№ 495
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502639 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗК
„Булинс“ АД, с която обжалва решение от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 525/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е
осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „Булинс“ АД да заплати на А. В.
В. над сумата от 15 000 лв. до присъдения размер от 49 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 17.12.2021 г. (щета с № **********),
ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022 г., до
окончателното и изплащане, както и над сумата от 105 лв. до присъдения размер от 210 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78.
ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата от 5 289.26 лв., сторени деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете и направена компенсация.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано. Оспорва изводите на съда по отношение на приложението на чл. 52 от ЗЗД. В
тази връзка твърди, че определеният размер е прекомерно завишен и не отговоря на закона,
ППВС № 4/68 г., икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика
на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Развива доводи, че трайната практика на ВКС
приема, че понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги
1
свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
следва да се вземат предвид интензитета и продължителността на накърняване на
психичната сфера, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
обосноваваща обществено- оправданата мярка за справедливост, следва да се обсъдят
характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Твърди, че релевантните обстоятелства следва
не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да
бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. Прави анализ на събраните по делото
доказателства, както по отношение на механизма на настъпване на ПТП, така и получените
травматични увреждания, проведеното лечение и резултата от същото. С оглед на това
прави извод, че представената медицинска документация удостоверява, че на 17.06.2021 г.,
на 24.12.21 г. и 05.01.21 г. А. В. - П. е била на преглед в спешно отделение на „Пирогов“ -
спешен ортопедо-травматологичен кабинет, поради данни за травма на дясната ръка и
лявата подбедрица. С оглед на това твърди, че по отношение на ищцата са констатирани
кръвонасядане на лявата подбедрица и лявото коляно, с оток на меките тъкани, която травма
е причинила болка (лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК - без
разстройство на здравето); счупване (напречно диафизарно/на тръбестата част) на
раменната кост на дясната ръка за което е проведено лечение, изразяващо се в поставяне на
гипсова имобилизация - шина, последвано с раменен брейс. Твърди, че така описаната
травма е причинила трайно ограничение на движенията на десния горен крайник (средна
телесна повреда - чл. 129 от НК), с период на нетрудоспособност за физически труд около 5-
6 месеца, като този срок за възстановителен период е при условие, че е проведено адекватно
за травмата лечение, както и положените в оздравителен период задължителни
възстановителни процедури (физиотерапия и рехабилитация). Твърди, че отказа от
адекватно лечение (в случая оперативна метална стабилизация) и описаните данни за липса
на белези за зарастване на счупването е довело до по-продължителен период на
възстановяване, възможност за настъпване на усложнения и т.н. С оглед на това твърди, че
адекватна сума за обезщетение на неимуществените вреди е до 30 000 лева, без да се отчита
съпричиняването. Цитира практика на ВКС и оспорва мотивите на съда от стр. 9 към
решението по отношение на начина на разбиване на отделните вреди и определяне на
обезщетения за всяка по отделно. В трайната съдебна практика за всички травми се
присъжда общо обезщетение, а не се прави подобна „разбивка”. Определена е прекомерно
висока сума за реалната неимуществена вреда. Решението е явно несправедливо и не
отговаря на закона. Оспорва и изводите на съда по отношение на съпричиняването, като
твърди, че ищцата е могла да избегне ПТП, като предприеме необходимите мерки за
запазване на живота и здравето си, каквито мерки не е предприел и се поставя в риск.
Твърди, че никъде в ЗДП не пише, че когато пешеходец е достигнал в лява лента, където е
мястото на удара в случая, не е нарушено изискването на чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДП. Твърди, че е
вярно, че в разпоредбата на чл. 32 ЗДП е посочено възможност за пешеходците, от която
ищцата не е се възползвала, но тази възможност е именно с цел намаляване на риска.
2
Незаинтересованото отношение на ищцата към собствения живот и здраве е очевидно
повишаване на риска и съпричиняване на вредата от нейна страна, въпреки правилата за
предимство, при проявена дължима грижа към себе си ищцата е можела да избегне травмите
и ПТП. Неправилно би било отговорността за живата и здравето на пешеходците да се
прехвърля само върху водачите и правилата за предимство. Твърди, че в случаите, когато
пешеходец пресича на необозначено за целта място, той не е с предимство спрямо
движещите се по пътя МПС. Ако обаче ударът е бил предотвратим за водача на МПС, то в
съдебната практика е заложено виждането, че водачът е виновен за ПТП и има
съпричиняване на вредата. Твърди, че по аналогия от противното в разпоредбата на чл. 119,
ал. 5 ЗДП пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие, настъпило на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило. В тази връзка твърди, че АТЕ по делото е установила, че лекият автомобил се е
движел със скорост значително по - ниска от максимално разрешената за населено място,
както и че след като не са налице предпоставките на закона, при които може да се приеме, че
пешеходец на ПП не е съпричинил вредата си, то при поведение поставящо го в превишен
риск следва да се приеме, че е съпричинил вредата. Размера на обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди следва да се намали съответно на приноса на
пострадалия, който определя на 50%, тъй като той е имал равна възможност с водача на
лекия автомобил да избегне ПТП и последиците от него.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното, в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на
ищеца А. В. - П. над сумата от 15 000 лв. до присъдените 49 000 лв. и над 105 лв. до
присъдените 210 лв. за имуществени вреди, ведно с лихвата и разноските, като намалите
присъденото обезщетение за вреди, ведно с лихвата и законните последици по отношение
разноските, като претендира и направените по делото разноски и адвокатски хонорар пред
двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба А. В. В. оспорва жалбата и с насрещна
въззивна жалба оспорва решение от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 525/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил предявеният иск за обезщетение от присъдения размер от 49 000 лв. до
претендирания такъв от 70 000 лв.
Твърди, че при постановяване на своя краен съдебен акт първата инстанция е
допуснала нарушения на материалния закон, необоснованост, което е в резултат на
допуснатите от съда съществени процесуални нарушения, но посочените във въззивната
жалба, а други. В тази връзка твърди, че съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
39, ал. 1 от ГПК. Оспорва връчването на съобщението за изготвеното решение на дата
03.07.2024 г., датата на постановяване на решението. С оглед на това твърди, че това
нарушение е лишило ищцата от правото й на защита, тъй като процесуалните представители
на страната са очаквали надлежно връчване по реда на чл. 39 ГПК на акта, подлежащ на
3
инстанционен контрол. В тази връзка твърди, че с така извършеното процесуално нарушение
е поставил ищцата в неравноправно положение спрямо ответника. Твърди, че при подобно
грубо погазване на основните начала на гражданското съдопроизводство и превишаване на
правораздавателните правомощия от съда, е налице по отношение на действията на съда.
Твърди, че независимо, че правилно е приел, че в гражданския процес се установява
формалната, а не емпиричната истина, твърдим, че тази формална истина не бе установена
по делото.
Оспорва изводите на съда, като твърди, че при определяне размера на
обезщетението съдът не е спазил изискванията за вид, интензитет, продължителност на
претърпените, търпяни и досега болки и страдания (ищцата преди инцидента е нямала
болки, тъй като е била напълно здрава), както и съществуването на такива и занапред, в
резултат на увреждането, възрастта на пострадалата, дали тя е допринесла за вредоносния
резултат и в каква степен, дали присъденото обезщетение е житейски оправдано и
съответства на справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно покритие и
обществено икономическите условия в страната. Оспорва изводите на съда за наличието на
обективно (безвиновно) съпричиняване от страна на ищцата, което е послужило като
основание на съда да редуцира обезщетението по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка твърди, че към
момента на застрахователното събитие преживеният много отдавна инцидент е бил вече
преодолян от ищцата и той не е бил наличен към деня на ПТП, както и че в случая не е
налице сочената от СГС хипотеза, описана от доктрината, като безвиновно съпричиняване
на резултата - дълъг възстановителен период, след преживения инцидент, в резултат на
предходна психологична травма. В тази връзка твърди, че сочената от съда практика е
превратно тълкувана. Смята, с оглед изложеното по-горе, че осъществените процесуални
действия от състава на СГС, представляват нелегитимно превишаване и превратно
упражняване на съдебната правораздавателна власт.
По отношение на допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост твърди, че съдът макар и да е взел предвид наличните доказателства по
делото, установяващи механизма на ПТП, заключенията на двете АТЕ изготвени при
непълнота на доказателствените източници, по съображения изложени от нас в пункт I т.
1.3., както и съответно двете експертизи - СМЕ и СПЕ е определил доста занижен размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка, ищцата ще има за цял живот ограничения на
раменната и колянната става, както и съпътстващи болки при промяна на температурата.
Твърди, че не може да й бъде вменено безвиновно съпричиняване, само за това, че се е
съобразила с обществени правоотношения, закрепени в нормативен акт - ЗДвП, като е
пресякла пешеходната пътека на обозначено за това място - пешеходна пътека тип зебра. Не
споделя изложеното от въззивника, че така присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД е
завишено, а тъкмо обратното. Твърди, че по делото са установени в причинно следствена
връзка с процесното ПТП причинените две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, а именно: контузия на десния горен крайник, със счупване на дясната раменна кост
(диафиза на раменната кост, закрито), което е наложило поставянето на гипсова
4
имобилизация, като това травматично увреждане е причинило трайно затруднение на
движенията на горния десен крайник; контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките
му тъкани, Твърди, че преди катастрофата е била в добро здравословно състояние, активна и
дейна жена, маика, съпруга в работоспособна възраст, напълно самостоятелна. След
инцидента, животът й напълно се променя, тя се нуждае постоянно от чужда помощ и
подкрепа на близките си, лишена е от възможността да води обичайния си начин на живот.
Ищцата повече от шест месеца след инцидента не може самостоятелно да се къпе, облича и
сресва, има проблеми със стомаха, съответно липса на апетит, запек, често уриниране, често
плаче без видима причина. Твърди, че получените тежки наранявания, както и преминатото
продължително лечение оказват силно отрицателно влияние върху психиката й. Твърди, че
повече от шест месеца, поради физическа невъзможност, стрес и силна уплаха, ищцата
използва единствено и само, като превоз, таксиметрови автомобили, за да се предвижва,
когато излезе от дома си. Освен болките и страданията, ищцата е изживяла и силен стрес по
време на пътния инцидент, който се отразява изключително негативно на здравословното и
емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание. Въпреки
изминалото не малко време от датата на катастрофата - повече от две години, болките и
дискомфортът в наранените области от тялото й не отминават. От друга страна твърди, че не
е в млада възраст, което от една страна обуславя по бавно възстановяване и предполага
затруднен начин на живот, който продължава и към момента, вследствие на
преживяното,поради което смята претенцията за сумата от 70 000 лева неимуществени вреди
е основателна и справедлива. Оспорваме изложените твърдения от въззивника в жалбата му,
че ищцата е отказала оперативно лечение на травматичните увреждания - оперативно
стабилизиране, като твърди, че са налице обективни причини, за да не бъде приложено
оперативно лечение, които се изразяват в алергия към упойки. Оспорва и наведените доводи
за за съпричиняване, съзнателно съпричиняване за настъпване на ПТП, като твърди, че
инцидентът е настъпил на пешеходна пътека, показанията на деликвента не следва да се
възприемат, защото той е управлявал автомобила, когато е причинил инцидента в лявата
лента на пътното платно и тогава на пешеходната пътека, според него от дясно е
„изникнала“ ищцата. В тази връзка твъърди, че съгласно чл. 20 ЗдвП, отговорността на
водача на МПС е завишена спрямо тази на пешеходците, като в случая водачът на товарен
автомобил марка „Форд Транзит Конект” е допуснал нарушения на правилата за движение -
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изразяваща се в избор на скорост с оглед конкретните условия на
видимост - вечерно време и влошена метеорологична обстановка. Твърди, че водачът е
следвало да намали скоростта или дори да спре, тъй като наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не
е непредвидимо събитие. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да
остави в сила обжалваното, а в условията на евентуалност да се отмени поради тежки
нарушения на процесуалния и материалния закон и вместо него се постанови ново, с което
да се уважат претенциите изцяло, като претендира и разноски в производството.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото
писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
5
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение от
07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 525/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД ЗД „Бул инс“ АД да заплати на А. В. В. сумата от 49 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 17.12.2021 г. (щета с № **********),
ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022 г., до
окончателното и изплащане, като отхвърля претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 70 000 лв., като неоснователна; сумата от 210 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК; сумата от
5 289.26 лв., сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и направена
компенсация.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за процесния
автомобил, към момента на настъпване на ПТП е съществувала валидна застраховка
„Гражданско отговорност“.
Не се спори, а се установява и от представеният протокол, че на 17.12.2021 г. в
гр. София около 20.10 ч., товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с per. № ********,
движейки се по бул. „Царица Йоанна“ с посока па движение от бул. „Панчо Владигеров “
към ул. „Околовръстен път “, на пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и
обозначена с пътна маркировка „М8.1“ тип „зебра“ срещу магазин „Т - маркет“, до бл. 227
участва в ПТП с пресичащата на пешеходната пътека пешеходната пътека
пешеходка(ищцата).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.03.2021 г.
ищцата е представила, а ответникът е получил претенцията, като ответникът е поискал
влязъл в сила съдебен акт, АТЕ, СМЕ, Протокол за оглед и фотоалбум.
В показанията си свидетелят П. твърди, че имало промяна във възможностите
на съпругата му да се обслужва след случилото се ПТП с нея през декември 2021 г., която
била свързана с ограничени движения на ръката и с психиката й. Твърди, че се панирала при
пресичане, гледала колите - да няма коли въобще на улицата, не дали са далече, а въобще,
стискала го като тръгвала да пресича и ред други такива неща. Твърди, че преди време е
имала пак такъв случай като малка, случай с куче и я било страх от подобни интервенции.
В показанията си свидетелят К. твърди, че познава г-жа П. от 10 години,
работели заедно. Твърди, че след ПТП-то ищцата се сринала и като стане време да си тръгва
от работа започвала да се обажда телефони кой да я чака, кой да я вземе - чакали я дъщеря й
или съпругът й. Твърди, че лично я придружавала до метрото, а ищцата се паникьосвала и
при пресичане и трябвало да държи някого за ръка.
В показанията свидетелят Г., участник в ПТП през 2021 г. твърди, че декември
месец е имал ПТП с една дама, като това било по посока след пощата в Люлин по посока
околовръстното на този булевард на пешеходна пътека. Твърди, че се прибирал вечерта
късно, валяло дъжд, движел се във външната лента по посока изхода на София, като
пострадалата просто изникнала от дясно и била облечена в черно. Твърди, че след удара
извикали полиция, прочели му протокола за ПТП, и той бил съгласен с него. Твърди, че е
настъпило във външната лента, тъй като лентите били две, която е от към срещуположното
движение, не вътрешната, т.е. в лявата.
6
От заключението на назначената СТЕ се установява, че скоростта на
автомобила в района на произшествието и в момента на удара е била 29.65 км/ч (8. 24 м/с),
която е под максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Вещото лице
твърди, че водачът на лек автомобил „Форд“ при движение в района на произшествието с
посочената скорост, при своевременно възприемане на опасността е имал възможност да
предотврати произшествието чрез спиране, както и че по делото няма данни за наличие на
препятствия, които да ограничават видимостта. Вещото лице твърди, че пострадалата е
имала възможност да възприеме автомобила преди да навлезе на пътното платно, да
преустанови движението си, да изчака преминаването на автомобила и тогава да
предприеме пресичане. Вещото лице въз основа на данните от протокола за оглед относно
местоположението на автомобила, уврежданията по него и местоположението на травмите
по пострадалата, както и от извършената симулация на удара определя мястото на удара
както следва: на дължина на 5,80 - 5,90 метра след линията на ориентира, считано по
посоката па движение иа лекия автомобил - посоката на огледа и по широчина на 3,60 - 3,70
метра в ляво от десния край на платното за движение, считано в същата посока, като ударът
е настъпил върху пешеходната пътека. Твърди, че по делото няма данни водачът на лекия
автомобил да е спирал преди мястото на удара, а в протокола за оглед няма данни за
въведени ограничения на скоростта в района на произшествието. С оглед на това вещото
лице твърди, че ПТП е настъпило в населено място, поради което максимално разрешената
скорост е 50 км/ч. В зоаключението е отбелязано, че пешеходната пътека е била осветена.
Нямало е каквито и да са препятствия. Няма описани спирачни следи.
В заключението на тройната СТЕ е отбелязано, че произшествието е настъпило
на 17.12.2021 г. около 20:10 часа в град София, булевард „Царица Йоанна", в района на
пешеходна пътека срещу магазин „Т-маркет“ до блок № 227 между товарен автомобил
„Форд Транзит Конект“ ДК № ********, управляван от Р. К. Г., и пешеходец А. В. В. на 48
години. В заключението за направление на огледа е приета посоката по булевард „Царица
Йоанна“, от булевард „Панчо Владигеров“ към Околовръстен път, а за ориентир е приета
пресечената точка на първия ъгъл на магазин „Т- маркет“ и десния край па платното за
движение на булевард „Царица Йоанна“. Вещите лица твърдят, че участъкът от пътното
платно е хоризонтален, двупосочна организация на движението, дребнозърнеста асфалтова
настилка, мокра, без неравности, две пътни ленти, разделени с пътна маркировка „M2“ от
ЗДвП, като в района на кръстовището преминава в пътна маркировка „М4“, с широчина по
5,50 метра. Входа към магазин „Т-Маркет" е с широчина 7 метра. В ляво от пътното платно
се намира тротоарна площ с широчина 5 метра, в дясно - затревена площ, достигаща до
магазин „Т- Маркет". Вещите лица твърдят, че на 5,0 м. след ориентира се намира началото
на пешеходна пътека тип „Зебра" с положена маркировка „М8.1“ от ЗДвП, с край на 9.0 м.
след ориентира. Вещите лица са констатирали, че на 51 м. преди ориентира и на 2 м. вдясно
се намира метален стълб и поставен върху него пътен знак „А 18" от ЗДвП, а на 4,30 м. след
ориентира и на 0,50 см. в дясно от десния край на платното за движение се намира метален
стълб с поставен върху него пътен знак „Д17“ от ЗДвП, който е двойно обозначен и
преминава отгоре над платното за движение с допълнителна табела „Д17“ от ЗДвП. На 7.0 м.
след ориентира и на 0.50 м. вляво от левия край на платното за движение се намери още
един метален стълб с поставен върху него пътен знак „Д17“ (двойни табели). Пешеходната
пътека е осветена с допълнително осветително тяло. В заключението е отразено, че
произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, изкуствено осветление, добра
видимост, мокра пътна настилка. Товарния автомобил се намирал върху четирите си колела,
ориентиран с предната си част по посоката на огледа. На 9,70 м. след ОР и на 4,90 м. в ляво
от десния край на платното за движение се намери задно дясно колело, на 12,50 м. след ОР и
6.0 м. в ляво от десния край на платното за движение се намери предно дясно колело;
кормилна, спирачна и светлинна уредби в изправност; деформиран преден капак, счупено
предно панорамно стъкло в дясно. Въз основа на това вещите лица дават заключение, че
7
мястото на удара се намира на по дължина на пътното платно - на около 6 метра след ОР,
считано по посоката на огледа; по широчина на пътното платно - на около 4 метра в ляво от
десния край на пътното платно, считано в същата посока, както и с оглед на дадените
свидетелски показания, водачът е възприел опасността към момента на удара и до мястото
на установяване е изминал разстояние 5,70 метра. В заключението са направени изчисления,
че при предприемане на аварийно спиране автомобилът би се движил с 0,98 секунди повече.
За това време пешеходецът ще измине разстояние Si = Vncp.0.98 = 2.47.0.98 = 2.42 метра,
като при предприемане на маневра за аварийно спиране, пешеходецът би се намирал на
разстояние 2,42 метра след мястото на удара, което е извън траекторията на движение на
автомобила. Удар не би настъпил. Вещите лица твърдят, че при своевременно предприемане
на маневра за аварийно спиране към момента на възникване на опасността, водачът е имал
техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието, като ударът е бил
предотвратим за водача и при трите (описани в експертизата) начина на движение на
пешеходеца. Вещите лица твърдят, че видимостта за водача и пешеходеца е взаимна, като
пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме товарният автомобил и да спре
и пропусне преминаването му. Отбелрязано е в заключението, че няма данни за налични
пътни маркировки и знаци, ограничаващи скоростта на движение на ППС в района на
произшествието, а водачът на товарния автомобил, преди настъпване на произшествието, е
управлявал със скорост около 27 km/h.
От заключението на изслушаната СМЕ се установява, че е налице контузия на
десен горен крайник, със счупване на дясната раменна кост, закрито, контузия на ляво
коляно с огок на меките тъкани причиняващо ограничение на движенията му, като
впоследствие е установено счупване на главата на лявата фибула на ляв долен крайник.
Вещото лице твърди, че такъв вид счупвания следва да се възстановят за период от 3-6
месеца. На ищцата е била поставена гипсова имобилизация за 40 дни. Впоследствие
имобилизация в раменен брейс. Ищцата е изпитвала силни болки и множество страдания,
както и трайно затруднение при движенията на дясна раменна става и лява колянна става.
Счупването на фибулата на левия крак е причинило трайно затруднение в движението за по-
голям период от 30 дни. Вещото лице е констатирало, че всички болнични листове са
издадени с диагноза S42.3 - счупване на тялото (диафиза), на раменната кост. С обща
продължителност на временна нетрудоспособност - 124 дни. Твърди, че последиците не
могат да отшумят изцяло. След инцидента пострадалата се оплаква от непостоянни болки и
ограничени движения, като прогнозата е със хроничен рецидивиращ характер в дясна
раменна става и ляв долен крайник. Оплакванията в бъдеще могат да бъдат провокирани
при натоварване на раменна и колянна става, промяна на времето при по- ниски
температури. Вещото лице твърди, че саъзможни остатъчни травматични увреждания и
неудобства, които могат да бъдат провокирани от физическо натоварване, както и са налице
ограничени движения на раменната и колянната става, съпътстващи с болки при промяна на
температурата на околната среда. Дава заключение, че след преживяния стрес е възможно да
се развие проблем със стомаха (напр. гастрит). След прегледа на ищцата вещото лице е
установило, че при ротация на дясната ръка се чуват слаби крепитации в засегнатия участък
на дясна раменна става и намалени ограничени движения в предно-задна посока. При
прегледа ищцата съобщава, че има ограничени движения при слизане по стълбите. Отразено
е, че ищцата има алергия от упойки и това е било повод, тя се е страхувала да се извърши
оперативна интервенция. Възстановяването би било малко по-кратко като време, ако бе
извършена операция. Няма обаче отказ от адекватно лечение, взето е правилното решение
гипсова имобилизация. която е другият вариант за лечение. При втория преглед извършен на
ищцата е установено, че продължават оплаквания от силни болки, а има и отток на
коляното. По тази причина е направена допълнителни снимка на коляното и се установява,
че има счупване, закрито счупване на главата на фибулата, която е под коляното, под
коляннага сгъвка.
8
От заключението на СПЕ се установява, че освидетелстваната е жена на 50-
годишна възраст, с правилно физическо и психическо развитие. Израснала е в благоприятна
семейна среда, развивала се правилно п в норма. Отразено е, че в развитието си до момента
е постигнала добра интеграция, както в личен, така и в социален аспект. В когнитивно,
емоционално и интелектуално отношение не са налице данни за нарушение. Интелектът
съответства на нивото на образованието, както и последвалата социална и професионална
реализация. След проведеното психологическо изследване, се установява, че към настоящия
момент, когнитивният статус на подекспертното лице е в границите на нормата за
популацията. Биопатографският анализ на достъпната информация дава основание да се
приеме, че при Осв. няма данни за отклонения в личностовото и интелектуално развитие.
Няма информация за злоупотреба с психоактивни вещества. Личностовата структура е
хармонична, в границите на широката норма. Изградила пълноценни отношения с членовете
в семейството си, както и в трудовото обкръжение. Не са известни данни за асоциални
прояви или поведенчески проблеми. С оглед на анализа на събраните доказателства е
установено, че освидетелстваната в резултат па претърпяното от нея ПТП на 17.12.2021 г., са
възникнали поредица от психологични преживявания в следния порядък и интензитет.
Същата е дала информация за период на значима емоционална нестабилност - първоначално,
в момента на инцидента – шок, обърканост и изненада, както и интензивни страхови
изживявания за живота си, на фона на силна и продължителна физическа болка. По-късно -
продължаваща интензивна физическа болка, нарушение във вегетативните функции като сън
и хранене, плачливост, неспокойпост, нестабилност, избягване на ситуации, напомнящи
травматичната, както и мястото на травмата. Предпазливостта и страховите преживявания са
се разпространили и по отношение на ситуации, напомнящи травматичната, (избягва се
пресичане на пешеходни пътеки, нестабилност при ходене, излизане при сняг и поледици).
Били са налице кошмарни съновидения с повтарящо се травматично съдържание, пряко
свързано с преживянато. Чувството на заплаха се е разпростряло и до близки членове на
семейството, които тя се опитва да предпази и ограничава поведението им. Установява се
отдръпване в кръга на социалните и приятелски контакти, както и ограничаване на
ежедневните дейности. Налице са били и преживяване на „оживяване“ на ситуацията на
катастрофата, които са се разредили, но се са напълно изчезнали към момента. Отключили са
се силни емоционални преживявания по типа на панически пристъпи - а именно моменти на
силно емоционално напрежение, сърцебиене, изпотяване, задушаване, които не са били
налични преди инцидента и продължават и към момента на проведеното изследване. С оглед
на това вещото лице дава закючение, че стресът е универсална реакция на организма на
различни по своята същност дразнители. Това явление представлява отговор на организма на
всяко поставено пред него изискване. Стимулите, които действат на организма,
предизвикват промени, които се изразяват в общо усилие на организма да се приспособи към
изменящите се условия на средата. Силата на стреса зависи от три основни фактора. На
първо място е интензивността на стресовото събитие - силата на въздействащия стимул, от
друга страна се определя от втори фактор и това е личната интерпретация на възникналата
ситуация, както и от трети фактор - индивидуална чувствителност на личността, която
преживява стресиращото събитие. Вещото лице, по време на събиране на анамнезни данни
за развитието й е установило, че същата е преживяла ситуация на автомобилна катастрофа
като дете - на възраст около първи клас - като по нейни данни дълго след това е имала
реакции на страх и уплаха. Това преживяване е възможно да се възстанови като спомен, след
преживяване на подобно в по-късния живот на индивида - както е станало в конкретния
случай и се нарича ретравматизация. Подобно ретравматизиране би могло да удължи и
комплицира периода на справяне и възстановяване на лицето. С оглед на това вещото лице
дава заключение, че травмата е преживяна като ограничаващо събитие, трайно е нарушило
качеството й на живот, както в личен, така и в професионален и социален план. След
проведеното лечение и възстановяване, към момента лицето не е достигнало нивото на
9
личното си. социално и трудово функциониране от преди периода на инцидента.
В показанията си разпитаните пред настоящата инстанция свидетели М. А. и
Г. К. потвърждават дадените от разпитания пред първоинстанционен съд свидетел ояснения
по отношение на времето, осветеността на пешеходната пътека, както и по отношение на
извършването на маневра от виновния водач при настъпването на ПТП. В останалата част
показанията не допринасят за изясняване на механизма на ПТП.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания и за сумата от 210 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вредиот ПТП, настъпило на 17.12.2021 г.
С атакуваното решение от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 525/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „Бул инс“ АД да заплати на А. В. В. сумата
от 49 000 лв, представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 17.12.2021
г. (щета с № **********), ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2022 г., до окончателното и изплащане, като отхвърля претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 70 000 лв, като неоснователна; сумата от 210 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК; сумата от 5 289.26 лв., сторени деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете и направена компенсация.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна и насрещна
въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна и насрещна въззивна
жалби съдът намира, че като подадени в установения срок, от легитимирани лица и срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт същите са процесуално допустими. Атакуваното
решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество същите са частично основателна
по следните съображения:
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като в тази връзка
са оспорени изводите на съда по отношение на размера на обезщетението, което ще
репарира неимуществени вреди, както и по отношение на съпричиняването. Така
въведените с въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение,
настоящият състав намира за частично основателни.
В насрещната въззивна жалба са наведени твърдиния за допусната
процесуално нарушение, свързано с връчването на съобщението за изготвеното решение, за
нарушение при събирането на поискани доказателства, което е лишило страната от
възможността да докаже претенциите си, както и че с произнасянията си съдът е
облагодетелствал едната страна в производството. По отношение на законосъобразността на
атакуваното решение са релевирани твърдения, оспорващи изводите на съда относно
субсумирането на доказателствата, определяне на размера на обезщетението, наличието на
съпричиняване, превратно тълкуване на цитираната от съда практика. Така наведените
твърдения от страните са частично основателни.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
10
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (
ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу
застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията
на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца,
причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.
По делото безспорно се установява, че към датата на настъпване на ПТП е
налице валидно застрахователно правоотношение, основано на сключените между ответника
и водача на лекия автомобил застраховка „Гражданснка отговорност“. Не се спори и по
отношение на настъпването на вредоносното деяние, резултат от противоправните действия
на виновния водач. Спорно пред настоящата инстанция е размера на обезщетението,което
ще репарира вредите, както и размера на съпричиняването от страна на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на въведеното твърдение, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, ограничило правото на защита (правото да подаде въззивна жалба),
с оглед на осъщественото връчване на съдебно решение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 39, ал. 1, пр. 2 ГПК, когато страната има пълномощник по делото,
връчването на книжа се извършва на пълномощника. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, връчителят
удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е
връчено съобщението, както и всички действия във връзка с връчването.
Връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК е допустимо в изключителни
случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде
уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно
заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности
или за внасяне на депозити и такси. Връчването по телефон обаче е способ за връчване на
съобщения, но не и на книжа. По телефон не може да бъде извършено връчване на съдебни
книжа (изявления на друга страна по делото, съдебни актове или други книжа, които се
прилагат към съобщението), тъй като устното възпроизвеждане на съдържанието им не е
изпълнение на задължението за връчване на книжата, още по-малко на книжа, съставляващи
подлежащи на обжалване актове или заповед за изпълнение, от които съдът следва да връчи
на страната препис - чл. 7, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
отразеното от длъжностното лице уведомяване по телефона не установявава редовност на
връчването на постановеното съдъбно решение.
Видно от доказателствата по делото на страната, чрез нейния пълномощник е
11
изпратено съобщение чрез посочената от самия адвокат в заявлението за достъп до
електронни съдебни дела и електронни съобщения в единния портал за електронно
правосъдие електронна поща (стр. 212). Така изпратеното съобщение и отразяването, че
същото е получено е редовно по следните съображения:
Съгласно чл. 38а, ал. 1 от ГПК, лицето, извършило процесуално действие в
електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции, а
съгласно, ал. 3, лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно
правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи,
съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред
всички инстанции. Съгласието по, ал. 2 и, ал. 3 може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл. 38, ал. 2
ГПК, връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване
чрез: 1. чрез ЕПЕП -единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за
електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и 3. (в сила от 19.09.2023 г. ) ССЕВ -
чрез системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното
управление. Когато не е избрана възможност за връчване по, ал. 2, но страната е посочила
адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. Съгласието за
връчване по, ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга
редовността на вече извършените действия.
Не на последно място следва да се посочи, че наведеното твърдение за
ограничаване на правата на ищцата в настоящето производство, произтичащи от връчването
на постановеното решение по този ред не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно
от материалите по делото същата не е подавала въззивна жалба, която да е върната като
просрочена, а от друга страна ищцата е подала редовна насрещна въззивна жалба, с която е
реализирала правата си да оспори постановеното решение в отхвърлителната част. Следва да
се посочи, че по отношение на другите наведени твърдения за допуснати процесуални
нарушения при събирането на доказателства настоящият състав осъществявайки
правомощията си на въззивна инстанция, в съотвествие с указанията по приложението на
закона дадени с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице съществени
процесуални нарушения при осъществяването на връчването на постановеното решение от
първоинстанционния съд, водещи до опорочаване на атакуваното решение и ограничаване
правото на защита на ищцата.
По отношение на спорнате пред настоящата инстанция начина и размера на
12
обезщетението за неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване настоящият
състав намира следното:
По отношение на наведените твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, което е
необходимо да репарира вредите съдът намира, че наведените от въззивника ответник
доводи са частично основателни. Съгласно задължителните указания по приложението на
закона, обективирани ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 83/06.07.2009 г., постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г.,
постановено по т. д № 157/11 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г.
постановено по т. д. № 619/11 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г.,
постановено по т. д. № 708/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г.,
постановено по т. д. № 387/08 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 211/09 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 35/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г.,
постановено по т. д. № 299/11 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г.,
постановено по т. д. № 916/11 г. по описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на
извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването,
интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите
страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените
обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност,
като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са
и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при
възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът
при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
При определяне на размера на обезщетението настоящият състав се съобразява
с получените травматични увреждания, изразяващи се в контузия на десен горен крайник,
със счупване на дясната раменна кост, закрито и контузия на ляво коляно с отток на меките
тъкани причиняващо ограничение на движенията му, като впоследствие е установено
счупване на главата на лявата фибула на ляв долен крайник. Така описаните травматични
увреждания се възстановят за период от 3-6 месеца. През този описан период на
възстановяване ищцата е изпитвала силни болки и множество страдания, както и трайно
затруднение при движенията на дясна раменна става и лява колянна става. Едновременно с
това следва да се вземе предвид, че след зарастването на счупените кости, последиците не
могат да отшумят изцяло, като оплакванията в бъдеще могат да бъдат провокирани при
натоварване на раменна и колянна става, промяна на времето при по- ниски температури,
които могат да бъдат провокирани от физическо натоварване, както и са налице ограничени
движения на раменната и колянната става, съпътстващи с болки при промяна на
температурата на околната среда. Едновреченно с това следва да се вземе предвид и
заключението, че е налице ограничен обем на движение в дясната раменна става, което има
траен (невъзстановим) характер.
Така описаните травматични увреждания, както и прогнозата за
възстановяване, съпоставени с другите събрани по делото доказателства (свидетелските
показания), от които се установява, че ищцата не можел да се грижи за себе си и имал нужда
13
от чужда помощ в продължение на възстановителния период. Следва да се отчете и периода
на рехабилитация (възстановяване), които е оказал влияние върху психическото и
емеционалното състояние на пострадалия. Не на последно място следва да се вземе предвид
лишаването от възможност да полага труд, както и наличието на подобряване на неговото
физиолигично състояние, но и възможните остатъчни болки при промяна на времето и
психическите изживявания, при излизане от дома. Не на последно място следва да бъде
съобразена трудоспособната възраст на пострадалия, както и обществено икономическите
условия и лимитите на застрахователните покрития към датата на настъпване на на вредите.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, както и заключението на
съдебномедицинската експертиза за пълното възстановяване на пострадалия и нормативно
посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица (чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от
1.01.2016 г.), съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на процесното ПТП - 17.12.2021 г., настоящият състав приема,
че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в
размер на сумата от 40 000 лв.
По отношение на втория спорен пред настоящата инстанция въпрос относно
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат съдът намира следното:
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана постоянна
практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем.
С новата разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП /ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
26.01.2017 г./ се предвиди, че при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие. По силата на нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП е
изключен принос на пострадалия пешеходец за произшествието и за последвалия от него
14
вредоносен резултат в уредените хипотези на противоправно поведение на водача,
намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП на пешеходна пътека.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
виновния водач се е движил със скорост, която не е превишавала максимално допустимата
на конкретния пътен участък. Това дава основание да се приеме, че по аргумент за
противното пострадалата би могла да има участие за настъпване на произшествието. Това
участие може да се изразява в неизпълнение на задълженията като участник в движението
отразени в разпоредбата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване, но не е изпълнил задължението си да установи при условията на пълното и
главно доказване, кое от посочените в закона хипотези (изпълнение на задълженията преди
да навлязе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства; да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазва светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; да не преминава през ограждения от парапети или вериги и/или да е
нарушила забраната да навлиза внезапно на платното за движение; да пресича платното за
движение при ограничена видимост; да извършва търговия и услуги на платното за
движение) е налице, за да се направи обоснован извод, че пострадалата е допринесла с
поведението си за настъпването на вредоносния резултат. С оглед на това настоящият състав
намира, че въведеното в процеса възражение за съпричинявяване е неоснователно и
недоказано.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно в частта в която съдът е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до пълния присъден размер от 49 000 лв.,
поради което в тази част атакуваното решение следва да се отмени и предявеният иск се
отхвърли за сумата от 9 000 лв. В останалата част атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира следното:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 650 лв.,
представляваща разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 3 850 лв.,
представляваща разноски пред първоинстанционния съд
Ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2 290 лв.,
представляваща разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 180 лв.,
представляваща внесена държавна такса за въззивното производство съобразно уважената
част от иска, както и да заплати сумата от 3 050 лв., представляваща разноски, съобразно
отхвърлената част от иска пред първоинстанционния съд, както и сумата от 350 лв.,
разноски в първоинстанционното производство. Ответникът следва да заплати сумата от
2 675 лв., разноски в първоинстанционното производство
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 525/23 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е осъдил на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „Бул инс“ АД да заплати на А. В. В.
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до присъдения размер от
49 000 лв., както и в частта, в която е присъдил сумата от 5 289.26 лв., сторени деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация, като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. В. В.-П., ЕГН **********, гр. ***, район „***”,
ж. к. „*** 3”, бл. *, ет. *, ап. *, със съд. адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет. 1, ап. 4,
чрез адв. С. Д. И. - САК и адв. Ж. Д. Н. ВАК срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87 иск с правно
основание чл. 432 от КЗ за заплащането на сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, резултат от ПТП, настъпило на 17.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. В. В.-П., ЕГН **********, гр. ***, район „***”, ж. к. „*** 3”, бл.
*, ет. *, ап. *, със съд. адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет. 1, ап. 4, чрез адв. С. Д. И. -
САК и адв. Ж. Д. Н. ВАК да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87 сумата от 2 290 (две хиляди
двеста и деветдесет) лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, както и
сумата от 180 лв., представляваща внесена държавна такса за въззивното производство
съобразно уважената част от иска, както и да заплати сумата от 3 050 (три хиляди и
петдесет) лв., представляваща разноски, съобразно отхвърлената част от иска пред
първоинстанционния съд, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87 да заплати на А. В. В.-П., ЕГН
**********, гр. ***, район „***”, ж. к. „*** 3”, бл. *, ет. *, ап. * сумата от 2 650 (две хиляди
шестотин и петдесет) лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, както и
сумата от 3 850 (три хиляди осемстотин и петдесет) лв., както и сумата от 2 675 (две хиряди
шестотин седемдесет и пет) лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, на
основание чл. 78 от ГПК.
Потвърждава решение от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 525/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в останалата обжалвана
част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16