Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.10.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.10. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1281 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1136/06.11.2018г., постановено по гр.д. № 2773/2018г.
по описа на Районен съд – С.З., в частта с която У. „П.Д.С.К.“ АД е
осъдено да заплати на „Б.-**“ ЕООД парична сума в размер на 18 347, 90
лева, представляваща неплатен наем на „БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА CS
100" по договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., изменен и допълнен с
анекс от 03.05.2016г., за времето от 01.07.2015г. до 31.05.2018г., заедно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018 г. до
окончателното плащане; парична сума в размер на 3 288, 72 лева,
представляваща обезщетение за закъснение в плащането на наемните вноски по
договор за наем № 201206011330/ 01.06.2012 г., изменен и допълнен с анекс от
03.05.2016 г., за периода от 10.07.2015 г. до 28.05.2018 г.; сумата от общо
54 068, 52 лева, представляваща неплатени стоки по договори за търговска
продажба; законната лихва за забава в размер на общо 7 862, 67 лева; парична
сума в размер на 10 097, 58 лева, представляваща парична гаранция, предоставена
от ищеца на ответника за добро изпълнение на договор № 201108301329, сключен на
30.08.2011г. на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОП, заедно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018 г.; парична сума в размер
на 2 828, 68 лева, представляваща обезщетение за закъснение в плащането на
парична гаранция от 10 097,58 лева, предоставена от ищеца на ответника за добро
изпълнение на договор № 201108301329, сключен на 30.08.2011г. на основание чл.
74, ал. 1 от ЗОП, за периода от 01.10.2012г. до 28.05.2018г. и разноски в общ размер
от 10 084 лв.
Въззивникът “У. П.Д.С.К.” АД прави искане да се обезсили постановеното решение и
делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с указания
исковата молба да бъде оставена без движение. Ако въззивният съд не намери
основание за това, да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените искове.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок, с който се излагат подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и се взема становище по
направените оплаквания. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Въззивният съд намира за необходимо да посочи,
че в уводната част на въззивната жалба е посочено, че решение №
1136/06.11.2018г., постановено по гр.д. № 2773/2018г. по описа на Районен съд –
С.З. се обжалва изцяло, независимо, че по - нататък са изложени
обстоятелства и е формиран петитум единствено по отношение на следните части на
обжалваното решение: за парична сума в размер на 3 288, 72 лева,
представляваща обезщетение за закъснение в плащането на наемните вноски по
договор за наем № 201206011330/ 01.06.2012 г., изменен и допълнен с анекс от
03.05.2016 г., за периода от 10.07.2015 г. до 28.05.2018 г. и за парична
сума в размер на 10 097, 58 лева, представляваща парична гаранция,
предоставена от ищеца на ответника за добро изпълнение на договор №
201108301329, сключен на 30.08.2011г. на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОП, заедно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018 г.; за
парична сума в размер на 2 828, 68 лева, представляваща обезщетение за
закъснение в плащането на парична гаранция от 10 097,58 лева, предоставена от
ищеца на ответника за добро изпълнение на договор № 201108301329, сключен на
30.08.2011г. на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОП, за периода от 01.10.2012г. до
28.05.2018г. и разноски в общ размер от 10 084 лв.
Първоинстанционният съд е
оставил без движение въззивната жалба на “У. П.Д.С.К.” АД, като е дал указания
да си уточни дали се обжалва решението в цялост или единствено за парична
сума в размер на 3 288, 72 лева; за парична сума в размер на 10 097, 58
лева и за парична сума в размер на 2 828, 68 лева.
Със заявление от 28.02.2019
г. въззивникът “У. П.Д.С.К.” АД е посочил, че обжалва решение № 1136/06.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 2773/2018г. по описа на Районен съд – С.З. в неговата
цялост, като е внесъл и съответната държавна такса. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че предмет
на въззивно обжалване е решение № 1136/06.11.2018г., постановено по гр.д. №
2773/2018г. по описа на Районен съд – С.З. изцяло в частите, с които са уважени
предявените искове.
По допустимостта на решение №
1136/06.11.2018г., постановено по гр.д. № 2773/2018г. по описа на Районен съд –
С.З., в обжалваните части:
Въззивният съд намира, че
подадената от “Б.-**” ЕООД искова молба е редовна, като отговаря на
изискванията на чл. 127 от ГПК, поради което обжалваното решение е допустимо.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е установил
фактическата обстановка между страните, като е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По предявения иск с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за сумата от 20 900
лева /след извършено изменение на размера в съдебно заседание/ като предмет на
въззивно обжалване е сумата от 18 347, 90 лв., тъй като за този размер е
уважен предявения иск въззивният съд намира следното:
Безспорно е
установено, че между страните е сключен договор за наем от 01.06.2012 г., по
силата на който “Б.-**” ЕООД е предоставило за временно и възмездно ползване на
ответника „Балон помпа за контрапулсация система CS 100“. Уговорената наемна
цена е в размер на 800 лева с ДДС месечно, платими по банков път до 10-то число
на съответния месец, за който наемът се дължи.
С Анекс от 03.05.2016 г.
страните са се споразумели да продължат срока на договора за още една година
т.е. до 03.05.2017 г. и при изменение на цената на наема от 800 на 600 лева с
ДДС, считано от 03.05.2016 г.
За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
претендираната наемна цена, ищецът следва да установи факта на сключване на
договора за наем и предоставяне на вещта за ползване на ответника, а последния
следва да установи факта на плащане на наемната цената за процесния период. По
делото не се спори, че ищецът е предоставил за ползване „Балон помпа за
контрапулсация система CS 100“, като за ответника е възникнало задължението да
заплаща уговорената наемна цена. Ответното дружество е изложило твърдения, че е
извършил частично плащане по три броя фактури за наем още преди образуване на
делото, а именно по фактура № 16470/19.10.2015г., ф-ра № 16737/20.11.2015г. и
ф-ра № 16909/12.12.2015г. – частично, като в тази връзка първоинстанционният
съд е назначил съдебно – счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд, като е
взел предвид представените по делото доказателства за частично плащане преди
образуване на делото и заключението на съдебно – счетоводната експертиза е
приложил разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, като е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Ето защо въззивният съд намира, че от представените по делото доказателства
и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, предявения иск следва да
бъде уважен за сумата от 18 347, 90 лв.
По предявения иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за сумата от 3 449, 85 лева. въззивният
съд намира следното:
Безспорно е установено, че “У. П.Д.С.К.”
АД е изпаднало в забава при заплащане на наемните вноски по договор за наем от
01.06.2012 г., като във въззивната жалба ответното дружество прави възражение
относно датата на изпадане в забава по отношение на наемните вноски.
Видно от съдържанието на
договор за наем от 01.06.2012 г. наемната цена следва да бъде заплащана не по –
късно от 10 – то число на съответния месец, за който наемът се дължи, като
действително в процесните фактури са посочени други дати на плащане. Въззивният
съд намира, че след като между страните е налице писмен договор, то всяко
изменение или допълнение по него следва да бъде също в писмена форма и подписано
от законните представители на всяка от страните. В случая не може да се приеме,
че процесните фактури, в които са посочени други дата на плащане представляват
изменение или допълнение на сключения между страните писмен договор и в този
смисъл направеното възражение от “У. П.Д.С.К.” АД е неоснователно.
Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение
за забавено плащане в размер на 3 449,85 лв. по договор за наем от №
201206011330/ 01.06.2012 г., изменен и допълнен с анекс от 03.05.2016 г., за
периода от 10.07.2015 г. до 28.05.2018 г. Първоинстационният съд е приложил
разпоредбата на чл. 162 от ГПК, като служебно е изчислил размера на претенцията
на ищеца в размер на 3 288, 72 лв. Поради това въззивният съд намира, че
предявения иск от „Б.-**“ ЕООД против “У. П.Д.С.К.” АД следва да бъде уважен в
размер на 3 288, 72 лв.
По предявените обективно кумулативно
съединени искове по договори за търговска продажба на медицински изделия по чл.
79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ общо за сумата от 56 066, 42 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно, че между страните са
сключени множество договори за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1
от ТЗ, по силата на които “Б.-**” ЕООД доставило на “У. П.Д.С.К.” АД описаните
в процесните фактури медицински изделия и принадлежности. Страните по делото не
спорят по отношение на изпълнението на договорите за търговска продажба, а
единствено за размера на исковата претенция, тъй като ответното дружество е
изложило твърдения за частично плащане на част от фактурите преди завеждане на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът е оттеглил
исковите си претенции по отношение на три броя договори за търговска продажба,
за които ответникът е представил доказателства за плащане преди завеждане на
исковата молба, като производството е прекратено по отношение на следните
искове:
за сумата от 1 257,50 лева, представляваща
неплатена цена по договор за търговска продажба, обективиран във фактура №
**********/02.11.2015 с падеж 02.12.2015, заедно със законната лихва върху тази
сума;
за сумата от 512,40 лева, представляваща
неплатена цена по договор за търговска продажба, обективиран във фактура №
**********/01.12.2015 с падеж 01.01.2016, заедно със законната лихва;
за сумата в размер на 228,00 лева,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура № **********/01.12.2015 с падеж 01.01.2016, заедно със законната лихва
върху тази сума.
Предвид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че за “У. П.Д.С.К.”
АД е възникнало задължението да заплати посочените в процесните фактури
стойности на доставените от ищеца медицински изделия и принадлежности, съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ. По делото не са представени
доказателства, че ответникът е изпълнил задълженията си да заплати цените на
така доставените стоки, което е в негова тежест съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК. Поради това въззивният съд намира, че предявения иск следва
да бъде уважен за сумата от 54 068, 52 лева.
По предявени искове по чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ за сумата от общо 7 959, 10
лева.
Страните
не спорят относно падежа и изпадането в забавата на отделните задължения по
процесните фактури, а се оспорва размера на дължимите суми предвид
горепосоченото частично плащане на три фактури преди исковата молба.
В съдебно заседание ищецът е изменил размера
на предявените искове за мораторна лихва, като производството е прекратено
частично по отношение на размерите, с които се намаля цената на исковете, както
следва: за сумата над 256,90 лева до претендираната сума от 317, 60 лева лихва
за забава по фактура 16566/02.11.2015 г.; за сумата над 100, 40 лева до
претендираната първоначално 125, 14 лева по фактура 16798/01.12.2015 г.; за
сумата над 44, 68 лева до първоначално претендираната сума от 55, 67 лева по
фактура 16799/01.12.2015 г.
Така първоинстанционният прилагайки
разпоредбата на чл. 162 от ГПК е изчислил, че размера за който следва да се уважат
предявените искове с правно основание по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ е 7 862, 67 лева. Поради това въззивният
съд намира, че предявения иск следва да бъде уважен за сумата от
7 862, 67 лв.
По предявения иск за сумата
от 10 097, 58 лв., представляваща парична гаранция за добро изпълнение на
договор № 201108301329 от 30.08.2011 г., ведно с мораторна лихва в размер на
2 828, 68 лв., въззивният съд намира следното:
Безспорно е установено, че
между страните по делото е сключен договор № 201108301329 от 30.08.2011г., по
силата на който „Б.-**“ ЕООД е доставил на “У. П.Д.С.К.” АД медицински
консумативи за интервенционална кардиология, специфицирани по вид и единична
цена на ориентировъчна стойност 336 585.92 лева без ДДС. На основание т.14.5 от
договора ищецът е платил на ответника парична гаранция за добро изпълнение в
размер 3% от стойността на договора, т.е. сумата от 10 097,58 лева и е
представил на ответника платежния документ, като гаранцията е със срок на
валидност един месец след изтичане на изпълнението на договора, който е сключен
за срок от една година и е изтекъл на 30.08.2012 г. Така на основание т. 43 от
договора ответното дружество е следвало да върне паричната гаранция в срок до
един месец след приключване на изпълнението на договора, като по делото е
безспорно установено, че заплатената гаранция в размер на 10 097, 58 лв.
не е върната от “Б.-**” ЕООД и към настоящия момент, поради което предявеният
иск е основателен.
Поради това въззивният съд
следва да разгледа направеното от ответното дружество възражение за погасителна
давност относно паричната гаранция.
Пред първоинстанциония съд са
представени 4 броя потвърждения на задължения на “У. П.Д.С.К.” АД към „Б.-**“
ЕООД, като последната молба за потвърждение е изпратена от „Б.-**“ ЕООД до ответника
и получена на 18.02.2016г. На следващия ден е подписано от главния счетоводител
потвърждение на задължение от 52 199, 27 лева и гаранция в размер на
10 097, 58 лева. Съгласно разпоредбата
на чл. 116, б. “а” от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че давността е
прекъсната на 19.02.2016 г. и към датата на предявяване на иска петгодишната
погасителна давност не е изтекла. Ето защо “У. П.Д.С.К.” АД следва да заплати
на “Б.-**” ЕООД сумата от 10 097, 58 лв., представляваща парична гаранция
за добро изпълнение на договор № 201108301329 от 30.08.2011 г., чиято
изискуемост е настъпила съгласно чл. 43 от Договора в месечен срок от
приключване на изпълнението на същия, т. е. на 30.09.2012 г. Поради това от
01.10.2012 г. до 28.05.2018 г. ответникът дължи и обезщетение за забава върху
сумата от 10 097, 58 лв., което в размер на 2 828, 68 лв.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
Във въззивната жалба “У. П.Д.С.К.” АД е направило възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, което възражение районният съд е разгледал и
приел за неоснователно.
В
случая ищецът е предявил шест обективно съединени иска, като в договора за
правна защита и съдействие е посочен размера на уговореното адвокатско
възнаграждение по всеки един от предявените искове. Съгласно чл. 2, ал. 5
от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Въззивният съд като
приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
установи, че всяко от посочените възнаграждения в договора за правна защита и
съдействие е изчислено съобразно горепосочените норми. На следващо място
въззивният съд счита, че действително делото се отличава с фактическа и правна
сложност. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
първоинстанционният не е уважил направеното от “У. П.Д.С.К.” АД възражение за
прекомерност.
По разноските
направени във въззивното производство:
Въззивникът
“У. П.Д.С.К.” АД следва да заплати на „Б.-**“ ЕООД
направените във въззивното производство разноски в размер на 6 804 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 1136/06.11.2018г., постановено по гр.д. № 2773/2018г. по описа на Районен съд
– С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА У. „П.Д.С.К." АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
** да заплати на „Б.-**“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление
*** направените във въззивното производство разноски в размер на 6 804 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.