Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.12.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.11

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

125

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт С. Ч., действащ в качеството си на пълномощник на началник РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, против Решение № 161/27.07.2023 г., постановено по АНД № 466/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 57/20.04.2023 г., издадено от началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, на Ш.Ш.Ш. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗкД.

Оспорва изцяло изводите на районния съд, че в хода на административнонаказателното производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя. В тази връзка излага съображения, че от всички представени доказателства по делото се налагал изводът, че отразяваната в наказателното постановление дата на нарушението 02.04.2022 г., вместо 02.04.2023 г., съставлявала техническа грешка, което счита, че в настоящия случай не е съществено процесуално нарушение. Действително датата на извършване на административното нарушение се явявал съществен и задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАПИ, като част от описанието на самото административно нарушение. В конкретния случай обаче, районният съд бил приел, че жалбоподателката действително е осъществила състав на административно нарушение и то такова по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, защото като родител не е придружила непълнолетното си дете Б. Б. Ш. на обществено място след 22.00 часа. От всички приети по преписката доказателства се установявало, че нарушението е извършено на 02.04.2023 г. Релевантните обстоятелства и факти по производството не се отричали и от нарушителката, вкл. и това, че е извършила описаното нарушение на същата дата. Счита, че целта на административнонаказателния процес била да бъде реализирана предвидената от закона административнонаказателна отговорност спрямо нарушителя, при наличието на безспорно установени данни за извършеното административно нарушение. Следвало да се има предвид и това, че датата - 02.04.2023 г. била посочена и на три места в наказателното постановление и в АУАН. Предвид това се налагал изводът, че еднократното погрешно изписване на тази дата и по-конкретно на годината в този санкционен акт не съставлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не било налице фактическо противоречие в установените по преписката обстоятелства и по- конкретно относно датата на извършване на нарушението.

Счита, че отменително основание би било липсата на реквизит, а не погрешното му изписване. В настоящия случай била погрешно изписана само годината на нарушението в санкционния акт, доколкото месецът и денят на установяване на нарушението съвпадали изцяло с описаните в АУАН.

Всички доказателства по делото сочели, че въпросното нарушение е извършено на 02.04.2023 г. и нарушителят е осъзнавал точно какво нарушение му е вменено и точно кога го е извършил. Следователно нямало как да бъде и ограничено правото на защита на жалбоподателката и това да й попречи да организира защита си.

На следващо място сочи, че нарушителката не отричала да е извършила вмененото й нарушение. Единствената изложена защитна теза от страна на жалбоподателката била, че синът и се е прибирал по това време на нощта, незнайно от къде, и съвсем случайно е попаднал в тази група от непълнолетни и малолетни лица. Дори и да се приемело, че събитията се били развили по този начин, то отново била нарушена нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 161/27.07.2023 г., постановено по АНД № 466/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 57/20.04.2023 г., издадено от началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, на Ш.Ш.Ш. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет.

В съдебно заседание юрисконсулт М. П. поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация се представлява от адв. Д.П., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Счита, че грешно изписаната година в НП е от категорията на съществените процесуални нарушения и това не може да бъде санирано в хода съдебното производство. В случай, че административният съд намери касационната жалба за основателна, моля да отмени наказателното постановление, като приеме, че е налице маловажен случай.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в административния процес не съществува понятието „техническа грешка” или други технически детайли, които да могат да бъдат отстранени по някакъв определен ред в закона. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН се съдържали задължителните реквизити на НП, което следвало да съдържа конкретно посочена дата и същата да съответства на датата на извършеното нарушение. Не можело да бъде извеждана волята на административно наказващия орган по тълкувателен път на база на други документи, които се намират в административната преписка, послужила за издаване на НП. В този смисъл, счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.    

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за неправилност на на атакуваното решение се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е отменил Наказателно постановление № 57/20.04.2023 г., издадено от началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, на Ш.Ш.Ш. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет.

Със съдебния акт е осъдена ОДМВР – Кърджали да заплати на Ш.Ш.Ш. деловодни разноски в размер на 400 лв.

Районният съд е приел, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е констатирал допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Посочил е, че в АУАН и наказателното постановление фигурират две различни дати на административното нарушение. В акта било отразено, че нарушението е от 02.02.2023 г., а в наказателното постановление се твърдяло, че нарушението е извършено на 02.04.2022 г. Изложил е доводи, че датата на нарушението е задължителен реквизит в акта и наказателното постановление и липсата й или несъответствието й с действителната такава, както е в случая, представлявало съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин било засегнато правото на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не можело да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът бил обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност не можел да изменя волята па наказващия орган. В случая било налице абсолютно противоречие между АУАН и наказателното постановление досежно основен признак от обективната страна на административното нарушение, какъвто е времето на извършване на деянието. Всяко административно нарушение се характеризирало с дата /период/ на осъществяване, която следвало да бъде посочена по идентичен начин и в акта, и в наказателното постановление.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че посочването на този обективен елемент на нарушението било от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му деяние, за да организира защитата си, но било важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт, преценката относно спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и за доказването на твърдяното нарушение.

По същество съдът е приел, че жалбоподателката действително е осъществила състав на административно нарушение и то такова по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, защото като родител не е придружила непълнолетното си дете Б. Б. Ш. на обществено място след 22.00 часа. Посоченото в атакуваното постановление място било „обществено“ по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в & 1, т. 1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл. 5 от ЗЗДет. Счел е обаче, че това не променяло крайния извод, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, предвид допуснатото в хода на административнонаказатслното производство съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед изхода на делото е присъдил в полза на жалбоподателката разноски в размер на 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на юрисконсулт С. Ч., действащ в качеството си на пълномощник на началник РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, са основателно и релевираните отменителни основания са налице. В тази връзка като е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неправилно посочване на датата на нарушение, довели до нарушаване правота на защита, поради което е отменил НП, районният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата и е постановил акт в противоречие със закона.

На първо място касационната инстанция счита, че в случая не са налице допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, довели до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват, като изложените от районния съд мотиви в обратната насока са неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото.

На първо място следва да се отбележи, че безспорно наказателното постановление е акт със санкционно значение, като с издаденото наказателно постановление се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител и за който акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и правилността му – по чл. 59 и сл. от ЗАНН. В този смисъл е несъмнено, че в обстоятелствената част на наказателното постановление следва да намерят място съображенията на наказващия орган относно фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което в тази част задължително трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението - императивно изискване на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка наказателно постановление, което не съдържа данни за датата на извършване на нарушението или поне период от време, с начален и краен момент или поне само краен такъв или съдържа невярно посочена дата или период, би подлежало на отмяна, поради допуснато съществено нарушение на изискванията за съдържание, само тогава, когато съдържанието му не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и същевременно, ограничава правото на защита на наказаното лице в производството.

В настоящия случай липсва спор относно това, че в процесния АУАН е отразено, че деянието е осъществено на 02.04.2023 г. в ***, в ***, до ***, като в НП № 57/20.04.2023 г. е посочено: 02.04.2022 г. в ***, в ***, до ***. Това несъответствие несъмнено е процесуално нарушение, но според касационния състав същото не се явява съществено такова и не нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да разбере какво конкретно нарушение е извършил и за какво му е наложено наказание. Аргумент в тази насока са съдържанието на предоставените от наказаното лице обяснения от 03.04.2023 г./л. 7 от АНД № 466/2023 г./ и изложеното в жалбата до районния съд против процесното НП, където изрично е посочено, че наказанието й е наложено за това, че на 02.03.2023 г. е нарушила чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет. За съда е несъмнено, че за Ш.Ш.Ш. е било пределно ясно, без каквито и да е съмнения, че наложеното й наказание е за неизпълнено задължение за придружаване на непълнолентия си син Б. Б. Ш. след 22.00 часа на 02.04.2023 г. Всички доказателства, приобщени в производството пред първоинстанционния съд – писмени и гласни, които са непротиворечиви, логични и взаимно кореспондиращи по между си, сочат, че процесното деяние е осъществено на 02.04.2023 г. Единственото в НП е посочена годината 2022 г., което несъответствие обаче не води до съмнение относно действителната дата на извършване на нарушението и волята на наказващия орган. 

Предвид това касационният съд намира, че констатираното несъответствие в посочената година на нарушението в НП с действителната такава, макар и явяващо се процесуално нарушение, не е от категорията на съществените, които да нарушават правото на защита на наказаното лице и не обосновава отмяната на процесното постановление на процесуална основа.

Изрично в процесното НП № 57/04.08.2023 г. е посочена правната квалификация на нарушението, а именно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението изцяло осъществява хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет. Безспорно отговорността за неизпълнение на задължението на родителя да придружава детето по силата на цитираната разпоредба би отпаднала, ако родителят осигури пълнолетно лице за придружител на детето си след 22.00 ч., в съответствие с чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет, което обстоятелство обаче не се твърди и не се установява по делото. В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и при словесното описание на административното нарушение.

По изложените съображения и с оглед установеното нарушение на по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, както правилно е възприел и районния съд, което настоящият съдебен състав намира за доказано по несъмнен начин с оглед съдържанието на релевантните писмени доказателства и разпитаните в производството пред районния съд свидетели, то наложеното с процесното НП административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет, се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. 

Осъщественото деяние не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. 

Ето защо, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от юрисконсулт С. Ч., действащ в качеството си на пълномощник на началник РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, против Решение № 161/27.07.2023 г., постановено по АНД № 466/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за основателна, поради което и решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.

По делото не е заявено надлежно искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски/в касационната жалба и хода на устните състезания/, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 161/27.07.2023 г., постановено по АНД № 466/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/20.04.2023 г., издадено от началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, на Ш.Ш.Ш. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.