РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело №
20241880100320 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск по чл. 150 от
Семейния кодекс за изменение на издръжка, подаден от малолетната В. И. В.,
чрез нейната майка и законен представител Н. В. П. срещу И. В. В. - баща на
детето. Исковата молба е подадена чрез пълномощника на ищеца – адв. К. Г. от
САК.
В исковата молба за изложени твърдения, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 693/ 2017 г. по описа на Районен съд – Своге ответникът е осъден да
заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 140 лева. Твърди се, че е
налице изменение на обстоятелствата, след постановяване на решението
предвид значително увеличаване на нуждите на детето от издръжка. Посочва
се, че детето е ученик, което генерира допълнителни разходи за пътуването му
до училище. Поддържа се увеличаване на възможностите на ответника за
заплащане на по- висока сума за издръжка. Излагат се също твърдения, че
присъдената издръжка е под законоустановения минимален размер, който
бащата дължи. С оглед това ищецът моли за постановяване на решение, с
което да бъде изменен размерът на определената с решение по гр.д. № 693/
2017 г. по описа на Районен съд – Своге издръжка, като бъде увеличен
нейният размер на 350 лева /триста и петдесет лева/ месечно, считано от
1
датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване. Претендират се разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на
исковата молба, не се явява лично и не се представлява в открито съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно от
Разпореждане № 461 от 27.05.2024 г. на Районен съд- Своге; Определение №
338 от 12.08.2024 г. на Районен съд- Своге и призовка от 13.08.2024 г.).
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са следните: на ответника да са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото
доказателства.
В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея
са редовно връчени лично на ответника на 08.07.2024 г. В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба. Въпреки че ответникът е редовно призован за датата и часа
на първото по делото открито съдебно заседание, в откритото съдебно
заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител. Макар и
редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( с Разпореждане
№ 461 от 27.05.2024 г. на Районен съд- Своге; Определение № 338 от
12.08.2024 г. на Районен съд- Своге и призовка от 13.08.2024 г.), ответникът не
е проявил процесуална активност под каквото и да било форма. Едновременно
с това, в открито съдебно заседание от 12.09.2024 г. ищецът, чрез
2
процесуалния си представител, отправя изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил лично и
не е изпратил представител в първото съдебно заседание и не е изразил воля
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно, от наведените в
исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства и
депозираните гласни доказателства, се извежда заключение за вероятната
основателност на предявения иск.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск с правно основание чл. 150 СК да бъде уважен изцяло.
Предвид обстоятелството, че настоящото решение е неприсъствено –
влиза в сила и подлежи на изпълнение веднага, то не се явява необходимо
съдът да постановява предварително изпълнение на решението по смисъла на
чл. 242, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда
право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство,
на ищеца са предоставени правни услуги от адв. К. Г., като същата е оказала
безплатна адвокатска помощ на ищеца при условията на чл. 38, ал. 1 от Закон
за адвокатурата. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие и пълномощно, с което ищецът учредява представителна власт на
адв. Г. за извършване на процесуално представителство по делото, като в
рамките на устните състезания пълномощникът на ищеца отправя искане до
съда за определяне на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. С оглед гореизложеното, съдът
следва да определи възнаграждение на адвоката съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗА.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в
полза на адв. Г., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени
3
дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по
дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, протИ.речи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид
правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че по
настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, съдът
счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. К. Г.
следва да се определи възнаграждение в размер от 350 лв., което да бъде
заплатено от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху присъдения в полза на детето
увеличен размер на издръжката, която възлиза в общ размер на 302, 40 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на постановената по гражданско дело № 693/ 2017 г.
по описа на Районен съд- Своге месечна издръжка, дължима от И. В. В., ЕГН
**********, в полза на детето В. И. В., ЕГН **********, действаща чрез
4
нейната майка и законен представител Н. В. П., ЕГН: **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 140,00 лева ( сто и четиридесет лева ) на 350,00 лева (
триста и петдесет лева ) месечно, считано от датата на входиране на исковата
молба в съда – 15.05.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН ********** да заплати на адв. К. Б. Г., със
съдебен адрес: гр. ..., бул. „...“ №..., ет..., ап...., Софийска адвокатска колегия, в
качеството й на пълномощник на ищеца В. И. В., ЕГН **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител Н. В. П., ЕГН: **********, сума в
размер от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно процесуално
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Своге, сумата от 302, 40 лева
(триста и два лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса
по присъдената в полза на детето издръжка.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5