№ 589
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на „СТАБИЛ-ДИ“ ЕООД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адв. И., против Определение №
2300 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 5166 по описа на РС – Пловдив
за 2021 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за възстановяване на внесена по сметка за възнаграждения за
вещи лица сума от 653,70 лв., както и в частта, с която е постановено да се
извърши служебно прехвърляне на посочената сума от сметката на съда за
възнаграждения за вещи лица към сметката на съда за внасяне на държавни
такси.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение и се отправя молба за неговата отмяна и постановяване на ново,
с което да бъде разпоредено връщането на посочената по-горе сума.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „СТАБИЛ-ДИ“
ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на
1
ответника „АМТ ИНВЕСТ“ ЕООД да заплати сумата от 15754,10 лв. с ДДС,
съставляваща общия сбор от дължими, но незаплатени суми по фактури за
стоки и услуги, закупени от ответното дружество, описани в
обстоятелствената част на исковата молба (пункт I.3), както и сумата от
588,48 лв., съставляваща сбора от дължими мораторни лихви за забава в
плащанията на всяка от претендираните главници, описани в
обстоятелствената част на исковата молба (пункт I.4). В пункт IV от исковата
молба се посочва, че към същата се прилага документ за внесена държавна
такса. С Разпореждане № 5305 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 5166
по описа на РС – Пловдив за 2021 г., исковата молба е оставена без движение,
като на ищеца е указано да посочи: твърдения досежно момента на сключване
на неформалния договор, претендираната сума за главница за незаплатената
цена за какви и колко стоки се отнася, кога и къде е извършена доставката на
същите и кога е настъпил падежът на задължението за заплащането им, каква
част от тях участват в споразумението от януари 2021 г. и между какви
насрещни задължения на страните е извършено заявеното прихващане, както
и да формулира надлежен петитум съобразно изложените твърдения, да
определи цена на обективно съединените искове и да внесе държавна такса по
сметка на РС – Пловдив в размер на 4 % върху стойността на претенциите.
Съдът е указал на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания исковата
молба ще бъде върната. С молба с вх. № 18849 от 15.04.2021 г. ищецът е
заявил, че няма да внесе държавна такса за образуване на исково
производство, като отправя искане за прекратяване на производството по
делото, за връщане на исковата молба и за връщане на депозита по сметка на
вещи лица в размер на 653,70 лв. по посочена в молбата банкова сметка. С
обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата
молба, оставил е без уважение искането на ищеца за възстановяване на
внесената по делото сума от 653,70 лв. и е постановил извършването на
служебно прехвърляне на посочената сума от сметката на съда за
възнаграждения за вещи лица към сметката на съда за внасяне на държавни
такси.
При преценката дали заплатената такса подлежи на връщане
настоящият съдебен състав съобрази следните обстоятелства: Действително,
макар и по неправилната сметка на районния съд, държавната такса е внесена
от ищеца за образуване на исково производство против „АМТ ИНВЕСТ“
ЕООД. Този извод следва както от посоченото в платежното нареждане
основание за плащане и направеното в исковата молба отбелязване, така и от
размера на внесената държавна такса – точно 4% от посочената в исковата
молба цена на иска (16342,58 лв. с ДДС). При проверка на исковата молба
първоинстанционният съд е констатирал редица нередовности и е дал
указания на ищеца за отстраняването им. С обжалваното определение съдът е
приел, че нередовностите, в това число и за внасяне на държавна такса, не са
отстранени, поради което е върнал исковата молба, като е оставил без
уважение искането за връщане на държавната такса със съображения, че
2
същата е внесена за образуване на исково производство. Така, съдът е върнал
исковата молба поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените му
указания, включително и за внасяне на държавна такса, а същевременно с
това е отказал да върне вече внесената такава. Според настоящия съдебен
състав, след като районният съд е приел невнасянето на държавна такса като
част от основанието за прекратяване на производството по делото, същият е
следвало да постанови връщане на внесената такса.
По изложените съображения първоинстанционното определение следва
да се отмени в обжалваната част, като вместо това се постанови връщане на
внесената от ищеца – тук жалбоподател, държавна такса.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2300 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. №
5166 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е оставено без
уважение искането на „СТАБИЛ-ДИ“ ЕООД, ЕИК: *********, за връщане на
внесената по сметка на РС – Пловдив за вещи лица сума от 653,70 лв., както и
в частта, с която е постановено да се извърши служебно прехвърляне на
посочената сума от сметката на съда за вещи лица към сметката на съда за
държавни такси и разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНЕ на „СТАБИЛ-ДИ“ ЕООД, ЕИК: *********, внесената на
23.03.2021 г. по сметка на РС – Пловдив за вещи лица, служебно прехвърлена
по сметка на РС – Пловдив за държавни такси и разноски, държавна такса в
размер на 653,70 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3