№ 865
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110202981 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИВ. ВЛ. СТ.
с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 20-0819-003649/21.10.2020 год. на началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се моли НП да бъде обявено за незаконосъобразно и отменено, като се твърди, че
в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН по отношение нарушението, че жалбоподателя е
управлявал спряно от движение МПС. Сочи се, че в НП не е бил посочен номера на
заповедта, с която управлявания от него мотопед е бил спрян от движение, за да се установи
дали от обективна страна е осъществено вмененото му нарушение. На следващо място се
твърди, че е допуснато нарушение на чл.42,т.7 от ЗАНН, тъй като в АУАН не са били
посочени трите имена, точните адреси и ЕГН на посочените свидетели. Твърди се, че НП е
издадено в нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че АНО е наложил глоба в размер
на 200 лв. без да изложи мотиви относно размера.
В съдебно заседание жалбоподателя,редовно призован,не се явява, депозира писмено
становище.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Депозирани са писмени бележки от юк Атанасова.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
1
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН с бланков номер 273690/16.09.2020 год.
жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП, на
осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв.;, за нарушение на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП, на осн.чл.177,ал.1,т.4,предл.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.;, за нарушение на чл.186,ал.7 от ЗДвП, на осн.чл.185 от
ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.185 от
ЗДвП – глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн.
183,ал.1,т.1,предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от
ЗДвП на осн. чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., затова, че същата
дата 16.09.2020 год. в 15.54 часа в гр.Варна, на ул. Христо Смирненски, след кръстовището с
бул.” Цар Освободител”, посока бул.” Сливница” управлява собствения си мотопед „
Априлия СР 50 Р” с рег. № ***, като по време на движение не използва защитна каска.Не
носи СУМПС и контролен талон към него.Управлява спрян от движение мотопед на
27.06.2016 год.. Водачът управлява с наложено наказание глоба с фиш серия Н, №
664342/24.09.2019 год., фиш сер. GT № 391226/23.07.2020 год. и НП № 19-0445-
000115/23.04.2019 год., влязло в сила на 19.02.2020 год., незаплатени в срока на доброволно
плащане.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на
нарушителя, а последният го подписал без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред АНО.
Така установената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Х.Г. и Г.Г. и приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни,
безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите
по АНП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Х.Г. и Г.Г., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
2
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към сектор ПП ОД на МВР Варна,
съгласно приложената Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи, че
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел и липсата на посочени в АУАН
месторабота и ЕГН на свидетелите, съобразно изискванията на чл.42,т.6 и 7 от ЗАНН
съставляват съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.40 от
ЗАНН. В ЗАНН не е посочено кога едно нарушение е съществено. Но разпоредбата на чл.
84 ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби се
прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на
жалбоподателя. Нарушението е съществено и, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение на въпроса за отговорността. В случая не се касае за
процесуални нарушения, а за липсата на реквизит в издадения АУАН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Съдържа необходимите реквизити, вкл.
имената, ЕГН и адреса на жалбоподателя. Жалбоподателят своевременно е бил запознат със
съдържанието му и е имал възможност да упражни правото си на защита. Връчен му е
препис, т.е. изпълнени са всички правила за законосъбразното начало на административно-
наказателното производство. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на
един свидетел и липсата на посочени ЕГН и месторабота на свидетелите по никакъв начин
не накърнява правото на защита на санкционираното лице и не опорочава производството,
тъй като същите са служители на ОД МВР Варна и могат да бъдат индивидуализирани.
Пълното и точно посочване на данните на свидетелите има значение с оглед на
евентуалното им откриване и призоваване за разпит при оспорване на фактическите
констатации.
По пункт 1 от НП.
Състава на съда намира, че както в НП , така и в АУАН са описани всички обстоятелства,
при които е констатирано нарушението – налични са времето и мястото на извършване на
нарушението, описано е в какво се състои самото нарушение /неизползване на
обезопасителна каска/, посочена е коректно и нарушената материална разпоредба – чл.137е
от ЗДвП. В допълнение, следва да се има предвид, че редовно съставените АУАН, съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата
по делото дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата
3
на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то
същият е в твърд определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за
индивидуализация. В този смисъл в тази му част НП следва да се потвърди.
По пункт 2
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство се
забранява да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Видно от Заповед № 16-0819-001408/27.06.2016 г. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор „Пътна полиция“ Варна е наложена принудителна административна мярка на
основание чл. 171, т. 2 б. „в“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС – мотопед
„Априлия СР 50 Р” с рег. № *** до сключване на ЗГО. Тази мярка е наложена на ИВ. ВЛ.
СТ. с ЕГН ********** в качеството му на собственик на МПС.
Видно от приложена справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „ Гражданска
отговорност“ за МПС с рег. № № *** е, че към 16.09.2020 год. посоченото МПС е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. налице е валидна полица за
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“.
Според разпоредбата на чл.171, т.2, б.”в” от ЗДвП принудителната административна мярка -
временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е в сила до
сключването й. Следователно след сключването на договора за застраховка отпада и
принудителната административна мярка. От което следва , че НП в тази му част е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
По пункт 3
Наказателното постановление в частта, в която жалбоподателят санкциониран на основание
член 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева е незаконосъобразно. Разпоредбата на член
186, ал.7 от ЗДвП няма санкционен характер. Незаплащането доброволно на наложено
административно наказание глоба с фиш не е административно нарушение. Издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му има
последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително
изпълнение, а не на повторна санкция на основата на административнонаказателна
разпоредба. Незаплащането на глобата може да бъде основание за налагане на принудителна
административна мярка и принудително изпълнение, но не и за ново административно
наказание. Поради това наказателното постановление в тази му част следва да бъде
отменено, поради противоречащо на материалния закон.
По пункт 4
Жалбоподателя е санкциониран и затова, че не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП.
Незаплащането от водача на МПС в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложена му глоба,
не представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение,
4
като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Т. е.
посочената правна норма съдържа само срокове, които не са императивни и са с
изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се
обуславя административнонаказателна отговорност.
При тези обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно наказателното
постановление в тази част, поради което следва да бъде отменено.
По пункт 5 и 6
Съгласно чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него;
За да е съставомерно деянието по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, водачът на МПС следва да е
правоспособен и да не носи СУМПС и контролния талон към него.
Видно от приложената справка за нарушител/водач към 16.09.2020 г. жалбоподателя С. е
притежавал СУМПС, валидно до 03.07.2028 г. следователно същият безспорно е бил
правоспособен водач на МПС.
Съдът намира, че правилно са посочени като нарушени нормите на чл.100,ал.1, т.1 и 2 от
ЗДвП , тъй като установеното поведение на водача, който при проверката не е носил
СУМПС и контролен талон към него на практика не се оспорва и от самия жалбоподател.
АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДв.П, предвиждаща санкциониране на водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, като е наложил предвидения
абсолютен размер “глоба” 10 лева за всяко едно от нарушенията.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на
нарушенията по чл.137е от ЗДвП, чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй
като фактическите обстоятелства, свързани с тези конкретни нарушения не указват на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН . За да е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха
основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи. Нещо
повече, видно от приложената към преписката Справка за нарушител/водач е, че на
жалбоподателя са били издавани и други НП и фишове за осъществени нарушения на ЗДВП,
поради което и той се явява лице с повишена обществена опасност.
5
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
Предвид горното и като съобрази размера на отхвърлената част от иска, съдът намери, че на
ОД МВР Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 18 лв..
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-003649/21.10.2020 год. на началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на ИВ. ВЛ. СТ. с ЕГН ********** от гр.Варна за
нарушение на чл. 137Е от ЗДвП, на осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от
ЗДвП, на осн. 183,ал.1,т.1,предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн. чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв..
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-003649/21.10.2020 год. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на ИВ. ВЛ. СТ. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на
чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП, на осн.чл.177,ал.1,т.4,предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 200 лв.; за нарушение на .чл.186,ал.7 от ЗДвП, на осн.чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение
на чл.190,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
6
„глоба” в размер на 20 лв..
ОСЪЖДА ИВ. ВЛ. СТ. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата
от 18 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7