Р Е Ш
Е Н И Е
№ 341
гр.Русе , 14.03.2016 г.
в името на народа
Русенски районен съд ІV граждански
състав
в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василеан Ж.
в присъствието на прокурора
……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7100 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по допускането й.
Ищците М.К.Б. и Р.К.М.
твърдят, че заедно с
първия ответник са деца и законни наследници на К.Е.Р.,
б.ж. на с.Борисово, обл.Русе, починал на
02.02.2005 г., и на Р.А. А., б.ж.
на с.с., починала на 21.09.2011 г.Сочи се, че наследодателите са придобили по
време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност по
покупко-продажба с нот.акт № 44, т.ІІІ, д.№ 734/1958 г. на РН, дворно място в
чертите на с.Борисово, обл.Русе, от 1280 кв.м, образуващо парцел ІХ-31 в кв.48 по плана на с.с., при граници: н-ци
на Е.Я., н-ци на Р.К.-А. и улица, в което построили
жилищна сграда с площ 67 кв.м, гараж с площ 24 кв.м и стопанска сграда с площ
15 кв.м. Сега по плана на селото, одобрен със заповед № 926 от 06.08.1966г.,
имотът представлява УПИ ХV-25 в кв.4 и има съседи:
улица, УПИ ХVІ-24, УПИ ХШ-27 и УПИ ХІV-26.
На 05.12.2012
г. първият ответник, по време на брака си със С.И.Б., се
е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 61 т.ХІ рег.№
7180 д.№ 1530/2012 г. по описа на Нотариус
рег.№ 629 на НтК за
останалия в наследство от родителите им недвижим имот в с.Борисово, обл.Русе,
ул. “Софроний Врачански” № 16. Оспорва се придобиването по давност на тази недвижимост
от ответниците, тъй като там до смъртта си са живели двамата наследодатели,
явяващи се негови пълноправни собственици. Твърди се, че след тяхната смърт в
имота не живее никой.Сочат, че ответниците не може да са придобили по давност имуществото,
тъй като от смъртта на родителите не
са изтекли повече от 10 години до датата
на съставяне на констативния нотариален акт.Сочи се, че от 1986 г. съпрузите Б.
трайно живеят в Република Турция.В България те
пребивават инцидентно на гости. Снабдяването на ответниците с нотариален акт за
собственост на процесния имот по давност обосновават
интереса на ищците да защитят правата си в наследството чрез предявяването на
иск за съдебна делба на имота.Сочи се, че правата на
ищците по отношение на вещта са по 1/3 ид.част.
Иска се съдът
да допусне делба на процесния имот при равни права за
ищците и първия ответник, както и да отмени процесния
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот.
Ответниците С.К.Б. (С.В.) и С.И.Б. (С.В.) оспорват иска.Твърдят,
че са придобили имота по давност по време на брака си, сключен през 1979 г.,
като са присъединили към своето владение това на наследодателите.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от У-ние
за наследници № 316/ 28.10.2014 г., издадено от Община-Сливо поле, К.Е.А., б.ж. на с.Борисово, общ.Сливо поле, обл.Русе, е починал на 01.02.2005 г. и е оставил наследници по
закон съпруга-Р.А. А., б.ж.
на с.Борисово, починала на 20.09.2011 г. (У-ние за наследници № 317/ 28.10.2014
г. на Община-Сливо поле) и три деца-ищците и първия ответник.
По делото не
се спори, че по време на брака на родителите, същите са придобили по
покупко-продажба процесния недвижим имот, описан в Нот.акт № 44 т.ІІІ д.№ 734/ 20.03.1958 г. на РНС, като
дворно място в чертите на с.Борисово, Русенско, от 1 280 кв.м, образуващо
парцел ІХ-31 в кв.48 по плана на селото, при граници:
наследниците на Е.Я., наследниците на Р.К., И.А. и
улица.
На 05.12.2012
г. С.К.Б., по време на брака му със С.И.Б.,
сключен на 28.04.1979 г. (л.12), се снабдил с Нот.акт № 61 т.ХІ дело № 1530/ 2012 г. на Нотариус рег.№ 629 на НтК,
с който той бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на имот, представляващ дворно място,
находящо се в с.Борисово, общ.Сливо поле, обл.Русе,
по ул. ... № ..., цялото с площ от 880 кв.м, съставляващо по плана на селото , одобрен със Заповед № 926 от 06.08.1966 г., УПИ
ХV-25 в кв.4, заедно с построените там жилищна сграда
от 67 кв.м, гараж от 24 кв.м и стопанска сграда от 15 кв.м, при граници: улица,
УПИ ХVІ-24, УПИ ХІІІ-27 и УПИ-26.Разпитаните пред нотариуса свидетели са
установявали, че недвижимостта повече от двадесет години се владее от първия ответник.Той строил къщата в дворното място.
В
представената по делото скица от 14.01.2015 г. е отразено, че имотът по
нотариалния акт от 1958 г. е идентичен с този, описан в документа за
собственост от 2012 г.
Ищцовата страна е представила молба от 25.07.1989 г., изходяща
от наследодателите, с която от Министъра на икономиката и планирането е
поискано разрешение за дарение на процесния имот,
описан с площ от 1 280 кв.м, неурегулиран 878 кв.м, със застроените там
жилищна и други стопански сгради, в полза на внучката им Ж.Х.М.,
както и пълномощно в полза на ищцата за извършване на сделката.
Разпитаните по
делото свидетели Х.М., съпруг на ищцата от 1965 г., и Н.З., познат, установяват, че до
смъртта си родителите на страните живели в процесния
недвижим имот.Когато го закупили, там имало налична жилищна сграда, която през
1978 г. съборили и построили нова къща.Първият
свидетел, заедно с братята на съпругата си, помагали на строежа, а вторият-осигурявал
транспорт за строителните материали.Парите за
строителството се давали от бащата К..Семейството на
ответника живяло в имота до заминаването им за Република Турция през 1989 г.През нея година се изселил и другия брат.За
пръв път ответниците се върнали в България след десет години.
След 1989 г. грижите
за родителите се поели от ищцата.Двамата живели в процесния имот до смъртта си.Ответникът
не се върнали за погребението на баща си през 2005 година ( в
този смисъл и Б.Е.).През две години всеки от синовете пребивава
в имота за по две-три седмици.Св.Х.М. сочи, че всяко
от децата разполага с ключ от къщата.Условно по-големият брат ползва втория, а С.-първия етаж от
сградата.
От показанията
на разпитаните в производството лица става ясно, че част от старата къща
продължава да е налична в имота.
Според св.П.П., роден и живущ ***, като 25
години е бил кмет на селото, строежът на новата къща почнал през 1980 г.Тогава ответникът вече бил семеен и работил в ДЗС.Двамата живели в процесиня
имот съвместно с родителите на мъжа.От ответника
свидетелят знае, че той е дал парите за строежа на новата къща.При
изграждането помагал и съпругът на ищцата.П.П. сочи, че ответникът периодично пребивава в
България.Споделял, че с жена му имат желание, след като се пенсионират да се
устроят в имота.Това лято правили ремонт на покрива (в
този смисъл и Б.Е.). Свидетелят уточнява, че при
връщането си в България ищецът също отсяда в процесния
имот.На свидетеля не е известно да има някакво
разпределение на стаите между трите деца.П.П. счита, че имотът е подарен на С. от родителите му.
Св.Б.Е., първи братовчед на страните, установява, че
намиращата се в процесния имот къща е строена през
периода 1978-1980 г.Той също ходил да помага два-три дни.Според свидетеля, средствата за строежа били осигурени
от ответниците, с някакво участие на родителите на С..Уточнява,
че няма непосредствени впечатления за това обстоятелство.Е.Е.
сочи, че ищецът полагал грижи за родителите си до тяхната смърт.
Последните
двама свидетели са били разпитани в производството пред нотариуса при издаване
на оспорения нотариален акт.Там Б.Е.ов е заявил, че имотът е бил дарен на ответника.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
По делото безспорно се установява, че ищците
и първия ответник са
наследници по закон–деца на К.Е.Р. и на Р.А.А.,***, починали съответно на 02.02.2005 г. и на 21.09.2011
г. Безспорно е, че процесното дворно място е било
закупено през 1958 г. по време на брака на родителите.От разпита на свидетелите
става ясно, че към момента на придобиване на имота там е имало жилищна сграда,
част от която впоследствие, в периода 1978-1980 г., била разрушена, като се
изградила нова къща.
Ответниците считат, че са станали еднолични собственици на
имота, тъй като са го владели повече от десет години, присъединявайки към своето
владение това на наследодателите.
Съдът намира
доводът за неоснователен.Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. По делото липсват каквито и да било
доказателства, че ответниците са владели спокойно и непрекъсвано процесния имот, демонстрирайки на съсобствениците си
желание да своят техните части от вещта.Първият
наследодател е починал през 2005 г., а преживялата му съпруга-през 2011 г.До смъртта си те са живели в спорния имот.През
1989 г. двамата са предприели и стъпки да се разпоредят с имота, в качеството
си на негови собственици.Тези обстоятелства изключват възможността някое от децата
да е придобило вещта по давност.От събраните в производството гласни доказателства става ясно, че
ответниците са се установили трайно в Република Турция от 1989 г. и първото им
връщане в страната е за първи път след 10 години.Оттогава и понастоящем
съпрузите Б. пребивават в имота епизодично и равностойно с останалите наследници.В къщата се съхраняват вещи на ищцата, а
по-големият от братята също ползва условно обособения му етаж от сградата.Всеки от наследниците притежава ключ от имота.Съдът намира, че събраните в производството
доказателства не могат да обосноват и категоричен извод с чии средства е
построена новата жилищна сграда.Всичко това налага
извод, че в процесния случая следва да бъде
съобразена нормата на чл.5 ал.1 от
ЗН и имотът да бъде допуснат до делба при равни права между ищците и първия
ответник.Това налага отмяна на оспорения констативен нотариален акт (чл.537 ал.2 от ГПК).
По изложените съображения
, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА до
съдебна делба на основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69 от ЗН между М.К.Б., ЕГН **********, Р.К.М., ЕГН **********, и С.К.Б. (С.В.), ЕГН **********,***, със съдебен адрес за първите
двама съделители-гр.Русе, ул.”Бистрица”
№ 4, бл.”Бистрица”, вх.В,
чрез адв.П.Г.
***, а на третия-гр.Русе, пл.”Хан Кубрат” № 1, ет.6, офис № 6, чрез адв.Х.А. ***, следния недвижим имот: дворно място в чертите на
с.Борисово, обл.Русе, от 1280 кв.м, образуващо парцел ІХ-31 в кв.48 по плана на с.с., при граници: н-ци
на Е.Я., н-ци на Р.К.-А. и улица, в което построили
жилищна сграда с площ 67 кв.м, гараж с площ 24 кв.м и стопанска сграда с площ
15 кв.м. Сега по плана на селото, одобрен със заповед № 926 от 06.08.1966г.,
имотът представлява УПИ ХV-25 в кв.4 и има съседи:
улица, УПИ ХVІ-24, УПИ ХШ-27 и УПИ ХІV-26, при РАВНИ ПРАВА.
ОТМЕНЯ Нот.акт № 61 т.ХІ дело № 1530/ 2012 г.
на Нотариус рег.№ 629 на НтК, с който с.К.Б., в брачно правоотношение
с С.И.Б., ЕГН…., е бил признат за собственик на
основание наследство и давностно владение на имот,
представляващ дворно място, находящо се в с.Борисово, общ.Сливо поле, обл.Русе, по ул. ... № ..., цялото с площ от 880 кв.м,
съставляващо по плана на селото , одобрен със Заповед
№ 926 от 06.08.1966 г., УПИ ХV-25 в кв.4, заедно с
построените там жилищна сграда от 67 кв.м, гараж от 24 кв.м и стопанска сграда
от 15 кв.м, при граници: улица, УПИ ХVІ-24, УПИ ХІІІ-27 и УПИ-26.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/