№ 91
гр. Троян , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
Секретар:Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20204340200294 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2020-0048914 от 29.06.2020г., издадено от Цветан
***в ***в – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита
на потребителите, на Х. С. П., ЕГН **********, с адрес: г***** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.213,
ал.3 от Закона за туризма.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от Х. С. П.,
като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят Х. С. П. се явава лично съдебно заседание и с пълномощника си -
адвокат Красимир Немски от АК-Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото
излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.
За въззиваемата Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита
на потребителите, редовно призовани, не се явява представител и не се представлява от
процесуален представител. Постъпило е писмено становище чрез юрисконсулт ****, в което
1
се оспорва жалбата срещу издаденото НП и се иска от съда същото да бъде потвърдено.
Изложени са аргументи за законосъобразността на НП. Ангажирани са доказателства.
За Районна прокуратура гр.Троян не се явява представител. Не е взето становище по
жалбата.
От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели К. С. И. и Г. П. Б., преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.02.2020г. служителите на КЗП, звено Ловеч, ***- главен инспектор и *****а-
извънщатен сътрудник, извършили проверка в обект - стаи за гости ***а, стопанисвани от
жалб. Х. С. П., където констатирали, че регистърът на настанените лица, воден в обекта, не
е съгласно образец, утвърден от министъра на туризма и съгласно изискванията на чл.116 от
ЗТ. В обекта, категоризиран с утвърдена категория „една звезда“, капацитет 2 стаи/5 легла,
имало регистър, но същият бил от стария образец. С оглед на това служителите на КЗП
приели, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.213, ал.3 от Закона за туризма, за
това, че на 12.02.2020г. в обект „***** води регистър на настанените туристи на хартиен
носител, но регистърът не се води по образец, утвърден от министъра на туризма, съгласно
изискванията на чл.116 от Закона за туризма.
На 04.03.2020 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение от
К. С. И., в присъствието на Х. С. П., за нарушение по чл.213, ал.3 от ЗТ. На *** е предявен
за запознаване и е връчен екземпляр от АУАН на същата дата, на която е съставен, а в
графата за обяснения и възражения той е посочил, че ще закупи регистър по образеца,
утвърден от министъра на туризма.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу
когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
2
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед чл.232, ал.2 от
Закона за туризма и Заповед № 674/21.08.2019г. на Председателя на КЗП, поради което
издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във
връзка с чл.232, ал.1 от ЗТ и Заповед № 356 ЛС /22.04.2015г. на Председателя на КЗП, съдът
намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни
задължения.
Жалбоподателят Х. С. П. е санкциониран за нарушение по чл.213, ал.3 от ЗТ, според
която хотелиер, който не води регистър на настанените туристи съгласно разпоредбите
на чл. 116, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но
намира, че в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност и неправилност на същото и
са основание за отмяна на НП.
Съдът споделя доводите на адв.Немски, че в АУАН и в НП липсва описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, в нарушение на
императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
При описание на нарушението изобщо не е посочено по какъв начин е осъществено
деянието. Това води до накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да
узнае за какво нарушение му е повдигнато административното обвинение и в рамките на
което той следва да организира защитата си.
Съгласно чл.116, ал.1 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство,
водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от
министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на
туризма.
(2) Регистърът по ал. 1 се води:
1. чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра
на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн
достъп;
2. чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна
3
система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление;
3. на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма и
публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма.
При описание на нарушението не е посочено, че жалбоподателят има качеството
„хотелиер“, а отговорността му е ангажирана именно в това му качество. Отразено е, че
извършва туристическа дейност „хотелиерство“. В ДР на §1 на ЗТ са дадени дефиниции и за
хотелиерство, и за хотелиер. Съгласно т.55 /в редакцията към датата на твърдяното
нарушение 12.02.2020г./ "Хотелиерство" е предоставяне на настаняване и други услуги
съобразно вида и категорията на обекта, а съгласно т. 56. "Хотелиер" е лице, което
извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с издадено
временно удостоверение за открита процедура за категоризиране места за настаняване,
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.
Видно е, че към датата на проверката -12.02.2020г. обектът *** е бил обект за
настаняване клас «Б». Това е следвало да бъде отразено при описание на нарушението, за да
бъде скрепено със съответното задължене по трите предвидени хипотези в ал.2 на чл.116 ЗТ,
т.1-т.3, но не е направено. Не е посочено защо след като обектът е клас «Б», лицето
извършващо хотелиерство, е длъжно да води хартиения регистър.
Освен това се споделя и довода на адв. Немски, че извършеното деяние не е правилно
квалифицирано, тъй разпоредбата на чл.213, ал.3 от ЗТ е санкционна такава, а самото
неизпълнение, с което се твърди, че е осъществено административно нарушение от жалб.
*** би следвало да се квалифицира съгласно разпоредба на чл.116 ЗТ, в случая чл.116, ал.1
във вр. ал.2, т.1 и 2 във вр. чл.123, ал.1, т.2 от същия закон. С последното са допуснати
съществени процесуални нарушения предвид неспазване на императивните норми на чл.42,
т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН.
Същевременно в обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.213, ал.3 от ЗТ , като наказанието му се налага на основание същата санкционна норма на
чл.213, ал.3 от ЗТ. По този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице да
разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон:
Съдът счита, че визираното в АУАН и в НП нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е осъществено от него
нито от обективна, нито от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.3 от ЗТ, за местата за настаняване от клас "А"
и клас "Б" регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1 или 2, тоест не е задължителен
регистър на хартиен носител, който е по т.3.
4
Обектът *** съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗТ в редакцията, действала
към 12.02.2020г., е клас «Б». Едва с измененията на ЗТ с ДВ бр. 17 от 25.02.2020г. обектите-
стаи за гости са определени в типове места за настаняване клас «В», за които следва да се
води такъв регистър на хартия / по т.3/.
От приложеното копие на Книга за пътниците в самостоятелни стаи «Ореха» е видно,
че посоченият регистър, стар образец, е бил воден в обекта на жалб. *** от 06.12.2010г. до
29.02.2020г. От страна на жалбоподателя е бил представен регистър на настанените туристи,
започнат на 05.03.2020г. Същият е съгласно изискванията на чл.116 ЗТ.
Възраженията на пълномощника на жалбоподателя се отнасят до твърдения, че ***
*** е водил електронен регистър на настанените туристи в обекта, поради което не е
задължително да води и хартиен такъв към датата на проверката 12.02.2020г. Такова
задължение би възникнало след обнародваните с ДВ бр.17/2020г. промени в чл.123, ал.1, т.2
от ЗТ. Съдът споделя това възражение. По делото е представено извлечение от водения от
жалбоподателя електронен регистър за периода 04.02.2020г.-09.03.2020г.
По този начин съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят не е
извършило нарушението, за което е санкциониран, тъй като към момента на проверката-
12.02.2020г. той е водил електронен регистър на настанените туристи, с което е изпълнил
задължението си по чл.116, ал.1 във вр. ал.2, т.1 от ЗТ- регистър на Единна система за
туристическа информация към Министрество на туризма, а към тази дата за стопанисвания
от него обект не е съществувало задължение да се води регистър по т.3- на хартиен носител
и по образец, утвърден от министъра на туризма.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН / ДВ, бр.94 от 2019г./ в съдебните
производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.
С оглед изхода на делото и предвид, че адв.Немски е направил искане за присъждане
на разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съдът счита, че
следва да уважи искането, тъй като заплащането на сумата е отразено в договора за правна
защщита и съдействие, където е посочено, че сумата е платена в брой от жалб. *** на
неговия пълномощник адв.Немски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2020-0048914 от 29.06.2020г., издадено от Цветан
***в ***в – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита
на потребителите, с което на Х. С. П., ЕГН **********, с адрес: г***** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.213,
ал.3 от Закона за туризма, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, представлявана от Цветан ***в ***в – Директор, да заплати на Х. С. П., ЕГН
**********, с адрес: г***** сумата 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч
по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6