О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 109

 

 

гр. Пловдив, 08.03.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                      НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело № 111по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.и к.“ ООД със седалище и адрес на управление *** против определение № 5/02.01.2019г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1513/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд с което е оставено без разглеждане подаденото възражение по чл. 423 ГПК против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 17576/2017г. по описа на Пловдивския районен съд като недопустимо и е прекратено производството по делото.Иска се отмяната му и връщане делото на окръжния съд да се произнесе по същество по направеното възражение.Излагат се съображения,че съда не е подложил на съвокупна преценка доказателстветния материал и обясненията на страните.На второ място окръжният съд бил разместил доказателствената тежест,като не е обсъдил твърденията и обясненията на жалбоподателя относно датата на която е узнал за заповедта за изпълнение.Възприел е твърденията на другата страна за неспазване на едномесечния преклузивен срок,без представени от нейна страна доказателства.Уведомленията които на 12.04.18г. които дружеството е отправило до председателите на районния и окръжния съд са доказателство,че на същата дата са узнали за издадената ЗИ.

Постъпил е отговор от „Н.“ Л. ********* със седалище и адрес на управление гр.И.-М., И. в което се твърди от една страна,че жалбата е недопустима, а от друга неоснователна. Относно недопустимостта твърди,че определението по чл. 423 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. По отношение на неоснователността на жалбата изтъква съображения,че няма нито едно доказателство относно датата на узнаване на ЗИ.Обяснения пои реда на чл. 176 ГПК молителя не е давал, а признания могат да се ценят само ако са за факти неизгодни за страната.Претендират се разноски.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима а по същество неоснователна по следните съображения:

Жалбата е допустима защото се жали постановено за първи път прекратително определение на окръжния съд като въззивна инстанция, с което е оставил без разглеждане направено възражение по чл. 423 ГПК.

Спорният въпрос е дали е спазен преклузивния срок по чл. 423 ГПК.Срокът е едномесечен от узнаване на заповедта за изпълнение. Страната подала възражението е твърдяла,че на 12.04.2018г. при справка в районния съд е научила за издадената ЗИ по гр.д.№17576/17г. на ПРС.Това е факт който страната твърди в свой интерес и нейна е доказателствената тежест за установяването му.Това може да стане с всички допустими доказателствени средства. Доказателства обаче в този смисъл няма.Налице е единствено твърдение на страната,което не е подкрепено с доказателства. Двете уведомления на председателите на районния и окръжния съд от 12.04.18г.,че след справка е установено,че има осем заповедни производства при които дружеството е търсено на адреса му посочен в търговския регистър,но не е било намерено там,защото е било лишено от достъп до адреса,биха могли да бъдат ценени относно датата на узнаване на ЗИ, само ако установяваха неизгодни за страната факти.Затова неможе да се приеме становището в жалбата,че били писмени доказателства относно датата на узнаване на издадената заповед за изпълнение. Други доказателства относно този релевантен факт не са събирани. Разпитания свидетел е поискан за установяване на други обстоятелства свързани с надлежното връчване на ЗИ, но не и за датата на която страната е узнала за издадената ЗИ. В показанията си свидетелят не установя този релевантен факт.

При тези факти правилно съдът е приел,че не е установена датата на узнаване на ЗИ от която започва да тече преклузивния месечен срок по чл. 423 ГПК. Съдът е обсъдил всички относими към този факт доказателства и не е било необходимо да обсъжда доказателствата свързани с основателността на възражението.Не е налице и необсъждане на обяснения на страната,защото такива няма дадени в предвидения в ГПК ред.Не е налице и обръщане на доказателствената тежест.Това се опитва да направи жалбоподателят като твърди,че ответната страна не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си,че преклузивния срок не е спазен.

С оглед всичко изложено определението постановено от окръжния съд се явява правилно постановено и следва да се потвърди. Във връзка с искането за присъждане на разноски няма доказателства за направени такива.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/02.01.2019г. постановено по в.гр.д.№ 1513/2018г. по оп5иса на Пловдивския окръжен съд, 14 гр.с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ: