Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 30 .10.2018г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и шести септември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Пандурска и
в присъствието на прокурора Димитров
, като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
№ 3229 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда
от 08.06.16г. по Н .О .Х .Д . № 23650
/14г , СРС, НК , 106 с - в е признал подсъдимия Г.А.Р. виновен за извършено престъпление по чл. 313 ал.3 вр. ал.1 от НК и вр. чл. 54 от НК
му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца ,чието изпълнение е отложено по реда на чл.
66 ал.1
от НК за срок от 3 години ,считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата е оставено на
основание чл. 301, т. 11 във вр. с чл. 113 НПК,вещественото доказателство по делото:
1 бр. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR 93900007208582, на съхранение на паркинг „Враня”,
както и веществените доказателства 2 бр. регистрационни табели с ДК № ********и
1 бр. контактен ключ за посоченото превозно средство на съхранение във 2 РУ -
СДВР до разрешаването на възникналия граждански спор между подсъдимия Г.Р. и
свидетеля Б.Д.П.. С
присъдата е осъден на основание чл.
189, ал. 3 НПК, подсъдимия Г.А.Р. да заплати по банковата сметка на
СРС извършените по делото разноски в размер на 302,63 лева. , а на на основание чл.
190, ал. 2 НПК, е осъден подсъдимия
Г.А.Р. да заплати 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране
на присъдените в полза на СРС парични средства.
Срещу
присъдата е постъпил
протест от СРП , с който се иска да
се измени постановената присъда
, в частта относно наложеното наказание ,което да бъде увеличено .
В съдебно
заседание представителят на СГП подържа
подадения протест и пледира същия да
бъде уважен ,като се измени
постановената присъда , в частта относно наложеното наказание
,което да бъде увеличено . Прокурорът намира жалбата за неоснователна и пледира да
се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
Срещу
присъдата е постъпила
жалба от упълномощения защитник
на подсъдимия , с която се иска да
се отмени постановената присъда
като нищожна , евентуално
неправилна и незаконосъбразна .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Г.А.Р. - адв. Н. пледира за незаконност на съдебния състав предвид липсата на безпристрастност на съдията ,гледал делото , както и за явна несправедливост на наложеното наказание .
В съдебно заседание подсъдимият Г.А.Р. дава обяснения , в които сочи,че съжалява , осъзнава какво е направил ,но не е имал такива намерения ,както и подържа изложеното от своя защитник..
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
и протеста са неоснователни .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Г. А.Р. е на *** г. в гр. Кано, Нигерия, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН **********.
С решение от 04.04.2014 г.
по НАХД № 4415/2013 г. по описа на СРС, влязло в материална законна сила на 23.04.2014
г., подсъдимият Р. е признат за виновен в извършено на 11.04.2012 г.
престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лв.
През 2008 г. подсъдимият Г.Р.
придобил правото на собственост относно лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел
„159”, с peг. номер ********и с номер на рама ZAR 93900007208582, като след регистрацията на превозното средство в ОПП-СДВР
получил свидетелството за регистрация на МПС част 1 и 2.
На
04.10.2012 г. подсъдимият Р. посетил с
автомобила заложна къща „Ч.“ ЕООД, находяща се в гр. София, бул. „Дондуков“ №
37 и в присъствието на свидетелите Б.П.- управител и Т.А.-
служител заявил, че желае да сключи договор за паричен заем, който ще обезпечи
с учредяването на залог по отношение на процесното МПС. Двамата свидетели
огледали превозното средство, след което издали на подсъдимия
два заложни билета за суми в размер на 4 000,00 лв., съответно 3 800,00 лв.,
които парични средства били предадени на заемателя, притежаващ и качеството на
залогодател. Срокът на паричните заеми бил 30-дневен, като падежът бил фиксиран
на 03.11.2012 г. В договорите били уговорени и размерите на дължите лихви и
такси.
В изпълнение на учредения
залог в полза на търговско дружество „Ч.“ ЕООД подсъдимият Р. оставил
превозното средство в заложната къща, наред с двата регистрационни талона,
талони за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите и за
технически преглед, както 1 бр. ключ за автомобила, заявявайки, че същият е
единствен, макар да разполагал с още един ключ, който задържал у себе си. Впоследствие
свидетелят А.откарал МПС на платен паркинг, стопанисван от търговско дружество
„Ирис БН“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „Козлодуй“ № 4, заключвайки го с
предоставения от подсъдимото лице ключ.
Междувременно, подсъдимият Р.
извършил частични плащания по сключените договори за заем, но тъй като не
разполагал с достатъчно парични средства взел решение да продаде автомобила и
да погаси дълга си, като за целта публикувал обява в интернет сайт. Същият уведомил за намеренията си
свидетеля Б.П., а той от своя страна се съгласил да обезпечи възможността за
оглед на превозното средство при интерес от страна на евентуални купувачи.
В началото на м.
януари 2013 г. свидетелят Ц.Й.се свързал с подсъдимото лице на посочения в
обявата телефонен номер и двамата се уговорили да извършат оглед на автомобила.
На 29.01.2013 г. неустановено по делото лице от мъжки пол посетило паркинга,
където се съхранявало процесното МПС, отключило го и си тръгнало с колата, след
което я предало на подсъдимия Р., който
не уведомил заложния кредитор за посоченото обстоятелство. Съзнавайки факта, че
регистрационните талони на автомобила са предадени на свидетеля Б.П.при
учредяването на залога и че тяхната липса ще осуети продажбата на колата,
подсъдимият посетил на същата дата сградата на ОПП-СДВР, където подал заявление
за издаване на нови талони и пререгистрация. За целта, в изпълнение на правното
си задължение по чл. 141, ал. 2 ЗДвП, попълнил декларация с peг. №********** 86/29.01.2013г., в която обаче потвърдил
неистина, изписвайки лично текста ’’част 1 част 2 изгубени” и полагайки подпис
за „декларатор”. Необходимата документация била подготвена от свидетеля А.Р.-
оператор в търговско дружество „Безконтактни мултиплексорни вериги“ /БМВ/ ЕООД,
след което същата насочила подсъдимия Р.
към служители на ОПП-СДВР, които да осъществят идентификация и проверка на
техническото състояние на автомобила. На посоченото място подсъдимият предал
книжата, ведно с попълнената от него декларация на неустановено по делото лице
- механик при ОПП- СДВР, който от своя страна ги занесъл на свидетеля Е.Т.-
системен оператор 01, група ИТК на 03 сектор МПС при ОПП - СДВР. Последната
удостоверила приключването на действията по регистрация с полагането на подпис
в долната част на заявлението.
Въз основа на заявлението за
пререгистрация на автомобила били издадени нови регистрационни документи, като
наред с това бил сменен и регистрационният му номер с нов - СА 25 11 ТН.
На същата дата - 29.01.2013 г.
свидетелят Б.П.установил липсата на превозното средство от паркинга на ул.
„Козлодуй“ № 4, след което подал сигнал във 02 РУ-СДВР, въз основа на който
автомобилът бил обявен за издирване.
На 30.01.2013 г. подсъдимият Р. сключил
нотариално заверен договор за покупко-продажба със свидетеля Ц.Й., с който му
прехвърлил собствеността върху лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „159”.
След изповядването на сделката същият получил уговорена сума от 4 000,00 евро и
предал превозното средство, ведно с документите и ключа на купувача.
На следващия ден - 31.01.2013 г.
свидетелят Й.посетил КАТ-Перник с намерение да пререгистрира автомобила на свое
име. Правоохранителните органи установили, че МПС е обявено за издирване, което
наложило собственикът да им го предаде, ведно с ключа и притежаваните документи
с протокол за доброволно предаване.
Впоследствие, на неустановена по
делото дата, подсъдимият Р. възстановил изцяло на свидетеля Й.получената
парична сума от продажбата на автомобила.
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : обяснения на подсъдимия ,дадени
пред въззивния съд , показания на свидетелите В.Д./л. 68-69 от СП/, Т.А./л. 69-70 от СП, в това
число и частично приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2,
предл. 2 НПК негови показания пред разследващите органи, приложени на л. 33 от
ДП/, Б.П./л. 70-71 от СП/, А.Р./л. 99-100 от СП, в това число и приобщените в
цялост на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК нейни
показания пред разследващите органи, приложени на л. 113 от ДП/, Ц.Й./л. 101 от
СП/, Е.Т./л. 152-153 от СП/, Ч.Х./л. 195- 196 от СП/ и П.М./л.
196 от СП/, приобщените на основание чл. 282, ал. 1 НПК заключения на
изготвените в досъдебната фаза оценителна и графическа експертизи /л. 35-36 и
л. 102-105 от ДП/, както и прочетените на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства - копия на заложни билети /л.
8-9 от ДП/, копие на регистрационен талон част 2, талон за ГО и за технически
преглед /л. 10-11 от ДП/, протокол за доброволно предаване на оптичен носител,
съдържащ видеозапис /л. 12 от ДП/, копие на нотариално заверен договор за
покупко-продажба на МПС от 30.01.2013 г. /л. 16 от ДП/, приемо- предавателен
протокол от 05.02.2013 г. /л. 19 от ДП/, протокол за доброволно предаване на
лек автомобил от 31.03.2013 г., ведно със заявление за пререгистрация, протокол
за преглед на техническа изправност, застрахователна полица и талони за ГП /л.
23-28 от ДП/, свидетелства за регистрация на лек автомобил марка „Алфа Ромео”,
модел „159” с per.
№ ********част 1 и част 2 /л. 31 от ДП/, справки от АИС-
КАТ /л. 75-78 от ДП/, свидетелства за регистрация на лек автомобил марка „Алфа
Ромео”, модел „159” с per. № ********част 1 и част 2 /л. 111 от ДП/, заявление за
промяна на регистрация и декларация от 29.01.2013 г. /л. 117-118 от ДП/,
справка от ОПП-СДВР /л. 126 от ДП/, справка за съдимост /л. 29 от СП/, справка
от 02 РУ-СДВР /л. 55 от СП/, копия на сключен договор от 27.03.2009 г. между
МВР и търговско дружество „БМВ“ ЕООД, анекс и допълнителни споразумения към
процесния договор /л. 118-132 от СП/, технологичен ред за дейностите извършвани
при идентификация и регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР /л. 136 от СП/,
справка от СДВР, ведно с приложени копия на длъжностни характеристики /л. 177-
180 от СП/.
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция
Подсъдимият с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, а именно това, че на 29.01.2013 г. в гр. София на ул.
„Лъчезар Станчев” № 4 на територията на ОПП е потвърдил неистина в частен
документ - декларация с peг. номер 134134001386/29.01.2013г., която по изричната разпоредба на ЗДвП -
чл. 141, ал. 2 от същия закон е специално задължен да удостовери истината -
собственоръчно написал текста ”част 1 и част 2 изгубени” и положил подпис за
„декларатор” като е знаел, че свидетелството за регистрация на МПС част 1 и 2
за лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „159”, с per. номер ********са
оставени от него, ведно с автомобила в заложна къща „Ч.” ЕООД, ЕИК ********и
употребил този документ в условията на посредствено извършителство чрез
неустановено лице - механик при ОПП-СДВР като доказателство за невярно
удостоверените изявления пред Е.Т.- системен оператор 01, група ИТК на 03
сектор МПС при ОПП – СДВР.
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място е потвърдил неистина в
частен документ – инкриминираната декларация, която по изричната разпоредба на ЗДвП - чл. 141, ал. 2 от същия
закон е бил специално задължен да
удостовери истината , а именно след като
собственоръчно е написал текста ”част 1 и част 2 изгубени” и
положил подпис за „декларатор” и
същевременно е знаел, че свидетелството
за регистрация на МПС част 1 и 2 за лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел
„159”, с per.
номер ********са оставени от него, ведно с автомобила в
заложна къща „Ч.” ЕООД, ЕИК ********, след което е употребил този документ в условията на
посредствено извършителство чрез неустановено лице - механик при ОПП-СДВР като
доказателство за невярно удостоверените изявления пред Е.Т.- системен оператор
01, група ИТК на 03 сектор МПС при ОПП – СДВР.
Деянието
е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Доводите на защитата , която
пледира за незаконност на съдебния състав предвид липсата на
безпристрастност на съдията ,гледал делото , са
неоснователни , тъй като въззивният съд намира ,че в тази насока не са налични никакви
доказателства , от които може да се
направи подобен извод. Не са налични конкретни доказателства по делото ,
сочещи ,че поведението на първоинстанционния съдия не е показвало безспристрастност при
провеждането на съдебното производство , при което не са налице и
основания да се приеме ,че присъдата
следва да бъде отменена на това основание.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до три години
или глоба от 100 до 300лв в нормата на чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца , чието изпълнение е отложено по реда
на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години , считано
от влизане на присъдата в сила ,което
наказание е в размер близък до минималния размер на наказанието предвиден
в закона , са
отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното
деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , както и е отчетена обществената опасност на подсъдимия по делото , който е неосъждан , а също и продължителността на наказателното
производство , които са смекчаващи вината й обстоятелства ,при което съдът намира
,че не са налице основания нито за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца ,нито за неговото увеличаване , нито са
налице основания за налагане на предвиденото в закона наказание глоба . Доводите на прокурора ,че са засегнати широк кръг обществени отношения ,
както по отношение на заложния
кредитор , така и на добросъвестния
приобретател на движимата вещ , съдът
намира ,че не обуславят увеличение на наложеното наказание ,тъй като същите не са елементи от
състава на извършеното престъпление , при което не следва да се отчитат
като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Изразеното съжаление за стореното и дадените обяснения от подсъдимия пред
въззивния съд , които допринасят за разкриване на обективната истина по делото , съдът намира ,че не обуславят намаляване размера на наложеното
наказание от 6 лишаване от свобода,тъй
като последното е наложено в размер
близък до минималния предвиден в закона
от 3 месеца лишаване от свобода , при което са отчетени в пълнота всички обстоятелства от значение
за определяне размера на наказанието . Не са налице
основания за приложение на чл. 55 от НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито
изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства . Основателно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, тъй като са налице основанията на чл. 66 ал.1 от НК , а именно деецът не е осъждан на наказание лишаване от свобода и се налага наказание лишаване от свобода до 3 години , като за постигане целите на наказанието, и най- вече
за поправянето на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на
наказанието Изпълнението на наложеното
наказание от 3 месеца е отложено по реда
на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години , считано
от влизане на присъдата в сила ,който е
минималния размер на срока предвиден в закона , при което не са налице законови основания този
размер да бъде намален.
Законосъобразно с присъдата е оставено на
основание чл. 301, т. 11 във вр. с чл. 113 НПК,вещественото доказателство по делото:
1 бр. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR 93900007208582, на съхранение на паркинг „Враня”,
както и веществените доказателства 2 бр. регистрационни табели с ДК № ********и
1 бр. контактен ключ за посоченото превозно средство на съхранение във 2 РУ -
СДВР до разрешаването на възникналия граждански спор между подсъдимия Г.Р. и
свидетеля Б.Д.П., при което не са налице основания автомобила
да се върне на подсъдимия ,каквото е искането на защитата. .
Законосъобразно с присъдата е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Г.А.Р. да заплати по банковата сметка на СРС извършените по делото разноски в
размер на 302,63 лева. , а на на основание чл. 190, ал. 2 НПК, е осъден подсъдимия Г.А.Р. да заплати 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране
на присъдените в полза на СРС парични средства.
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а протеста и жалбата да се оставят без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
08.06.16г. по Н .О .Х .Д . № 23650
/14г , СРС, НК , 106 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.