Определение по дело №195/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

        гр. Кюстендил, 10.05.2019 г.

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на десети май през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росица Савова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Татяна Костадинова

                                                                                                        Симона Навущанова

 

 като разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №195 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по депозирана частна жалба от Е.Г.А., с адрес: ***, чрез пълномощника адв. К. Й. Ст.от АК – Кюстендил, насочена срещу определение №325 от 01.03.2018 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№2435 по описа на съда за 2018 г., в частта, в която ищецът не е освободен от задължението да внесе държавна такса в целия изискуем размер, като му е указано да внесе сумата от 250 лева по сметка на РС – Кюстендил. 

Частният жалбоподател иска отмяна на определението на районния съд в обжалваната част, като излага доводи за неговата неправилност. Сочи се, че макар същият да е декларирал общ доход в размер на 9500.00 лева, съгласно приложена декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, неговият облагаем доход е реално 5566.00 лева, като месечния осигурителен доход за 2017 г. му е 460.00 лева. Изтъква се, че дейността му като самоосигуряващо се лице е прекъсната, като от 01.10.2018 г. същият е започнал работа по трудово правоотношение на 4 часов работен ден с основана заплата 380.00 лева. Акцентира се, че получаваното от съпругата му нетно трудово възнаграждение е в размер на 430.00 лева. заключава се, че реализираните от него и съпругата му доходи е под екзистенциалния минимум за едно тричленно семейство, тъй като имат от брака ненавършило пълнолетие дете. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и ищецът да бъде изцяло освободен от задължението да заплаща такси и разноски в производството.

Към частната жалба са приложени следните писмени доказателства: Декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице, Трудов договор №17/01.10.2018 г.; Удостоверение серия УС – 0 №269870 от 21.03. 2004г.  за сключен граждански брак; Удостоверение за раждане серия УС – 0 №557279 от 08.07.2004 г.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, взе предвид  следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

С обжалваното определение Районен съд – Кюстендил е разгледал подадената от ищеца по образуваното гр.д.№2435 / 2018 г. на същия съд, молба за освобождаване от задължението му за заплащане на дължимата по делото държавна такса. Намерил същата за частично основателна, като е постановил молителят да бъде освободен от заплащането на 242.12 лв. от дължащите се 492.12 лв., като за останалата сума в размер на 250 лв. е приел молбата за неоснователна, с довода, че ищецът и съпругата му все пак реализират трудови доходи и няма данни, същите да са във влошено здравословно състояние.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

За да постанови освобождаване от дължащата се държавна такса, съдът трябва да се убеди, че са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за това, като преценката в случая е индивидуална с оглед дължимия размер на държавна такса и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе. Съдът следва да направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на дължимата държавна такса.

По делото е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК от молителя за материално и гражданско състояние, декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физически лица; удостоверение за получения от съпругата на ищеца брутен доход за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., удостоверение за получавания от ищеца брутен трудов доход  за периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г.; удостоверения, че на ищеца и съпругата му не е отпусната пенсия, декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице, трудов договор №17/01.10.2018 г.; удостоверение серия УС – 0 №269870 от 21.03.2004 г.  за сключен граждански брак; удостоверение за раждане серия УС – 0 №557279 от 08.07.2004 г.

Видно от представените писмени доказателства в тяхната съвкупност е, че домакинството на ищеца реализира и се издържа от доходи, които са под определения минимум за едно тричленно семейство. Този доход, съпоставен с дължимия размер на държавна такса, необходима да бъде доплатена, установява невъзможност за лицето Е.Г.А. да заплати същата.

Предвид изложеното, подадената частна жалба се явява основателна.  Определението на РС Кюстендил в обжалваната част ще бъде отменено и молителят ще бъде освободен от заплащането на определената като дължаща се държавна такса в размер на 250 лева.

 

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение №325 от 01.03.2018 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№2435 по описа на съда за 2018 г., в частта, в която ищецът не е освободен от задължението да внесе държавна такса в целия изискуем размер, като му е указано да внесе сумата от 250 лева по сметка на РС – Кюстендил, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Е.Г.А., с адрес: *** от заплащането на сумата от 250.00 лева, определена като представляваща дължима държавна такса по гр.дело №2435/2018г.  по описа на РС – Кюстендил.

ВРЪЩА  делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№2435/2018 г. по описа на РС – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

           

                                                                                     Председател:

 

 

                                                                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                                             2.