Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 01.02.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, на публично
заседание проведено на 24.01.2017г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секретар Г.Н. като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 7666 по
описа на съда за 2016г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба е от „Топлофикация Плевен” ЕАД
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В, чрез юрк. В.В, срещу К.П.Н. с
ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 329.81 лв., от които 287.13 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2014г. – 31.03.2016г. и 42.68 лв. –
лихва за забава за периода 04.01.2014г. – 19.07.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 5701/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. №5701/2016г.
на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение.
Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е
указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди,
че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е собственик/ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора
за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника К.Н.
дължи 287.13 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2016г. и 42.68 лв. – лихва за забава за периода
04.01.2014г. – 19.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5701/2016г. до оконателно изплащане на
сумите. Претендира разноски
В законоустановения
срок ответника е подал отговор, с който заявява, че исковете са недопустими
поради липса на правен интерес. Твърди, че е подал възражение за изтекла
погасителна давност за лихва и главница, но в частта, в която няма възражение,
заповедта по ч.гр.дело № 5701/2016г. е
влязла в сила и ищецът няма интерес да води дело за сумите, за които заповед за
изпълнение е влязла в сила. В случай, че това възражение не се приеме, признава
по основание и размер претендираните редуцирани суми с исковата молба.
Възразява за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение, в исковото
производство. Моли съда да редуцира разноските в заповедното производство и да
обезсили заповедта в непредявената ѝ част.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното: От приобщеното към делото ч.гр.д. № 5701/2016г.
на ПлРС е видно, че ищецът „Топлофикация Плевен” ЕАД е депозирал заявление, с
което е поискал издаване на заповед за изпълнение за следните суми 1 866,17
лв., главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2007г.
– 31.03.2016г. и 1 111,09 лв. лихва за забава за периода 02.01.2008г. – 19.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от от датата на подаване на
заявлението – 26.07.2016г. до
окончателното изплащане на задължението. ПлРС е уважил искането, като е издал
заповед за изпълнение за гореописаните суми. Срещу акта на съда К.Н. е подал
възражение. От описаното ч.гр.д. е видно, че ПлРС е указал на заявителя и ищец
по настоящето дело „Топлофикация Плевен” ЕАД да предяви установителен иск за
вземането си. Видно е от приложено копие от вестник „Посоки”, че „Топлофикация
Плевен” ЕАД е публикувала общите условия
за предоставяната от нея услуга. Налице е признание на исковете от ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът - „Топлофикация Плевен”
ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е последвало
възражение от страна на длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя/ищец
да подаде установителен иск по чл. 422 от ГПК, с което е образувано настоящето
дело. Същият е предявен в законоустановения срок. Ответникът, във възражението
си в заповедното производство, е посочил само периода, който оспорва, не е
направил изрично признание, че не оспорва определена част от вземането на
заявителя – напротив във възражението е посочено, че се оспорва размера и
методиката на изчисляване на главницата, като това оспорване е било за цялото
вземане. Поради така формулираното възражение, не може да се приеме, че има
неоспорена част, за която заповедта да е влязла в сила, и ищецът има правен
интерес от завеждане на иска и за неоспорения с възражението период. Съдът
намира, че съгласно чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия,
поради което тя е дължима. Ответникът с отговора признава размера на
претендираните с исковата молба суми – обстоятелство, което е отразено като
признание на исковете в доклада на съда. Това признание следва да се цени като
признание на факти, т.к. ищецът не е направил искане за постановяване на
решение по реда на чл. 237 от ГПК. Подкрепящи признанието доказателства по
делото са представените ОУ на ищеца и препис-извлечението от сметката на
ответника, аб. № 26084 при ищеца, приложено на л. 78-10 от приобщеното ч.гр.д.
№ 5701/2016г. и съдържащо задълженията и за исковия период. С оглед на горното,
съдът намира, че следва да уважи предявените искове.
При този
изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва
да присъди разноските и в двете производства в тежест на ответника, в размер
определен съобразно уважената част на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед направеното възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и изменението на чл. 78, ал. 8
от ГПК, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се
намали на 50.00 лв. за заповедното производство и 100.00 лв. за исковото. Съобразно
отношението на предявена и уважена/непредявена част, в тежест на ответника
следва да се присъдят следните разноски: 175.00лв., представляващи разноски в
исковото производство и 11.79лв., представляващи разноски в заповедно
производство.
С оглед на
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, въз основа на
чл.422 от ГПК, че К.П.Н. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК114005624 със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп. директор
Й.В, следните суми: сумата в размер на: 287.13 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2016г. и 42.68 лв. – лихва за забава за периода
04.01.2014г. – 19.07.2016г., ведно със законната лихва от 27.07.2016г. до окончателно
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3676 по
ч.гр.д. № 5701/2016г. на ПлРС;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, К.П.Н. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД с
ЕИК114005624 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.
директор Й.В, сума в размер на 11.79 лв., представляващи разноски по ч.гр.д.№ 57001/2016,;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, К.П.Н. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК114005624 със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп. директор Й.В, сума
от 175.00лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: