|
РЕШЕНИЕ Гр.Кърджали, 09.05.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Кърджалийският районен съд в публичното заседание на
десети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова при участието на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 1532 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното: |
В исковата молба ищецът К.К.Х. чрез адвокат пълномощник
твърди, че в периода от 24.07.1985г. до 05.03.1997г. работи като
подземен миньор в СМОК Горубсо, р-к Еньовче, сега „Горубсо-Кърджали“ АД, и по време на целия
трудов стаж като подземен миньор при ответника е подложен на въздействие на
локални вибрации и фини прахови частици, съдържащи силиций, както и многократно е приеман за болнично лечение,
първоначално с констатирано заболяване вибрационна болест, заради която през
1997г. с експертно решение на ТЕЛК е
освидетелстван с трета група
инвалидност. Ищецът твърди, че в течение на годините освен задух, бодежи в
гърдите и лесна уморяемост, започва да има суха, дразнеща кашлица, пристъпите
на задух зачестяват до степен на задушаване по време на сън, налагащи
използване на инхалери и многократно постъпване на лечение в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр.Пловдив в периода от 25.10.2010г. и до 12.10.2015г..На
09.12.2015г. с експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания му е определенa трайно намалена работоспособност в размер на 54% за
професионално заболяване вибрационна болест II-III степен от локално вибровъздействие, както и силикоза първа
степен ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност, като за
вибрационната болест му е определен процент трайно намалена работоспособност
50%, а за силикозата 20%, общо 54%. На
08.11.2016г за пореден път поради оплаквания от недостиг на въздух, стягане в
гърдите, лесна умора, хронична кашлица с оскъдна експектурация на гъст слузест
секрет, епизоди от нощна диспнея, съпътствани от свиркащо дишане, постъпва на
лечение в посочената по-горе болница с диагноза „Респираторни състояния,
причинени от други външни агенти.Силикоза I-II стадий, хронично протичане, ретикулонодозна форма, късна,
бавно прогресираща, усложнена с хроничен бронхит и белодробен емфизем.ХОББ Gold I A”, с проведено медикаментозно лечение и изписване на
11.11.2016г.. С оглед професионалното белодробно заболяване, придобито в
резултат на вредното въздействие на труда, полаган при ответника в продължение
на 11 години, 7 месеца и 11 дни, ищецът твърди, че търпи непрекъснати болки и
страдания, изразяващи се в задух, кашлица, непостоянни болки/стягане/ в
гърдите, общо неразположение, умора, обща отпадналост, засилващи се при
физически усилия и неблагоприятни климатични условия-студ и влага, които с
годините прераснали в постоянни, и са част от ежедневието му, пречещи
пълноценно да осъществява на-елементарно физическо натоварване, с необходимост
от използване на помпичка за възстановяване на нормалното дишане, което
допринася и за психическото му неразположение и неудовлетвореност, като
периодичните престои в лечебно заведение не дават особен резултат.Ищецът
твърди, че белодробното заболяване налага постоянно приемане на лекарства и
витамини, ежемесечно, по препоръка на
лекарите, и спазването на хранителен режим, включващ голямо количество плодове,
зеленчуци, нетлъсти меса, както и провеждането на санаторно лечение, от което
търпи и имуществени вреди, т.к. следва да прави разходи за това, които сочи да
са по 50 лв. месечно от датата на освидетелстването му на 09.12.2015г. за
медикаменти и санаторно лечение, и по 50 лв. месечно за усилена и витаминозна
храна, и които счита, че ще търпи и за в
бъдеще, в т.ч. за периода до 27.01.2033г, определен с оглед средната
продължителност на живот на мъжете в България, област Кърджали, по данни на
НСИ, а именно 73.3 години. С оглед на това претендира обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди в резултат на полученото професионално
заболяване Силикоза първа степен, ведно със законна лихва от датата на
признаване на това професионално заболяване 09.12.2015г.; претърпени
имуществени вреди в размер на 1 200 лв., представляващи разходи за
медикаменти и санаторно лечение за периода от 09.12.2015г. до 10.11.2017г./дата
на предявяване на иска/, ведно с обезщетение за забава от 09.12.2015г. до
10.11.2017г. в размер на 234.47 лв. и законната лихва върху обезщетението,
представляващо главница; имуществени вреди в размер на 1 200 лв.,
представляващи разходи за усилена и
по-витаминозна храна за периода от 09.12.2015г. до 10.11.2017г. с обезщетение
за забава от 09.12.2015г. до 10.11.2017г.
в размер на 234.47 лв. и законна лихва върху обезщетението,
представляващо главница, както и претендира бъдещи имуществени вреди като
периодични плащания помесечно от ответника
в размер на 50 лв. всеки месец за периода от 10.11.2017г. до
27.01.2033г. или настъпване на друго обстоятелство, изключващо плащането на
обезщетението, ведно със законната лихва
за разходи за медикаменти и санаторно лечение, както и бъдещи имуществени вреди
за разходи за усилена и по-витаминозна храна в размер на 50 лв. ежемесечно за същия период както
по-горе, ведно със законната лихва, и в двата случая от 1-во число на следващия
месец, за който е дължимо обезщетението, както и разноските по делото.В съдебно
заседание чрез адвокат пълномощниците си поддържа исковете по чл.200, ал.1 от КТ.
Ответникът по иска „Горубсо-Кърджали” АД гр.Кърджали чрез
адвокат пълномощник оспорва исковете като необосновани и завишени по
размер при възражение, че не може да се приеме, че размерът на неимуществените
вреди, които се претендират, при липса на доказателства след приключване на
трудовия стаж на ищеца при ответника къде другаде е полаган такъв, да е в
причинна връзка с настъпилите за ищеца оплаквания единствено от
новоконстатираното заболяването силикоза. Оспорва изцяло предявените искове за
имуществени вреди до предявяването им поради липса на доказателства за
необходимост от прием на специални храни, лекарства и витамини и предписани
санаторни лечения, т.е. възразява реално да са настъпили имуществени вреди.В
съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията
срещу исковете и моли за отхвърлянето им.Претендира разноски по делото.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено следното:
Предявените осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди са с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, и представляват
вземания за обезщетения за вреди от професионално заболяване Силикоза при
твърдение същото да е в резултат на
полаган при ответника при вредни условия труд.
Ищецът К.К.Х. работи в периода от
24.07.1985г. до 05.03.1997г. като подземен миньор в СМОК Горубсо, р-к Еньовче,
сега „Горубсо-Кърджали“ АД, който рудник
е признат за силикозоопасен/стр.19 от трудова книжка на ищеца и протокол N 1/20.04.2012г. за извършено проучване за професионална
болест/.Не се установява ищецът след 05.03.1997г. да работи при същите или
други вредни условия съгласно получена справка за трудови договори на
ищеца от НАП-ТД-Пловдив, установяването
на които обстоятелства е в доказателствена тежест на ответника, по възражението
му, че причинените увреждания на ищеца не са единствено само и в резултат на
констатираното професионално заболяване силикоза, в частност на полагания труд
при ответника.
Несъмнено е, че по време на целия трудов стаж като подземен миньор при
ответника, ищецът е подложен на въздействие на локални вибрации и фини прахови
частици, съдържащи силиций, и
многократно е приеман за болнично лечение, първоначално с констатирано
заболяване вибрационна болест през м.февруари 1992г./епикризи на МУ-КПЗ Пловдив
от 1992г., 1994г. и 1997г./, в резултат на която през 1997г. с експертно решение на ТЕЛК обща при ПОБ-Кърджали е
освидетелстван по повод пенсиониране с
трета група инвалидност със срок до 01.03.1998г., който срок на инвалидизиране
е продължаван с експертни решение от 1998г., 1999г., 2001г., 2003г., 2006г. и
2009г. до 01.11.2009г.. В периода от 25.10.2010г. и до 12.10.2015г. ищецът
многократно постъпва на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив,
Отделение по Професионални заболявания и Алергология, понастоящем Отделение по
Професионални болести/ОПЗ/ с
диагнози: Пневмокониоза, причинена от друг прах, съдържащ силиций, Силикоза I ст., хронична форма, бавно прогресираща, с усложения
Хроничен бронхит/епикриза 01.11.2010г/; Хронични респираторни състояния,
причинени от вдишване на пари, газове и дим: бронхитис хроника спастика, с
придружаващо заболяване Силикоза I ст., смесена форма, късна, бавно развиваща се /епикриза 16.03.2012г/;
Респираторни състояния, причинени от други уточнени външни агенти, Силикоза I ст., хронична форма, бавно прогресираща, усложнена с
хроничен бронхит, без дихателна недостатъчност, както и Вибрационна болест
втори към трети стадий/епикриза 03.09.2012г./.На 20.04.2012г. в НОИ-РУ „СО“
гр.Кърджали е съставен Протокол N 1 за извършено проучване на професионална болест, в който е отразен
резултатът от проучването–наличие на професионална експозиция на прах, съдържащ
свободен силиций, при доказано професионално въздействие в продължение на 11
години и 7 месеца, с клинични прояви, характерни за белодробна фиброза, доказан
с параклинични изследвания, при необходимост за признаване на професионален
характер на заболяването, в резултат на което с ЕР на Специализирана ТЕЛК по
„Професионални заболявания“ при МБАЛ Пловдив АД е призната 50 % ТНР на ищеца за
срок от 3 години, до 01.11.2015г., с водеща диагноза „Въздействие на вибрации“,
считано от 05.03.1997г., и общо заболяване Хроничен обикновен бронхит, за което
не се приема да е в причинна връзка с професионално заболяване.Ищецът постъпва
на лечение в горепосоченото отделение, за различни периоди през 2013г., 2014г.
и 2015г., с потвърждаване на предходните диагнози, в т.ч. Силикоза I-II стадий, хронична форма, бавно прогресираща, Хроничен
бронхит.Белодробен емфизем, ХОББ Gold I A/епикризи от 19.04.2013г., 06.10.2014г., 12.10.2015г./.На 09.12.2015г. с Решение на ТЕЛК за общи заболявания при
МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД гр.Кърджали му е призната 54 % ТНР, за срок от три
години, до 01.12.2018г., с водеща диагноза „Въздействие на вибрации“ и
професионално заболяване Вибрационна болест II-III ст. от локално
вибровъздействие.Силикоза I стадий-ретикулонодозна форма без дихателна
недостатъчност, като за първото е определена 50 % ТНР, за второто-20 % ТНР, и
общо 54 % ТНР, с описани в решението оплаквания за процесното заболяване-
стягане и бодежи в гърдите, недостиг на въздух, лесна умора и кашлица,
засилващи се при физически усилия, и установено обективно запазено общо
състояние, емфизематозен гръден кош, хиперсонорен перкуторен тон, отслабено
везикуларно дишане с единични сухи свиркащи хрипове двустранно, РСД,
нормофреквентна, АН 130/80.И двете заболявания, водещи до 54 % ТНР, са по
причина професионалния трудов маршрут на ищеца във връзка с Протокол на ТП на
НОИ –Кърджали за проучване на професионално заболяване/посочен по-горе/ и медицински документи, цитирани в решението на
ТЕЛК. След това освидетелстване ищецът постъпва на лечение в ОПЗ за период от
08.11.2016г. до 11.11.2016г., с диагноза Респираторни състояния, причинени от
други уточнени външни агенти, Силикоза I-II ст., хронично протичане, ретикулонодозна форма, късна, бавно прогресираща,
усложнена с хроничен бронхит и белодробен емфизем, ХОББ Gold I A.В епикризата са посочени обективизирани фиброзни
изменения и микронодуларни лезии в белия дроб, с отразени в рецептурна
книжка/представена по делото/ терапия за контрол на хронично белодробно
заболяване –Симбикорт турбухалер и Буто асма, с провеждано лечение с
инхалаторни кортикостероиди, теофилинови бронходилататори и такива от групата
на ДДБ2-симпитомиметици, с Анамнеза: персистираща след преустановяване на
праховата професионална експозиция белодробна симптоматика: недостиг на въздух,
стягане в гърдите, лесна умора, хронична кашлица с оскъдна експекторация на гъст
слузен секрет, епизоди от нощна диспнея, съпътствани от свиркащо дишане, с
нарастване на задуха и умората при обичайни физически усилия, простуда,
експозиция на прах, иританти, без пациентът да е активен пушач, оценен като
неподходящ за тежък физически труд, работа свързана с експозиция на прах и
иританти, и неблагоприятен климат.Диагнозата по тази епикриза, измененията в
белия дроб, терапията на ХОББ, анамнезата и обективното състояние на ищеца са
потвърдени с епикриза от 02.01.2018г., в т.ч. и противопоказанията за труд и
други въздействия, но при установена след изследване нормална белодробна
вентилация.
От заключението по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, и изслушването на вещото
лице М./съдебен лекар/ в съдебно заседание, се установява, че Силикозата е
най-разпространеното професионално забляване, което се причинява от вдишване на
прах от кварц/свободен силициев двуокис/ и отлагането му в белите дробове,
което заболяване е неизлечимо и необратимо, среща се често при миньори, развива
се постепенно в продължение на 5-10 години, и след като заболелият е отстранен
от увреждащата професионална среда, и в случая е налице причинна връзка между
полагания от ищеца при ответника труд и установеното професионално заболяване
силикоза.Последната протича безсимптомно или с незначителна бронхиална
симптоматика, и в по-късен етап се появяват кашлица, задух, понякога кръвохрак,
болки и бодежи в гръдния кош, а в късния й стадий е възможна туберколоза,
белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход, и
лечението е симптоматично-включва антибиотици за подтискане на бронхиалните
инфекции, прилагат се спазмолитици, кортикостероиди, витамини, отхрачващи и
общоукрепващи средства, кислород, климатолечение, като в.л.М. уведомява съда,
че не е компетентен да отговори какъв е средномесечният разход за лечение и
медикаменти и необходим ли е специален хранително-диетичен режим, както и какъв
е средномесечният разход за това.
От заключението по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, оспорено процесуалните представители на ищеца, и
изслушването на вещото лице специалист пневмология и фтизиатрия д-р Ч. в
съдебно заседание, се установява, че ищецът има установено от ТЕЛК
професионално заболяване силикоза, след като е изведен от вредната среда преди
20 години, но това заболяване е хронично и няма обратимост, протича
безсимптомно и не се лекува, като при прегледите на ищеца в клиниката за
професионални заболявания са показани нормални вентилаторни показатели, което
установява и вещото лице при направеното изследване с цел даване на заключение
пред съда, а изписаните на ищеца медикаменти по рецептурна книжа са
предназначени за друго заболяване ХОББ, за което два от медикаментите са изцяло
реимбурсирани от НЗОК/симбикорт и буто-асма/, а спирива респимат се доплаща от
пациента 15 лв. месечно, но тези медикаменти не лекуват силикоза, в т.ч. I-ви стадий, защото
за същата няма специфична терапия, както и необходимост от специален хранителен
режим.При прегледа на ищеца на 05.04.2018г. във връзка с даване на заключение
по делото, както и при предходен преглед от 01.12.2017г., извършен от вещото
лице по издадено на ищеца направление от семеен лекар, което изследване ищецът
не представя по делото, е установен нормален белодробен статус въз основа на
спирометрия, установяваща нормални вентилаторни показатели, изключващи диагноза
ХОББ и съответно инхалаторна терапия, като по дефиниция ХОББ винаги трябва да
има необратима обструкция на дихателните пътища, което се обосновава и от
установеното в клиниката по ПЗ заболяване ХОББ, чието лечение и диспансеризация
трябва да се провеждат от пулмолог, но пък ищецът за пръв път е прегледан от
пулмолог през м.декември 2017г..Установената в Клиниката по ПЗ силикоза няма
специфична терапия, като ищецът няма документирани посещения при лекар по
белодробни заболявания, освен посочените по-горе два прегледа, и заключението в
Клиниката по ПЗ не е на специалист белодробни заболявания, а на
профпатолог.Наличието на лека форма на силикоза не се оспорва от вещото лице д-р
Ч., но същата е категорична, че за тази форма на силикоза не се полага лечение
и специален хранителен режим, а с оглед установеното при изследване на ищеца
състояние, той не се нуждае и от инхалации с помпа, и конкретно спирива
респимат, техниката на която ищецът владее.Съдът възприема изцяло заключението
на в.л.Ч. с оглед компетентността на вещото лице и обосноваността на
заключението и във връзка с останалите събрани по делото писмени доказателства.
В показанията си св.С.Х. свидетелства, че с ищеца заедно
работят в рудник Еньовче, и още, когато
е миньор, ищецът има задух и затруднения в дишането, за което ползва помпички,
както и се храни с пилешко, салати, плодове, и по-леки храни, ходи във
Велинград с направление един път в годината заради силикозата и специално знае
за 2016г., но не знае на какви разноски.В показанията си св.Д. Ч. сочи, че ищецът
се изморява по нанагорнище, задушава се и ползва инхалатор, ходи по здравна
каса веднъж годишно във Велинград на чист въздух, за което плаща 45 лв., и
трябва да се храни с по-леки и витаминозни храни.
Съгласно медицинските критерии силикозата, която протича
хронично, е заболяване, при което праховото депо продължава своето патогенно
действие след прекратяване на работа в
рисковата среда като отключваща роля за изявата на заболяването и за тласъчното
му влошаване имат фактори като
неспецифични възпалителни процеси на белите дробове, прибавяне на туберколоза,
вредни навици-злоупотреба с алкохол и тютюнопушение.Установява се по делото, че
ищецът няма дихателна недостатъчност-както от представените от самия него
епикризи от КПЗ, така и от изследванията, проведени от вещото лице в хода на
делото, при което съдът кредитира показанията на ангажираните свидетели за
задух, дихателни проблеми и използване на инхалер, но приема, че същите се
отнасят за предходен период, който свидетелите не конкретизират, тъй като и в
последната етапна епикриза, издадена на ищеца през м.януари 2018г. е посочено,
че актуалните образни, функционални и газометрични белодробни изследвания от
02.01.2018г. сочат на находки на силикоза I-II ст., но с нормална белодробна вентилация, и КГА: Hb02-93.4 %, както и хроничността на заболяването с прогресия на
пулмофиброзата, за разлика от предходната епикриза от м.ноември 2016г., в която
е посочено, че е налице двустранно отслабено везикуларно дишане в белодробните
основи с удължен експириум и ограничаващ тип вентилаторно нарушение при
извършена спирометрия и консултация с пулмолог. Периодът за който ищецът е
освидетелстван от ТЕЛК с 54 % ТНР е от 09.12.2015г. до 01.12.2018г., и с оглед
на всички събрани по делото доказателства следва да се приеме, че е налице
подобрение в общото състояние на ищеца, обусловено от проведеното лечение на
друго заболяване, което има в предходен период , а именно ХОББ, за което вещото
лице сочи, че може да протича със или без силикоза и обратно, както и, че
оплакванията на ищеца, свързани с респираторни проблеми, са обусловени от това
заболяване, а не от силикозата, която обаче не може да се пренебрегне, тъй като
причината за същата е предходното натоварване на белия дроб с прахови частици,
водещо до непълноценното му функциониране.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ работодателят има задължение
да обезщети работника или служителя за претърпените от него вреди поради
професионална болест, когато същата е довела до временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 на сто, или смърт на работника или служителя.
Професионалното заболяване/болест/ е увреждане на
здравословното състояние на работника или служителя, в резултат на обичайните,
нормално присъщи или съпътстващи дадена работа тежести или вредности. Дължимото
обезщетение в случай на професионална болест обхваща разликата между
претърпените от увредения вреди и полученото от общественото осигуряване
обезщетение или пенсия-както имуществени, така и неимуществени вреди, както
претърпяна имуществена загуба, така и пропусната полза.
Несъмнено се установява, че поради здравословното си
състояние до 09.12.2015г., на ищеца е
призната 54% неработоспособност, формирана от 50 %
ТНР от професионално заболяване „Вибрационна болест” и 20 % от Силикоза I ст. без дихателна
недостатъчност, при водеща диагноза „Въздействие на вибрации“.Оплакванията на
ищеца по настоящото дело са за неимуществени и имуществени вреди само от
професионалното му заболяване „силикоза”.
Признаването
на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните
й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест
и условията на труд става с решение на
ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в
страната. Медицинският орган, компетентен да се произнесе относно влошаване на
здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и
професионалното заболяване на лицето е ТЕЛК, чиито констатации не могат да
бъдат опровергавани в производството по иска с правно основание чл. 200 КТ/ Решение N 185 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. N
737/2011 г., IV г. о., ГК/
В чл. 56 КСО е дадено легално определение на
понятието "професионална болест". То включва неработоспособността,
респ. смъртта - чл. 56, ал. 2 КСО, като елементи на самото
понятие. Заболяването е професионално, само доколкото е довело до ограничаване
на трудоспособността, съответно е причинило смърт. Признаването на заболяването
за професионално от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на
задължението на работодателя за обезвреда. Систематичното и историческо тълкуване
на разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 КТ и във връзка с чл. 212 КТ
налага извод, че временната неработоспособност, трайната неработоспособност над
50 на сто или смъртта на работника или служителя, макар формулирани отделно в
текста на чл. 200,
ал. 1 КТ в редакцията от 2004 г., а
преди - "нетрудоспособност и смърт", не са отделни и изчерпателно
изброени вреди, които следва да се обезщетят от работодателя. Те не са отделни
предпоставки за задължението за обезвреда, което е задължение за репариране на
всички вреди от професионално заболяване, съответно от трудова злополука. То
произтича от препращащата норма на чл. 212 КТ
към правилата за деликтната отговорност - чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД - на обезщетение подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Този извод
следва и от характера на имуществената отговорност на работодателя, която
съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на
работника или служителя върху работодателя. Следователно, при определяне на обезщетение по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, е
допустимо да се определи такова само за заболяването силикоза като новоустановено професионално заболяване, при
отчитане степента на всяко от двете в случая професионални заболявания, и
конкретно приносът на процесното заболяване силикоза /Решение N 33 от
27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. N 5146/2008
г., IV г. о., ГК, Решение N
363 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. N 748/2009 г., I г. о., ГК, /, независимо, че само по себе си не обуславя трайно намалена
работоспособност над 50 %. Правно значима за отговорността на
работодателя по чл.
200 от КТ
е всяка неработоспособност - временна или трайна, без значение в какъв процент
/срв. решение на ВКС N 160/17.05.2010 г.
по гр. д. N 29/2009 г. и цитираната в него друга практика/.
Заболяването
на ищеца се развива постепенно чрез проява на отслабено везикуларно дишане до хроничен бронхит и силикоза, проявила напълно
симптоматиката си през 2010 г., но призната за причина
за нерабоспособност през 2015г., през която и през 2016г. съдът приема, че ищецът страда от прояви на задух, стягане в гърдите, лесна
умора и хронична кашлица със, а впоследствие и без дихателна
недостатъчност. Общото състояние на ищеца не е тежко, запазено е, но заболяването силикоза не е лечимо, при което с оглед
доказаните по делото страдания, същите на основание чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване.
При
определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобрази доказателствата, установяващи, че ищецът страда от хроничното, нелечимо професионално заболяване силикоза, с
доказани затруднения в дишането до 2016г. включ., последвани от подобряване на
състоянието му, но при неблагоприятна прогноза на заболяването- същото не
подлежи на излекуване и е възможно да се задълбочи.
Търпените от ищеца неудобства, болки и страдания, при
съобразяване и на възрастта му-58 г., обуславят извод за основателност на
претенцията за неимуществени вреди, която с оглед продължителността, характера
и прогнозите на заболяването, следва да бъде
уважена в размер на 5
000 лв., ведно със законната лихва от
09.12.2015г., когато заболяването е признато от ТЕЛК за професионално и като
такова за причина за трайно намаляване работоспособността на ищеца. За
разликата до предявения размер от 20 000 лв.
искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като не се доказват в цялост релевираните от ищеца оплаквания в
исковата молба, че в резулtат на заболяването „силикоза” страда постоянно от затруднено дишане,
отпадналост, болки и стягане в областта на гърдите, които страдания са част от
ежедневието му, защото след 2016г. тези оплаквания не са доказани, и след проведено
лечение на друго заболяване на ищеца-ХОББ, същите в значителна, преимуществена
степен отзвучават, и това е установено както от вещото лице пулмолог по делото,
така и в Епикриза на КПЗ, в която е отразена нормална белодробна вентилация при
изследване на ищеца на 02.01.2018г..
Не се установи по делото и по лекарско предписание ищецът да трябва, така
както сам той твърди в исковата молба, да прави разходи за медикаменти и
санаторно лечение, както и да приема усилена и по-витаминозна храна, свързани
със заболяването силикоза, в т.ч. както за периода от 09.12.2015г. до
10.11.2017г./дата на предявяване на иска/, така и за в бъдеще, до 27.01.2033г.,
когато ще навърши 73.3 години като средна продължителност на живота по данни на
НСИ за мъжете в България, област Кърджали, при което предявените искове за
имуществени вреди, в т.ч. и акцесорните им за обезщетения за забава, подлежат
на отхвърляне като недоказани, за което съдът взе предвид и заключението на
вещото лице специалист д-р Ч., както и липсата на доказателства за направени
разходи за медикаменти, санаторно лечение, усилена и по-витаминозна храна, и то
по изрично предписание на лекар, с оглед обстоятелствата на които се основават
исковете за имуществени вреди-претърпени имуществени вреди и бъдещи такива от заболяването
силикоза.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете при съобразяване
на цената им по чл.69, ал.1 т.1 и т.7 от ГПК, при което в тежест на ответника
следва да се възложи да му заплати 434.47 лв. от заплатеното адвокатско
възнаграждение от 2 300 лв.На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и в тежест на ищеца
следва да се възложи да му заплати 1 622.20 лв. от заплатеното адвокатско
възнаграждение от 2 000 лв., при неоснователност на възражението на ищеца
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение с оглед
разпоредбите на чл.2, ал.5, вр. чл.7, ал.1 т.1, предл.посл., вр. ал.2 т.1, 2 и
4 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, с оглед цената им.Страните не претендират разноски
по компенсация и дължимите следва да им се присъдят разделно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса по делото и направените от
бюджета разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от
исковете, които възлизат на 200 лв. за държавна такса и 62.99 лв. за
възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Горубсо-Кърджали“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К.Х. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, обезщетение
за неимуществени вреди от професионално заболяване Силикоза I ст.-ретикулонодозна форма без дихателна
недостатъчност, в
размер на 5 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано
от 09.12.2015г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 5 000
лв. и до пълния му размер от 20 000 лв., както и исковете за обезщетения
за претърпени и бъдещи имуществени вреди от същото заболяване както следва: в
размер на 1 200 лв., представляващи разходи за медикаменти и санаторно
лечение за периода от 09.12.2015г. до 10.11.2017г., ведно с обезщетение за
забава от 09.12.2015г. до 10.11.2017г. в размер на 234.47 лв. и законната лихва
върху обезщетението от 1 200 лв., считано от предявяване на иска на
10.11.2017г.; в размер на 1 200 лв., представляващи разходи за усилена и по-витаминозна храна за периода от
09.12.2015г. до 10.11.2017г., ведно с обезщетение за забава от 09.12.2015г. до
10.11.2017г. в размер на 234.47 лв. и законна лихва върху обезщетението от
1 200 лв., считано от предявяване на иска на 10.11.2017г.; в размер на 50
лв. всеки месец обезщетение за разходи за медикаменти и санаторно лечение за
периода от 10.11.2017г. до 27.01.2033г. или настъпване на друга причина, изменяваща
или погасяваща обезщетението, ведно със законната лихва от 1-во число на
следващия месец, за който е дължимо и до окончателното му плащане, и в размер
на 50 лв. всеки месец обезщетение за разходи за усилена и по-витаминозна храна за
периода от 10.11.2017г. до 27.01.2033г. или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща обезщетението, ведно
със законната лихва от 1-во число на следващия месец, за който е дължимо и до
окончателното му плащане.
ОСЪЖДА
"Горубсо-Кърджали“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.К.Х. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата 434.47 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА К.К.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на "Горубсо-Кърджали“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
1 622.20 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
"Горубсо-Кърджали“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата
262.99 лв., от която 200 лв. държавна такса по делото и 62.99 лв. разноски за възнаграждения
на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: