№ 264
гр. Търговище , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100335 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Производството е по реда на чл.362 –
чл.364 от ГПК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че тя - В. ИВ. Т. и А. С. А.
сключват предварителен договор за покупко- продажба на поземлен имот
нива, находяща се в землището на с. Острец, общ. Търговище, а именно:
НИВА с площ от 10,000дка, трета категория, в местността „ЧАУШ ДЕРЕ“,
съставляващ имот с № 001017, по плана за земеразделяне, при граници: №
001018-нива на ДПФ, № 001036-нива на Б. С. М., № 001035- нива на ДПФ, №
001016-нива на Б. С. С.. По силата на този договор, В. ИВ. Т. в качеството си
на купувач, се задължава да закупи гореописаната нива, като заплати по
банков път сумата от 520лева по сметката на държавния фонд. Продавачът А.
С. А. е оземлен с въпросната нива, съгласно Решение № 26/15.06.2010г. на
Общинската служба по земеделие гр. Търговище. Към нея дата обаче, когато
А. получава правото да придобие собствеността върху нивата от ДФЗ, той не
е разполагал с парични средства, за да я откупи от фонда. Тогава той предлага
на ищцата, тя да заплати цялата сума от 520лева за 10те дкр земя, а А. до една
година от подписване на предварителния им договор да и изплати половината
сума, а именно 260лева за 5те дка идеални части от нивата, които да останат
1
негова собственост, а останалите 5/пет/ дка идеални части от засята да
прехвърли на В.И.. Ищцата закупува от Държавен фонд земеделие всичките
10/десет/ дка земя, които обаче съгласно Решението на ОСЗ са записани на
името на А. С. А.. Двамата решават да си поделят декарите нива, като всеки
от тях да получи по 5/пет/ дка земя. А. С. А. изпълнява едно от задълженията
си по договора и наплаща на В. ИВ. Т. сумата в размер на 260лева за своите
5/пет/ дка от нивата. Той обаче не се явява пред нотариус, за да изпълни и
другото си задължение по договора, а именно да прехвърли собствеността
върху останалите 5/пет/ дка идеални части от нивата на В. ИВ. Т.. А. С. А.
починал през 2011г. и неговата съпруга АН. СЮЛ. АНГ. /ответницата/ е
наследила ½ ид.ч. от процесната нива след смъртта му. За тази своя 1/2 ид.ч.
ответницата сключила с ищцата предварителен договор за покупко-продажба
от 16.07.2015г. Ответницата продала част от нивата.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да обяви за
окончателен предварителен договор от 16.07.2015г. за покупко- продажба на
недвижим имот, а именно 1/3 ид.ч. от НИВА с площ от 10,000дка , в
местността „ЧАУШ ДЕРЕ“, съставляващ имот с № 001017, в землището на с.
Острец. Редовно призована ищцата се яви лично в открито заседание и с
пълномощник – адв. А.С., който поддържа предявения иск с направеното
уточнение на петитума – за 1/3 ид.част от нивата и моли да бъде уважен, като
и се присъдят разноските по делото.
Ответницата – АН. СЮЛ. АНГ., редовно уведомена за исковата молба
подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, с
който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответницата твърди, че с нот. акт № 188 том III дело 595 от 19.03.2021
година на СВ-Търговище е продала собствените си идеални части от
процесния недвижим имот на Айше Османова Бекирова от село Острец,
община Търговище. Твърди, че предварителният договор от 16.07.2015г. е
нищожен. Един нищожен предварителен договор въобще не поражда
желаните от страните правни последици, включително и потестативното
право да се иска обявяване на същия договор за окончателен. Дали
предварителният договор е действителен, или не, се преценява съобразно
разпоредите на чл. 26 и сл. от ЗЗД. За валидността на предварителният
договор е меродавен моментът на постановяване на решението по иска по чл.
2
19.ал.3 от ЗЗД / ТР № 84/ 6.09.1968г. по гр. д. № 74/68г ОСГК/. - Временният
договор сключен между ищцата и оземления А. С. А. не поражда никакви
правни последици. Съгласно този договор на ищцата е предоставено правото
на ползване за срок от 10 години на 5 дка земя срещу сумата изплатена от
нея при оземляването. С него са създадени облигационни отношения относно
заплащането на сумата заплатена от ищцата. Към момента на сключването на
този временен договор е налице забрана съгласно чл. 4 ал. 2 от Наредбата за
оземляване при което оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок
до 10 години освен на държавата или общината. Нямаме друг договор за
продажба на недвижим имот след изтичане на ограничителния срок от 10
години.; - Договорът сключен между ищцата и ответницата е също в този
период в който съществува все още забраната за продажба на земята. Същият
противоречи на чл. 4 ал. 2 от Наредбата за оземляването.; - Правото на
собственост е придобито вследствие упражняване лично право на общият
наследодател да бъде оземлен с предимство като безимотен като съпругата
му-ответницата по делото не е участвала в процедурата и не е удостоверявала
изискуемото по закон лично качество та малоимотна / безимотна/. А съгласно
пар. 2 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани
земите на оземлени лица, починали преди изтичането на 10-годишния срок от
оземляването, се наследяват от техните съпрузи и деца, живеещи в същото
населено място. Имотът е собственост на общият наследодател и ответницата
като наследник заедно с децата си става собственик на 1/3 ид.част от имота.; -
При сключването на договора между ищцата и ответницата от 2015 година не
са изпълнени законовите разпоредби на чл.33 ал.1 от ЗС. Съгласно чл. 33 ал.1
от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да
купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел
предложението“. Преценката относно тези обстоятелства се ценят към
момента на обявяване на договора за окончателен. В първото открито
заседание ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност,
считано от предаване на владението на имота /16.07.2015г./ Редовно
призована ответницата не се яви лично и се представлява от адв. Т.Д., която
моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства
3
прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно решение № 26 от 15.06.2010г. по преписка за оземляване по
заявление Вх.№ 171 от 29.07.2002г. на Общинска служба по земеделие гр.
Търговище, вписано с Вх.№ 17, том Х, н.д. № 1868, парт.книга 22165 от
03.09.2010г. по описа на СВ-Търговище, за оземляване на безимотни и
малоимотни граждани по чл.20 от ЗСПЗЗ и чл.21 ал.6 от Наредба за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/ в землището на с.
Острец, ОСЗ оземлява А. С. А., ЕГН **********, жител на с. Острец, общ.
Търговище, чрез прехвърляне правото на собственост общо върху 10 дка земи
от ДПФ/ОПФ, представляващи следния поземлен имот: Имот от ДПФ №
001017 по КВС /плана за оземляване/ с площ от 10 дка, категория III,
местност „Чауш дере“, начин на трайно ползване Нива, при граници и съседи:
№001018-нива на М. А. М.; № 001036-нива на С. М. М.; № 001035-нива на Р.
Р. Р.; № 001016-нива на Б. С. С.. Стойността на имота е 730 лв., изплатеният
наем за имоти от ДПФ по договор № 79/15.08.2003г. е 215 лв. и оставащата
дължима сума в размер на 515 лв. е заплатена с вносна бележка №
9192/28.12.2009г. В решението е посочено, че оземленият не може да
прехвърля земята за срок от 10 години от придобиването и, освен на
държавата или общината. Отбелязано е, че решението е влязло в сила на
15.06.2020г. Имотът е визуализиран на приложената към решението скица №
000396/23.08.2010г. , заверена от ОСЗ-Търговище. Към момента нивата
представлява имот с идентификатор 54345.1.17 по КК и КР на с. Острец, общ.
Търговище, видно от скица на ПИ № 15-320924/26.03.2021г., изд. от СГКК-
Търговище.
Между страните по делото няма спор, че собствеността на недвижимия
имот чрез оземляване е придобита по време на гражданския брак на А. С. А.
и АН. СЮЛ. АНГ.. Няма спор, а и от приложения частен документ т.нар.
временен договор, сключен на 26.12.2009г. между ищцата В.Т. И. и А. С. А.
се установи, че сумата от 515 лв. /520 лв./ е платена на ДПФ за процесната
нива с пари на заем от ответницата, като на 08.07.2012г. ищцата е върнала на
ответницата половината т.е. 260 лв. съобразно т.3 от същия договор.
Въпросната нива е придобита на името на съпруга в режим на СИО, с оглед
разпоредбата на чл.21 СК.
4
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 3838/23.03.2021г., изд. от
Община Търговище, А. С. А. е починал на 05.06.2011г. и негови законни
наследници са: 1. АН. СЮЛ. АНГ.-съпруга; 2. В. А.ов С.-син; 3. По право на
заместване- низходящите на сина му Р. А.ов С.-поч. на 14.09.1971г. и те са:
3.1.Л. Р. М.-дъщеря; 3.2.А. Р. А.ов-син; 3.3. В. Р. А.ов-син и 3.4.Д. Р.а А.ова-
дъщеря. Всички наследници се явяват съсобственици, като съпругата има 4/6
ид.ч. от имота /чл.28 СК и чл.9 ал.1 ЗН/, което се равнява на 2/3 ид.ч. ;
синът В. А.ов С. има 1/6 ид.ч. /чл.5 ал.1 ЗН/ и наследниците на починалия
му син имат общо 1/6 ид.ч. или общо дела на низходящите се равнява на 1/3
ид.ч.
Ищцата- В. ИВ. Т. и ответницата-АН. СЮЛ. АНГ., съпругата на А. С.
А., сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.07.2015г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите от
16.07.2015г., съгласно който : АН. СЮЛ. АНГ. продава на В. ИВ. Т. своята
наследствена ½ ид.ч. от процесната нива с площ от 10 дка в м. „Чауш дере“ в
землището на с. Острец, представляваща имот № 001017, за сумата от 260 лв.,
които са броени преди подписване на договора. В т.4 от предварителния
договор е уговорено, че продавачката се задължава да продаде имота по
нотариален ред с нотариален акт най-късно до 30.07.2020г. По силата на т.5
от предварителния договор, владението на имота се предава при подписване
на същия договор, като след тази дата купувача получава всички плащания в
пари и натура за ½ ид.ч. от имота по сключените договори за наем или
аренда. Няма спор, че до 30.07.2020г. , както и до завеждане на иска по чл.19
ал.3 от ЗЗД – 05.03.2021г. не е сключен в нотариална форма договор за
покупко-продажба на имота, за който е предварителния договор.
Ответницата-АН. СЮЛ. АНГ. с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 52, том I, рег.№ 930, дело № 45 от 19.03.2021г. по описа на
нотариус С. И. с рег.№ 735 на НК /съответно Дв вх.рег.№ 1011, Вх.рег.№
1017, акт № 188, том III, дело № 593, парт.кн.22165, вписан от 19.03.2021г. в
СВ-Търговище/ е продала на трето лице А. О. Б. собствената си 1/3 ид.ч. от
процесната нива от 10 дка в м. „Чауш дере“ в землището на с. Острец, за
сумата от 450 лв., като владението е предадено още в същия ден.
В открито заседание ответницата представи декларация от 01.06.2021г.,
5
съгласно която при подписване на предварителния договор от 16.07.2015г.
между нея и ищцата, не е предлагала предварително на другите наследници
на А. С. А. да изкупят частта, посочена в този договор при същите условия.
От представените удостоверения за данъчна оценка на имота и декларация по
чл.264 ал.1 от ДОПК се установи, че ответницата няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. И от двете страни по делото са
представени декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8
от ЗННД. От удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, изд.
на 01.06.2021г. от СВ-Търговище е видно, че към същата дата няма вписани
тежести, ипотеки или възбрани за имота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи: Правото да се иска сключване на окончателен договор е
потестативно право, защото чрез упражняването му се постига правна
промяна – сключва се окончателен договор между страните, считано от деня
на влизане в сила на съдебното решение. То се упражнява чрез
конститутивния иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Предварителният договор, за
сключване на определен окончателен договор, за който се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена
форма /чл.19 ал.1 ЗЗД/ и трябва да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор /чл.19 ал.2 ЗЗД/. За да не се заобикалят
изискванията, от които нашето право обуславя нотариалното прехвърляне на
недвижими имоти, чл.363 ГПК разпорежда, че тези изисквания важат и за
уважаване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, когато той цели прехвърляне на
недвижим имот, така че съдът е длъжен да провери тяхната наличност. Освен
наличието на правен интерес, предпоставките , за да бъде уважен иска по
чл.19 ал.3 от ЗЗД са следните: 1. наличие на валиден договор между страните
– в писмена форма когато за окончателния договор е предвидена нотариална
или нотариално заверена форма и да съдържа клаузи относно съществените
условия на окончателния договор /предмет - индивидуализиран по
местоположение, граници, площ и цена и др./; 2. липса на сключен
окончателен договор; 3. ищецът да изпълнил задължението си - напр. да е
платил цената; 4. да е настъпил падежът на задължението за сключване на
окончателен договор т.е. моментът, определен в предварителния договор за
6
сключване на окончателния; 5. да са налице особените изисквания за
сключването на окончателен договор: а/ годен обект на сделката; б/
ответникът като прехвърлител, продавач действително да има право на
собственост върху имота; в/ прехвърлителят или учредителят на вещни права
върху недвижим имот няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение публични държавни и общински задължения.
По настоящия казус ответницата, която е била собственик на 4/6 ид.ч.
/или 2/3 ид.ч./ от цялата нива, след продажбата на 19.03.2021г. на 1/3 ид.ч. е
останала към момента на приключване на устните състезания в настоящото
дело - 02.06.2021г. собственик на 1/3 ид.ч. В предварителния договор,
предмет на настоящия иск, сключен на 16.07.2015г. , като исковата молба по
чл.19 ал.3 от ЗЗД е вписана на 02.04.2021г. в СВ-Търговище, са спазени са
изискванията на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗЗД – предварителният договор е
сключен в писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия
на окончателния договор – страни, описание на имота, насрещна престация –
цената, която е платена /260 лв./. Предмет на договора в конкретния случай е
½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в землището на с. Острец, общ.
Търговище, местност „Чауш дере“, а именно нива от 10 дка,
представляваща имот № 001017 по плана за земеразделяне, съответно имот с
идентификатор 54345.1.17 по КККР на с. Острец, при изрично посочени в
договора и в скицата граници и съседи. Доколкото третото лице-купувач А.
О. Б. е придобила с нотариален акт от 19.03.2021г. 1/3 ид.ч. от собствените на
ответницата 2/3 ид.ч. т.е. преди вписването на 02.04.2021г. на исковата
молба за постановяване на решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД, то по аргумент от
чл. 114 б.“б“ от ЗС, ответницата е собственик само на 1/3 ид.ч. и за тази 1/3
ид.ч. липсва сключен окончателен договор. Ответницата може да прехвърли
собствените си 1/3 ид.ч. от нивата, а и точно толкова претендира ищцата след
уточнение в открито заседание преди доклада по делото на петитума на
исковата молба. Окончателният падеж на задължението за сключване на
окончателен договор, уговорен в него, е настъпил - 30.07.2020г. Налице са
особените изисквания за сключване на окончателен договор, посочени по-
горе- годен обект на сделката; ответницата като прехвърлител има право на
собственост върху 1/3 ид.ч. от имота, след като се е разпоредила с другата 1/3
ид.ч.; прехвърлителят на имота няма непогасени подлежащи на принудително
7
изпълнение публични държавни и общински задължения, което се доказа с
представените декларации и удостоверение по чл.264 ал.1 от ДОПК..
Индивидуализацията на имота е визуализирана с представената скица от
СГКК-Търговище.
Възражението на ответницата за погасяване на правото на иск по чл.19
ал.3 от ЗЗД, предявен на 05.03.2021г., поради изтекла общата петгодишна
погасителна давност, считано от 16.07.2015г., когато е сключен
предварителния договор и предадено владението на имота е недопустимо.
Възражението за давност не е свързано със служебно приложение на
материалния и процесуалния закон от съда т.е. нужно е заинтересованото
лице да направи съответното волеизявление. Съгласно чл.120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Възражението за давност се преклудира с изтичане
на срока за писмен отговор. По силата на чл.133 от ГПК, когато в
установения срок ответникът не направи възражение, той губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. За последиците от това, ответницата е изрично
уведомена с връчване на разпореждане по чл.131 от ГПК № 810/05.04.2021г.
/л.32 по делото/. Отделно от това, възражението за погасителна давност би
било и неоснователно, тъй като искът е предявен на 05.03.2021г. т.е. преди
изтичане на петгодишния давностен срок, считано от настъпването на падежа
30.07.2020г., по аргумент от 114 ал.1 ЗЗД.
Неоснователно се явява и възражението на ответницата, че
предварителният договор от 16.07.2015г. е нищожен, тъй като противоречи
на закона, а именно на забраната по чл.4 ал.2 от Наредба за оземляване на
безимотни и малоимотни граждани /обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000г./, раздел I
„Общи положения“ . Визираната разпоредба гласи: „При оземляване с
придобиване право на собственост оземлените лица не могат да прехвърлят
земята в срок 10 години освен на държавата или на общината.“. Тази
подзаконова норма съществува в редакцията от 04.08.2009 г. на НОБМГ.
С ПМС № 139 на МС от 13.05.2011 г. за изменение и допълнение на
ППЗПЗЗ , § 52, т.1 , тази разпоредба е отменена /Обн., ДВ, бр. 39 от
20.05.2011 г./. Но освен това сочената забрана по чл.4 ал.2 от НОБМГ касае
само прехвърляне право на собственост, докато предварителния договор няма
вещно-прехвърлително действие.
8
Според ответницата, тя е била собственик на 1/3 ид.ч. от цялата нива,
която е придобила чрез наследяване от съпруга си, тъй като нивата е била
лично негово имущество-придобил я чрез оземляване и тази 1/3 ид.ч. тя вече е
продала с нотариален акт. Съдът следва да отбележи, че разпоредбата на
чл.21 ал.1 от СК не прави изключение за вещни права, придобити чрез
оземляване. Съгласно чл.21 ал.1 СК, вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Презумпцията, уредена
в чл.21 ал.3 от СК не е оборена по настоящото дело. Ответницата има 1/2
ид.ч. от СИО по силата на чл.28 СК и съответно 1/3 ид. от дела от СИО на
съпруга и по наследство по чл.9 ал.1 от ЗН, или общо 4/6 ид. от нивата,
докато за всеки от двамата им сина делът им е по 1/3 ид. ч. от дела на баща
им по силата на чл.5 ал.1 от ЗН или това е по 1/6 ид.ч. от нивата. Няма
отделна законова разпоредба, която да регламентира друг начин на
наследяване по закон т.е. други дялове извън установените със Закона за
наследството. Ответницата счита, че има по-малък дял от 4/6 ид.ч. /или 2/3
ид.ч./ от нивата, а именно 1/3 ид.ч. позовавайки се на § 2. ал.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата за оземляване на безимотни и
малоимотни граждани. Съгласно визираната разпоредба: Земите на оземлени
лица, починали преди изтичането на 10-годишния срок от оземляването, се
наследяват от техните съпрузи и деца, живеещи в същото населено място. От
писмените доказателства се установи, че след оземляването с решение на
15.06.2010г., вписано от 03.09.2010г., съпругът на ответницата е починал на
05.06.2011г. т.е. преди изтичането на 10-годишния срок от оземляването, но
видно от удостоверението за наследници само тя-ответницата и три от
децата на починалия им преди това /1997г./ син, които наследяват по право
на заместване, живеят в същото населено място, в което е живеел постоянно
А. С. А. и където е нивата, с която е оземлен - с. Острец, общ. Търговище,
докато другият им син е с постоянен адрес в с.Говежда, общ.Георги
Дамяново, обл. Монтана. Следвайки тази подзаконова разпоредба на §2, ал.1
от ДР на НОБМГ едва ли не синът на оземления, живущ извън същото
населено място с. Острец, не би могъл да наследи.
Неоснователно е и последното възражение на ответницата, а именно, че
предварителният договор е недействителен, тъй като противоречи на закона,
9
понеже не са изпълнени изискванията по чл.33 ал.1 от ЗС. Съгласно чл.33
ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот
на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част
при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е
приел това предложение. В подкрепа на възражението си, ответницата като
съсобственик на въпросната нива представи декларация от 01.06.2021г., че
при подписване на предварителния договор от 16.07.2015г. между нея и
ищцата, която е трето лица не е предлагала на другите съсобственици да
изкупят частта посочена в договора при същите условия. Моментът към
който следва да се преценява спазването на разпоредбата по чл.33 ал.1 от ЗС
е продажбата, докато предварителният договор е само обещание за продажба.
Правото на съсобственика да изкупи по предпочитание частта на другия
съсобственик при същите условия, при които продавачът-съсобственик на
недвижимия имот я продава на третото лице, не е предпоставка за
валидността на продажбата, извършена между съсобственика-отчуждител и
третото лице. Последиците от такава продажба са уредени в чл. 33, ал. 2 ЗС:
съсобственикът чрез съда може да изкупи продадената част. Продажбата,
извършена в нарушение на чл. 33 от Закона за собствеността, е действителна.
Неспазването на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността има
за последица пораждането за съсобственика на правото на иск за изкупуване
на продадената идеална част от съсобствения имот. Нарушението на чл. 33,
ал. 1 ЗС не е в противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За
тези случаи законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата
на чл. 33, ал. 2 ЗС. В този смисъл е константната практика на ВКС /напр.
Решение № 90 от 12.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2960/2001 г., IV г. о.;
Решение № 1004 от 28.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 487/99 г., II г. о.;
Решение № 1820 от 12.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 155/2001 г., IV г. о.;
Решение № 498 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2008 г., III г. о./
Съдът съобразявайки изложеното по-горе счита, че предявеният иск е
доказан по основание, поради което процесният предварителен договор
следва да бъде обявен за окончателен, на осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на общо 493 лв., за които са
10
представени писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.364 ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд гр. Търговище нотариална такса в размер
на 47.70 лв. за прехвърляне на имота и съдът следва да нареди вписване на
възбрана върху имота за тази нотариална такса и местен данък.
Следва на осн. чл.364 ал.2 от ГПК, да се укаже на ищеца да представи
писмени доказателства, че е заплатена нотариалната такса и местния данък
към община Търговище , за да получи препис от настоящото решение.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по отношение на АН. СЮЛ. АНГ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Острец, общ. Търговище, ул. „Юрий
Гагарин“ № 1, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис
2, адв. Т.Д., от една страна, И В. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес с. Острец,
общ. Търговище, ул. „****“ № 2, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя
Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8, адв. А.С., от друга страна, СКЛЮЧЕНИЯТ
НА 16.07.2015 г. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА
НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, САМО ЗА 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА, по
силата на който предварителен договор: АН. СЮЛ. АНГ., ЕГН **********,
действаща като продавач, от една страна продава на В. ИВ. Т., ЕГН
**********, действаща като купувач, своята ½ ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в землището на с. Острец, ЕКАТТЕ 54345, общ. Търговище, а
именно: от НИВА с площ от 10 дка /десет декара/, трета категория, в
местност „ЧАУШ ДЕРЕ“, съставляващ имот № 001017 по плана за
земеразделяне, при граници: 001018-нива на ДПФ; № 001036-нива на Б. С.
М.; № 001035-нива на ДПФ; № 001016-нива на Б. С. С.; землищна граница, за
сумата от 260 лв., която е платена преди подписване на договора, на осн.
чл.19 ал.3 от ЗЗД. Имотът представлява Поземлен имот с идентификатор
54345.1.17 в землището на с. Острец, общ. Търговище, местност „Чауш дере“,
при съседи:54345.1.35; 54345.1.36; 54345.1.18; 07154.31.80.54345.1.16 по
скица на ПИ № 15-320924/26.03.2021г. издадена от СГКК-Търговище.
Данъчната оценка на имота е 1323 лв.
11
ОСЪЖДА В. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес с. Острец, общ.
Търговище, ул. „****“ № 2, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя
Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8, адв. А.С. , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд гр. Търговище сумата от 47.70 лв., представляваща нотариална
такса по прехвърлянето на имота.
НАРЕЖДА на осн. чл.364 ал.1 от ГПК, ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА
върху описания по-горе недвижим имот до заплащане на посочената
нотариална такса и съответната местна такса към общината.
УКАЗВА на В. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес с. Острец, общ.
Търговище, ул. „****“ № 2, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя
Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8, адв. А.С. да извърши ВПИСВАНЕ НА
СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ в Служба по вписванията при Районен съд -
Търговище.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се издаде на В.
ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес с. Острец, общ. Търговище, ул. „****“ № 2,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8,
адв. А.С. САМО СЛЕД КАТО СЪЩАТА ПРЕДСТАВИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПЛАТЕНА НОТАРИАЛНА И МЕСТНА ТАКСА ПО
ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ИМОТА и ЗА ЛИПСА НА ДАНЪЧНИ И
ДРУГИ ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРАВОДАТЕЛЯ КЪМ
ДЪРЖАВАТА И КЪМ ОБЩИНАТА, на осн. чл.364 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
12