МОТИВИ ПО НОХД № 133/2014г. на Районен
съд Козлодуй
Съдебната фаза
на наказателното производство е образувана по обвинителен акт на Районна
прокуратура Козлодуй срещу подсъдимата В.К.А. *** за обвинение по чл.325, ал.2,
алт.2 пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК за това, че на
04.05.2012г., около 13.15 часа в гр.Козлодуй, пред сградата на съдебната палата
, е извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи неуважение към обществото, като агресивно е отправила заплахи към Д.Т.Н.
*** – главен редактор на вестник „Козлодуй днес”, собственост на „Мост медия”
ЕООД, гр.Козлодуй при изпълнение на служебните й задължения с думите: „ще те
бия, ще те спукам тука пред съда”, „ще та чалосам, та
ако ще какво”, „ще те обезобразя да знаеш”, „не ме снимай, че не знаеш на какво
съм способна” и е употребила физическа сила, като е изтръгнала микрофона от
ръката й, при което и е нанесла удар в областта на лицето, в резултата на което
паднали слънцезащитните очила, който били поставени
на главата на Н., като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
В процеса е приет граждански иск от пострадалата Д.Т.Н. против подсъдимата В.К.А.
за заплащане на обезщетение за причинени от деянието предмет на обвинението
неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева, ведно със законните последици.
Пострадалата е конституирана и като частен обвинител и граждански ищец.
По делото подсъдимата участва лично и със защитник адвокат Д.Д.. Подсъдимата не
се признава за виновна по обвинението и не дава обяснения. Защитата й пледира
за невиновност и оправдаването й, евентуално за
приложение на УБДХ.
Гражданския ищец и частен обвинител участва лично и с повереник адвокат Х. и
поддържа обвинението и гражданския иск.
Прокурора поддържа обвинението и иска на подсъдимата да бъде наложено наказание
пробация.
В хода на съдебно следствие и с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства и заключенията на вещите лица, съдът приема за установени от
фактическа страна следните обстоятелства:
Подсъдимата В.К.А. *** и е майка на Иван Георгиев, известен в обществото като
„Иван на Мочи” многократно осъждан и известен на съда
по този повод.
Пострадала Д.Т.Н. ***.05.2012г. и към настоящия момент е репортер е главен
редактор на местен вестник „Козлодуй днес”.
На съдът служебно е известен факта, видно и от справка в
деловодната програма САС „Съдебно деловодство”, че на 04.05.2012г. в 13.30 часа
е било насрочено за разглеждане АНД по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство срещу сина на подсъдимата Иван Георгиев. По този повод около 13.10
часа пострадалата Д.Н. заедно със своя колежка, свидетелката Д.Й. и с оператор И.Т.И.
дошли пред сградата на съдебната палата в гр.Козлодуй, за да направят репортаж.
Оператора И.Т. вървял зад пострадалата Д.Н. и репортера св.Д.Й. и снимал.
Пострадала държала в лявата си ръка микрофон, а в дясната фотоапарат.
Пред сградата
на съдебната палата имало множество лица, между които полицейски служители Н.П.К.,
П.Х.Х. и Н.К., подсъдимата В.А., нейния съпруг Г.А., известен като „Мочи”, техния син и страна-нарушител в производството по
УБДХ Иван Георгиев И. и други лица роднини на семейството на подсъдимата. Сина
на подсъдимата влязъл в сградата на съда придружен от част от полицейските
служители, а след него останали подсъдимата, нейния съпруг, полицейски
служители и други близки на семейството на подсъдимата. В същото време
пострадалата св. Д.Н., заедно със св.Д.Й. се приближили в непосредствена
близост до подсъдимата, за да влязат в сградата на съда. Зад тях продължавал да
снима оператора. Пострадалата също снимала с фотоапарата. Подсъдимата и другите
придружаващи я лица се възпротивили да бъдат снимани от журналистите. Непосредствено
пред входа на съдебната палата и в присъствието на полицейски служители
подсъдимата видимо ядосана се насочила към пострадалата св.Н. заплашвайки я с
думите „ще те бия, ще те спукам тука пред съда”, „ще та чалосам,
та ако ще какво”, „ще те обезобразя да знаеш”, „не ме снимай, че не знаеш на
какво съм способна”. След което рязко и силно изтръгнала микрофона от лявата ръката
на св.Н. и при това си действие и нанесла удар по лицето. От удара на
пострадалата се отметнала назад главата и паднали слънцезащитните
очила, който били поставени на главата й. След това подсъдимата с микрофона,
който изтръгнала от ръката на пострадалата продължила разправията като се
насочила към оператора и продължавала да отправя заплахи. Тогава оператора
спрял да снима с камерата. Записа на това събитие е предаден доброволно от
редакцията на вестника на органите на полицията записан върху диск, приложен
като веществено доказателство. От предявяването на това веществено
доказателства от съда на страните и св.Й. се установява по безспорен начин
установената по-горе фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от показанията
на разпитаните свидетели пострадалата Д.Н. и св.Д.Й., както и от заключенията
на извършените на досъдебното производство
и в рамките на съдебното следствие съдебно технически експертизи и изготвен
снимков материал, а също и от протокол за доброволно предаване на
приложеното като веществено доказателство по делото диск съдържащ запис на
събитието от оператора И.Т..
Показанията на
посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество
помежду си и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира. Показанията на пострадалата Д.Н. съвпадат напълно с тези на
св.Д.Й., която е била непосредствено зад нея на мястото на деянието и станала
непосредствен очевидец на събитията пред сградата на съдебната палата. И двете
сочат, че същия ден около 13.00 часа са пристигнали с оператора И.Т., за да
направят репортаж и отразят дело по ред на УБДХ срещу сина на подсъдимата,
образувано по повод нощен конфликт в известно заведение в гр.Козлодуй. Сочат,
че подсъдимата била пред съдебната палата, когато дошли и изразила несъгласие
да бъде снимана от журналистите. И двете свидетелки установяват факта, че при
опита им да влязат в сградата на съдебната палата в непосредствена близост до
входа подсъдимата пред полицейски служители и събрали се други лица след като изразила несъгласие да бъде снимана
започнала да отправя заплахи към пострадалата св.Н., и се насочила към нея,
след което със сила издърпала микрофона от лявата й ръка и при този замах с
микрофона в ръката си нанесла удар на пострадалата журналистка Д.Н. в областта
на лицето. Св.Й. стояла зад пострадалата и сочи, че не е видяла удара, именно
защото е била зад пострадалата, но е видяла как подсъдимата замахва и изтръгва
микрофона от ръката й, след което главата на пострадала рязко отхвръква назад и
падат слънцезащитните й очила. Този факт ясно се
вижда и на записа от камерата именно защото и оператора стоял е снимал зад
пострадала. Установява се още и факта, че подсъдимата не се е спряла до тук в
действията си, а с микрофона на журналиста в ръка се насочила към оператора и
продължила да заплашва докато последния спрял записа на камерата. И двете
сочат, а и от записа се потвърждават показанията им, че на мястото имало хора и
полицейски служители, които обаче не предотвратили конфликта.
Съдът
кредитира изцяло записа от видеофайла съдържащ се на
диск – веществено доказателство по делото, тъй като от съдебно техническата
експертиза на същия безспорно се доказва, че той не е манипулиран нито има
наслагване, т.е. той е автентичен и вярно отразява събитието. Съдът не споделя
тезата на защитата, че записа не може да се кредитира, тъй като не съдържа
посочване н дата и час, тъй като датата и часа на събитието безспорно са
доказани както от показанията на свидетелите, така не се оспорват и от
защитата.
Според съда
показанията на пострадалата и св.Д.Й., както и записа от камерата на събитието опровергават
показанията на свидетеля Цветелин Флоров, че събитието
се е случило вътре в сградата на съда на първия етаж, и се е изразявало
единствено в словесна разправия по повод нежеланието на подсъдимата да даде
интервю на пострадалата, а последната е имала настоятелно и провокативно
държане към подсдимата. Показанията на този свидетел,
освен че противоречат на показанията на посочените по - горе свидетели, са и
нелогични и вътрешно противоречиви. Първо заявява, че събитието се
случило в сградата на съда, после, че може би е било пред съда. Наблюдавал как
подсъдимата и пострадалата си говорили на висок тон и се скарали, но твърди, че
не е бил в сградата на съда, а отвън. Не на последно място се констатира
разминаване и между показанията на този свидетел и записа от камерата.
Изтъкнатите
доводи на защитата за противоречивост и недостоверност в показанията на
гражданския ищец и частен обвинител Д.Н. и св.Д.Й. съдът намира за
неоснователни. Съгласно НПК свидетелските показания са едно от
доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на обективната
истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички
факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност
с останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни,
т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се
извлича съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от
него. Въпроса дали пострадала Д.Н. е държала в лявата си ръка заедно с
микрофона и диктофон съдът намира за несъществен, доколкото и двете свидетелки
сочат логично е непротиворечиво, че подсъдимата е изтръгнала със замах от
лявата ръка на пострадала микрофона и при това действие е ударила по главата
пострадалата , в резултата на което главата й се е отметнала на зад и са
паднали очилата й. Тези факти безспорно се установяват и от записа на
събитието.
Въз
основа изложеното съдът обоснова от правна страна следното:
Повдигнатото
от РП Козлодуй против подсъдимата В.А. е за престъпление хулиганство по чл.325,
ал.2, алт.2 пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК за това, че
на 04.05.2012г., около 13.15 часа в гр.Козлодуй, пред сградата на съдебната
палата, е извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи неуважение към обществото, като агресивно е отправила заплахи към Д.Т.Н.
*** – главен редактор на вестник „Козлодуй днес”, собственост на „Мост медия”
ЕООД, гр.Козлодуй при изпълнение на служебните й задължения с думите: „ще те
бия, ще те спукам тука пред съда”, „ще та чалосам, та
ако ще какво”, „ще те обезобразя да знаеш”, „не ме снимай, че не знаеш на какво
съм способна” и е употребила физическа сила, като е изтръгнала микрофона от
ръката й, при което и е нанесла удар в областта на лицето, в резултата на което
паднали слънцезащитните очила, който били поставени
на главата на Н., като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Обект на
престъплението хулиганство са установения в страната ред и обществено
спокойствие и според общия състав на престъплението уреден в чл.325, ал.1 НК,
то е съставомерно, когато се извършат
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Непристойни са действията, които са неприлични и
безсрамни обективирани в ругатни, буйство,
невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и др. прояви, с които се
накърняват общоприетите морални ценности и норми на поведение и скандализират
обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе си на установения ред и
на обществеността като цяло или на отделна личност, като по този начин
демонстрира явно незачитане.
От субективна
страна престъплението винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и
евентуален умисъл. За характера му се съди не от конкретните мотиви, които
могат да бъдат и на лична основа, а от съдържанието на умисъла /ППВС №
2/21974г./.
По
делото се установи, че подсъдимата В.А. на 04.05.2012г., около 13.15 часа пред
сградата на съдебната палата в гр.Козлодуй, пред множество лица – близки на
семейството и полицейски служители е предизвикала конфликт с пострадалата Д.Н.,
която като журналист е правела репортаж, оправила е заплахи към журналиста, за
да не я снима и е осъществила и физическо насилие като е изтръгнала от лявата й
ръка микрофона, при което е нанесла удар по лицето й, а след това е продължила
разправията и със снимащия оператор. Според съда тези действия на подсъдимата разкриват
обективните признаци на посочения престъпен състав - хулиганство. От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено с отправяне на заплахи и ругатни и с
изтръгнатия от ръката на журналиста микрофон, както и нанесения удар с него по
лицето на пострадалия журналист. Действията са извършени на 04.05.2012г. около
обяд в 13.15 часа на обществено място и място олицетворяващо правовия ред и
законността в държавата – непосредствено на входа на съдебната палата в
гр.Козлодуй в присъствието на намиращите се там граждани и полицейски служители.
Същите съдът преценява като непристойни, тъй като от доказателствата се
установи, че пострадалата журналист по никакъв начин с думи или действия в
конкретната ситуация не е предизвикала подсъдимата, а напротив след изразеното
несъгласие на подсъдимата да бъде снимана, пострадалата е спряла да я снима с
фотоапарата и изрично и е дала възможност, ако иска да изрази позиция. Вместо
това подсъдимата се насочила към пострадала като започнала да отправя заплахи и
започнала физическа разправа. Гледката очевидно възмутила намиращите се в
близост граждани и показала явно неуважение към установения законов ред. Оттук
съдът намира действията освен непристойни и за извършени в пълен разрез с
установения ред и спокойствие и явно пренебрежение към личността на пострадалия
като член на обществото.
От субективна
страна престъплението е осъществено под формата на евентуален умисъл. Подсъдимата
е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици
и във волево отношение ги е допускала като се е отнесла безразлично към тях. Подсъдимата
безспорно е съзнавала, че се намира на оживено място олицетворяващо
правовия ред и зачитане на законите – сградата на съдебната палата, както и
факта, че пред съда има множество граждани и нейните действия се възприемат от
тях, включително от намиращите се в непосредствена близост полицейски служители,
но без видима причина е предизвикала конфликт с журналистката, отправила е към
нея заплахи и е извършила и действия на физическа разправа, като е изтръгнала
със сила микрофона от лявата й ръка и при това действие й е нанесла удар по
лицето без да се съобразява с чувствата и правнозащитените права
и интереси не само на пострадалата, но и на присъстващите, с което е допускала,
че по този начин грубо нарушава обществения ред и проявява явно неуважение към
обществото отнасяйки се с пренебрежение към този резултат. По делото
не е спорно, че подсъдимата и пострадалата се познават от преди, както и, че са
налице данни, че подсъдимата е изразила несъгласие да бъде снимана от
пострадалата – журналист въпреки, че се е намирала на обществено място. Наличието на
личен мотив не изключва състава на чл.325, ал.2 НК, доколкото извършените
действия са съпроводени с посочените по-горе обективни признаци. Същевременно
той не може да оправдае или омаловажи действията на подсъдимата, защото
саморазправата очевидно е в грубо нарушение на установения в страната правов
ред.
Според съда действията
на подсъдимата грубо нарушили обществения ред и изразили явно неуважение към
обществото. Наред с това тези действия се отличават и с изключителен цинизъм и
дързост, тъй като подсъдимата публично заплашила и ударила журналистката в
момент, в който тя се опитала да заснеме репортаж и да й даде възможност да
изрази позиция. Насоката на замахването била ориентирана към изземване
микрофона и лицето на пострадалата, която държала микрофона. Тези обстоятелства
разкриват особена наглост и изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите
на поведение. Допълнително те са извършени пред и при присъствието на
полицейски служители, които не са предотвратили конфликта.
Съдът не
споделя тезата на защитата за провокативност на
журналистката Д.Н.. Безспорно е по делото , че св.Н. отразявала наказателен
процес, имащ /по нейна преценка/ обществено значение. Проявеният интерес към подсъдимата
не може да се третира като провокативен и
оскърбителен, както поддържа защитата, тъй като влиза в рамките на
професионалните им задължения. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №
487 от 09.01.2012 г. по нак. д. № 2441/2011 г. на
Върховен касационен съд.
При определяне
на наказанието на подсъдимата при хипотезата на чл.54 НК, съдът съобрази
личността на подсъдимата – факта, че тя независимо че не е осъждана както е
отразено в справката за съдимост на л.66 в досъдебното
производство по реда на чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност за
деяние хулиганство по чл.325, ал.1 НК, а наред с това е криминално проявена
видно от характеристичната справка на л.62 от досъдебното
производство. Отличава се с изключително ниска степен на задръжки и от
непосредственото впечатление на съда от поведението й в съдебната зала има
липса на респект към органите на власт и показва явно незачитане на
общоприетите правила на поведение в обществото. Допълнително съдът отчете и
липсата на признание и критичност към деянието.
По мнение на
съда обаче целите на наказанието по отношение подсъдимата могат да бъдат
постигнати и по реда на отложеното наказание по чл.66, ал.1 НК.
По отношение
гражданския иск съдът счита същия за основателен и доказан, тъй като по делото
както съдът изложи по-горе безспорно се доказа наличието на деликт
– непозволено увреждане от страна на подсъдимата на пострадалата. Той се извежда
от императивно въздигнатата в правото забрана да не се вреди другиму. Забраната
е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани
правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия
кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които
правната система дава защита. Неизпълнението на това общо
задължение създава отговорност за нарушителя. Непозволеното увреждане е
определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за
неговото пораждане. Освен обезщетителното си предназначение,
то има и превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у правните
субекти и спомага за по-доброто управление на риска. В ограничени размери има и
репресивна функция. Отговорността за непозволено увреждане има за задача не
само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и
да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и
организации (Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ). В
определена степен отговорността за непозволено увреждане по генералната клауза
има и морален аспект – действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди, се признават за неприемливи от правния
ред, а и върху деликвента тежи задължението да
репарира пострадалия за увреждането.
Така съдът
намира, че подсъдимата следва да обезщети пострадала, тъй като и е навредила с
действията си и по мнение на съда обезщетение в размер на 1000.00 лева е справедливо.
До претендирания размер от 2000.00 лева, съдът намира претендираното
обезщетение за неоснователно и недоказано.
По арг. на чл.189 НПК съдът е поставил в тежест на подсъдимата
направените по делото разноски.
Водим от
изложените мотиви съдът е постановил присъдата си.
Препис от
мотивите да се изпрати на страните.
Районен
съдия: