Р Е Ш
Е Н И Е
№ 202/24.9.2019
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 56 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „К.Ф.“, гр.
Ямбол, представляван от К.Ф., действащ чрез пълномощника си С.К. от Габровска
адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, *, против Решение №
28/121/07366/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на ЗА Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“, с изх. № 01-6500/6840 от 27.12.2018 г., с което на
оспорващия е определена финансова корекция в размер на 45 019,263 лева. С жалбата се претендира отмяната на атакувания
административен акт като постановен в противоречие с материалния закон, в
нарушение на административнопроизводствените правила
и в разрез с целта на закона. Твърденията за
незаконосъобразност се обосновават с подробно изложени в жалбата съображения за
липсата на констатираните с акта нарушения на т. 4.14 и т. 4.17 от сключения
между оспорващия и Държавен фонд „Земеделие“ договор.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С приложена по делото молба депозираната жалба се поддържа
изцяло, като се излага становище за уважаването ѝ и се иска съдът да
отмени обжалвания акт поради липсата на законово основание за издаването му с
оглед прогласената нищожност на Методиката за определяне на санкциите след
плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Претендират се и разноски по списък.
Ответникът по жалбата –
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, се представлява от
* Д.Б., която оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Излага
подробни съображения по съществото на спора с доводи, обосноваващи законосъобразността
на оспорения акт. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.
По делото са събрани писмени доказателства,
приложена е административната преписка по издаване на оспорения акт. С
определение на съда по искане на процесуалния представител на ответната страна
е назначена съдебно-икономическа експертиза, при която на вещото лице е
възложено да даде отговор на следните въпроси: какви приходи от продажби на
винено грозде е реализирал жалбоподателят през цитирания в решението за
финансова корекция период, т.е. за приключилите две пълни финансови години - 2016
г. и 2017 г., съобразно показателите, заложени в производствената програма в
одобрения от Фонда бизнес-план (БП) по
проекта; какъв е процентът на изпълнение на заложените по бизнес-плана на
едноличния търговец приходи от продажба на винено грозде за процесния
период, т.е. за финансовите 2016 г. и 2017 г. Заключението на вещото лице по
изготвената експертиза е изслушано в проведеното на 13.09.2019 г. публично
заседание. Така изготвеното заключение с направените в съдебното заседание
уточнения съдът намира за обективно, всестранно и пълно, отговарящо на всички
спорни по делото въпроси, поради което го приема.
ЯАС, като взе
предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2015 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „К.Ф.“, (наричан за краткост „ползвател“), е сключен договор № 28/121/07366 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.,
за изпълнение на дейностите по проект УИН 28/121/07366 - „Закупуване на
лозарска земеделска техника и прикачен инвентар“. Съобразно уговореното с договора, първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 76 034,34 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, и съставлява 50 %
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на проекта. В т. 1.3 от договора
изрично е уговорено, че фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е
извършил инвестицията съобразно одобрения проект, условията и сроковете,
определени по договора, анексите към него и действащите в съответната област
нормативни актове. Съобразно разписаното в т. 4.14 и т. 4.17 от същия договор,
ползвателят е задължен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и
приложенията към него. С Анекс I от 06.11.2015 г. към договора размерът на първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ е променен, като е определен размер от 45 019,26
лева, съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи (Приложение
1) – приложение към анекса.
Със
Заявка за плащане № 28/121/07366/3/01 от 20.11.2015 г. оспорващият е заявил
окончателно плащане по договора, като е посочено, че инвестициите, регистрирани
в заявката за плащане, са действително извършени, а разходите, за които се
заявява подпомагане, са отразени в таблицата за разходите към заявката; заявени
за финансово подпомагане са извършени разходи в размер на 90 038,53 лева,
а заявената финансова помощ е в размер на 45 019,26 лева. С Писмо за оторизация на
плащането № 28/121/07366/3/01N01 от 17.12.2015 г.
заявената финансова помощ в размер на 45 019,26 лева е оторизирана, като 80 % (36 015,41 лева) от нея са финансирани от
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 20 % (9 003,85 лева) – са национално съфинансиране. С
Уведомително писмо за одобрение изх. №
01-6500/928 от 18.01.2016 г. на
Заместник-изпълнителния Директор на ДФЗ ЕТ „К.Ф.“ е уведомен за извършено
плащане на оторизираната сума в размер на 45 019,26 лева, като е посочено, че
плащането е осъществено на 21.12.2015 г. Със Заповед № 355743/17.08.2018 г. е разпоредено двама служители от отдел РТИ-Ямбол да извършат проверка
на място във връзка с кандидат с УРН 594698 относно Заявление с УИН 28/070915/77199;
определена е началната дата на проверката – 20.08.2018 г., и крайната дата за
извършване на проверка и предаване на контролния лист за процедурна проверка –
31.08.2018 г. При проверката на място е установено неизпълнение на заложените в
бизнес-плана финансови нива за първите две пълни финансови години – 2016 г. и
2017 г., като конкретно е констатирано следното: през първата 2016 финансова
година заложените в предоставения от едноличния търговец бизнес план приходи от
продажба на винено грозде са в размер на 78 087,46 лева, а са реализирани
приходи в размер на нула лева, или 0 % изпълнение на така заложените в БП
приходи; за втората 2017 финансова година при заложени в плана приходи от 116
600 лева са реализирани 6 035,25 лева без ДДС, което съставлява 5,18 % изпълнение
на заложените по БП приходи; констатирано е, че за целия проверяван период – двете
пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) изпълнението
на заложените в бизнес-плана приходи се равнява на 3,10 %. В хода на проверката
на ползвателя е даден срок за предоставяне на документи, във връзка с което е
поискано удължаване срока на проверката и то е допуснато; изисканите документи
са представени в срока, а тези обстоятелства и констатациите относно тях са
отбелязани в документите, съпътстващи извършването на проверката, съдържащи се
в приложената по делото административна преписка. При извършената проверка на
място е установено още, че подадената със заявката за окончателно плащане
фактура № ********** от 26.11.2015, издадена от „Строймонтаж
2012“ ЕООД, не е налична – на нейно място е представена друга фактура със същия
номер, върху която липсва поставен от ДФЗ-Областта дирекция, гр. Ямбол печат,
че е подадена за плащане. Констатациите от извършената проверка са отразени в
изготвения Контролен лист (КЛ) за проверка на място – РСР – след плащане и
приложенията към него, (съдържащи се на листи
247-326 от делото). Видно от записаното в Контролния лист,
проверката е извършена в периода 20.08.2018 г. – 04.09.2018 г., а КЛ е подписан
от проверяващите и от ползвателя на 07.09.2018 г. Горните констатации са
отразени и в Докладна записка изх. № 05-2-282/303 от 05.09.2018 г. на Началник
на Отдел РТИ-Ямбол и в ДЗ вх. № 02-6500/1066 от 21.09.2018 г. на Директора на
Дирекция „Противодействие на измамите“. С Уведомително писмо изх. № 01-282-6500/329 от 20.09.2018 г. на Началник на Отдел РТИ-Ямбол жалбоподателят е уведомен, че при извършена проверка на място са констатирани
несъответствия, детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за
проверка); дадена е възможност на лицето да направи своите забележки и
възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на писмото. В административната
преписка липсват данни досежно надлежното връчване на
това уведомително писмо, но се съдържа възражение, адресирано до Директора на
Дирекция „Технически инспекторат“, Отдел „Контролни проверки“, заведено във
входящия регистър на ДФЗ под № 01-282-2600/329 от 18.10.2018 г., в което е
изразено несъгласие с направените заключения при извършената проверка на място
след плащане.
С писмо изх. № 01-6500/6840 от 11.10.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
жалбоподателят е уведомен, че се открива производство по налагане на финансови
корекции. В писмото е указано, че производството се открива във връзка с направените констатации по подадена от
ЕТ заявка № 28/121/07366/3/01 от 30.11.2015 г. за окончателно плащане по мярка 121 „Модернизиране на
земеделски стопанства“ от ПРСР 2007-2013
г.
Посочено е, че при извършена
в периода 20.08.2018 г. – 04.09.2018 г. проверка на място след плащане по
проекта е установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови нива
за две пълни финансови години - 2016 г. и 2017 г., като е конкретизирано
изпълнението на финансовите показатели по години, въз основа на което е
посочено, че установеното изпълнение за целия проверяван период е 3,10 % от
заложените в БП приходи. Посочено е също констатираното при проверката
нарушение на 47, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. Указано е, че във връзка с
констатираните нередности, ДФЗ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане
на финансова корекция в размера по т. 30 от Методиката, като е дадена възможност
и за представяне на писмено възражение по основателността и размера на
финансовата корекция с прилагане на съответните писмени доказателства в
14-дневен срок от получаване на писмото. Последното е получено на 15.10.2018 г.,
като са депозирани две възражения, идентични по съдържание - в ДФЗ с вх. №
01-6500/6840/30.10.2018 г., и в МЗХГ – с рег. индекс 70-4701/30.10.2018 г., в
които е изразено несъгласие с начина, по който е открито производството по
налагане на санкции и са изложени съответни аргументи.
С Решение № 28/121/07366/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/6840/27.12.2018 г., на основание чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба №
8/03.04.2008 г. и т. 8.1 от Договор № 28/121/07366 от 16.10.2015 г.,
предложение първо, във връзка с т. 4.14 и т. 4.17 от същия договор, чл. 47, ал.
2 от Наредба № 8/2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от с.з. и
§ 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, на ЕТ „К.Ф.“ е определена финансова корекция в
размер на 45 019,26 лева, съставляваща 100 % от предоставената финансова
помощ по договора в съответствие с разписаното в т. 30 от Методиката. Решението
е връчено на 03.01.2019 г., а жалбата против него е подадена чрез куриер -
пощенски оператор на 17.01.2019 г., а е заведена в регистъра на ДФЗ под вх. №
01-6500/6841#5 от 18.01.2019 г.
Въз основа на жалбата е образувано настоящото
съдебно производство, което с определение № 184/02.04.2019 г. (потвърдено с Определение № 7617/21.05.2019 г. по адм. д. № 5593/2019 г. по описа на ВАС)
е спряно до приключване на адм. д. № 11440/2017 г. по
описа на ВАС с влязло в сила решение. С Решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. 11440/2017 г. Върховен административен съд е
прогласил нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по
проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., а така
постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС, което е окончателно. След
приключване на производството по адм. д. № 11440/2017
г. по описа на ВАС и постановяването на потвърдителния
съдебен акт, производството по настоящото адм. д. № 56/2019
г. по описа на ЯАС е възобновено с Определение № 317/31.05.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, която се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
ЯАС в настоящия си състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по
същество, жалбата е основателна по изложените долу съображения.
Решението е постановено от компетентен орган.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че управляващите
органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на
програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на
нередности, включително за извършването на финансови корекции, като ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, а
правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. С нормата на
§ 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило
за определяне на компетентния административен орган – с текста е
регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на
органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г.,
издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП, в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение, правомощие да
иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови
корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание чл.
20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ. В случая,
със своя Заповед № 03-РД/5178 от
17.12.2018 г., (съдържаща се на лист 362 от
делото), издадена на основание чл. 11, ал. 3, вр. чл. 10, т. 1 от Устройствения
правилник на ДФЗ, вр. чл. 20а от ЗПЗП, ИД на ДФЗ е
възложил на * П.С., за времето от 27.12.2018 г. до 28.12.2018 г. включително,
да го замества в съответствие с действащото в страната законодателство и
вътрешните устройствени актове на ДФЗ при
осъществяване на всички правомощия на Изпалнителния
директор, свързани с дейността на Фонда. Процесното
решение е издадено въз основа на това оправомощаване,
поради което съдът намира, че актът е произнесен от материално компетентен
орган с надлежно удостоверена представителна власт. По компетентността на
органа, издател на административния акт, няма и спор.
Съдът намира,
че административният акт е издаден в предвидената от
закона форма, мотивиран е - съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, наименование на органа, който го издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение, срока и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Законодателят е регламентирал специални правила за
процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер, които
съдът счита, че не са нарушени. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението управляващият орган
трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, (не по-кратък от две седмици), своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Видно от съдържащите
се в административната преписка доказателства, оспорващият е уведомен както за констатациите от
извършената на място проверка, (срещу които е
възразил), така и за откритото производство по издаване на Решение
за налагане на финансова корекция, като му е дадена възможност за представяне
на писмено възражение в 14-дневен срок от получаване на писмото, от която
едноличният търговец се е възползвал и е приложил съответни доказателства в подкрепа
на твърденията си. От това следва извод за липса на
допуснати в тази част на процедурата съществени нарушения при издаване на оспореното решение, обуславящи неговата незаконосъобразност.
С процесното
решение на ЕТ „К.Ф.“ е наложена финансова корекция в размер на 45 019,26
лева поради установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови нива
за две пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г., както и заради установено
нарушение на чл. 47, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., предвиждаща задължение за
ползвателя на помощта да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите
дейности, за срок 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансовата
помощ. В акта е направено позоваване на извършената в периода 20.08.2018 г. –
04.09.2018 г. проверка на място след плащане, при която е констатирано, че за
финансовата 2016 г. установените приходи са в размер на нула лева, което
съставлява 0 % изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, а
за финансовата 2017 г. са установени приходи в размер на 6 035,25 лева,
което представлява 5,18 % изпълнение на заложените в бизнес плана приходи. С
оглед на тези констатации е направен извод, че за целия проверяван период,
представляващ две пълни финансови години, е установено изпълнение от 3,10 % от
заложените в бизнес плана приходи. При налагането на санкция за констатираните
нередности административният орган е взел предвид разписаното в Методиката
правило размерите на санкциите да не се натрупват, като най-сериозната
нередност се приема като показателна за вземането на решение относно процента
на санкция и се прилага най-високото ниво на фиксирана санкция, предвидена за
съответните установени нередности. Въз основа на това е посочено, че за
липсващия документ не следва да се налага санкция, а такава е наложена за
установената друга нередност, определена в размера по т. 30 от Методиката -
100 % от предоставената финансова помощ по договора, или 45 019,26 лева).
Размерът на финансовата корекция е определен, след като е взето предвид и
подробно обсъдено възражението на едноличния търговец и представените с него
доказателства. В мотивите на оспореното решение са изложени подробни
съображения, въз основа на които е направен извод, че след като ползвателят не
е постигнал предвидените от него финансови показатели, реално нанася вреда на
бюджета на Общността, тъй като не работи в посока подобряване
конкурентоспособността на земеделието в България, съобразно заложените в чл. 2,
ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. цели по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“. Като правни основания за издаване на процесното
решение са посочени текстовете на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 51, ал. 1 и 2 от
Наредба № 8/03.04.2008 г., т. 8.1 от Договор № 28/121/06802 от 15.08.2014 г.,
предложение първо, във връзка с т. 4.18, т. 4.22 и т. 4.33 от същия договор,
чл. 16, ал. 2 и чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., и чл. 1, ал. 2 от с.з. и
§ 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, направено е и позоваване на чл. 70, ал. 1, т. 4,
т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73,
ал. 1, като са изложени и конкретни съображения в тази насока.
Настоящата съдебна инстанция споделя подробно
изложените от административния орган съображения и изводи, въз основа на които
е наложена финансовата корекция в посочения в решението размер.
В конкретния случай спорът се свежда до това дали жалбоподателят е спазил
нормативните изисквания и клаузите на сключения между него и фонда договор, за
да се приеме, че правомерно му е предоставена безвъзмездната финансова подкрепа, съответно - констатираните нарушения от административния орган
са такива, че да мотивират налагането на финансова корекция в размер 100 % от изплатената финансова помощ.
Съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 от
Наредба № 8 от 3.04.2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта,
а съгласно ал. 2 на същия текст, размерът на намалението на помощта се
определя, като се взема предвид видът, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи
от времето, през което траят последиците или невъзможността за отстраняването
на тези последици по приемлив начин. С разработената и утвърдена от ИД на ДФЗ
Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г. е унифициран подходът на РА при определяне размера на подлежащата на
възстановяване финансова помощ поради неспазване на поети ангажименти от страна
на бенефициентите при отчитане на посочените в ал. 2 на чл. 51 от Наредбата
критерии.
На 16.10.2015 г. между оспорващия и ДФЗ е
сключен Договор № 28/121/07366 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 от
ПРСР 2007-2013 г. в размер на 50 % от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 28/121/06802, или 45 019,26
лева. С т. 4.14 от сключения договор ЕТ „К.Ф.“ се е задължил да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията
на договора и приложенията към него, а в т. 4.17 от договора е разписан
ангажиментът на ползвателя да съхранява всички оригинални документи, свързани с
инвестицията. Съгласно § 1,
т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г., „проект“ е заявлението за подпомагане
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР. Според изискванията на чл. 16 от Наредбата,
към заявлението задължително се прилага изготвен от кандидата бизнес план,
който трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на
земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели
съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3, както и да доказва икономическата жизнеспособност на
стопанството. В т. 17 на § 1 от ДР на Наредба № 8 е описано значението на
понятието „икономическа жизнеспособност“ - генерирането на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. В
приложения бизнес план са заявени очаквани резултати, като същите са описани по
години и остойностени по цени, съобразени с
извършеното пазарно проучване. Във финансовата част са заложени ежегодни
приходи от продажба на произведената продукция за период от 10 години в съответни
размери за всяка от годините. От събраните по делото доказателства се
установява, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана показатели,
свързани с размера и стойността на произведената и съответно реализирана
продукция през проверените две финансови години – 2016 г. и 2017 г., което води
до извод за неизпълнение на заложения ангажимент за изпълнение на предвидената
при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и
на целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Съгласно трайната съдебна практика (реш. № 15240/2018 год. по адм.д.
№ 13050/2018 год., реш. № 12013/2018 год. по адм.д. № 14648/2018 год. на ВАС),
изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на
кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4.14 от Договора,
съгласно която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора
и приложенията към него. Представеният пред административния орган бизнес план
е относим към преценка, свързана с постигане на
целите на мярка 121, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност
и устойчива заетост на проекта за съответния период. След като при извършената
проверка е установено, че за период от две години бизнес плана е изпълнен
съответно на 0 % и на 5,18 % (или общо за
проверявания период е налице изпълнение от 3,10 % от заложените в бизнес плана
приходи), то безспорно е налице нарушение на поетия ангажимент по
т. 4.17 от Договора, изразяващ се в непостигане на предвидените финансови
показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не се
постигат заложените цели по мярката - подобряване конкурентоспособността на
земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните
материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически
решения. Констатациите досежно изпълнението на
заложените в БП финансови показатели в посочените в акта размери се
потвърждават и от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В
констативно-съобразителната част на изготвеното по делото заключение вещото
лице е посочило конкретно изпълнението на заложените по бизнес-плана приходи за
всяка от проверяваните години, както следва: за финансовата 2016 година, при
заложени в Таблица 12 от БП приходи от продажба на винено грозде в размер на
78 087,46 лева, са реализирани такива в размер на нула лева, като
процентното изпълнение съставлява 0 %; при заложени за финансовата 2017 г.
приходи от 116 600 лева са реализирани 6 035,25 лева без ДДС, което
съставлява 5,18 % изпълнение на заложените по БП приходи. В заключението вещото
лице сочи, че за приключилите две пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г.,
съобразно показателите, заложени в производствената програма в одобрения от
Фонда БП по проекта, оспорващият е реализирал приходи от продажби на винено
грозде общо за 6 035,25 лева, а процентът на изпълнение на заложените по БП на
ЕТ приходи от продажба на винено грозде за проверявания период общо за двете
пълни финансови години е 3,10 %. От данните по делото по безспорен начин се
установява и неспазването от страна на ползвателя на разписаното в т. 4.17 от
договора, (инкорпорирано и в текста на чл. 47, ал. 2 от Наредба №
8/2008 г.) задължение за съхранение на всички оригинални
документи, свързани с инвестицията за срок 5 г. след сключване на договора за
отпускане на финансова помощ – действително подадената със заявката за
окончателно плащане фактура № ********** от 26.11.2015, издадена от „Строймонтаж 2012“ ЕООД, не е налична – на нейно място е
представена друга фактура със същия номер, върху която липсва поставен от
ДФЗ-Областта дирекция, гр. Ямбол печат, че е подадена за плащане. При това
положение съдът намира, че административният орган правилно е установил
основанието за налагане на финансовата корекция, като е определил същата в
размер на 100 %, при спазване на визираните в чл. 51, ал. 2 от Наредбата
изисквания и съобразно разписаното в т. 30 от Методиката, утвърдена от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, вземайки предвид и правилото,
установено в Методиката, че когато са установени редица нередности при
изпълнението на един и същи договор, за които е подадена заявка за плащане след
01.01.2015 г., размерите на санкциите не се
натрупват, а най-сериозната нередност се приема като показателна за вземането
на решение относно процента на санкция и се прилага най-високото ниво на
фиксирана санкция, предвидена за съответните установени нередности, поради
което не е наложил санкция за липсващия документ.
Независимо от изложеното до тук, оспореното
решение за налагане на финансова корекция следва да бъде отменено поради липса
на законово основание за издаването му. Съобразно правилото на чл. 142, ал. 1
от АПК, съдът извършва преценка за съответствието на административния акт с
материалния закон към момента на издаването му, а в ал. 2 на същия текст е
разписано, че установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания. С Решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. д. 11440/2017 г. Върховен административен съд е
прогласил нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по
проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., съобразно т.
30 от която е определен размерът на наложената финансова корекция. Така
постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС, което е окончателно. В
разпоредбите на Раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове” от
Глава десета в Дял трети на АПК липсва изрична уредба относно действието на
съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт е обявен за нищожен, но
с оглед правната същност на нищожността, както и предвид субсидиарното
приложение на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове, съгласно чл. 196 от АПК, както в правната доктрина, така и в съдебната
практика непротиворечиво се приема, че обявената нищожност на нормативния акт
важи (има действие) от момента на издаването му. Следователно, прогласената за
нищожна Методика е била нищожна още към момента на приемането ѝ, поради
което не е могла да породи валидни правни последици (в
този смисъл Определение № 7864/07.06.2013 г. по адм.
д. № 12384/2012 г. на ВАС; Решение № 6331/10.05.2013 г. по адм.
д. № 3229/2013 г. на ВАС; Решение № 8805/18.06.2013 г. по адм.
д. № 4166/2013 г.). При това положение се налага извод,
че към момента на произнасяне на процесното решение е
липсвало законово основание за издаването му, с оглед на което същото се явява
незаконосъобразно и като такова съдът следва да го отмени.
При този изход на спора, с оглед своевременно направеното възражение по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съобразно разписаното в § 2а
от Наредба № 1/2004 г., в полза на оспорващия следва да се присъдят направени по делото разноски, възлизащи общо в размер на 2 706,89 лв. (две хиляди седемстотин и шест
лева и осемдесет и девет стотинки), от който: 450,19 лева
– за внесена държавна такса, и 2 256,70 лева с ДДС –
за платено адвокатско възнаграждение,
чийто размер е редуциран и е определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 28/121/07366/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция на ЗА Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с изх. №
01-6500/6840 от 27.12.2018 г., с което на ЕТ „К.Ф.“ е определена
финансова корекция в размер на 45 019,263 лева.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ГР.
СОФИЯ, да заплати на ЕТ „К.Ф.“, гр. Ямбол, представляван от К.К.Ф.,
с посочен съдебен адрес:***, *, адвокат С.Д.К. от АК-Габрово, сумата от общо 2 706,89 лв.
(две хиляди седемстотин и шест
лева и осемдесет и девет стотинки), съставляваща разноски
по делото за внесена държавна такса от 450,19 лв. (четиристотин и петдесет лева и деветнадесет стотинки)
и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 256,70 лв. (две хиляди двеста петдесет и шест лева и
седемдесет стотинки) с ДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете