Решение по дело №11328/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4682
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110211328
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4682
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110211328 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Р. С., живущ в
......................., с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6217446 на
СДВР, с който е било установено, че на 13.07.2022г. в 09:04ч. в с.Волуяк,
област Софийска, управлявал по ул.,,Ломско шосе“ до № 215, с посока на
движение от град Костинброд към град София собственият си лек автомобил
марка .................... с рег. № .................. при въведено ограничение на скоростта
в населено място от 50 км/ч. с 71 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 21 км/ч., с което извършил нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Деянието било установено с техническо средство АТСС
ARH CAM S1.
В мотивирана жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъразен, тъй като в него не е било
посочено мястото на нарушението, както и се възразява относно техническата
изправност на средството, с което е било заснето нарушението. В заключение
1
се иска от съда да постанови решение, с което същият да бъде отменен.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови
последици. Отправя искане пред съда да и бъде заплатено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2022г. в 09:04ч. в с.Волуяк, област Софийска, жалбоподателят
С. С. управлявал по ул.,,Ломско шосе“, с посока на движение от град
Костинброд към град София, собственият си лек автомобил марка .................с
рег. № ........................ при въведено ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч. с 71 км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост
на движение с 21 км/ч.,, което било установено посредством техническо
средство АТСС ARH CAM S1.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
2
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол № 67 – СГ – ИСИС/17.05.2022г. на Български
институт по метрология относно проверка на преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС ARH CAM S1 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 и Сертификат № AR1H06102021526 за преминато обучение на
полицейски служители да боравят с техническото средство АТСС ARH CAM
S1. Снимковият материал, от който се установява процесното МПС, както и
въведения пътен знак, ежедневна форма на отчет и списък на с намерени
фишове, са част от административната преписка. Същите отговарят на
изискуемите нормативни разпоредби, поради което и не е налице основание
за изключването на което и да е от тях от доказателствената съвкупност,
което опровергава оспорването на тяхната техническа годност от страна на
защитника на жалбоподателя.
Съдът намира, че системата за контрол отговаря на изискванията на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и
3
заснемане на всяко конкретно нарушение.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че оплакванията
на жалбоподателя, относно липсата на място на извършване на нарушението,
са основателни. По делото е изискана и приложена справка от Кметство
Волуяк, Район ,,Връбница“, Столична Община, в която е отразено, че в
с.Волуяк, на бул.,,Ломско шосе“ 215 няма заявен административен адрес.
Видно от описаното в обжалвания електронен фиш деяние е, че същото е
вменено като извършено от водача на заснетия лек автомобил в с.Волуяк,
област Софийска, управлявал по ул.,,Ломско шосе“ до № 215. Предвид
постъпилата справка от кметството на населеното място, в която изрично е
упоменато че няма такъв административен адрес, остава неясно къде е било
заснето нарушението. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП като един от
задължителните реквизити е посочено мястото на извършеното нарушение.
Тъй като в конкретния случай такава яснота липсва, което обусловя
накърняване на правото на защита на дееца.
На следващо място от приложения към административно наказателната
преписка снимков материал ясно се вижда, че непосредствено пред
автомобила, собственост на жалбоподателя, се движи друг такъв, а именно
Фолксваген Голф с рег.№ СО 30 58 АР. Възражението на защитника на
жалбоподателя в насока, че няма как да бъде установено дали именно
т.нар.,,втори по ред“ автомобил се е движел с превишаване на отмерената
скорост, а не първия, е основателно.
Принципно всяко превишаване на скоростта на конкретно МПС се
отразява като самостоятелно нарушение с точно отмерена скорост.
В случая обаче от ежедневната форма на отчет, приложена како
писмено доказателство към преписката се установява, че вследствие на
извършената дейност, са били установени две нарушения – това в с. Волуяк,
област Софийска, по ул.,,Ломско шосе“ до № 215, с посока на движение от
град Костинброд към град София и такова в град София, по бул.,,История
С.янобългарска“ до ТЕЦ София. В отчета липсва посочване на извършено
нарушение от страна на водача на лекия автомобил Фолксваген, който се е
движел пред заснетия автомобил Мазда. Именно поради тази причина и не
следва да се приеме, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е било
вменено на жалбоподателя С. С., е доказано по категоричен и несъмнен
4
начин, наред с опорочаване на самия електронен фиш.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
незаконосъобразно, поради което същият и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя С. С. сумата от 400.00 лева представляваща адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, който е съпруг и на който му се
дължат разноски по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Размерът на дължимото беше съобразен съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като в случая материалния интерес на процесуалното
представителство и защита е до 1 000 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
6217446 на СДВР, с който на С. Р. С., живущ в ......................., с ЕГН:
**********, е наложено наказание глоба 100.00 лева за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на С. Р. С., живущ в ........................., с ЕГН: **********, сумата от 400.00 лева
представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Р. С., живущ в ........................., с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6217446 на СДВР, с който е било установено, че на 13.07.2022г. в 09:04ч. в с.Волуяк, област
Софийска, управлявал по ул.,,Ломско шосе“ до № 215, с посока на движение от град
Костинброд към град София собственият си лек автомобил марка ................. с рег. №
......................при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. с 71 км/ч.,
превишавайки максимално допустимата скорост на движение с 21 км/ч., с което извършил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Деянието било установено с техническо средство АТСС
ARH CAM S1. В мотивирана жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като в него не е било посочено
мястото на нарушението, както и се възразява относно техническата изправност на
средството, с което е било заснето нарушението. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което същият да бъде отменен. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят С. С., редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици. Отправя искане пред съда да и
бъде заплатено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като
се иска от съда да остави същата без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена
в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът намира
за установено следното от фактическа страна: На 13.07.2022г. в 09:04ч. в с.Волуяк, област
Софийска, жалбоподателят С. С. управлявал по ул.,,Ломско шосе“, с посока на движение от
град Костинброд към град София, собственият си лек автомобил марка ..................с рег. №
....................... при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. с 71
км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост на движение с 21 км/ч.,, което било
установено посредством техническо средство АТСС ARH CAM S1. Горната фактическа
обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото
писмени доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения: Предмет на преценка в
настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и
с процесуалния закон. С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление,
но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по
установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за
видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо
текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза
на административно – наказателното производство. Поради тази причина и в него липсва
издател и подпис. В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
1
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна
система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице надлежен Протокол №
67 – СГ – ИСИС/17.05.2022г. на Български институт по метрология относно проверка на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АТСС ARH CAM S1 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Сертификат № AR1H06102021526 за преминато обучение на
полицейски служители да боравят с техническото средство АТСС ARH CAM S1.
Снимковият материал, от който се установява процесното МПС, както и въведения пътен
знак, ежедневна форма на отчет и списък на с намерени фишове, са част от
административната преписка. Същите отговарят на изискуемите нормативни разпоредби,
поради което и не е налице основание за изключването на което и да е от тях от
доказателствената съвкупност, което опровергава оспорването на тяхната техническа
годност от страна на защитника на жалбоподателя. Съдът намира, че системата за контрол
отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване
и заснемане на всяко конкретно нарушение. При извършена служебна проверка съдът
констатира, че оплакванията на жалбоподателя, относно липсата на място на извършване на
нарушението, са основателни. По делото е изискана и приложена справка от Кметство
Волуяк, Район ,,Връбница“, Столична Община, в която е отразено, че в с.Волуяк, на
бул.,,Ломско шосе“ 215 няма заявен административен адрес. Видно от описаното в
обжалвания електронен фиш деяние е, че същото е вменено като извършено от водача на
заснетия лек автомобил в с.Волуяк, област Софийска, управлявал по ул.,,Ломско шосе“ до
№ 215. Предвид постъпилата справка от кметството на населеното място, в която изрично е
упоменато че няма такъв административен адрес, остава неясно къде е било заснето
нарушението. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП като един от задължителните
реквизити е посочено мястото на извършеното нарушение. Тъй като в конкретния случай
такава яснота липсва, което обусловя накърняване на правото на защита на дееца. На
следващо място от приложения към административно наказателната преписка снимков
материал ясно се вижда, че непосредствено пред автомобила, собственост на
жалбоподателя, се движи друг такъв, а именно ......................... с рег.№ ...........................
Възражението на защитника на жалбоподателя в насока, че няма как да бъде установено
дали именно т.нар.,,втори по ред“ автомобил се е движел с превишаване на отмерената
скорост, а не първия, е основателно. Принципно всяко превишаване на скоростта на
конкретно МПС се отразява като самостоятелно нарушение с точно отмерена скорост. В
случая обаче от ежедневната форма на отчет, приложена како писмено доказателство към
преписката се установява, че вследствие на извършената дейност, са били установени две
нарушения – това в с. Волуяк, област Софийска, по ул.,,Ломско шосе“ до № 215, с посока на
движение от град Костинброд към град София и такова в град София, по бул.,,История
С.янобългарска“ до ТЕЦ София. В отчета липсва посочване на извършено нарушение от
страна на водача на лекия автомобил Фолксваген, който се е движел пред заснетия
автомобил Мазда. Именно поради тази причина и не следва да се приеме, че нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е било вменено на жалбоподателя С. С., е доказано по
категоричен и несъмнен начин, наред с опорочаване на самия електронен фиш. Поради тази
причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна
отговорност е бил издаден незаконосъобразно, поради което същият и следва да бъде
отменен. С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя С. С. сумата от 400.00 лева представляваща адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, който е съпруг и на който му се дължат разноски по смисъла на
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Размерът на дължимото беше съобразен съгласно
чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като в случая материалния интерес на процесуалното
2
представителство и защита е до 1 000 лева.
3