Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.02.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 1322 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 537088 от 16.11.2018г. по гр.д. № 74235/2017г. Софийски районен
съд, 63 състав осъдил „З.А.“ АД, ЕИК , да заплати на „Н.Т.Б.“ ООД, ЕИК , на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 6 409.38 лв. – застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС марка „Порше”, модел „Кайен”,
с рег. № , причинени от кражба, извършена на 14.10.2016г. в гр. Перник, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба на 18.10.2017г. до изплащане на
вземането, като отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от
7 010 лв., както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 622.60
лв. – мораторна лихва върху дължимата главница за периода от 04.11.2016г. до
18.10.2017г., като отхвърлил акцесорния иск за разликата до пълния му предявен
размер от 650 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени
съдебните разноски с оглед изхода на спора.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.А.“ АД, който го обжалва в
частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно и едностранчиво
тълкувал разпоредбите на приложимите общи условия, което обусловило неправилния
му извод, че е налице покрит от застраховката риск. Съгласно т. 16.10 от ОУ на
договора, не се покривали липсата на отделни части, възли, детайли, агрегати,
принадлежности, горива и масла.
Районният съд изцяло неправилно тълкувал разпоредбата на т. 12 вр. т. 11 от ОУ
и неправилно приел, че изразът „частична щета“ се отнася именно до тез
хипотези. Неправилно СРС тълкувал и разпоредбата на т. 16.10, изр. 2 от ОУ.
Тази разпоредба следвало да се тълкува във връзка с т. 11.4 от ОУ, уреждаща
обема на отговорността по клауза „Кражба“. В случая било безспорно установено,
че се касае именно за липса на отделни възли и агрегати на МПС, като същата не
била настъпила в резултат на противозаконно отнемане на цялото МПС, поради
което не попадала в приложното поле на т. 11.4 от ОУ и за застрахователя не
било възникнало задължение за плащане на обезщетение. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Н.Т.Б.“ ООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове - с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 7 010
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“, сключен с полица № 0306Х0184938/12.02.2016г. и добавък № 219.07.2016г.,
за настъпило на 14/15.10.2016г. застрахователно събитие – счупени щипки и
придържащите двата фара елементи и кражба на двата фара на застрахования лек
автомобил марка „Порше”, модел „Кайен”, с рег. № , и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 650 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането
за периода от 04.11.2016г. до 17.10.2017г. вкл. Претендирана е и законната лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 18.10.2017г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявения главен иск с възражения, част от които се поддържат и във
въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли предявените искове, евентуално –
да редуцира обезщетението.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение
на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера
на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая между страните не е било спорно и по делото се установява наличието
на валидно застрахователно правоотношение между страните по имуществена
застраховка „Каско”, клауза П - пълно каско, относно процесното МПС. Не се
спори и относно изпълнението на задълженията на застрахования за уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие и представяне на необходимите документи
за неговото установяване. Спорът се свежда до това налице ли е изключен риск по
смисъла на т. 16.10 от ОУ на договора.
Настоящия състав намира, че клаузата на т. 16.10 от ОУ, на която се
позовава застрахователят, не освобождава последния от задължението да изплати
застрахователно обезщетение вследствие на кражба. Съгласно тази клауза, не се
покриват липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване,
принадлежности, горива и масла, като същевременно в изречение второ изрично е посочено,
че нанесените повреди в резултат на кражба се обезщетяват. Клаузата е неясна,
което налага тълкуването й по реда на чл. 20 ЗЗД. Тълкувани двете изречения на
т. 16.10 от ОУ по този ред и като се отчита, че лекият автомобил е бил застрахован
по клауза П - пълно каско, включваща и други покрити рискове като грабеж,
противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване, злоумишлени
действия на трети лица, се налага извод, че правилото на изречение второ
дерогира това на изречение първо в случаите, при които части, възли, детайли,
агрегати, оборудване, принадлежности от застрахованото МПС са били обект на
кражба. Без съмнение при кражба на фаровете на автомобила е нарушена
функционалната му цялост като сложна съставна вещ и същият не е технически
изправен (така и неоспореното заключение на САТЕ), поради което в случая е
налице повреда на застрахования автомобил, която съгласно изречение второ на т.
16.10 от ОУ подлежи на обезщетяване. Ето защо, и при безспорното между страните
обстоятелство, че процесните части са откраднати от застрахования автомобил,
което се установява и от представеното по делото удостоверение от ОД на МВР -
Перник, в случая не е налице изключен риск, който да обоснове отказ на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, а оплакванията в обратен
смисъл са неоснователни. Доколкото във въззивната жалба липсват оплаквания
относно размера на присъденото от СРС обезщетение и относно акцесорния иск, съобразно
чл. 269, изр. 2 ГПК в тези части първоинстанционното решение не е предмет на
въззивна проверка. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 800 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 537088 от 16.11.2018г., постановено по гр.д.
№ 74235/2017г. на Софийски районен съд, 63 състав в обжалваните части, с които
„З.А.“ АД, ЕИК , е осъдено да заплати на „Н.Т.Б.“ ООД, ЕИК , на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата 6 409.38 лв. – застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на МПС марка „Порше”, модел „Кайен”, с рег. № ,
причинени от кражба, извършена на 14.10.2016г. в гр. Перник, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 18.10.2017г. до изплащане на
вземането, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 622,60 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2016г. до 18.10.2017г.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Н.Т.Б.“ ООД, ЕИК , на
основание чл. 78 ГПК сумата 800.00 лв.
(осемстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. №
74235/2017г. на Софийски районен съд, 63 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.