РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Благоевград, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101221 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Д. С. А., ЕГН **********, от гр.
**** против Регионална библиотека "Димитър Талев"-гр. Благоевград, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Георги Измирлиев Македончето“ № 2, представлявана от директора ****.
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „Директор на Регионална
библиотека Димитър Талев"-гр. Благоевград. Заявява, че основните й задължения по
длъжността й се състояли в управление, контрол и организация на дейността на
библиотеката. Сочи, че със заповед кмета на О. по реда на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ,
издадена на 10.05.2023г., трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от
10.05.2023г., поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Поддържа, че
уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че:
работодателят не бил изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ; не били налице и
предпоставките по чл. 194 КТ, като самата заповед за уволнение не отговаряла на
изискванията на чл. 195 КТ; работодателят не бил спазил изискванията на чл. 333, ал. 1 вр.
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ; не била спазена разпоредбата на чл. 189 КТ; не била извършила
вменените й във вина нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата изтъква още, че след
уволнението била останала без работа, поради което й се дължало обезщетение за 6-месечен
период, считано от 10.05.2023г., в размер на 18 445,50 лв.
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищцата е
работила при него по безсрочен трудов договор на длъжността „Директор на Регионална
библиотека Димитър Талев" -гр. Благоевград до 10.05.2023г., когато със Заповед № 138-ЧР-
Д/10.05.2023г. на кмета на О., трудовото и правоотношение било прекратено. Оспорва
всички останали фактически твърдения на ищцата. Поддържа, че процесната заповед
съдържала всички законоустановени реквизити, била мотивирана, като същата била
издадена при безспорна доказаност на извършеното нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищцата. Заявява още, че била спазена стриктно законоустановената процедура по
реализиране на дисциплинарната отговорност.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищцата от заеманата при ответника длъжност „Директор на
Регионална библиотека Димитър Талев"-гр. Благоевград, извършено със Заповед № 138-ЧР-
Д/10.05.2023г. на кмета на О..
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с който се претендира ищцата да бъде възстановена на
заеманата до уволнението длъжност, и
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 18 445,50 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението, за периода 10.05.2023г. – 10.11.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2023г., до
окончателното погасяване.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е
необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
(дисциплинарно уволнение) включва кумулативно следните елементи: 1/ виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/
съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/
спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с:
3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на
преклузивните срокове по чл. 194 КТ и 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед.
Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от
работодателя. Ищцата следва да установи единствено, че с ответника се е намирала в
трудово правоотношение, което е прекратено.
Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.
Освен това те се доказват и от представеното по делото лично трудово досие на ищцата,
включващо и процесната уволнителна заповед с № 138-ЧР-Д/10.05.2023г., издадена по реда
на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ - от по-горестоящия спрямо работодателя Регионална библиотека
"Димитър Талев"-гр. Благоевград орган, а именно от кмета на О.. От тези писмени
доказателства се установява, че ищцата А. е работила в ответната библиотека на длъжността
„Директор на Регионална библиотека Димитър Талев“ до 10.05.2023г., когато е била
уволнена дисциплинарно.
От съдържанието на цитираната заповед за уволнение става ясно, че тя е издадена във
връзка с следните нарушения на трудовата дисциплина, вменени във вина на ищцата, а
именно: 1./ През периода от 01.01.2021г.до 31.12.2022г. в Регионалната библиотека не бил
осъществяван изискуемият предварителен контрол, преди поемането на задължение за
извършването на разходи за възнаграждения на служителите и предварителен контрол преди
извършването на разходи за възнаграждения на служителите, както и при определяне на
допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда, което е било
квалифицирано като нарушение на изискванията на чл.13, ал.3, т.3 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и вътрешните правила към същия. Не
е изпълнила задължението си за управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) за
осъществяването на контролната дейност по прилагане на предварителен контрол за
законосъобразност по отношение на разходите за възнаграждения на персонала, с което е
създала рискове за доброто финансово управление на организацията, поради
неосъществяване на законоустановена превантивна контролна дейност. Не е била създала и
не е била прилагала контролни дейности, които е следвало да включвали разделяне на
отговорностите по начин, непозволяващ един служител едновременно да има отговорност
по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол и не е въвела система за двоен
2
подпис, която да не разрешавала поемането на финансово задължение или извършване на
плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето отговорно за
счетоводните записвания, съгласно изискванията на чл.13, ал. 3, т. 2 и 3 ЗФУКПС; 2./ Без
знанието и волеизявлението на работодателя — О., представлявана от кмета като орган на
местното самоуправление, ищцата е била получила сумата в общ размер 3 442, лв. за
постигнати резултати от труда през месец декември 2021г. и месец декември 2022г. на база
на издадените от нея самата в качеството й на Директор актове - заповед № 56/20.12.2021г. и
заповед № 43/15.12.2022г., като е договорила „сама със себе си“, чрез съчетаване на
функциите на работодател и работник едновременно. Горецитираните заповеди, следвало да
касаели изплащането на допълнителни възнаграждения единствено за служители на РБ
„Димитър Талев“ - Благоевград, на които ищцата А. била работодател. На основание чл. 3,
ал. 2 ЗФУКПС, директорът на библиотеката отговарял и следвало да се отчете пред
горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и
контрол, а именно - пред Кмета на О., какъвто при извършения одит било установено, че не
е бил правен през одитирания период; 3./ При извършените инвентаризации през
одитирания период от 01.01.2021г. до 31.12.2022 г., върху сравнителната ведомост липсвал
подпис от материално-отговорно лице /МОЛ/ и липсвала декларация, че посочените в описа
ценности са проверени в натура от комисията и вписани в описа в негово присъствие. По
отношение на това нарушение било конкретизирано следното: 3.1. Видно от Заповед
№46/16.11.2021 г. и Заповед № 42/14.11.2022 г. на директора на ответната библиотека, при
осъществяване на инвентаризациите в библиотеката следвало да се прилагали принципите
на утвърдената счетоводна политика в първостепенния разпоредител с бюджет - О..
3.2 Съгласно Раздел VII от Вътрешните правила за процеса на подготовка и провеждане на
инвентаризация в О., за установяване на резултатите от инвентаризацията веднага след
получаване на инвентаризационните описи, счетоводителят съставял сравнителни
ведомости. В тях се посочвали и съпоставяли за фактическата и документална наличност в
стойност и натурални измерители, както и установените разлики между тях, с информация
за натура, единична стойност и обща стойност. Сравнителната ведомост се представяла и на
материално отговорното лице за подпис. При несъгласие от страна на МОЛ с установените
разлики - липси или излишъци между счетоводните данни и фактическата наличност, то
давало писмени обяснения, които имали значение при изготвянето на заключението на
комисията; 4./ При придобиването на активи през одитирания период са били заприходявани
материални активи от един и същи вид, които били повече от 1 брой, но били с един и същи
инвентарен номер, което създавало рискове за неточна отчетност при извършване на
инвентаризации и 5./ В утвърдените от директора на Регионалната библиотека - Благоевград
Вътрешни правила за работната заплата на служителите в библиотеката, действали през
2021г., не били определени размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати
резултати от труда, което било нарушение на чл.13, ал.2 във връзка с чл.13, ал.1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 от
17.01.2007г. В мотивите на уволнителната заповед е било посочено, че нарушенията на
трудовата дисциплина били установени от доклад за извършен одитен ангажимент за даване
на увереност с предмет „Одит на законосъобразността и ефективността на дейностите и
управлението на Регионална библиотека „Димитър Талев“ - гр. Благоевград от Ръководител
на звено „Вътрешен одит“ в О. с вх. №ВО-00-831/25.04.2023 г. В мотивите на процесната
заповед е отразено също така, че в горепосочения доклад се съдържали данни за извършени
злоупотреби от страна на ищцата като ръководител на ответния културен институт, които
представлявали груби нарушения на финансовата дисциплина. Работодателят е приел, че
вменените във вина на работника или служителя деяния, представляват нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ.
Във връзка със заявените в исковата молба възраженията за незаконност на уволнението,
които очертават и предмета на делото, съдът приема следното:
3
Неоснователно се поддържа от ищцата, че процесната заповед за дисциплинарно
уволнение е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като същата била в
законоустановен отпуск по болест на датата на връчване на заповедта – 10.05.2023г.
Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги когато
работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато
работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение
точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и
др./ От представените по делото писмени доказателства действително се установява, че към
дата на връчване на процесната уволнителна заповед ищцата е ползвала законоустановен
отпуск по болест за периода от 05.05.2023г. до 26.05.2023г. Става ясно обаче, че
работодателят е поискал от Инспекцията по труда гр. Благоевград предварително
разрешение на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата (вж. л. 91 от делото).
Такова разрешение е било дадено изрично от Инспекцията по труда гр. Благоевград преди
връчването на процесната уволнителна заповед (вж. л. 92 от делото).
Възраженията на ищцовата страна за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, касаещ
задължението на работодателя да изслуша обясненията на работника или служителя преди
налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“, са неоснователни.
В принципен план работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде
устни или писмени обяснения като му предостави разумен срок за това преди налагане на
дисциплинарното наказание (вж. изрично в този смисъл Решение № 257 от 22.05.2012 г. по
гр. д. № 985/2011 г., IV г. о. на ВКС).
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство документ, а именно писмо
изх. № 213-ЧР/26.04.2023г. /вж. л. 73 - л. 74 от делото/ се установява, че ответникът е спазил
коментираното законово изискване, като е изискал обяснения в 9-дневен срок и за петте
твърдени нарушения. Ищцата А. е депозирала и писмени обяснения, в които е изразила и
позицията си, че не е извършила вменените й във вина нарушения (вж. л. 75 - л. 80 от
делото).
Настоящият съдебен състав не споделя довода на ищцата, че при постановяване на
атакуваната уволнителна заповед е допуснато процесуално нарушение поради неспазване на
разпоредбата на чл. 194 КТ, тъй като за част от нарушенията (тези за периода от 01.01.2021г.
до 31.12.2022г.) бил изтекъл едногодишният срок от извършването им, а процесната заповед
била издадена на 10.05.2023г. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание
"дисциплинарно уволнение", е издадена в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Съгласно установената
практика на ВКС, двумесечният срок за налагането му тече от датата, на която субектът на
дисциплинарна власт /в случая кметът на О./ е узнал за извършеното нарушение установено
в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и
субективна страна – вж. Решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о.,
Решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о./. Съобразно писмените
доказателства по делото, субектът на дисциплинарна власт – кметът на О. е узнал за
вменените във вина на ищцата нарушения на трудовата дисциплина на 25.04.2023г., когато
в О. е постъпил доклад за извършен одитен ангажимент за даване на увереност с предмет
„Одит на законосъобразността и ефективността на дейностите и управлението на
Регионална библиотека „Димитър Талев“ - гр. Благоевград от Ръководител на звено
„Вътрешен одит“ в О. с вх. №ВО-00-831/25.04.2023г., в който доклад били изброени
вменените във вина нарушенията на ищцата за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. и
техните съществени признаци/. Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ изтича на
25.06.2023г, т.е. двумесечният срок за налагане на наказание и връчването на заповедта на
10.05.2023г. е станало в неговите рамки.
По повод на оплакванията за ненадлежно мотивиране на заповедта за дисциплинарно
наказание следва да се отбележи, че изискванията към заповедта в обсъждания аспект са
4
уредени от нормативния регламент на чл. 195, ал. 1 КТ. По приложението на тази законова
разпоредба е формирана трайно установена съдебна практика на ВКС (вж. Решение № 49 от
15.02.2012 г. по гр. д. № 624/2011 г., IVг. о. на ВКС и цитираните там други съдебни актове
на касационната инстанция). В тази връзка се приема, че чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае
до задължителни реквизити, а именно: сведения относно нарушителя; конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършване на
нарушението; видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е от императивен порядък.
Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданскоправно отношение, каквото несъмнено е и трудовото правоотношение. От
друга страна, този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на
мотиви, изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада,
тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното
им оспорване пред съда. Отсъствието на изискуемите от закона реквизити в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, понеже се касае до задължително спазване на предвидена в закона
форма. Отделно от изложеното, липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание
прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. В конкретния казус от
съдържанието на процесната заповед може да се заключи, че тя отговаря на изискванията на
чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото по разбираем за служителя начин са посочени фактическите
рамки на вмененото му нарушение (откъм време, място, обстановка и начин на извършване).
Така ясно е посочено, че вменените във вина на ищцата нарушения представляват
нарушения на финансовата дисциплина и за задълженията на ищцата да контролира и
отговаря за спазването на нормативните актове, свързани с разходването на бюджетните
средства и изпълнението на бюджета. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите
на ищцата, че обжалваната заповед не отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ.
С оглед изложеното, съдът приема, че са спазени процедурните изискванията по чл. 193 и
чл. 195 КТ, поради което следва се установи дали ищцата е осъществил вменените й с
уволнителната заповед дисциплинарни простъпки и дали наложеното наказание е
съобразено с изискванията на чл. 189 КТ.
Ответникът работодател не установява по несъмнен начин, че ищцата е осъществила
вменените й във вина пет нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка следва да се
посочи, че уволнителната заповед в издадена въз основа на доклад за извършен одитен
ангажимент за даване на увереност с предмет „Одит на законосъобразността и
ефективността на дейностите и управлението на Регионална библиотека „Димитър Талев“ -
гр. Благоевград от Ръководител на звено „Вътрешен одит“ в О. с вх. №ВО-00-
831/25.04.2023г., изготвен от служителя ***а, която е ръководител звено „Вътрешен одит“
към О.. Този доклад, обаче, по правната си природа представлява частен документ.
Следователно докладът, като частен документ, се ползва само с формалната доказателствена
сила на чл. 180 ГПК, която се простира единствено по отношение на факта, че издателят е
направил отразените в него изявления. Той не притежава материална доказателствена сила
относно верността на удостоверените в него факти и съдът ги преценява с оглед всички
събрани доказателства. Следва да се изтъкне, че представеният от ответника доклад не носи
подписа на ищцата и не може да й се противопостави валидно. Обстоятелството, че
документът е подписан от служител на О. не променя този извод, тъй като подписалото
доклада лице не е разпитано като свидетел – частният свидетелстващ документ съставлява
доказателство, че изявленията, които съдържа са направени от подписалите го лица, но няма
5
доказателствена сила за верността на тези изявления – чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК (отм.).
С оглед горните съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което налага
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Между страните не е спорно, че съществувалото помежду им трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Фактът на неговото незаконосъобразно прекратяване дава
основание за уважаване и на конститутивната искова претенция за възстановяване на
ищцата на длъжността, от която е била незаконно освободена.
3. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде счетена за основателна претенцията на работник или служител с посочената
правна квалификация, е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1/ прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя да
бъде незаконно; 2/ уволненото лице да е останало без работа и/или да е работило на по-
нископлатена работа; 3/ оставането без работа, респ. започването на по-нископлатената
работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди за работника или
служителя, чийто размер се изчислява съобразно брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
Що се касае до времето, за което може да бъде присъдено коментираното обезщетение,
трябва да се има предвид, че максималният период, съгласно чл. 225 КТ, е шест месеца,
считано от датата на уволнението. С исковата си молба, с която оспорва законността на
уволнението, работникът или служителят има право да предяви претенцията си за
обезщетение за оставане без работа за целия шестмесечен срок, което е и сторено в
настоящия случай.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до квалифициране на процесното
уволнение като незаконосъобразно.
По делото се установява, че ищцата Д. А. не е започвала друга работа след прекратяването
на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на този извод са представената от
ищцовата страна и приета като писмено доказателство по делото служебна бележка от
Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Благоевград от 12.05.2023г., както и от Регистрационна
карта на името на Д. А. с рег. № 10052642/11.05.2023 година на Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“, от които става ясно, че след като е прекратено процесното
трудовото правоотношение, считано от 10.05.2023 г., ищцата не започнала работа по друго
трудово правоотношение.
Несъмнено е, че оставането на ищцата без работа се дължи на незаконното уволнение, като
за работника от това са настъпили и вреди в размер на загубеното брутно трудово
възнаграждение, което е щяла да получи.
Базата за изчисляване на дължимото обезщетение е визирана в чл. 228, ал. 1 КТ – брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищцата. Размерът на
последното възлиза на сумата от 3074,25 лв., съгласно нарочно удостоверение, представено
от ответника работодател, неоспорено от ищцовата страна.
В обобщение се налага изводът, че в конкретния казус трябва да се присъди обезщетение
по чл. 225 КТ в общ размер на 18 445,50 лв. за периода 10.05.2023г. – 10.11.2023г.
Необходимо е да бъде уважено и искането за законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване (вж. по този
въпрос Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС).
Относно разноските и дължимата държавна такса:
С оглед изхода от спора следва да се определят разноските, които страните си дължат в
производството. Право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата стрена.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищцата. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В
6
тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може
да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Съгласно чл.7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ е в размер на минималната работна заплата, понастоящем 933 лв. По
отношение на третия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се съобрази, че
неговата цена е 18 445, 50 лв. При това положение не може да се сподели тезата на
ответника, че претендираният от ищцата адвокатски хонорар е прекомерен по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК. На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят разноски
в размер на 1500 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ. Сборът на държавните
такси по трите претенции възлиза общо на сумата от 897,82 лв.
Относно предварителното изпълнение на решението в частта му, касаеща
обезщетението по чл. 225 КТ:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Обезщетението по чл. 225 КТ също представлява вид „обезщетение за работа“ по смисъла на
цитираната разпоредба от гражданския процесуален закон (вж. изрично в тази насока
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., IV г. о. на ВКС). Ето защо и
трябва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с
която в полза на ищцата е присъдено такова обезщетение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Д. С. А., ЕГН **********, от гр. **** от длъжността „Директор на
Регионална библиотека Димитър Талев"-гр. Благоевград, извършено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ и със Заповед № 138-ЧР-Д/10.05.2023г. на кмета на О..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Д. С. А., ЕГН **********, от гр.
****, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – „Директор на Регионална
библиотека Димитър Талев"- гр. Благоевград, заемана при Регионална библиотека "Димитър
Талев"-гр. Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев Македончето“ № 2,
представлявана от директора ****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ Регионална библиотека
"Димитър Талев"-гр. Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев
Македончето“ № 2, представлявана от директора ****, да заплати на Д. С. А., ЕГН
**********, от гр. ****, сумата от 18 445,50 лв. /осемнадесет хиляди четиристотин
четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/, обезщетение за времето от 10.05.2023г. до
10.11.2023г., поради незаконно уволнение от длъжността „Директор на Регионална
библиотека Димитър Талев"- гр. Благоевград, заемана при Регионална библиотека "Димитър
Талев"-гр. Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев Македончето“ № 2,
представлявана от директора ****, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 12.06.2023г., до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Регионална библиотека "Димитър Талев"-гр.
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев Македончето“ № 2,
7
представлявана от директора ****, да заплати на Д. С. А., ЕГН **********, от гр. ****
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в производството по гр. д. № 1221/2023г. на РС – гр.
Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Регионална библиотека "Димитър Талев"-гр.
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев Македончето“ № 2,
представлявана от директора ****, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград
сумата от 897,82 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/
представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 1221/2023г. на РС –
гр. Благоевград.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително изпълнение на
настоящото решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ, имащ за предмет присъдено в полза на ищцата обезщетение поради незаконно
уволнение в размер на 18 445,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 29.01.2024г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред в Окръжен съд – гр. Благоевград
в едноседмичен срок от 29.01.2024г.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8