Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Казанлък,17.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на единадесети
септември,две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател:Невена Иванова
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря . . Ана Цанова. . . и в присъствието на
. . . . . . прокурора . . . . . като разгледа докладваното
от съдията АНД № 367/2018г.по описа на КРС,
за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 24-001798 от 20.03.2018г.на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”със седалище ***.
Жалбоподателят,недоволен от
наложеното му наказание,моли съда да го отмени,или алтернативно-да го намали по
размер до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна чрез
представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,се явява частично основателна.
Административно-наказващият орган е
приел за установено,че при
извършена проверка на 04.02.2018г.
/неделя-почивен ден/ на обект: Пункт за зимно поддържане /опорен
пункт/-Шипка,се установило,че И. Д. К.,ЕГН **********
полага труд на горепосочения проверяван обект за работодателя“П.п.и с.“
ЕООД.Фактите и обстоятелствата,свързани с осъществяваната трудова дейност,били
писмено декларирани на 04.02.2018г.от И.Д.К.,ЕГН ********** в Декларация по
чл.402,ал.1,т.3 от Кодекса на труда.При проверка на представеното трудово досие
на И.Д.К.,ЕГН ********** в Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище ***,стая
318 на 23.02.2018г.се установило,че между „П.п.и с.“ ЕООД-гр.софия-работодател
и И.Д.К.,ЕГН **********-работник,е сключен трудов договор на 10.11.2017г.При
направена справка в информационната система на ИА“ГИТ“-Регистър на трудови
договори,се установило,че „П.п.и с.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***,р-н
Т,бул.“Х. Б.“ № **,ет.*,офис *,ЕИК **********,в качеството си на работодател по
смисъла на & 1,т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда,в тридневен срок от сключване на трудовия
договор,в нарушение от 14.11.2017г.,не е изпратил до Териториалната дирекция за
приходите уведомление за сключен на 10.11.2017г.трудов договор с И.Д.К.,ЕГН **********.
Прието е от
административно-наказващият орган,че с
това „П.п.и с.“ ЕООД е нарушил чл.62,ал.3 от КТ,поради което и на основание
чл.416,ал.5,във вр.с чл.414,ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя“П.п.и с.“
ЕООД в качеството му на Работодател
административно наказание-ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000 /четири хиляди/
лева.
Съдът не констатира при
съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление
да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила,които да са основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
По същество извършването на
визираното в НП административно нарушение се установи по несъмнен начин от
показанията на актосъставителката Ж. и
приложените по делото писмени доказателства.Както посочва в пледоарията
си представителят на въззиваемата страна,налице са достатъчно доказателства,че
работникът И.Д.К. е полагал труд през месец ноември 2017г.за
работодателя-жалбоподател-декларация от 10.11.2017г.,свидетелство за съдимост
от 30.10.2017г.,карта за предварителен медицински преглед от
27.10.2017г.Трудовият договор е сключен на 10.11.2017г.Няма спор,че в
тридневния срок по чл.62,ал.3 от КТ работодателят не е изпратил уведомление до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите.Извършването на нарушението от обективна страна не се оспорва и от
самия жалбоподател.Същият в жалбата си твърди,че нарушението не е извършено от
субективна страна,тъй като упълномощеното лице,което е следвало да регистрира
договора-счетоводна къща“Далсиат“ АД,не е сторило това.Горният довод е
ирелевантен за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател,тъй като работодателят е длъжен да следи за спазване
на задълженията си по трудовото законодателство-включително и на задължението
по чл.62,ал.3 от КТ.
Следователно-извършването на
визираното в НП административно нарушение е безспорно установено.
Случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН,тъй като не се отличава от типичните случаи на нарушения от
същия вид.
Предвид изложеното,правилно и
законосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание.
Съдът обаче намира,че
административното наказание следва да се наложи в минималния,предвиден в закона
размер-1500 лева,тъй като трудовият договор все пак е бил регистриран,макар и
след изтичането на законоустановения в чл.62,ал.3 от КТ срок; нарушението е
извършено за първи път-няма данни за други нарушения на жалбоподателя от същия
вид.
В този смисъл обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено,като наложената имуществена
санкция бъде намалена по размер-от 4000 лева на 1500 лева.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
24-001798 от 20.03.2018г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”със
седалище ***,издадено срещу „П.п.и с.“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес по седалище
и управление ***,р-н Т.,бул.“Х. Б.“ № **,ет.*,офис *,в качеството му на
Работодател В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО РАЗМЕРА на наложеното административно наказание
имуществена санкция като ГО НАМАЛЯВА от 4000 /четири хиляди/ на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: