№ 2740
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100500405 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 25032386/15.04.2022 г. по описа на
Софийски районен съд, депозирана от А. Н. Р., срещу Решение № 20022099/16.03.2022 г.,
-ти
постановено по гр. д. № 22789/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, с
което е прекратен бракът, сключен на 09.08.2010 г. с акт № 3194 на СО, район „Оборище“
между Е. А., ЕГН **********, Свиленград, ул. ******* и А. Н. Р.- А., ЕГН **********, гр.
София, бул. „******* като дълбоко и непоправимо разстроен; обявено е, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът; родителските права върху
децата на страните - Г., роден на ******* година и Б., роден на ******* година, са
предоставени на майката А. Н. Р.- А., която ще се грижи за тяхното отглеждане и
възпитание, и при която децата ще живеят, с право на бащата Е. А. да вижда и взема децата
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване и за период от 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск
на майката; осъден е Е. А. да заплаща месечна издръжка за децата Г., роден на *******
година, със съгласието на неговата майка А. Н. Р.- А. и Б., роден на ******* година, чрез
неговата майка и законен представител А. Н. Р.- А., в размер на по 200 лева за всяко дете,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлено искането в останалата част - за периода от 01.11.2019
година до влизане на решението в сила, като неоснователно; семейното жилище, находящо
се в гр. София, бул. „******* състоящо се от хол , стая, кухня и сервизни помещения, е
предоставено за ползване на А. Н. Р.- А., като Е. А. е освободил жилището; постановено е за
1
в бъдеще жената да носи предбрачното си фамилно име – Р.; отхвърлено е искането за
издаване паспорт на децата на страните Г., роден на ******* година и Б., роден на *******
година, и за напускане на децата на територията на Р България, с правно основание чл. 127а
ал. 2 СК във вр. с чл. 45 и чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи, като
неоснователен; осъден е Е. А. да заплати държавна такса в размер 626 лева по сметка на
СРС; оставено е без уважение искането на Е. А. за разноски, като неоснователно.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен искът на въззивницата за заплащане на издръжка за децата на страните Г. Е.
А., ЕГН **********, роден на ******* г. и Б. Е. А., ЕГН **********, роден на ******* г., в
размер на 200 лева за всяко дете за периода от 1.11.2019 г. до влизане на решението в сила.
Твърди се, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се моли да бъде
отменено в и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените от
въззивницата искове, като и се присъдят и разноски.
По отношение на иска за издръжка, се моли същият да бъде уважен така, както е
предявен пред първата инстанция за периода от 01.11.2019 г. до 01.04.2022 г., а именно да се
определи заплащане на издръжка за децата на страните Г. Е. А., ЕГН **********, роден на
******* г. и Б. Е. А., ЕГН **********, роден на ******* г., в размер на по 200 лева за всяко
дете за периода от 01.11.2019 г. до 01.04.2022 г.
Моли се за периода от 01.04.2022 занапред да се определи заплащане на издръжка за
децата на страните Г. Е. А., ЕГН **********, роден на ******* г. и Б. Е. А., ЕГН
**********, роден на ******* г., в размер на по 300 лева за всяко дете за периода от
01.04.2022 г. от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката.
Въззиваемата страна - Е. А., оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната част.
С Решение № 20022099/16.03.2022 г. , поправено с Решение № 20065529/04.11.2022
-ти
г., постановени по гр. д. № 22789/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, е
прекратен бракът, сключен на 09.08.2010 г. с акт № 3194 на СО район „Оборище“ между Е.
А., ЕГН **********, Свиленград, ул. „******* , и А. Н. Р.- А., ЕГН **********, гр. София,
бул. „******* като дълбоко и непоправимо разстроен; обявено е, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има мъжът; родителските права върху децата на
страните – Г. Е. А., роден на ******* година и Б. Е. А., роден на ******* година, са
предоставени на майката А. Н. Р.- А., която ще се грижи за тяхното отглеждане и
възпитание, и при която децата ще живеят, с право на бащата Е. А. да вижда и взема децата
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване и за период от 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск
на майката; осъден е Е. А. да заплаща месечна издръжка за децата Г., роден на *******
година, със съгласието на неговата майка А. Н. Р.- А. и Б., роден на ******* година, чрез
неговата майка и законен представител А. Н. Р.- А., в размер на по 200 лева за всяко дете,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлено искането в останалата част - за периода от 01.11.2019
година до влизане на решението в сила, като неоснователно; семейното жилище, находящо
2
се в гр. София, бул. „******* състоящо се от хол , стая, кухня и сервизни помещения, е
предоставено за ползване на А. Н. Р.- А., като Е. А. е освободил жилището; постановено е за
в бъдеще жената да носи предбрачното си фамилно име – Р.; отхвърлено е искането за
издаване паспорт на децата на страните Г., роден на ******* година и Б., роден на *******
година, и за напускане на децата на територията на Р България, с правно основание чл. 127а
ал. 2 СК във вр. с чл. 45 и чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи, като
неоснователен; осъден е Е. А. да заплати държавна такса в размер 626 лева по сметка на
СРС; оставено е без уважение искането на Е. А. за разноски, като неоснователно.
В случая делото пред първата инстанция е образуван по иск с правно основание чл.
49 ал. 1 от СК, предявен от ищеца Е. А. на 13.01.2020 г., който е поискал да се прекрати
бракът му с ответницата А. Н. Р., като дълбоко и непоправимо разстроен, заявил е, че е
съгласен да заплаща по 200 лева месечна издръжка за всяко дете от влизане на решението в
сила.
Ответницата с отговора на исковата молба, депозирана на 02.03.2020 г., е заявила
искане за прекратяване на брака, но по изключителна вина на ищеца, поискала е бащата да
заплаща по 200 лева месечна издръжка за всяко дете, считано от 01.11.2019 година.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди предявяването на иска. В настоящия случай, в срока за отговор на
исковата молба, с отговора на исковата молба, подаден на 02.03.2020 г., ответницата А. Н.
Р.- А. е поискала ищецът Е. А. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на децата Г. Е.
А., роден на ******* година и Б. Е. А., роден на ******* година в размер на по 200 лева,
считано от месец 11.2019 г. Ответницата е предявила насрещен иск за осъждане на ищеца да
заплаща месечна издръжка на децата с отговора на исковата молба, подаден на 02.03.2020 г.
Началният момент само на служебно присъдената издръжка на дете (тогава, когато няма
предявен иск за издръжка) е влизането в сила на решението относно местоживеенето на
децата. Видно от показанията на разпитаната пред първа инстанция в открито съдебно
заседание, проведено на 16.02.2022 г. – Г.О.Д., без дела и родство със страните, страните са
разделени от почти две години и половина, през 2019 г., като през цялото време за децата се
грижела майката. Свидетелката знае, че бащата е внесъл някакви пари преди 2-3 месеца,
преди това купувал подаръци.
На въпрос, зададен към майката в открито съдебно заседание, проведено на
16.02.2022 г. пред Софийски районен съд, по реда на чл. 176 ГПК, същата е отговорила, че е
получавала само на два пъти (м. октомври и ноември 2021 г.) суми от бащата в размер на по
800 лв., но не може да каже дали основанието е издръжка.
Видно от материалите в първоинстанционното дело, от лист 51 до лист 59, вкл., са
подредени преписи от вносни бележки, в които обаче като основание за внасяне е посочено
„кредит“.
Пред въззивната инстанция са представени извлечения от разплащателна сметка на
въззиваемия Е. А., видно от които същият заплаща издръжки на децата си в размер на по
200 лв. на дете, считано от 01.08.2021 г., като това се установява от отразените в посочените
по-горе извлечения плащания посочени като „издаден директен превод, основание –
издръжка на деца. Такива плащания са налице на 09.01.2023 г. – в размер на 400 лв.; на
10.02.2023 г. – в размер на 400 лв.; на 10.03.2023 г. – в размер на 400 лв.; на 10.04.2023 г. –
в размер на 400 лв.; на 10.05.2023 г. – в размер на 400 лв.; на 07.01.2022 г. – в размер на
1300лв.; на 05.05.2022 г. – в размер на 800 лв.; на 10.06.2022 г. – в размер на 400 лв.; на
11.07.2022 г. – в размер на 400 лв.; на 15.08.2022 г. – в размер на 400 лв.; на 08.09.2022 г. – в
размер на 400 лв.; на 13.10.2022 г. – в размер на 400 лв.; на 21.11.2022 г. – в размер на 400
лв.; на 09.12.2022 г. – в размер на 400 лв.; на 23.09.2021 г. – в размер на 800 лв.; на
11.11.2021 г. – в размер на 800 лв.
3
Ето защо въззивният съд приема, че в настоящия случай следва да бъде осъден Е. А.,
ЕГН **********, да заплати месечни издръжки на децата Г. Е. А., ЕГН **********, роден
на ******* г. и Б. Е. А., ЕГН **********, роден на ******* г., в размер на по 200 лева на
дете за периода от 01.11.2019 г. до 31.07.2021 г., включително, тъй като не са налице данни
бащата да е заплащал издръжки на децата си за този период, защото видно от представените
пред въззивната инстанция писмени доказателства, същият е започнал да изплаща издръжки
на децата си в размер на по 200 лв. на дете считано от 01.08.2021 г., като заплаща издръжки
в същия размер и понастоящем през 2023 г. При това положение, решението на
първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане месечни
издръжки на децата Г. и Б. Е. А. в размер на по 200 лв. за периода от 01.11.2019 година до
31.07.2021 г., включително, следва да се отмени. Решението на СРС следва да се потвърди в
частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане месечни издръжки на децата в размер
на по 200 лв. на дете за периода от 01.08.2021 г. до влизането в сила на решението за развод
в сила, тъй като са налице писмени доказателства, че бащата е заплащал издръжки на децата
си за този период. Искането за определяне обаче на по-висок размер на издръжките в размер
на по 300 лв. на дете, считано от 01.04.2022 г. от влизане на решението в сила до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, се явява
недопустимо, тъй като за пръв път искане за издръжки в такъв размер е направено пред
въззивната инстанция. По своето естество това искане представлява претенция по чл. 150
СК, която следва да бъде заявена пред районния съд. Ето защо, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта, в която е осъден бащата да
заплаща месечни издръжки за децата в размер на по 200 лв. на дете, считано от влизането в
сила на решението за развод до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката.
Върху определената издръжка за минало време Е. А. дължи държавна такса в размер
на 100 лева по сметка на СГС (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК), изчислена като 4% върху сбора от
четиримесечните платежи /от 01.11.2019 г. до датата на предявяване на претенцията от
майката за заплащане на издръжка за минало време – 02.03.2020 г. с отговора на исковата
молба/ за две издръжки от по 200 лв., т.е. държавната такса за издръжката на всяко дете за
посочените четири месеца е в размер на по 32 лв., но бащата следва да бъде осъден да
заплати 2х50 лв.=100 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, който регламентира, че по искова молба, насрещна искова молба и
молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска,
но не по-малко от 50 лв.
По разноските: в случая както въззивницата с въззивната си жалба, така и
въззиваемият с отговора на въззивната жалба, са заявили претенции за разноски в
настоящото производство. С оглед изхода на делото, а и с оглед вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, право на разноски има въззивницата А. Н. Р.- А..
Съдът й присъжда разноски в общ размер на 20 лв., от които 15 лв. заплатена
държавна такса за въззивната жалба и 5 лв. държавна такса за издадено съдебно
удостоверение.
Именно с оглед изхода на спора, а и с оглед вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, въззиваемият Е. А. няма право на разноски, отделно от това същият
не е представил доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 20022099/16.03.2022 г., поправено с Решение №
20065529/04.11.2022 г., постановени по гр. д. № 22789/2020 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, 86 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане месечни
издръжки на децата Г. Е. А., ЕГН **********, роден на ******* г. и Б. Е. А., ЕГН
**********, роден на ******* г. в размер на по 200 лв. за периода от 01.11.2019 година до
31.07.2021 г., включително, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Е. А., ЕГН **********, да заплати месечни издръжки на децата си Г. Е.
А., ЕГН **********, роден на ******* и Б. Е. А., ЕГН **********, роден на ******* г., чрез
неговата майка и законен представител А. Н. Р. - А., ЕГН **********, в размер на по 200
лева на дете за периода от 01.11.2019 г. до 31.07.2021 г., включително.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20022099/16.03.2022 г., поправено с Решение №
20065529/04.11.2022 г., постановени по гр. д. № 22789/2020 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, 86 състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Е. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Е. А., ЕГН **********, да заплати на А. Н. Р.- А., ЕГН **********,
сторените разноски в производството по в. гр. дело № 405/2023 г. по описа на Софийски
-ви
градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, в размер на 20лв., представляващи сторени
разноски за заплатена държавна такса за въззивна жалба в размер на 15 лв. и 5 лв. държавна
такса за издадено съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А., ЕГН **********, за присъждане на
разноски в производството по в. гр. дело № 405/2023 г. по описа на Софийски градски съд,
-ви
ГО, I въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5