразно конституирано частно обвинение, не може да бъде санирано от втората инстанция.
Поради всичко изтъкнато дотук, въззивният съдебен състав намира, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да се отмени, а делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав при същия първоинстанционен
съд. Невъзможността за отстраняване на нарушенията от въззивният
съд не предполага допълнително излагане на съображения по същество на
наведените защитни доводи.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 348, ал. 1, т. 2 вр., ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, СГС, НО, ХІІ-ти въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда,
постановена на 08.05.2019 г. по НОХД № 16352 от 2015 година по описа на СРС,
НО, 97 състав.
ВРЪЩА
делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на открито разпоредително заседание.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.