№ 1085
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 85/09.05.2022г., постановено от Районен
съд –Айтос по гр. д. № 20212110100896. С това решение, съдът:
1) допуска развод между С. Х. А., ЕГН: ********** от **** и Н. Р. А., ЕГН:
********** от **** и прекратява сключения между двамата брак на 05.05.2007г., за който е
съставен акт № 1/05.05.2007г. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака;
2) предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Е. С.
Х., ЕГН: ********** и Х. С. Х., ЕГН: ********** на майката Н. Р. А., ЕГН: ********** и
постановява децата да живеят на адрес в ****;
3) определя режим на лични отношения на бащата С. Х. А., ЕГН: ********** с
децата Е. С. Х., ЕГН: ********** и Х. С. Х., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 9,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с
право на преспиване на децата в дома на бащата като задължението да вземе и върне децата
от дома на майката е на бащата; 20 дни през летните месеци, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; рождените дни на децата да се празнуват съвместно, а при
невъзможност – с майката за нечетна година и с бащата за четна година като другият
родител има право да взема детето на следващия рожден ден; по време на срочните
ваканции /без лятната/ да прекарват първата половината от времето с майката през четна
година, а втората половина – с бащата и обратно през нечетна година; дните на
официалните религиозни празници се разпределят както следва: през четна година децата
ще бъдат при баща си за Рамазан Байрам и с майка си по време на Курбан Байрам, а през
нечетна година децата ще бъдат при майка си за Рамазан Байрам и с баща си по време на
Курбан Байрам; през четна година по време на новогодишните празници, децата ще бъдат
при майка си, а през нечетна – при баща си; на рождените дни на бащата и на неговите
1
родители, децата ще бъдат при тях за времето от 10,00 часа до 20,00 часа на текущия ден.
4) осъжда С. Х. А., ЕГН: ********** да заплаща на детето Е. С. Х., ЕГН: **********
чрез неговата майка и законен представител Н. Р. А., ЕГН: ********** месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
просрочена вноска;
5) осъжда С. Х. А., ЕГН: ********** да заплаща на детето Х. С. Х., ЕГН: **********
чрез неговата майка и законен представител Н. Р. А., ЕГН: ********** месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
просрочена вноска;
6) предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в **** на С. Х. А.,
ЕГН: **********;
7) възстановява предбрачното фамилно име на Н. Р. А., ЕГН: ********** на Б.;
8) осъжда С. Х. А., ЕГН: ********** да заплати на Районен съд – Айтос държавна
такса в размер на 518,40 лева;
9) осъжда Н. Р. А., ЕГН: ********** да заплати на Районен съд – Айтос държавна
такса в размер на 25 лева.
Подадена е въззивна жалба от С. Х. А. против решение № 85/09.05.2022г. в частта, в
която родителските права върху децата се предоставят на тяхната майка Н. Р. А..
Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е необосновано и постановено при
превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. С. А. оспорва извода на
районния съд, че майката разполага с родителски капацитет да се грижи за децата и с
необходимата поддържаща семейна среда. Въззивникът подчертава, че майката е напуснала
семейното жилище през 2017г. и е оставила децата изцяло на неговите грижи. Оспорващият
изразява несъгласие с извода на съда, че не притежава родителски капацитет и посочва, че
подобни индикации липсват в социалния доклад. В обширно изложение, въззивникът
анализира доказателствата, които според него установяват потенциала му да отглежда
децата. С. А. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в
обжалваната част и да предостави на него упражняването на родителските права върху
децата Е. С. Х. и Х. С. Х..
Въззивникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна Н. Р. А. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззиваемата се представлява в съдебно заседание от адвокат Т. Х., която пледира за
отхвърляне на жалбата.
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на С. Х. А.
против Н. Р. А. за прекратяване на сключения помежду им брак, за упражняване на
родителски права върху непълнолетните деца Е. С. Х. и Х. С. Х., за определяне на издръжка
и режим на лични отношения на майката с децата. С решение № 85/09.2022г. съдът допуска
поискания от ищеца развод, но предоставя упражняването на родителските права на майката
Н. А. и определя издръжка и режим на лични отношения на бащата с непълнолетните деца.
За да постанови това решение, съдът приема, че майката разполага с родителски капацитет
да се грижи за децата и с необходимата поддържаща семейна среда, а бащата е предоставил
отглеждането на децата на своята майка, тъй като е установил на работа в София и се
прибира веднъж на десет дни. Този извод съдът формира след анализ на събраните по
делото доказателства – социален доклад, свидетелски показания и писмени документи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
2
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 85/09.05.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ако родителите не
постигнат това споразумение, спорът се решава от районния съд. В конкретния случай
районният съд правилно е преценил, че родителските права трябва да бъдат предоставени на
майката. Правилно е и решението му в частта, в която е определено местоживеенето на
децата при майката. Този извод следва от цялостния анализ на събраните по делото
доказателства. В хода на първоинстанционното производство е приет социален доклад,
според който непълнолетната Е. поддържа много добри отношения със своята майка и
изразява желание да живее с нея. От показанията на свидетелката Б., сестра на въззиваемата
страна се установява, че въззивникът злоупотребява с алкохол, упражнява физическо
насилие върху майката Н. и е изтърпял наказание лишаване от свобода заради управление
на МПС след употреба на алкохол. Според тези показания, които настоящият съдебен състав
кредитира като непосредствени и обективни, майката Н. работи и е битово добре устроена.
От тези доказателства може да се заключи без съмнение, че майката притежава потенциал да
отглежда децата си и да им осигури спокойно и стабилно развитие. Като е достигнал до
същия извод, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са
налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.
Възражението на въззивната страна, че може да осигури по-благоприятни условия за
отглеждането на децата, е неоснователно. По делото се съдържат данни, че грижата за
децата до момента на развода, се полага от тяхната баба по бащина линия. Този факт обаче
не може да бъде противопоставен успешно на доказаното в процеса обстоятелството, че
майката притежава родителски потенциал, социални умения и материални възможности за
отглеждането и доброто възпитание на децата. При това положение, изводът на районния
съд, че упражняването на родителските права от майката е в интерес на децата, е правилен и
обоснован.
По изложените съображения, жалбата на С. А. е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на Н. А.
извършените от нея разходи за процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в
размер на 600 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/09.05.2022г., постановено от Районен съд –Айтос по
гр. д. № 20212110100896 в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Х. А., ЕГН: ********** от **** да заплати на Н. Р. А., ЕГН: **********
от **** съдебни разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4