РЕШЕНИЕ
№ 20929
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110129119 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Т. А. срещу М. Р. Ч., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща заета сума по Договор за
заем от 09.04.2021г.; сумата от 1200 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от
14.04.2021г. и сумата от 1500 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от
04.02.2023г., ведно със законната лихва върху всяко от вземанията считано от датата на
подаване на исковата молба- 30.05.2023г., до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди, че с М. Ч. били сключени 3 договора за заем за потребление на
парични средства. Сочи, че с договор за заем от 09.04.2021г. А. А. е предоставил в заем
сумата от 1500 лева на М. Ч., като заемополучателят се задължил да върне предоставената
му в сума в срок до 10.04.2022г., а съгласно чл. 5.5 сумата от 1500 лева била предоставена в
брой на заемополучателя, което обстоятелство било потвърдено с подписа в договора.
Поддържа, че с договор за заем от 14.04.2021г. била предоставена на ответника сумата от
1200 лева, която той е следвало да върне на 17.05.2021г. С договор за заем от 04.02.2023г.
била предоставена на ответника заемна сума в размер на 1500 лева, която следвало да бъде
върната на 20.02.2023г. Поддържа, че и по трите договора били предоставени на ответника
заемните суми в брой, като същите не били възстановени от ответника въпреки падежа и
неколкократните поисквания от страна на ищеца. Твърди, че и в трите договора за заем било
изрично упоменато, че с подписването им заемополучателят декларирал, че е получил
паричните суми в брой при сключване на договора. Бил изпратил и съобщения до ответника
по Вайбър, като М. Ч. обещавал да върне парите, но не го сторил. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът като взе предвид процесуалното поведение на страните и приетите по делото
доказателства, намира следното.
1
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените
искове, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител в проведеното открито
съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
На ответника са указани последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането от 30.05.2023г. С
оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, предявените искове се
явяват вероятно основателни, а в рамките на служебната проверка съдът не установи
наличието на противоречащи на закона или добрите нрави претенции.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 12.12.2023г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 170 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1320 лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита
и съдействие, или общо 1490 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М “, бл. , вх. , ет. , ап. , да
заплати на А. Т. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П, ул. „П. В“ № , основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД сумата от 1500 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 09.04.2021г.;
сумата от 1200 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 14.04.2021г. и сумата
от 1500 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 04.02.2023г., ведно със
законната лихва върху всяко от вземанията считано от 30.05.2023г., до окончателното му
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1490 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2