Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №11259 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът К.С.А. твърди, че на 15.09.2016
г. на ПП Е-773 /гр. Бургас – гр. София/, км.478, наследодателят му С.К.А. е
пострадал от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Деу Нубира” с рег. № *******. Поддържа, че от деликта
наследодателят му получил множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота му и които
са довели до смъртта му.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „А.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
МПС. Твърди, че е баща на пострадалия С.К.А. и със смъртта на сина му целия му
живот се е сринал, изпаднал е в депресия, съкрушен е, затворил се е в себе си,
непрекъснато плаче, а с внезапната му смърт се е прекратила дълбоката и
емоционална връзка между двамата. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., поради което претендира
тази сума, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 г. до окончателното
плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З. „А.“ АД в сроковете за
отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявени иск. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на водача Х.К., както и размера на претендираното
обезщетение, като твърди, че ищецът и починалия му наследодател не са били в
близки отношения. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с
което е в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от длъжностно лице след посещение
на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на наказателното
производство на прокурор при ОП – Бургас от 06.07.2017 г. се установява, че на
15.09.2016 г. на ПП Е-773 /гр. Бургас – гр. София/, км.478, е
реализирано ПТП, при което Х.К.К.при управление на л.а. „Деу Нубира“ с рег. № *******
е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на Х.К.К..
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило по дължина на пътното платно – първия удар е на около 24 м. след
приетия ориентир, а втория - в дърво на около 28 м. от ориентира, и по широчина
на пътното платно – на около 5,4 м. за първия удар и около 5,2 м. за втория
удар, като скоростта на движение на л.а. „Деу Нубира“ непосредствено преди
настъпване на произшествието е била 121,50 км/ч, а в момента на удара в дървото
– 100,48 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е 132,35 м. Вещите лица
сочат още, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. „Деу Нубира“, който се е движил със скорост, при
която е настъпило странична занасяне и загуба на напречната устойчивост на
превозното средство и последващо напускане на платното за движение, а ПТП е
настъпило, тъй като водачът на автомобила е изгубил управление на МПС, напуснал
е пътното платно и се е ударил в дърво.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Деу Нубира” с рег. № ******* Х.К.К.е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 ЗДвП.
Възражението на ответника, че е налице
т.нар. случайно деяние, при което законът приема, че липсва вина при извършване
на деянието /чл.15 от НК/, и лицето причинило увреждането не носи имуществена
отговорност за причините вреди другиму, е неоснователно. Поради факта, че в
българското законодателство е в сила презумпция за вина при предявяване
последиците от деликта /чл.45 ал.2 ЗЗД/, то в тежест на ответника беше да обори
същата с допустимите по ГПК доказателства, което не бе сторено.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обостоятелството, че към датата на процесното ПТП –
15.09.2016 г. между ответника и собственика на л.а. „Деу Нубира” с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че получените от
наследодателя на ищеца при процесното ПТП травми са в причинна връзка с ПТП и
са получени от удар, притискане и инерционно увреждане. Вещите лица сочат още,
че непосредствената причина за смъртта на наследодателя на ищеца е тежката
съчетана /черепно-мозъчна и гръдно-коремна/ травма с водеща роля на гръдно-коремната
травма и развилия се на базата и хеморагичен и травматичен шок.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по З.ължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в
срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, изх. №96 от 22.12.2016 г., издадено от Община
Карнобат, се установява, че ищецът
е баща, т.е. законен наследник на починалия
при ПТП – С.К.А., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. А.Ч.се
установява, че приживе починалият С.К.А. е живеел при баща си, били са в много
добри отношения, не са се карали, помагали са си. Свидетелят сочи още, че на
погребението ищецът е плакал, след това също му е било трудно.
От показанията на свид. А.С. се
установява, че след катастрофата ищецът постоянно е плачел, смъртта на неговия
син му се е отразила зле и сега постоянно плаче, ходи на гробищата, трудно се
възстановява. Свидетелят сочи още, че приживе ищецът и синът му са били в много
добри отношения, разбирали са се, поддържали са постоянна връзка помежду си,
ищецът се е грижил за внуците си, помагал им е, построил им е къща.
От показанията на свид. В.Д. се
установява, че приживе починалият С.К.А. е живеел при майка си и при втория и
съпруг и не е имал никакви отношения с ищеца, а е считал за свой баща втория
съпруг на майка му.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е търпял неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на неговия наследодател. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията на ответника са
липсата на близки отношения между ищеца и починалия му син. От показанията на
свид. Ч.и свид. С. се установи безспорно и категорично, че между ищеца и
починалия са съществували нормални отношения между баща и син, контактували са
постоянно, грижили са се един за друг. Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели, доколкото същите са логични, З.ълбочени и се базират на техните
непосредствени и трайни впечатления.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починал син на ищеца.
Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 30 г. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, степента на родство,
емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на
своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с
виновното противоправно деяние на водача, управлявал л.а. „Деу Нубира“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Загубата на дете, към което ищецът е бил силно привързан, ще го съпътства през целия му живот. Тази
загуба е била внезапна, като впоследствие родителят е лишен както
от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и
уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от
загубата на починалото му дете, трябва да бъде отчетена при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца да бъде определено
обезщетение в размер на сумата от 140 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на З.ължителна
съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република
България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
От
приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че на мястото, където е пътувал пострадалият, процесният л.а. „Деу
Нубира“ е фабрично оборудван с триточков инерционен предпазен колан, получените
при пострадалия травми са в резултат на действие с голяма кинетична енергия на
твърди предмети – удар в интериора на автомобила, притискане на деформирали се
части и инерционно въздействие и ако пострадалият е бил с предпазен колан в
началните хилядни от секундата след ПТП, тялото му би се фиксирало към
седалката и с това би се предпазил от удари в интериора, но предпазният колан
не е достатъчно ефективен при страничен удар, какъвто е налице в процесния
случай, и не е в състояние да предпази пострадалия от травматично въздействие
по механизъм на притискане и от инерционни увреждания. Сред описаните при
пострадалия увреждания няма отразени специфични и характерни травми за
въздействие от предпазен колан, но травма със значителни последици при
скоростта, с която се е движил автомобила, може да се причини и от
въздействието на самия предпазен колан. Вещите лица сочат още, че и при поставен предпазен колан е било
възможно настъпване на смъртния изход при наследодателя на ищеца.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че по делото не се установи безспорно и категорично твърдението на
ответника, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, т.е. не се
установи нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Установи се обаче безспорно
и категорично, че предпазният колан не изключва
настъпване на смъртния изход, т.е. не се установи
соченото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия С.К.А. да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск се явява частично основателен до размера на сумата от
140 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на
чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Видно от представената по делото
молба-претенция, вх. №Л-791/16.01.2017 г., ищецът е предявил искане за
заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди
на 16.01.2017 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е 16.04.2017 г., от
която дата същият е в забава и от която дата на ищеца следва да се присъди
законната лихва върху определеното му обезщетение.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 280,00
лв., представляваща депозит за вещи лица, и сумата 4645,20 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ГПК. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 5600,00 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 120,00 лв.,
представляваща депозит за вещи лица, сумата от 24,00 лв., представляваща
депозит за свидетел и сумата от 120,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.С.А., ЕГН
**********, адрес: ***, на основание
чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 140 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 15.09.2016 г. на ПП Е-773 /гр. Бургас – гр. София/, км.478, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на сина му С.К.А.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 200
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 15.09.2016 г. - 16.04.2017 г., на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 280,00 лв., представляваща разноски по делото,
а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 5600,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв. дружество „Д. и Д., ЕИК *******, адрес:
гр. София, бул. „*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата
от 4645,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.С.А., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 264,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: