Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Пазарджик, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 2028/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Е.М., с ЕГН-
**********, с адрес ***, против Електронен фиш Серия К № 1630513 на ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност
на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД
на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не
изпраща писмено становище.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази изложените в същата доводи,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.06.2017
г. в 18,12 часа на АМ
„Тракия” към 86+400 в посока гр. София е управлявал МПС „…” с рег. № ..,
собственост на „Виател“ ЕООД гр. София с управител М.Е. Манев, като се е движел
с превишена скорост от 168 км/ч, при максимално допустима за движение по
автомагистрала от 140 км/час.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство- радарна система „MULTA RADAR SD580” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 168 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 28 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,04
км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка
на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 23 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, с който бил санкциониран
управителя на дружеството-собственик на лекия автомобил. Това обстоятелство не
е отречено и от жалбоподателя в депозираната срещу ЕФ жалба. Видно от приложеното
от жалбоподателя копие на ЕФ е, че същият е връчен на 04.09.2019 г. на
санкционираното лице, което е отразено и в самата жалба (л.16-17 от делото). Жалбата от санкционираното лице против ЕФ е подадена директно
в съда на 18.09.2019 г. по куриер, видно от разписката (л.18 от делото), поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против
атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по
безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
На първо място в обжалвания електронен фиш
изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице
на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Вярно
е, че липсват категорични данни ЕФ да е връчен на санкционираното лице, но пък
от друга страна, в жалбата си против ЕФ и приложеното към нея копие от същия сочи,
че фишът е връчен на жалбоподателя, което означава, че е запознат със
съдържанието му, в това число и с цитираната възможност. При положение, че
жалбоподателят не се е възползвал от дадената му възможност и не е представена
писмена декларация в горния смисъл, а и сам в жалбата си не оспорва факта на
управление на автомобила, то с оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, правилно е
бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. Видно от Справката за
собственици на ПС (на гърба на ЕФ приложен по АНП) е безспорно, че „ВИАТЕЛ” ЕООД
е собственик на МПС, факт който се потвърждава от жалбоподателя-управител на
това дружество. При това положение съдът счита, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
При издаването на ЕФ не се констатират допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. С оглед съобразяването с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, в ЗДвП бяха направени изменения
(обн. ДВ бр.19/13.03.2015 г.), като в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство. Легална дефиниция на този термин беше дадена в §6 т.65 от ДР на ЗДвП, като от
същата става ясно, че контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е.
поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. Такъв е и настоящият случай. Нарушението
е установено и заснето от АТСС- стационарна видео-радарна система за наблюдение
и регистрация, в отсъствие на контролен орган.
По-нататък видно от ЕФ е, че същият е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията
на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос от заснетия клип.
Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на 14.06.2017
г. в 18,12 часа на АМ „Тракия” км 86+400 в посока гр. София, при максимално
разрешена скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет със автоматизирано техническо средство- стационарна радарна система „MULTA RADAR SD580” № 00209D32F68B и отчетен толеранс от
минус 5 км/час от измерената скорост, с МПС „….” с рег. № …, е извършено
нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ 00209D32F68В- установена е стойност
на скоростта 163 км/ч. Посочена е и посоката
на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен на фотоса- 168 км/ч и възприетата като
установена в ЕФ- 163 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността
за допустима техническа грешка от 3 % при засичане на скорост над 100 км/ч,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на
ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на
плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия
видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство
по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипът, заснет
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити в дясната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване (виж стрелката), която напълно
съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек
автомобил, тъй като камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се във
втората лента в посока от гр. Пловдив за гр. София, а видно от фотоса точно там
се движи процесния автомобил.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно (виж приетите като писмено доказателство протокол от проверка, справка
за последваща проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване на лист
9-10 от делото).
По-нататък,
мястото, където се осъществява видеоконтрол е било обозначено съгласно
разпоредбите на закона- със съответния пътен знак, което се установява от
приложения по делото Двустранен констативен протокол от 25.05.2015 г. (л.8 от
делото), от който е видно, че за участък АМ „Тракия“, при км 86+700, ляво
платно- в дясно и в разделителната ивица има изграден нов пътен знак Е-24, като
са поставени два такива знака. Това обстоятелство се установява и от приложения
по делото фотос към протокола л.7 от делото). Поради изложеното по-горе съдът не споделя възраженията на жалбоподателя,
че липсва обозначаване на участъка от АМ, където се осъществява видеоконтрол.
Съдът не споделя и възражението за това, че ЕФ бил
съставен едва на датата на връчването му- 04.09.2019 г. Тъй като датата на
издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити на ЕФ, съгласно чл.189 ал.4
изр.2 от ЗДвП, то следва да се приеме, че ЕФ е издаден на датата на извършване
на нарушението, т.е. на 14.06.2017 г. В този смисъл е спазен срокът за издаване
на ЕФ и направеното възражение в тази насока в жалбата се явява неоснователно.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът
на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.3 във вр.
с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
която предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за АМ
тази стойност е 140 км/час съгласно същия член. При установяване на скоростта
на движение е отчетен толеранс от минус 5 км/час от измерената скорост, което е
в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване (3%), поради това посочената на снимковия материал, отчетената
скорост на движение на МПС от 168 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост
от 163 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер,
съответен на стойността на превишението на скоростта.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 1630513 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на М.Е.М., с ЕГН- **********, с адрес ***, на основание чл.189
ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева, като
законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: