РЕШЕНИЕ 260649/28.5.2021г.
Номер................. Година 2021 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и осми май
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 764 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „Ч.М.“АД,
с управител и
представляващ Петьо Милков в качеството на Изпълнителен директор, против НП № 03-010122/20.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 415 , ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В подадената до
съда жалба се твърди, че не е извършено описаното в НП нарушeние. Сочи се, че визираните в НП норми са неотносими
към повдигнатото обвинение и в същото неправилно е посочен периодът на
извършеното нарушение. Излага се становище, че в нарушение на разпоредбата на
чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН липсва ясно описание на нарушението, не са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го установяват. Твърди се, че са
посочени месеци, суми и брой работници и служители , без да се конкретизират фактическите
обстоятелства и формираните изводи, довели до издаване на НП. С оглед на
изложеното се твърди, че дружеството-жалбоподател е било с ограничено право да
реализира защитата си в хода на административно-наказателното производство.
Навеждат се доводи, че нарушението е маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се,
че съгласно нормата на чл. 6 ал.1 от ЗАНН нарушението следва да е извършено
виновно, докато в случая липсват данни за виновно поведение от страна на
въззивника. Твърди се, че в случая изплащането на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите е съобразено с изискванията на синдикалната
организация – КНСБ, което е отразено в писмо от 14.03.2018 г., в което се
настоява изплащането на трудовите възнаграждения да се извършва от най-старото
дължимо, като не се прескачат стари периоди. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В депозирано съпроводително писмо,
ведно с жалбата АНО оспорва доводите, изложени в същата. Излага се становище,
че в хода на административно-наказателното производство са събрани всички
необходими доказателства, за да се разкрие обективната истина. Твърди се, че
видно от представената при проверката справка за неизплатени трудови
възнаграждения към 0.12.2018 г. г., в
т.ч. за мес. февруари 2018 г. г. е
установено, извършване на нарушението, доколкото не са били изплатени трудовите
възнаграждения на 219 работници и
служители, в т.ч. и за мес.февруари 2018 г. съгласно задължително предписание № 2 на
контролен орган дадено с Протокол №
ПР1814045/24.04.2018 г. Излага се становище, че при така установената
фактическа обстановка, правилно е формиран извод за извършено нарушение на чл.
415 ал.1 от КТ Излага се становище, че НП е издадено в съответствие с нормата
на чл. 57 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити в т.ч. надлежно описание на
нарушението, като не е нарушена процедурата по неговото издаване. Сочи се, че е
спазена разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО е направил преценка
за законосъобразност и обоснованост на акта.
Обръща се внимание на факта, че в случая е наложено административно
наказание в минимален размер, поради което не е налице основание за намаляване
на административната санкция. Иска се съдът да потвърди издаденото НП като
обосновано и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител – юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира, НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че от събраните по делото доказателства е безспорно
установено неизпълнението на задължителното предписание, цитирано в обжалваното
НП по отношение на трудовите възнаграждения на работниците и служителите на дружеството-жалбоподател
за мес.февруари 2018 г. Излага становище, че
твърденията на работодателя, че съществува договореност между него и
представител на синдикална организация за изплащане с приоритет на стари
задължения е ирелевантен, предвид императивното
изискване на закона на работниците и служителите да се изплаща в срок поне
минималната работна заплата или 60% от същата. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел П.Б. ***.
Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП,
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
В периода от 19.04.2018 г. до 24.04.2018
г. служители при ДИТ-в. – гл.инспектор П.Б. и гл. инспектор – П.Е. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството –
жалбоподател. В хода на проверката, въз основа на представените ведомости и
справка от информационния масив на дружеството,
било установено, че не е изплатено дължимото трудово възнаграждение за мес. февруари 2018
г. на 219 работници и служители на
дружеството в размер на 104 916,21 лева, в нарушение на чл. 128 т.2 и чл. 270
ал.3 от КТ. Бил съставен протокол № ПР1814045/24.04.2018 г. за извършена
проверка на „Ч.м.“АД, с който в пункт 2/
са задени задължителни предписания на дружеството в качеството му на
работодател да изплати посочените възнаграждения, като е посочен срок за
изпълнение на същото – 14.06.2018 г. Протоколът е връчен на управителя на
дружеството на 27.04.2018 г.
В периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2018 г. св. Б.,
съвместно с П.Е., във връзка с изпълнение на служебните им функции в качеството
на инспектори при ДИТ-в., извършили отново проверка на дружеството, като въз
основа на представените документи –
ведомост за заплата и справка, изведена от информационната система, поддържана от юридическото лице, е установено, че посоченото предписание не е
изпълнено. Констатациите им били обективирани в
протокол № ПР1840850/13.12.2018 г., за извършена проверка на „Ч.м.“АД, който е
връчен на управителя на дружеството на 14.12.2018 г.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП,
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Ч.м.“АД въз
основа на цитираната разпоредба.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
свидетеля по акта П. Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Горната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство,
които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно
наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-010122/20.12.2018 г. е издадено от компетентен
орган - Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – в., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”,
както и видно от копие на
Заповед № 3-0780/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на „ГИТ“ .
В хода
на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материално-правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Индивидуализирана е в необходимата степен
и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права
са нарушени.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника за
допуснати процесуални пороци в хода на административно-наказателното
производство. Съгласно трайната съдебна практика, липсата на мотиви относно
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, както и дерогирането на нормата на чл. 52 ал.4
от ЗАНН могат да се отразят единствено на обосноваността на издаденото НП, но
не и на процесуалната му законосъобразност.
Същевременно посочените в АУАН и НП факти и обстоятелства се вместват в
изискването за минимално необходимо съдържание на същите, което гарантира
ефективното осъществяване правото на защита на наказаното лице, като се сочат
датата и мястото на извършване на нарушението и конкретното бездействие, в
което се изразява извършването на нарушението с всички обективни признаци,
които се отнасят към него. Съдът намира, че непосочването на конкретни имена на
работниците и служителите, чиито възнаграждения не са изплатени в изпълнение на
предписанието не е ограничило правото на защита на нарушителя, доколкото
неизплащането на което и да е от тях, обуславя приложимостта на нормата на чл.
415 ал.1 от КТ. Друг е въпросът, че в
хода на производството по делото не се навеждат твърдения за заплащане на част
респ. всички трудови възнаграждения, обхванати от предписанието, като не са
представени и доказателства в подкрепа на подобно твърдение, което потвърждава
изводите на съда, че правото на защита на въззивника
не е било ограничено от конкретното съдържание на АУАН и НП.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, чрез приложената към АНП
справка, представляваща извлечение от информационната система на дружеството и
от гласните доказателства по делото, събрани чрез показанията на св. Байчев се
установява безспорно, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило предписанието,
визирано в пункт № 2 на протокол №
ПР1814045/24.04.2018 г., а именно да бъде изплатено дължимото възнаграждението
на 219 работници и служители за мес. февруари 2018 г. В хода на съдебното производство въззивника не
оспорва качеството си на работодател и не ангажира доказателства оборващи
фактите, установени въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани
чрез приложената административно-наказателна преписка и чрез показанията на
разпитания инспектор при ДИТ-в. , а именно,че дължимите трудови възнаграждения
на 219 работници и служители на „Ч.м.“АД за мес.
февруари 2018 г. не са изплатени и към момента на повторната проверка, в
нарушение на пункт 2/ от предписанията в цитирания по-горе протокол.
При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е ангажирал
отговорността на дружеството на основание чл. 415 ал.1 от КТ, доколкото
посочената разпоредба предвижда нарушението в хипотезата си.
Съдът намира за неоснователни твърденията в депозирната
жалба, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Правилно
АНО е констатирал, че деянието е извършено именно на датата, следваща посочената такава като краен срок за
изпълнение на предписанието, доколкото
именно от посочения момент бездействието се явява неправомерно и със същото се
реализира състава на нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ.
Правилно е определено и мястото на
извършване на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие, а
именно непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимо трудово възнаграждение. Трайно
установено положение в съдебната практика е, че при задължения за бездействия
мястото на нарушението е там, където е било дължимо правно значимото действие,
а именно по седалището и управлението на дружеството. .
Неоснователни са доводите за несъставомерност на
извършеното нарушение с оглед изготвено предписание от синдикална организация
до дружеството-жалбоподател за изплащане с приоритет на най-старите задължения.
Посочения принцип за погасяване на задълженията е нормативно закрепен, съотв. наличието на изискуеми задължения с приоритетно
изпълнение според закона, не води до отпадане на отговорността за
неизпълнението на други такива, по отношение на които длъжникът е забава в
т.ч., когато тази забава е възведена от закона като административно нарушение.
Съдът намира, че случая нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както с оглед значимостта на обществените отношения, които са засегнати с
осъщественото деяние, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, така и с оглед периода, в който дължимите възнаграждения не са
били изплатени. С оглед на изложеното обществената опасност на реализираното
бездействие не може да бъде характеризирана като явно незначителна или липсваща
такава по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, вр. с чл. 28
от ЗАНН.
Съдът намира, че доколкото
административното наказание е наложено в минималния, предвиден в закона размер не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
С оглед на изложените съображения,
съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от процесуалния
представител на въззивниваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3
от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение към минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
от 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-010122/20.12.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 415 ,
ал.1 от КТ на „Ч.М.“АД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Ч.М.“АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Главна инспекция по труда – София
сумата от 100 /сто/лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: