№ 44
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Стойчо
Тодоров Ненков
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601397 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА ХРИСТОВА и с участието на ПРОКУРОРА СТОЙЧО
НЕНКОВ от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 1397 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: постановена на 19.04.2021 г. ПРИСЪДА № 260017 по НОХД № 01870/2019 г.
на РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, потвърдена изцяло с въззивно РЕШЕНИЕ № 57 от
20.09.2021 г. по ВНОХД № 235/2021 г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК.
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от лице, оправомощено
съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено от осъдения Х. В. Х. с ЕГН
**********, като той е бил осъден за престъпление от общ характер (по чл. 343в, ал. 2 от
НК) и не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК (бил е осъден на една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим и на глоба от 500 лв.).
1
Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Подадено е в РС на 22.12.2021
г., а шестмесечният срок за внасянето му тече от 21.09.2021 г. до 21.03.2022 г.
В искането се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 2 от НПК:
Твърди се в искането нарушаване на изискването на чл. 13 от НПК за разкриване на
обективната истина поради неразпитването на посочен от осъдения свидетел.
Твърди се в искането още нарушаване на правото на осъдения да участва в процеса и
да бъде защитаван от избран от него защитник – поради назначаването на служебен
защитник от РС.
Иска се възобновяване на наказателното дело и – изведено от съдържанието на
молбата, без да е направено изрично искане за това – ново разглеждане на делото.
Налице е компетентност за разглеждане на делото за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД: актът по чл. 419 от НПК е постановен от РС, като присъдата не е била проверявана по
касационен ред.
В съдебните прения пред настоящия съд защитникът и осъденият поддържаха
искането за възобновяване по изложените в него причини, които допълниха с твърдение, че
за същото деяние осъденият е наказан и по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление (НП). Прокурорът заяви, че няма основания за възобновяване на
наказателното производство.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Във връзка с твърдението, че е било нарушено правото на защита на осъдения,
прегледът на делото установява, че такова нарушение не е било допуснато от
инстанционните съдилища.
Пред първоинстанционния съд осъденият първо е заявил, че не желае защитник – в
съдебно заседание, в което е бил доведен принудително поради неявяването му в предходно
заседание (НОХД, л. 29 гръб). В следващите няколко заседания, в които осъденият се е явил,
той е искал отлагане на делото - или за да си ангажира защитник, или за да се запознае той с
делото, или за да се яви упълномощеният защитник и такова отлагане е било допуснато
трикратно от РС (НОХД, л. 35; 57; 108-109). След това осъденият не се е явил в четири
заседания въпреки редовното му призоваване (включително – защото е пътувал извън
страната). Предвид редуващото се отсъствие на подсъдим и упълномощен защитник,
първоинстанционният съд е назначил служебен защитник, с чието участие е било проведено
съдебното следствие (НОХД, л. 119-122), с чието участие са проведени съдебните прения и
в чието присъствие е била обявена присъдата (НОХД, л. 126-128).
По жалба, подадена лично от осъдения, е било образувано и проведено въззивно
производство от ОС – Перник, в което осъденият е участвал лично, като е присъствал в
съдебно заседание със служебния защитник (ВНОХД, л. 14).
Следователно първостепенният съд е осигурил всички възможности на осъдения да
участва в първоинстанционното производство – чрез призоваването му или чрез
принудителното му довеждане. Освен това съдът е осигурил правото на защита на
подсъдимия – чрез неколкократно отлагане на делото, за да си избере осъденият защитник,
за да може защитникът да се яви в съдебно заседание и за да може да се запознае с делото;
едва след неколкократното неявяване било на осъдения, било на упълномощения му
защитник, първоинстанционният съд е осигурил присъствието на служебен защитник и той
е участвал пълноценно в съдебното следствие и съдебните прения и е присъствал на
обявяването на присъдата. Във въззивното производство осъденият, освен че лично е
присъствал, е и бил защитаван, от служебния защитник. Поради това се обуславя извод, че
няма нарушаване на правото на защита на осъдения, като съдилищата са взели съответните
и законово предвидени мерки за своевременното приключване на процеса чрез ангажиране
на служебен защитник и провеждане на част от първоинстанционното съдебно производство
задочно спрямо осъдения – изцяло предвид неговото процесуално поведение да бави
2
развитието на процеса.
От РС са били изслушани непосредствено двама от тримата очевидци-полицейски
служители на извършеното от осъдения деяние – управляване на МПС без съответно
СУМПС в едногодишния срок на административното му наказване за същото деяние, а
показанията на третия очевидец са били прочетени със съгласието на всички страни,
включително – на осъдения (НОХД, л. 120-121). Посоченият от осъдения свидетел
първоначално е бил допуснат до разпит от РС – за установяване на това кой е управлявал
МПС, тъй като осъденият е отричал да е бил той, но поради неявяването на свидетеля и
поради заето становище от РС за събрани достатъчно доказателства от очевидци кой е
управлявал МПС (подсъдимият), РС е заличил първоначално допуснатия поискан от
осъдения свидетел. Поради това се обуславя извод, че за изясняване на обективната истина
по делото от инстанционните съдилища са били взети всички възможни мерки, като са били
приобщени показанията на трима очевидци-полицейски служители и те са били разгледани
съвместно със съдържанието на писмените доказателства (АУАН – ДП, л. 20). Съдилищата
са изложили становището си за липсата на противоречия в съдържанието на доказателствата
и с тях са обосновавали извода си за установени значими факти по делото.
Следователно липсва твърдяната в искането доказателствена непълнота, като
същевременно съдилищата са обсъдили всички събрани доказателства поотделно и в
съвкупност, поради което се обуславя извод, че няма нарушения относно установяването на
обективната истина.
Справката от КАТ за осъдения (ДП, л. 21-23 или л. 29-31) установява, че за периода от
2004 г. до 2019 г. срещу него има влезли в сила 11 наказателни постановления, последното
от които е за извършено от осъдения административно нарушение на 08.03.2019 г. – датата,
когато е извършено и деянието, съставляващо престъпление по наказателното производство.
Нарушението, за което е санкциониран с НП обаче осъденият е по чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП, т.е. - повторно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 1,2 на хиляда; това деяние е различно от деянието, инкриминирано по
наказателното производство – управление на МПС без СУМПС в едногодишния срок от
административно наказване за същото. Поради това е неоснователно въведеното в
съдебните прения пред настоящия съд твърдение, че чрез присъдата по наказателното
производство осъденият е наказан втори път за едно и също деяние след налагане на
административно наказание. Дори да ставаше въпрос обаче за едно и също деяние в
присъдата и в НП, то това не би било основание за възобновяване на наказателното
производство и последващото му прекратяване – тъй като разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а
от НПК изисква деянието да съставлява административно нарушение; в случая извършеното
от подсъдимия съставлява престъпление, а не административно нарушение. Поради това ако
имаше еднаквост на деянията по наказателното и административно-наказателното
производство, влизането на присъдата в сила би било основание да се иска възобновяване
на административно-наказателното производство и отмяна на наказателното постановление,
а не обратното.
В заключение: не са налице твърдените основания за възобновяване на наказателното
производство, поради което искането е неоснователно.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането входящ на РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК №
278389 от 22.12.2021 г. от осъдения Х. В. Х. с ЕГН ********** за възобновяване на
наказателното производство – НОХД № 01870/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК,
ВНОХД № 235/2021 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4