Решение по дело №11972/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/2020г.

 

гр.Варна 20.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№11972/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът твърди, че на 03.04.2019г. по информация от „Е.П.“ АД, „Е. Мрежи“ АД са извършили проверка на СТИ, на адреса, където е домът му, като за обекта с адрес с.****** е открита партида с клиентски №**** и абонатен №****, по който се отчита потребената ел.енергия. Счита, че е невъзможно да дължи сума в размер на 6635.71лв., извън тази, която е заплатил текущо. Ищцовата страна твърди, че резултати от проверката и демонтажа на СТИ според ответното дружество са описани в протокол от проверката на СТИ от 03.04.2019г., но оспорва да е направена проверка точно на СТИ, отчитащо електроенергия в домът му. Счита, че не са спазени правилата за извършване на проверката на СТИ и проверката не е извършена в неогово и на полицията присъствие, нито на упълномощено от него лице. Твърди, че не е ясно защо корекцията е за периода от 04.04.2018г. до 03.04.2019г.

Ищецът оспорва да липсват врата и щит на таблото и проверяваното СТИ да е с нарушени пломби.

Същия счита, че за него е налице правно основание да заведе срещу ответника, настоящия иск, поради това, че е поставен под заплаха, ако не заплати неправомерно изчислените му суми, да бъде спряно подаването на ел.енергия.

Ищцовата страна заявява, че потребителя не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която е начислена за периода 04.04.2018г.-03.04.2019г. на стойност 6635,71лв., като твърди, че няма възможност да следи показанията и състоянието на СТИ отчитащо ел.енергия в обекта му, тъй като отговорност за СТИ носи неговия собственик-ответника.

Твърди се, че в конкретния случай не е била извършена проверка от компетентен орган, не е имало издадено наказателно постановление, въз основа на което да се търси отговорност в размер на процесната сума.

Оспорва начина и методиката и основанието на фактура №******** за процесната сума, по която е начислена сумата по посочената партида. Твърди се, че същите са неправилни и незаконни.

Оспорват се и КП и метрологичната експертиза, тъй като е издаден повече от година след демонтажа на проверяваното СТИ.

Сочи, се че липсва справка с начина и основанието на изчисление на корекцията и е абсолютно неясно как е извършена. В настоящия случай ответника не е посочил, нито едно законово основание, но въпреки това е начислил едностранно процесната сума и е коригирал сметката на ищеца. Ищецът сочи, че това нарушение е от естество, водещо до неяснота за какво по точно е ангажирана имуществената отговорност на ищеца, респективно ограничава правото на защита на нарушителя, както и възможността съда да проведе ефективен съдебен контрол по същество-налице ли е извършено от ищеца нарушение или не.

Ищцовата страна твърди, че не са представени доказателства, че проверяваното СТИ на 03.04.2018г. е монтирано с начални нулеви показания по всички твърдяни от ответника тарифи, както и че не са представени доказателства за ежемесечно отчитане на показанията и проверка на СТИ и издадени фактури съответно.

Ищецът сочи, че поради гореизложеното, счита, че процедурата е опорочена и за ответника не е възникнало право да извърши корекция на сметката. В тази връзка описаните горе изисквания към КП имат за цел да гарантирант правата на потребителите, като осуетят възможността за последващо въздействие върху СТИ преди предаване на същото на органа за метрологичен надзор.

Ползването единствено на по-високата цена при коригирането на сметката води до създаване на неравновесие в правата на страните по договора, а именно обогатяване на доставчика, който е подавал енергия в двете тарифни зони и която енергия е установена в количествено отношение, а претендира плащане по по-високата цена, което от своя страна уврежда потребителя. Ищецът счита, че разпоредбата на ОУ на ДПЕЕЕМ, която се прилага по отношение на хипотезите на ОУ се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП и доколкото същата не е уговорена индивидуално на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП  е нищожна.

В настоящия случай ищцовата страна, счита че е налице незаконосъобразно протичане на корекционната процедура.

Посочена е заповед №А412/16.08.2004г. на Председателя на държавната Агенция по метрология и техн. надозор, на осн.чл.43, ал.3 от ЗЗИ е определено кога следва да се извършват последващи проверки на СТИ.

Сочи се, че веднъж овластен да извършва такава дейност, доставчикът на електроенергия е длъжен да полага тази грижа, която се очаква от добрия търговец, за да гарантира качеството и надлежен отчет на изпълнението.

Сочи се, че в чл.13 от Директива №2006/32/ЕО от 5 април 2006г. на Европейския парламент, държавите членки гарантират чрез вътрешни нормативи механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа, на реално потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин.

Сочи се, че споделяне на отговорността между потребителя и дружеството е несъстоятелно.

Ищецът моли съда да съобрази, че по см.на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ, като „краен снабдител“ „Енерго-Про“ АД може да извърши едностранна корекция на сметките за минало време само при наличие на нормативно регламентирани правила, изготвени като такива от единствено компетентния по см.на чл.21 от ЗЕ орган-ДЕКВР.

Към момента на извършване на проверката обаче, чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ са отменени с решение №1500 от 06.02.2017г. по описа на ВАС, постановено по адм.д. №2385/2016г. от 5 – членен състав, обн. в ДВ бр. 15/14.02.2017г. от тук следва и извода,че към тази дата на проверката липсват валидни ПИКЕЕ.

Ищцовата страна моли съдът, след като направи преценка на представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност да приеме за установено, че Г.К.М. не дължи сумата от 6635.71лв. на ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество. Моли и за присъждане на направените разноски.

Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор на исковата молба.  

Ответната страна счита иска за допустим, но неоснователен.

Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка за изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес.

Ответната страна е представила възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.

Разпоредбата на ОУ има обвързваща сила между страните. Същите са съставени, а след това одобрени по надлежния ред от ДКЕВР.ОУ са издадени на основание чл.98а от ЗЕ. Публикувани са, съгласно изискването на чл.98а в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл.98а, ал.5 от ЗЕ и чл.93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,резултат от изразено несъгласие на потребителя с ОУ чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Приетите и одобрените по съответния ред ОУ са задължителни за ползвателя на основание чл.98, ал.4 от ЗЕ.

Ответика счита, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия.

Страните по настоящето дело са и страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия.

Сочи се, че ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения, като осигурява непрекъснато необходимо количество енергия в описания в ИМ обект.

На 03.04.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП ***“, в присъствието на самия ищец-абонат. Твърди се, че дружеството няма вменено по закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик.

Сочи се,че дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната. за извършената проверка е съставен КП №1901117. При проверката е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 34052 квтч.

В регистър 1.8.1 са отчетени 12310 квтч, в регистър 1.8.2-21117 квтч, а в скрития регистър 1.8.3-34052 квтч.

Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №507393 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Твърди се, че безспорно в имота на ищеца е консумирана ел.енергия, която не е заплатена. Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Русе. За извършената експертиза е съставен КП №*****. Установено е, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия за тарифа 1.8.3.-34052,80 квтч, която не е визуализирана на дисплея.

Ответната страна сочи, че електромерът отговаря на метрологичните изисквания и изискванията за точност при измерване на ел.енергия.

СТИ не отговаря на техническите изисквания.

Сочи се, че КП е официален свидетелстващ документ, който съгл. чл.179, ал.1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. На 04.07.2019г. „ЕРП Север“ АД съставя Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 34052 кВТч. На 08.07.2019г. ответното дружество издава описаната фактура, с което е определена цената на реално консумирана ел.енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 6635,71лв.

Ответната страна счита, че при липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното количество енергия в размер на 34052 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.

Твърди се, че несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество ел.енергия не представлява служебно начисление от страна на дружеството, а е реално потребено количество, което е отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Според общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена, от реалната, купувачът дължи доплащане на разликата.

Твърди се, че видно от представената към настоящия отговор справка за потребление, ел. енергия преминала през регистър 1.8.3. не е остнойностена и фактурирана през процесния период при извършения ежемесечен отчет на потребление.

Ответната страна сочи, че процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на ел.енергия. процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.

Твърди се още, че консумираното количество ел.енергия е оснойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за ел.енергия поотделно за всяка тарифа, при което потребителят е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията беше коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа.

Ответникът твърди, че установеното софтуерно вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ има за цел именно „отклоняване“ на част от потребената енергия от абоната в невидим регистър и препятстването по този начин на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при ежемесечния отчет. Неправомерното вмешателство има за цел именно „укриване“ на част от потребена енергия от абоната.

С писма от „Електроразпределение Север“ АД и от „Енерго-Продажби“ АД уведомява абоната за извършената проверка, съставен КП и издадената фактура.

Ответникът моли съда, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото да постанови решение, с което отхвърля предявения от ищеца иск като неоноснователен и недоказан.

Моли и за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в  чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №***, фактура №***., констативен протокол от БИМ №***., справка за потреблението към 7.08.2019г., извлечение за фактури и плащания към 6.08.2019г., становище за начисление на ел.енергия от 4.07.2019г., 2бр. писма на ответника до ищeца от 5.07.2019г. и от 9.07.2019г. с обратни разписки, протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 18.10.2017г., протокол за последваща периодична проверка по заявка от 17.07.2017г. и СТЕ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на  доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ЕПМ.: АД.

Съгласно представената по делото фактура №**** (л.28-29), е начислена корекция въз основа на корекция в размер на 6 635.71лв., за обект находящ се на адрес с.*****, обл.****, с титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №****, в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.

Съгласно представения констативен протокол от БИМ РО Русе в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, която не е видима при регулярно четене на данните му.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Що се отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода, че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми за възстановяването му.   

Следва да се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то настоящия случай не е такъв. Видно от вписванията в констативния протокол №**** на „Е**С**“ АД СТИ с №****** е именно сваленото и изпратено за изследване в БИМ, като това устроиство е монтирано на 18.10.2017г. и е невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е начислила енергията в тарифа Т3.

По изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 974.14лв. при съобразяване направеното от ответника възражение за прекомерност.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, *** **** и ищеца Г.К.М. ЕГН********** ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 6 635.71лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: с.*****, за периода от 4.04.2018г. до 3.04.2019г. за клиентски №**** и абонатен №***, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** ** да заплати на Г.К.М. ЕГН********** *** сумата от 974.14лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: