Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
– ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 2435 по описа за
2020 г.:
Производството по делото е образувано
по предявен от „Р.“ ООД, *** срещу „Т.Л.2.“ ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 053
лв., представляваща дължимо наемно възнаграждение по договор за наем на 1 брой пътностроителна машина – валяк, във връзка с който е
издадена фактура № 5481/10.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 20.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата си молба ищецът „Р.“ ООД
твърди, че през месец юли 2019г. предоставил по силата на сключен договор за
наем на „Т.Л.2.“ ЕООД 1 брой пътностроителна машина –
валяк за временно и възмездно ползване срещу задължение на наемателя да заплати
наемното възнаграждение в размер на 1 053 лв., обективирано във фактура №
5481/10.07.2019г., което не е заплатено от ответника и към датата на исковата
молба.
Правният интерес от предявяване на
осъдителна претенция се обосновава с неизпълнение на основното задължение на
наемателя да заплати уговореното възнаграждение, чиито размер е потвърден с нарочно
писмено изявление от 20.01.2020г.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.Л.2.“
ЕООД, не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като основание, от което вземането
произтича се сочи неформален договор за наем на 1 брой пътностроителна
машина – валяк, във връзка с който е издадена фактура № 5481/10.07.2019г. на
стойност 1 053, 60 лв., представляваща възнаграждение по сключеното
правоотношение.
Фактурата не носи подпис на наемателя
„Т.Л.2.“ ЕООД, но видно от последващо изявление на
Пламен Николов от 22.01.2020г., явяващ се законен представител на търговското
дружество същият е признал неизгодния факт, че дължи на „Р.“ ООД по издадения
документ сумата от 1 053, 60 лв., поради което съдът приема, че страните
са обвързани от валидно наемно отношение, по което наемодателят се явява
изправна страна, която е предоставила за възмездно ползване вещта, а наемателят
не е заплатил уговореното възнаграждение,
Предвид изложеното, предявеният иск
по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като основателен следва да бъде уважен при спазване
принципа за диспозитивно начало до размера на сумата
от 1 053 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В полза на ищеца „Р.“ ООД следва да
се присъдят разноски в размер на 350 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Разноски за адвокатско възнаграждение
по обезпечаване на предявен иск не следва да се присъждат, на осн. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не са налице
предпоставките за това.
Посочената разпоредба касае защита в
производство по обезпечаване на бъдещ
иск, какъвто в настоящия случай, не е бил обезпечаван. Обезпечен по молба
на ищеца е предявения в настоящото производство иск с правно осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.Л.2.“
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.“ ООД, ***
сумата от 1 053 лв. /хиляда петдесет и
три лева/, представляваща дължимо наемно възнаграждение по договор за наем
на 1 брой пътностроителна машина – валяк, във връзка
с който е издадена фактура № 5481/10.07.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 20.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.Л.2.“
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.“ ООД, ***
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: