Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 05,07,2018год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №7857 по
описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Б.К.К., действаща лично и със съгласието на законен представител К.П.К. срещу Г. Ф., искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 45000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 22,10,2015год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 12,01,2017год. до 21,06,2017год. в размер на 2016,53лв., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 22,10,2015год., в гр.София, лек автомобил "Фиат Брава", с рег. № ********, управляван от С.М.Г.,***, от ул. „Хан Кубрат“, с посока ул. „Бели Дунав“ не е пропуснал и ударил пресичащата на пешеходна пътека ищца. Поддържа се, че настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача на процесния автомобил. Твърди се, че вследствие на произшествието ищцата е претърпяла телесни увреждания, обосноваващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Излагат се доводи по отношение на процесния увреждащ автомобил да не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на деянието. Депозирана е извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение в размер на 70000лв., по която е определено и изплатено обезщетение в размер на 25000лв., което ищцата намира за недостатъчно да репарира претърпените вреди.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г. Ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие да е сезиран от пострадалата с претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди да е изплатено съотвестващото на чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетение в размер на 25000лв. Поддържа претенцията над определения и изплатен размер да е прекомерна и несъобразена както с уврежданията на ищцата, така и с принципа за справедливост. Оспорва началната дата, от която дължи законна лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач-Р.С.М./ конституирана по реда
на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец С.М.Г./ излага становище за неоснователността
на исковата претенция. Поддържа изплатеното от г. Ф. обезщетение да е съответно
на претърпените неимуществени вреди.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на дата 22,10,2015год., около 07,40часа,
в гр.София, на пешеходна пътека на бул.Ломско шосе, в района на кръстовището с
ул. К. Драганов, пътнотранспортно
произшествие, с участието лек автомобил, с марка „Фиат”, модел „Брава”, с рег.№
********, управляван от водачът С.М.Г. и Б.К.
К. -пешеходец. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№К885/22,10,2015год. от длъжностно лице при СДВР, отдел- Пътна полиция, в който
е отразено за МПС Фиат да липсва валидна застраховка ГО към датата на
събитието.
Не е спорно и от приложените по делото
доказателства- влязло в сила споразумение
от 18,05,2016год., постановено по НОХД № 8836 по описа на СРС, НО, 107 състав,
се установява, че С.М.Г. е признат за виновен в това, че на 22,10,2015год. при
управление на лек автомобил, с марка „Фиат”, модел „Брава”, с рег.№********, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.119,
ал.1 от ЗДВП не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека от дясно на ляво по
посоката му на движение пешеходка Б.К.К. и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда-престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б. „а”, пр.2,
вр.ал.1, б"б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр. от НК.
Установява се, че към 22,10.2015год.
за МПС „Фиат”, модел „Брава”, с рег.№ СН
няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност" на
автомобилистите. /от справка от ИЦ на ГФ е видно сключване на застраховка,
респективно застрахователно покритие от 22,10,2015год.-12,26часа-стр.27 /.
От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебномедицинска
експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че при
ПТП ищецът е получил следното
травматично увреждане- счупване на лявата
ключица, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, счупване на лявата срамна кост на таза, причинило на пострадалата трано
затруднение на движенията на ляв долен
крайник за период по -дълъг от тридесет дни, охлузване в ляво на кръста,
охлузване и кръвонасядане по външната
повърхнст на лявото бедро, охлузване на дясна предмишница, охлузвания на
лявата длан-причинили болка и страдание. Описаните увреждания на ищцата са в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени в
условията на пътнотранспортно произшествие при установения механизъм.
Извършено е диагностициране на уврежданията
след ПТП и проведено лечение в домашни условия. Общо лечебния
и възстановителен период при ищцата е приключил за срок общо от 2 месеца. Получените травматични увреди са причинили на пострадалата болки и страдания най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни в началото на раздвижването.
По делото липсват данни за остатъчни
последици и инвалидизация в резултат на получените увреждания, при
извършения личен преглед на ищцата не се констатира дефицит в лява раменна става. Очаква се за в
бъдеще при интензивно натоварване в
местата на увредите и при промени във времето ищецът да има оплаквания болка и
дискомфорт.
Изложено е
становище че не са налице данни за
деформации и нарушения на тазовия пръстен във връзка с травматичната увреда,
което сочи, че не може да се очаква травмата да е причина за бъдещи репродуктивни проблеми и опасност от
затруднения при бъдещо раждане, каквито
доводи са изложени в исковата молба.
На 08,12,2016год. с молба вх.№24-01-726 при Г. Ф. е постъпило искане за заплащане на обезщетение в размер на 70 000лв.-неимуществени вреди.
Видно от
писмо с изх. № 24-01-726 от 20,12,2016год. ответникът е уведомил ищеца, че приема и определя
обезщетение в размер на 25000лв. Същото не се спори е платено на 03,01,2017год.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез показанията на К. К., които ценени по реда
на чл.172 ГПК сочат на претърпените неимуществени вреди от ищцата.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.288,
ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на
вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и обстоятелството, че противоправното деяние осъществено на
територията на Р.България е причинено от водач, който няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.288,
ал.11 от КЗ/отм./ сочещи на допустимост на претенцията –т.е. ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената молба в срока по ал. 7,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. От приложеното по делото влязло в сило споразумение от 18,05,2016год., постановено по НОХД № 8836 по описа на Софийски районен съд за 2016год., настоящият съдебен състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице /съгласно т.15 от Т.р. № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, решението по чл.78а НК, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/.
Установено е реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето
защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди.
Не е спорно между
страните и от приложените по делото доказателства се установи, че към датата на
пътния инцидент– 22,10.2015год. - МПС с марка „Фиат”, модел „Брава”, с рег.№ ******** е бил без сключена задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което на
основание чл. 288, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ/отм./ ответникът е пасивно, материално -правно
легитимиран по предявения иск.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда
по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането спрямо
пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Настоящият
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 40000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на травмата- счупване
на лявата ключица, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за период от
1,5-2месеца, счупване на лявата срамна кост на таза, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за период от около 2
месеца, охлузване в ляво на кръста, охлузване и кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро, охлузване на
дясна предмишница, охлузвания на лявата длан причинили болка и страдание.
Съобрзи се обстоятелството, че за възстановителния период от около 2 месеца
безспорно ищцата се е нуждаела от чужда помощ, още повече, че едновременно са
били налице травматични увреди засягащи горен и долен ляв крайник, фактът, че болките и страданията са били
най-интензивни след травмата, в първите 15дни и в началото на рехабилитацията.
Взета бе предвид възрастта на ищцата-15год. към датата на ПТП, продължителността на възстановителния период, както
и фактът, че за в бъдеще се очакват болки при натоварване в местата на увредите
и при промяна на времето, както и последиците
в психологичен план- / при всички случаи претърпян
инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия, което се установява и от събраните гласни
доказателства-страх при пресичане, социално ограничение, промени в поведението
-нервност, сприхавост/. От друга страна съдът съобрази обстоятелството,
че оздравителния период при ищцата е приключил и не е констатиран дефицит
в движенията на ляв горен крайник, няма
данни за инвалидизиране. Опроверга се и твърдението за последици касаещи
детеродна неспособност при ищцата в резултат на фрактурата на тазовите кости,
съобрзи се и обстоятелството, че лечението е проведено без извършване на
оперативна интервенция.
При така определения размер на
обезщетение за неимуществен вреди следва да бъде съобразено извършеното
погасяване на част от вземането със сума в размер на 25000,00лв., поради което
исковата претенция е основателна за сумата от 15000,00лв.
Върху посочената главница се дължи законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По
претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.288,
ал.(7) от КЗ/отм./ Ф.ът изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за
устройството и дейността на Ф.а и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът
за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията по реда на ал. 9.
Съобразявайки горната разпоредба и с оглед
датата на молбата, депозирана пред ответника съдът намира, че обезщетение за забава се
дължи считано от 09.03.2017г. Ето
защо исковата претенция за обезщетението за забава от 09,03,2017год. до 21,06,2017год.
е основателна. Размерът на обезщетението определен по реда на чл.162 от ГПК е 438,38лв., в който
размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като
неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси
и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения
размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 732,00лв., от които 600,00лв.-
държавна такса, 132,00лв. от общо 400лв.- депозит за ВЛ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.А.Ц.се
дължат разноски, които съобразно уважената част от иска, съдът намира за
доказани в размер на 620,40лв.- адвокатски хонорар от общо 1880,00лв. определен
по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 66,00лв.юрисконсултско възнаграждение от общо 100,00лв.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на
третото лице- помагач разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г. Ф.", с адрес ***
да заплати на Б.К.К., с ЕГН *********, действаща със съгласието на законен
представител К. П. К., със съд.адрес:***, оф.19, на чл.288, ал.11, вр.ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 15000,00лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на 22,10,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21,06,2017год. до
окончателното изплащане на вземането, както и 438,38лв. -обезщетение за забава, за периода от 09,03,2017год. до 21,06,2017год.
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата
над присъдените размери до предявените, както и относно началната дата на
забавата-12,01,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г. Ф.", с адрес ***
да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от
732,00лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Г. Ф.", с Булстат
*******, с адрес гр.София, ул. „*******“ №* да заплати на адв. А.Ц., на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 620,40лв. -адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Б.К.К., с ЕГН *********,
действаща със съгласието на законен представител К. П. К.,
със съд.адрес:***, оф.19, да заплати на „Г.
Ф." с Булстат *******, с адрес ***, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 66,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на ТЛП- Р.С.М./конституирана по реда на чл.227 ГПК на мястото на С.М.Г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: