РЕШЕНИЕ
гр.
София, 23.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10563 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищецът Е.И. твърди, че на 10.11.2017 г. в гр.
Казанлък е настъпило ПТП, причинено от водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, който при завиване на ляво
отнел предимството и се блъснал в насрещно движещия се мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ********, управляван от ищеца.
Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно
описани в исковата молба, които от своя страна са довели и до отрицателно
отражение върху емоционалното му състояние и върху начина му на живот. Ищецът
твърди, че е направил и разходи за лечението си в размер на 7 005,98 лв. Твърди,
че гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да му заплати сумата 150 000
лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата
7 005,98 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, заедно със законната лихва върху посочените суми от
18.11.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Д.ж.и з.“ АД оспорва исковете.
Твърди, че процесното ПТП не е причинено от поведението на сочения от ищеца
водач, съответно че този водач не е нарушил правилата за движение по пътищата.
Посочва, че ищецът не е получил сочените от него увреждания в резултат от
процесното събитие, както и че те не са били с твърдяния
от него интензитет и продължителност, като в тази връзка счита и че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Възразява и че ищецът
не е извършил сочените от него разходи за лечението му или тези разходи не са
били необходими, като излага и конкретни съображения във връзка с отделни
разходи. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и на
уврежданията, тъй като е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните
условия и със състоянието на превозното средство скорост (без да уточнява какви
са били конкретните условия или състоянието на мотоциклета), без да е включил
светлините, а също така без да е носел защитна каска и екипировка, не е
контролирал превозното средство и не е намалил скоростта и спрял, за да избегне
удара. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на
т.а. „Мерцедес Спринтер“ към момента на ПТП е
застрахована при него. Ответникът оспорва и момента, от който ищецът претендира
лихва за забава върху сумата на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това се установява и
на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК от
представеното решение на РС – гр. Казанлък от 11.12.2018 г., постановено
при прилагане на чл. 78а НК, както и от констативен протокол за ПТП от
10.11.2017 г., че на 10.11.2017 г. в гр. Казанлък е настъпило ПТП, при което
водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********
при завиване наляво не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ********, управляван от ищеца,
като поради това мотоциклетът се е блъснал в товарния автомобил. Следователно с
поведението си водачът на товарния автомобил, както е посочено и в решението на
наказателния съд, е нарушил задължението да пропусне насрещно движещия се мотоциклет,
преди да извърши маневра за завой наляво (чл. 37, ал. 1 ЗДвП).
Според посоченото в решението на наказателния съд,
като това обстоятелство също е безспорно по делото, в резултат от посоченото
ПТП на ищеца Е.И. са причинени телесни
увреждания. Следователно налице е противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, от което са причинени вреди на ищеца. Това поведение е и виновно с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е
установена и от наказателния съд. Поради това за ищеца е възникнало правото да
получи обезщетение за причинените му вреди от процесното ПТП и съответно от
поведението на водача, причинил това ПТП.
От посоченото в решението на
наказателния съд и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото,
която е съобразила и представената медицинска документация, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на десети гръден прешлен, счупване
на мечовидния израстък на гръдната кост, контузия на гърдите и корема и мозъчно
сътресение. Получените от ищеца увреждания, особено счупването на гръбнака, са
наложили болнично лечение от общо 18 дни, като след първоначалното
стабилизиране на състоянието му, непосредствено след ПТП, ищецът е преместен в
болница в гр. София. Там е извършена операция за стабилизиране на счупения
гръбначен прешлен чрез поставяне на метална планка, обхващаща общо пет
гръбначни прешлена с дължина около 12 см, които остават неподвижни един спрямо
друг (както сочи вещото лице при
разпита си), а това от
своя страна води до пълна невъзможност за движения в тази част на гръбнака. Според
вещото лице и според показанията на свидетеля Ю. И. през време на болничния си
престой ищецът е бил напълно неподвижен, като е изпитвал непрестанни и
интензивни болки, които са били такива в период около 2 месеца след инцидента и
по-слаби в следващите 6 месеца, в които е продължило възстановяването му.
Според показанията на свидетеля Ю.
И. (брат на ищеца), които се подкрепят и от
посоченото от вещото лице по медицинската експертиза, след периода на болнично
лечение ищецът е продължил възстановяването си в домашни условия. През първите 2
– 2 и половина месеца от лечението си вкъщи ищецът отново не е можел да се
движи и е лежал неподвижно, след което вече е можел да се придвижва. Общото
възстановяване на ищеца в домашни условия е продължило около 6 месеца, като през
това време е извършена и рехабилитация, през време на което раздвижване
болките, изпитвани от ищеца, са били и по-интензивни, както сочи вещото лице.
Според свидетеля дори и след този период обаче ищецът е имал затруднения при
самостоятелното си придвижване, като не е можел да ходи много и се е нуждаел от
придружител. По отношение на останалите претърпени от ищеца увреждания,
посочени по-горе, следва да се приеме, че изпитваните от ищеца болки и
страдания във връзка с тях не са увеличили съществено изпитваните от него
страдания във връзка със значително по-тежкото увреждане, представляващо
счупването на гръбначния прешлен. Съответно възстановяването от тези
допълнителни увреждания, които са много по-леки, е настъпило преди това от
счупването на прешлена (както в видно и от заключението на експертизата).
Според показанията на свидетеля И.,
а това е установил и вещото лице при прегледа на ищеца, повече от 2 години и
половина след инцидента ищецът все още изпитва болки в областта на гръбнака. Макар
да може да ходи и изцяло да са възстановени движенията на долните крайници, той
има затруднения при навеждане и клякане и трябва да се придвижва с щадяща
походка. Според вещото лице ищецът се нуждае и от периодична рехабилитация поне
веднъж годишно, за да избегне по-силни болки в областта на гърба, каквито
поначало се очаква да усеща при студено и влажно време, като по делото са
представени доказателства за проведена такава рехабилитация, която е обсъдена в
допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза.
Следва да се има предвид и това,
че според вещото лице, което се потвърждава и от показанията на свидетеля,
поставената стабилизация на гръбнака на ищеца най-вероятно няма да бъде
премахната. Поради това ищецът има и леко изразена гърбица в областта на
стабилизацията, както и белег от операцията на това място, макар те да не се
забелязват като цяло, предвид мястото, на което се намират (в средната част на
гърба). Наличието на стабилизацията означава и че няма да може да се възстанови
движението на гръбнака в тази част, макар това да не затруднява в значителна
степен движенията на ищеца.
Според показанията на свидетеля Ю.
И. вследствие на инцидента и поради болките в гърба ищецът се е наложило да
напусне извършваната от него работа. След около половин година е успял да
намери друга работа, но след това се наложило отново да я напусне поради
изпитваните болки, които пречат на ищеца както да извършва работа с по-тежко
физическо натоварване, така и да стои дълго на едно място. Това се потвърждава
и от заключението на медицинската експертиза, според което поради нараняванията
си ищецът не може да извършва работа, свързана с вдигане на тежести, постоянно
стоене в изправено положение или в студени и влажни помещения. Както сочи свидетелят,
невъзможността на ищеца да намери подходяща за състоянието си работа, което
води до невъзможност да реализира трудов доход, а съответно да посреща
разходите си, включително да плаща издръжка на детето си, за което получава
помощ от близките си, се е отразило отрицателно и на неговото емоционално
състояние.
Следователно
при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди трябва да се вземат предвид тежките увреждания, получени от него в
резултат на процесното ПТП, особено счупването в областта на гръбнака, които са
довели до един продължителен период на възстановяване от 8 месеца, от които в
първите около три месеца ищецът изобщо не е можел да се придвижва, а е трябвало
да бъде обслужван от близките си, като е изпитвал и интензивни болки. Следва да
се съобразят и трайните последици за здравето на ищеца, основно свързани с
периодично изпитвани от него болки в областта на гърба, което от своя страна
води до значителни промени в нормалния начин на живот на ищеца, свързани както
със затрудненията да намери подходяща работа, така и с необходимостта да
извършва периодични рехабилитации. Особено последиците по отношение на
работоспособността на ищеца е възможно да имат и траен характер, предвид и това,
че поставената на гръбнака стабилизация няма да бъде премахната, което се
отразява неблагоприятно и върху психическото състояние на ищеца. Наред с това
следва да се отчете и нормалният стрес, който изпитва всяко лице, което участва
в ПТП. Като се вземе предвид и момента на настъпване на събитието през 2017 г.,
когато ищецът е на 26 години, което обуславя и продължителен период, през който
той ще търпи последиците на инцидента, включително по отношение на
ограниченията на работоспособността му, но и като се съобрази, че все пак
движенията на ищеца като цяло са напълно възстановени и той не се нуждае от
чужда грижа, размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 110 000 лв.
По
отношение на претендираните от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечението му, трябва да се посочи следното. Част от претендираните разходи
са за извършения специализиран превоз на ищеца и неговото обездвижване, което
според посоченото при разпита на вещото лице е било необходимо при получените
наранявания. Необходим е бил и разходът за настаняване на ищеца в самостоятелна
(ВИП) стая при болничното му лечение,
тъй като според свидетеля Ю. И. и според посоченото от вещото лице ищецът се е
нуждаел от придружител в болницата, който да се грижи за него, което е възможно
само при настаняването му в самостоятелна стая. Съдът намира, че извършеният от
ищеца разход за консултация с втори лекар също е бил необходим, предвид утвърдената
практика пациентът да има право да получи и второ мнение от специалист, особено
при необходимост за извършване на сложно лечение, както в случая. Останалите
разходи, свързани с извършеното лечение на ищеца, включително за медицински
изделия (поставената стабилизация), лекарства и образни изследвания, също са
били необходими, както сочи вещото лице в заключението си. Общият размер на
разходите, направени от ищеца за лечение, видно от представените фактури и
доказателства за плащането им, възлиза на 7 005,98 лв. Следователно в
посочения размер трябва да се определи и обезщетението за имуществени вреди,
дължимо на ищеца.
По отношение възражението на
ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй
като е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия и
със състоянието на превозното средство скорост, не е контролирал превозното
средство и не е намалил скоростта и спрял, за да избегне удара, следва да се
има предвид следното. Поведението на водачите при настъпване на процесното
събитие се установява от оставените следи, описани в представения по делото
протокол за оглед на местопроизшествието и анализирани в заключението на
автотехническата експертиза по делото, както и с оглед показанията на свидетеля
Ц.С. (водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“). Показанията на свидетеля С.К. не дават непосредствена представа за
събитието, защото той не е очевидец на самото ПТП.
Според показанията на водача на
товарния автомобил Ц.С. той не е възприел изобщо движението на мотоциклета в
лентата за насрещно движение, преди да започне да извършва маневра за завой
наляво. Едва след като вече е започнал маневрата и е навлязъл в лентата, по
която се движи мотоциклетът, той е забелязал мотоциклета и е спрял. Товарният
автомобил е спрял косо, като е препречил с дължината си цялата лента, в която
се е движел мотоциклета (както е изяснено и в първоначалното заключение на
експертизата, а и според показанията на свидетеля). Именно поради това ударът е
настъпил в лентата, по която се е движил мотоциклетът, и именно поради това
основната причина за процесното ПТП е поведението на водача на товарния
автомобил, както е установено и с решението на наказателния съд.
Видно от констативния протокол за
ПТП, събитието е настъпило в рамките на населено място – гр. Казанлък, поради
това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП допустимата скорост за движение на участниците
е била 50 км/ч. Съгласно първоначалното заключение на автотехническата
експертиза ищецът се е движил със скорост 61 км/ч, непосредствено преди да
започне спиране в опит да избегне удара с товарния автомобил. Вещото лице също
така установява, че ако мотоциклетът се е движел с разрешената скорост от 50
км/ч, когато е започнал спирането, той е щял да избегне удара, т.е. да успее да
спре преди мястото на удара. При това положение трябва да се приеме, че
движението на ищеца със скорост, която превишава разрешената за участъка,
където е настъпило ПТП, е допринесло за настъпването на събитието, доколкото
при тази скорост той не е могъл да спре и да избегне удара съгласно изискването
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
Тук следва да се посочи, че в
заключението на допълнителната автотехническа експертиза е посочено, че ако
ищецът се е движел със скорост от 50 км/ч и е предприел аварийно спиране в
момента, в който товарният автомобил е започнал да навлиза в лентата за
движение на мотоциклета, той е нямало да може да избегне удара. Това заключение
обаче е направено при предположението, че товарният автомобил е представлявал
опасност за движението на мотоциклета едва след навлизането си в неговата лента
за движение. В случая обаче се установява, че ищецът е възприел опасността в
един по-ранен момент.
Според първоначалното заключение
на автотехническата експертиза (а това вещото лице допълнително разяснява и при
разпита си) ищецът е започнал аварийно спиране, малко преди товарният автомобил
да навлезе в лентата му за движение. Доколкото от показанията на водача на
товарния автомобил може да се заключи, че той не е спрял, за да изчака насрещно
движещите се превозни средства, преди да започне да завива наляво, а едва след
като вече е навлязъл в лентата за насрещно движение, като също така той не сочи
да е подал сигнал за маневрата, която възнамерява да извърши, следва да се
приеме, че товарният автомобил е започнал да завива, докато се е движел в
своята лента за движение и без да сигнализира за това. Въпреки това ищецът е
възприел началото на това движение и е преценил поведението на водача на
товарния автомобил. Както сочи самият ищец при разпита си на досъдебното
производство (видно от представения протокол за разпита му, подписан от него), той
е видял водачът на товарния автомобил да обръща глава наляво и след това да
започне завиването наляво. Тези действия посочва, че е извършил и водачът на
товарния автомобил при разпита си по делото. Поради това може да се приеме, че
именно движението на водача на товарния автомобил и последвалото движение на
самия автомобил, дори преди навлизането му в лентата за движение на
мотоциклета, са привлекли вниманието на ищеца и той правилно е оценил
възникващата опасност от ПТП, при което е предприел спиране още в този момент,
преди товарният автомобил да е навлязъл в неговата лента за движение.
Дължимата от всеки водач на
моторно превозно средство грижа при движение по пътя изисква той да следи
поведението и на другите участници в движението и при възникване на опасност за
движението (от ПТП) да предприеме необходимите действия, за да намали скоростта
си и да спре с цел да я избегне (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). В случая ищецът ясно е
възприел възникналата опасност преди навлизането на товарния автомобил в
лентата му за движение, поради което в този момент за него е възникнало и
задължението да предприеме действия по избягване на опасността. При това, при
движение с разрешената скорост ищецът би могъл да избегне тази опасност. Поради
това без значение е дали ударът е бил предотвратим за ищеца от момента на
навлизане на товарния автомобил в неговата лента за движение, след като
опасността е възникнала и е възприета от ищеца в по-ранен момент. Така трябва
да се приеме, че избраната от ищеца скорост на движение, която е по-висока от
максимално допустимата, е допринесла за това той да не може да избегне удара.
Няма конкретни данни по делото,
които да налагат да се приеме, че ищецът е управлявал мотоциклета с
несъобразена с конкретните условия скорост. Ответникът не е конкретизирал
възражението си относно тези условия, поради което следва да се посочи, че
съгласно показанията на свидетелите Ц.С. и С.К. процесното
ПТП е настъпило при ясно и сухо време, на прав участък от пътя с ясна видимост.
Поради това няма причина да се приеме, че водачите на превозните средства е
следвало да се движат със скорост, по-ниска от максимално допустимата. Липсата
на пътни знаци и маркировка на мястото (което се установява от показанията на
двамата свидетели и от представеното по делото писмо от община Казанлък) не
може да бъде такава причина, тъй като както разположението на превозните
средства на пътното платно, което е достатъчни широко за наличие на две отделни
ленти за насрещно движение (чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП), така и правилата за
предимство при извършване на маневра за завиване наляво (чл. 37, ал. 1 ЗДвП) не
зависят от наличието на маркировка и знаци, нито липсата им в конкретния случай
е от естество да затрудни движението, за да налага по-ниска от максимално
допустимата скорост на движение. Също така не се установява и скоростта на
мотоциклета да не е била съобразена със състоянието на превозното средство, тъй
като по делото няма данни за конкретното му състояние, които да обосноват
подобен извод. Напротив, в първоначалното заключение вещото лице е приел, че
мотоциклетът е бил технически изправен.
По отношение на възражението на
ответника относно контрола, който е упражнявал ищецът върху управлявания от
него мотоциклет, следва да се съобрази разясненото от вещото лице по
автотехническата експертиза при разпитите му. В първоначалния си разпит вещото
лице посочва, че макар мотоциклетистът първо да е задействал задната спирачка,
а после и предната, той всъщност е спирал с максимална ефективност. В допълнителния
си разпит вещото лице изяснява, че доколкото водачът на мотоциклета е бил
изправен пред внезапна опасност, изискваща предприемането на аварийно спиране,
не може да се очаква той да задейства едновременно и плавно и двете спирачки на
превозното средство. Най-съществено е обстоятелството, разяснено от вещото лице
при допълнителния му разпит, относно това, че дори и при плавно спиране с двете
спирачки, когато мотоциклетът не би поднесъл и паднал, ищецът пак не би могъл
да избегне удара в товарния автомобил. Това обстоятелство води до извода, че
действията на ищеца, които са довели до падането на мотора (макар това да е
свързано и с неравности на настилката според експертизата), нямат пряка връзка
към въпроса за предотвратимостта на удара от негова страна, тъй като и при
правилно спиране, ударът пак не би могъл да бъде предотвратен от ищеца.
Неоснователно е и възражението на
ответника за това, че мотоциклетът не се е движел с включена предна светлина. Следва
да се отбележи, че това обстоятелство не се установява по делото. Освен това
предвид ясното светло време, правия участък от пътя и липсата на данни за други
пречки за видимостта следва да се приеме, че включената предна светлина не би
могла да бъде от съществено значение за забелязването на мотоциклета от водача
на товарния автомобил. В тази връзка посоченото при разпита на този водач
обстоятелство, че зеленият цвят на мотоциклета се е слял с околните зелени
цветове на короните на крайпътните дървета следва да се възприеме като негова
интерпретация на ситуацията, а не като действително установена причина за липса
на добра видимост. Достатъчно е да се посочи, че според този свидетел той е
забелязал мотоциклета от около 100 м, докато всъщност разстоянието между
превозните средства, преди още товарният автомобил да започне навлизането в
лентата за движение на мотоциклета, е много по-малко – 40 м според
първоначалното заключение на експертизата. Също така следва да се съобрази и
че, видно и от снимките към протокола за оглед, пътният участък е широк и прав,
а ПТП е станало през м. ноември, като тези обстоятелства предполагат, че
крайпътните дървета и техните корони от листа не могат да бъдат съществен
фактор, ограничаващ видимостта. Следователно трябва да се приеме, че в случая
не би имало значение с оглед възможността да бъде избегнато процесното събитие,
дали мотоциклетът се е движел с включена светлина.
Неоснователно е възражението на
ответника и за това, че ищецът е допринесъл за тежестта на нараняванията си
като е управлявал мотоциклета без поставена каска. Напротив, от данните от
протокола за оглед на местопроизшествието, от показанията на свидетеля С.К.,
както и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото се
установява, че ищецът е бил с поставена каска. Относно възражението за липса на
защитна екипировка следва да се посочи, че съгласно чл. 137е ЗДвП само
използването на защитна каска е задължително за водачите и пътниците на
мотоциклети. Това е така, тъй като законът възприема баланс между защитата на
водача и пътниците, нормалните/обичайни ситуации, възникващи по пътищата, както
и комфорта при пътуване. Поради това очертаната от закона дължима грижа относно
безопасността на водача и пътника на мотоциклет е ограничена до ползването на
каска. Тук следва да се направи аналогия с автомобилите, при които ползването
на предпазни колани е задължително, но стандартно те са оборудвани с триточкови
колани. Макар тези колани да дават възможност при странични удари тялото на
водача или пътника да се освободи от горната част на колана, използването на
четири-, пет- или дори шестточкови предпазни колани,
при които тялото е много по-добре фиксирано към седалката и които се поставят в
състезателни автомобили, не е задължително. Балансът между възможните рискове
от наранявания, обичайните ситуации на пътя и комфорта при пътуване определя
необходимата и дължима грижа, която трябва да се положи за безопасността на
пътниците и водача, като тя е уредена и в самия закон. В случая по отношение на
мотоциклетистите, тази грижа се ограничава до поставянето на каска, поради
което не може да се приеме за нормално и дължимо поведение в обичайна ситуация
(т.е. извън състезателно управление на мотоциклет на писта напр.)
допълнителното обезопасяване на водача чрез използване на специална предпазна
екипировка. Отделен въпрос е, че според заключението на медицинската експертиза
по делото, с оглед на липсата на мекотъканни
наранявания може да се приеме, че ищецът е бил със специално защитно облекло,
което е предпазило тялото му от допълнителни увреждания.
Следователно, установява се, че
единствено управлението на мотоциклета от ищеца с превишена скорост е
допринесло за настъпване на процесното ПТП. Като се съобрази от една страна
поведението на водача на товарния автомобил, който не е забелязал мотоциклета,
не е подал сигнал за завиване, не е спрял, за да изчака насрещно движещите се
автомобили и внезапно е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, а от
друга страна това, че ищецът своевременно е възприел опасността и е предприел
всички необходими действия да я избегне, следва да се приеме, че управлението с
превишена скорост, която при това превишава допустимата само с 11 км/ч, е
допринесло с 10% за настъпване на събитието и съответно на уврежданията,
получени от ищеца.
По делото е безспорно, като това
е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската
отговорност на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“,
причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Д.ж.и
з.“ АД. Поради това, като се съобрази и размерът на приетото съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 99 000 лв., а искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди – за сумата от 6 305,38 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представените по делото писмо от ответника в отговор на претенцията на
ищеца и известие за доставяне (на претенцията на ищеца), ищецът е предявил пред
ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 04.12.2017 г.,
когато тя е получена от ответника по пощата. Поради това от този момент
ответникът дължи и лихвата за забава върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди, поради което основателна е претенцията на ищеца за заплащане
на тази лихва върху присъдените по делото суми от 04.12.2017 г.
С оглед на становището на
ответника относно началния момент, от който той следва да дължи лихва за забава
върху дължимото обезщетение, следва да се посочи и следното. Отговорността на
ответника за лихва за забава върху дължимото обезщетение представлява неговото
задължение да покрие отговорността на причинилото увреждането лице съгласно
застраховката „Гражданска отговорност“. Част от отговорността на причинилия
вредата е и отговорността му за заплащане на лихва за забава върху дължимото
обезщетение. В този смисъл правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ за началния
момент, от който застрахователят дължи лихва върху обезщетението, има значение
за лихвата за забава, която застрахователят дължи поради собствената си забава
да плати своевременно обезщетението, а не за лихвата за забава като елемент от
самото дължимо обезщетение. Поради това чл. 497, ал. 2 КЗ предвижда, че
лихвата за забава, дължима на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, не се ограничава до
лимитите на отговорност, предвидени в чл. 492 КЗ. Също така следва да се
съобрази и това, че дори и да може да се установи известно несъответствие между
посочените разпоредби на чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ и на чл. 497, ал.
1 КЗ, доколкото и двете уреждат началния момент, от който се дължи лихва за
забава върху обезщетението, подобно несъответствие следва да се разреши по
най-благоприятния начин за потребителя на застрахователната услуга, т.е. за
увреденото лице (по аргумент и аналогия от чл. 147, ал. 2 ЗЗП).
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което
на него разноски не следва да се присъждат. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по делото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца
възнаграждение в размер на 3 758,77 лв. (с включен ДДС), което е съответно
на уважената част от исковете. На ответника също следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете,
които възлизат общо на 447,83 лв. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 4 614,67 лв.,
представляваща дължимата от ищцата такса (4 212,24 лв.) и разноски за
експертизи и свидетели (402,43 лв.), съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Ф.И., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 99 000 лв. (деветдесет и девет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 6 305,38
лв. (шест хиляди триста и пет лева и 38 ст.) – обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.11.2017 г. в гр. Казанлък, причинено
от водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********,
заедно със законната лихва върху тези суми от 04.12.2017 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв.
и иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 7 005,98 лв., както и претенциите
за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 18.11.2017 г. – 03.12.2017 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К.,***, адрес ***
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3 758,77
лв. (с включен ДДС) (три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 77 ст.)
– разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Ф.И., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 447,83 лв. (четиристотин
четиридесет и седем лева и 83 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 4 614,67 лв. (четири хиляди шестстотин и четиринадесет лева
и 67 ст.) – разноски по делото за държавна такса (4 212,24 лв.) и съдебни
експертизи и свидетели (402,43 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: