№ 3443
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110165724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. П. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. .. ....., срещу И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. С.....,
чрез адв. А., с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ моли за признаване уволнението на
Р. П. С., извършено със заповед № 2236/12.09.2024г, с изх. №446/24.09.2024г., подписана
директора А. И. за незаконно и за отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на Р. П. С. на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което
е останал без работа в размер на 12 066,14 лв., представляващо брутното трудово
възнаграждение за 6 (шест) месеца за периода от 16.09.2024г. до 16.03.2025г. ведно със
законната лихва от датата на настоящия иск до окончателното заплащане на сумата както и
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправяне на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Ищецът твърди, че с ответника И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН) имали сключен Трудов
договор №1489/12.09.2023г. за 6 месеца до 15.03.2024г, удължен с още 6 месеца до
15.09.2024г. с първо Допълнително споразумение № 1781/07,03.2024г.,към ТД, и сключено
второ Допълнително споразумение № 1913/09.04.2024г. към ТД без срок за времетраенето на
трудовото правоотношение. Съгласно трудовия договор изпълнявал длъжността длъжността
Инженер електроник с код по НКИД: 7219- Научноизследователска и развойна дейност в
областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки, без
биотехнологиите; и код по НКПД: 21526005 - Инженер електроник (компютърен дизайн), в
И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН) в предприятието на ответника. Сочи че трудовият му договор бил
прекратен на 16.09.2024г. със заповед №2236/12.09.2024г, връчена на 24.09.2024г. на
основание чл. 325, ал.1, т.З от КТ - с изтичане на уговорения срок (с изтичането на
уговорения срок трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи
предизвестие). Сочи че прекратяването е незаконосъобразно като извършено по време на
отпуск поради временна неработоспособност. Сочи че заповедта била издадена работа по
1
време на ползване на болничен отпуск за временна неработоспособност и лечение в периода
от 12.09.2024г. до 20.09.2024г с болничен лист № 2425610221AF/120924, с депозиран в ИР-
БАН вх. №24/12,09.24г. и заведен в НОИ. Сочи че заповедта била издадена със задна дата на
16.09.2024г., която му била връчена на 24.09.2024г. Счита уволнението за незаконно, тъй
като е в нарушение на чл.118. ал. 1 и ал.2 от Кодекса на труда КТ), ИР-БАН се позовава на
невярно основание за изтичане на срока на ТД №1489/12.09.2023г., поради факта, че срока на
договора е премахнат и размерът на основната заплата, условията и ставките са променени с
подписано второ Допълнително споразумение №1913/09.04.2024г в т.5 „Други Условия“.
Поддържа че ответникът неглижирл сключеното на 09.04.2024г. второ Допълнително
споразумение № 1913/09.04.2024г. където във всички 5 точки с условията са направени
важни и съществени промени на размерът на основната заплата, добавки и възнаграждения
с постоянен характер и безсрочност на ТД. По тази причина ИР-БАН съзнателно игнорирал
подписаното второ Допълнително споразумение №1913/09.04.2024г., заради т,5 „Други
условия“ където е документирано отпадането на срочността на времетраенето на трудовото
правоотношение в ТД №1489/12,09.2023г, променя характера на трудовия договор в
безсрочен. Това съгласно чл.62, ал.З задължава работодателя ми да регистрира второто
Допълнително споразумение №1913/09.04.2024г. с промяната в характера на трудовия
договор в безсрочен в НАП. Сочи че ответникът не е не е регистрирал в НАП второто
Допълнително споразумение № 1913/09.04.2024г, неделима част от ТД №1489/12.09.2023г., и
недобросъвестно не декларира направените промени на ТД в безсрочен. Сочи че останал без
работа от 16.09.2024г и се регистрирах в бюро по труда за срок до м. Юли 2025г. Ето защо
намира че за него е налице правен интерес от предявяването на исковете предмет на
производството.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който същата се
оспорва. Не оспорва че ищецът е бил служител на И. Р. на длъжност „Инженер електроник“,
код по НКПД 21526005, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
2236/12.09.2024 г. на директора на Института, считано от 16.09.2024 г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 3 КТ (с изтичане на уговорения срок). Безспорен е и размерът на брутното месечно
трудово възнаграждение за месеца - база за изчисляване на обезщетенията при прекратяване
на трудовия договор (в случая, август 2024 г.) - 1879.96 лв. Сочи че трудов договор №
1489/12.09.2023 г. е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за изпълнението на
краткотрайна дейност (съгласно Доклад с Вх. № 141г/31.08.2023 г. на ръководителя на
Секция "Сензори и измервателни технологии в роботиката и мехатрониката" (СИТРМ)) с
първоначална предвидена продължителност от 6 месеца. Съгласно чл. 1 от договора същият
се сключва, считано от 15.09.2023 г. до 15.03.2024 г. Предложението за назначаване на г-н С.
е направено с доклад от проф. С. Л. - ръководител на секция СИТРМ след проведени с
ищеца разговори и уточняване на планираните за изпълнение задачи. На доклада е поставена
резолюция „Одобрявам“ и подпис на директора на Института. На 24.08.2023 г. г-н С. подава
молба за назначаване до директора на Института с приложени документи, необходими за
сключване на трудов договор. На 03.10.2023 г, в Секция СИТРМ е проведен научен семинар,
на който д-р С. запознава колектива с разработките си и планираната дейност за срока на
договора му с Института. На 26.02.2024 г., около три седмици преди изтичането на срока на
сключения трудов договор, ищецът подава молба до директора на Института, в която се
оплаква от работната атмосфера в секция СИТРМ и заявява, че се чувства в изолация.
Същевременно твърди, че в лицето на проф. Т. и неговия екип виждал необходимата
прогресивна среда за развитие, поради което моли да бъде преместен в Секция
„Роботизирани и мехатронни интелигентни системи“ (РиМИС), чиито ръководител е проф.
Т. Т.. Видно от резолюциите, поставени на молбата, становището на проф. Т. за
преназначаване на ищеца на срочен трудов договор в Секция РиМИС е положително, на
базата на което директорът на Института разпорежда удължаването на срока на договора с
още 6 месеца, което да позволи на д-р С. да завърши проекта си. С Допълнително
2
споразумение № 1781/07.03.2024 г. (чл. 5 Други условия), считано от 15.03.2024 г.,
страните се споразумяват за крайна дата за извършване на дейностите -15.09.2024 г. Не
оспорва, че към датата на изтичане на срока на договора (15.09.2024 г.) ищецът действително
е бил в отпуск поради временна неработоспособност (разрешен с Болничен лист
Е20240668398), което няма значение от гледна точка на прекратяването на трудовото
правоотношение, защото то настъпва автоматично с изтичането на срока. Сочи че исковете
по чл. 344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ не може да се кумулират с иск по т. 4 КТ. Сочи че с второто
допълнително споразумение е сключено във връзка с увеличение на основното трудово
възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения и разпределение на суми съгласно
решение на ОС на БАН. В него липсва клауза за трансформиране на договора от срочен в
безсрочен (респ. за отмяна на клаузата „срок“, включена в първоначалния трудов договор и
изменена с Допълнително споразумение № 1781/07.03.2024 г.) Очевидно, щом клауза от
съдържанието на трудовия договор изобщо не е засегната в допълнително споразумение, тя
остава непроменена и действа, както е уговорена. Ето защо намира че исковете са
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от
КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на
работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и
пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява
съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на
пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно
положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на
конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който
поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи
незаконността на уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните
безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в тежест на ответника е да
докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно че
всъщност трудовото правоотношение е уговорено със срок и то е пректратено с изтичането
на срока му.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът бил
служител на И. Р. на длъжност „Инженер електроник“, код по НКПД 21526005, като
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 2236/12.09.2024 г. на директора на
Института, считано от 16.09.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (с изтичане на
уговорения срок). Както и че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение за
месеца - база за изчисляване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор (в
случая, август 2024 г.) - 1879.96 лв.
Не се спори по делото, а и се установява от представения трудов договор
№1489/12.09.2023г. че ищецът бил назначен на посочената длъжност при ответника считано
от 15.09.2023г. до 15.03.2024г. при осемчасов работен ден на петдневна работна седмица при
основно трудово възнаграждение от 1100 лева.
С допълнително споразумение № 1781/07.03.2024г. срокът на договора бил
продължен до 15.09.2024г.
3
С допълнително споразумение № 1913/09.04.2024г. било увеличено основното
трудово възнаграждение на 1300 лева.
Не се спори а и се установява че със заповед №2236/12.09.2024г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ считано от
16.09.2024г.
Първият спорен въпрос е дали е налице срочен трудов договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Релевантно
за прекратяването на трудовия договор на това основание е наличието на срочен трудов
договор и изтичането на срока на същия.
По начало обаче сключването на срочни трудови договори се допуска по изключение
и е обусловено от наличието на определени предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 68
КТ.
Законодателните изменения в разпоредбите на чл. 67 и чл. 68 КТ от 2001 г.
представляват реакция срещу широкото разпространение на т.нар. "верижни трудови
договори": тези, при които работодателят, използвайки икономическата зависимост на
работниците, сключваше с тях не безсрочни, а последователни трудови договори за
определен срок. Това улеснява работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение, но лишава работника от гарантирани от КТ права.
За да преустанови тази практика, законодателят изрично ограничи възможността да
сключване на срочни трудови договори за определен срок до две групи случаи, уредени в чл.
68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68, ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с
оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори,
а именно - временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при
сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата,
с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация
предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови
договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение
срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за
работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до
основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение,
дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение "изключение" по
смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените
разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването
на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са
вписани в трудовия договор.
По делото не се твърди и не се установява трудовият договор да е сключен при някоя
от предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ, вр. с § 1, т. 8 ДР на КТ.
Ето защо за да се установи валидността на клаузата за срок следва да се установи, че
трудовият договор е сключен за изпълнение на работа която има временен, сезоннен и
краткотраен характер – чл. 68, ал.3 КТ.
Както беше посочено по-горе не се спори между страните че ищецът бил назначен на
длъжност длъжност „Инженер електроник“, код по НКПД 21526005 и код по КИД 7219 –
научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските,
селскостопанските и техническите науки, без биотехнологиите.
За да се установи дали е налице някоя от предпоставките на чл. 68, ал.3 КТ на първо
място следва да се изясни въпроса с предмета на дейност на ответника, работодател на
4
ищеца.
Въпреки че дейността на работодателя е ноторно известен факт съдът намира за
необходимо да разясни следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за Б. А. Н. Б. А. Н. (БАН) е национална
автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и
други самостоятелни структурни звена.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Устава на БАН Б. А. Н. се състои от самостоятелни
научни, специализирани и общоакадемични помощни звена, от звена, извършващи
стопанска дейност, от ръководните органи на БАН и техните обслужващи звена, от
общността на академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните
членове) и чуждестранните членове на БАН., а според чл. 7 Постоянни научни звена са
институтите и централните лаборатории.
Според чл. 33, ал.1 от Устава съобразно със своя предмет на дейност постоянното
научно звено (каквото е института) има следните основни задачи да извършва
фундаментални и приложни научни изследвания, като при необходимост пряко участва в
прилагането на научните резултати; да обучава студенти на договорна основа с висшите
училища, като им предоставя възможност за участие в научноизследователския процес; да
подготвя докторанти и висококвалифицирани специалисти чрез следдипломна
квалификация;
Съгласно чл. 34 от Устава ръководни органи на института са общото събрание на
учените, научен съвет и директор.
От анализа на горепосочените разпоредби следва извода, че основната дейност на
ответника – И. Р. към БАН е именно научно изследователска дейност за каквато е сключен
трудовия договор с ищеца. От тук следва, че дейността която се очаква да извършва ищецът
няма краткотраен, сезонен или временен характер.
На следващо място съдът намира че не се установява, че трудовият договор на ищеца
е бил сключен само за изготвяне на „електронна схема на термокомпенсация на стандартен
сензор на Хол“.
В тази връзка са свидетелските показания на Ч. С. Р., според които на ответника е бил
необходим човек, който да свърши задача свързана с термокомпенсация на сензори на Хол.
Посочва също, че тази задача не изисква дълъг период от време – от порядъка на 4-5 месеца.
Тези показания на свидетеля Ч. С. Р. следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, тъй
като той заема ръководна позиция при ответника (помощник директор по
административните въпроси и иновационната стратегия на Института – виж ръководните
органи на института) и следва да се отчита вероятността да е заинтересован от изхода на
производството, а и при проверка се установява, че противоречат доказателствената
съвкупност по делото.
На свидетелските показания противоречи представеното от ответника и неоспорено
от страните извлечение от протокол от заседание на НС (научния съвет) на ИР – БАН. Видно
от последния ищецът е работил по проект за „Биометричен робот за подводни изследвания“.
Установява се от представения доклад за извършената научна работа, че ищцецът участвал в
три научни проекта.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че действително показанията на
свидетеля кореспондират с представения по делото доклад на проф. др. С. Л., от който е
видно, че по предложение на свидетеля задачата по изготвяне на „електронна схема на
термокомпенсация на стандартен сензор на Хол“. От този доклад не се установява, че
ищецът е следвало да бъде ангажиран единствено с тази задача, а само, че тази задача ще
бъде реализирана от него.
5
Напротив от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
бил ангажиран с множество проекти свързани с дейността на института, които нямат
временен характер. Същият е преместен в друго звено в института с оглед осъществяването
на започнатите от него проекти. Значимостта на тези проекти, и тяхното одобрение и
реализация не касаят предмета на делото, и не следва да бъдат коментирани.
Установява се от писмените доказателства, че след изпълнението на задачата по
изготвяне на „електронна схема на термокомпенсация на стандартен сензор на Хол“ срокът
на трудовия му договор е продължен.
При това положение съдът намира, че клаузата за срок в договора и съответно в
допълнителното споразумение е изготвена в противоречие с чл. 68, ал.3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.5 КТ Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в
нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.
При това положение съдът намира, че сключеният между страните трудов договор е
бил такъв за неопределено време доколкото той не е сключен за изпълнение на работа която
има временен, сезоннен и краткотраен характер. От доказателствата по делото се установява,
че ищецът е бил ангажиран с основната дейност на ответника, а именно изготвяне на научни
проекти и извършване на научноизследователска дейност, а не само с една задача с
краткотраен характер за каквато се твърди, че всъщност е бил сключен трудовия договор.
Доколкото разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.3 КТ предвижда възможност за
прекратяване на срочен трудов договор, а трудовият договор на ищеца е такъв за
неопределено време то следва че прекратяването на това основание е незаконосъобразно.
Ето защо искът по чл. 344, ал.1, т.1 подлежи на уважаване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящият случай е налице
хипотеза на вече споменатите „верижни трудови договори“ при които
работникът/служителят са сключени поредица срочни трудови договори, която цели
улесняване на прекратяването на трудовия договор отстрана на работодателя.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Уважаването на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и уважаването на иска
по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност Ръководител отдел „стопански клиенти“
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за имуществени
вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутното
трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без
работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Доказването на вредата – оставането без работа по трудово правоотношение, е в
тежест на ищеца – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може
да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. Предвид задължението на работодателя по чл. 62,
ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП
също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
В разглеждания случай ищецът претендира оставането без работа за шест месеца от
датата на незаконното уволнение.
6
Видно от представената трудова книжка и от представените справки от НАП за
актуални трудови договори е видно, че до момента ищецът не е встъпил в трудово
правоотношение.
Следователно искът се явява установен по основание за периода м.10.2024г. –
м.02.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК Съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. При това
положение съдът следва да отчете факта че до датата на приключване на съдебното дирене
ищецът не е бил в трудово правоотношение.
Ето защо на него му се дължи обезщетение за периода 17.09.2024г. – 17.02.2025г.
Съгласно приетото за безспорно обстоятелство размерът на брутното месечно
трудово възнаграждение за месеца възлиза на 1879.96 лв. При това положение искът се
явява установен по основание и размер за сумата от 8 949,80 лева и следва да бъде
отхвърлен за разликата.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете страни съразмерно
на уважената и съответно на отхвърлената част от исковете.
На ищецът се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1156,43
лева съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 725,70
лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС и държавна такса в
размер на 517,99 лева за трите иска (един оценяем и два неоценяеми).
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ КАТО ТАКОВА на основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .. .....,
извършено със заповед № 2236/12.09.2024г, с изх. №446/24.09.2024г., подписана от А. И. на
длъжност директор на И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С..... с която
на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца;
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Р. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. .. ....., на заеманата до уволнението длъжност Инженер електроник с
код по НКИД: 7219- Научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените,
медицинските, селскостопанските и техническите науки, без биотехнологиите; и код по
НКПД: 21526005 - Инженер електроник (компютърен дизайн), в И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН),
БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С.....;
ОСЪЖДА И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С..... ДА
ЗАПЛАТИ на Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .. ....., на основание чл. 344,
ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 8 949,80 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия му договор за
за периода от 17.09.2024 до 17.02.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 05.11.2024 г. до окончателното плащане КАТО,
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .. ....., срещу
Институт по И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С..... с основание чл.
344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за разликата над присъдения размер от 8 949,80 лева до
пълния претендиран размер от 12 066,14 лева за периода от 17.02.2025г. до 17.03.2025г.
7
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН=
ОСЪЖДА И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С..... ДА
ЗАПЛАТИ на Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .. ....., на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 1156,43 лева, представляваща сторени разноски в производството,
пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С..... ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата от
517,99 лева държавна такса върху уважената част от исковете както.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .. ..... ДА ЗАПЛАТИ на
И. Р. Б. А. Н. (ИР-БАН), БУЛСТАТ********* с адрес: гр. С..... на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 725,70 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8