М О Т И В И

 

към присъдата по НДОХ № 853/14 г. по описа на Окръжен съд - Варна

 

         Окръжна прокуратура – Варна е внесла във Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :

 

         и. Г.П. ЕГН ********** – за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. 198 ал.1 от НК.

        

Срещу подсъдимият П. е възведено  обвинение в това, че на 04.04.2013 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – златен синджир със златно кръстче на стойност 482,40 лв., от владението на Х.М.С., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.

 

В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло  предявеното обвинение, като предлага налагане на наказание “Лишаване от свобода” над средния размер предвиден в закона. Пледира да не се налага наказание “Конфискация”.

 Защитата  на подсъдимия в лицето на  адвокат Д.И. *** моли за оправдаване на подзащитния си.

Пострадалата Х.С. запозната с правата си не желае да се конституира като частен обвинител и /или/ граждански ищец в процеса.

         Подсъдимия П. дава обяснения в които отрича вината си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият и. Г. ***. Със средно образование, неженен, многократно осъждан. Известен е с прякора “Л.”. От 1996г. системно употребява наркотици – хероин и страда от  психично заболяване – “Синдром на зависимост към хероин”.

На 04.07.2012г. подсъдимия П. бил освободен от затвора, след изтърпяване на присъда за грабеж и се намирал в гр. Варна. Употребявал редовно наркотици и се снабдявал с пари за тях като извършвал кражби и грабежи. Извършил кражби :  една на 10.03.2013г. за която е осъден по НОХД № 2948/13г. на ВРС и втора на 25.02.2013г. за която е осъден по НОХД № 2305/14г. на ВРС. Осъден е на първа инстанция по НОХД № 347/14г. на ВОС за грабеж извършен на 25.10.2013г.

На 04.04.2013г. малко след 14,30 часа свидетелката Х.С. – 62 годишна излязла от дома си в гр. Варна и се насочила към магазин на бул.”Генерал Колев”, като се движила по бул.”Цар Освободител”. Подминала бариерата на входа на спешния център и видяла срещу нея да се движи непознато за  лице от мъжки пол. При разминаването изненадващо за свидетелката мъжът я хванал за врата с едната си ръка, а с другата хванал намиращия се на врата и златен синджир с кръстче изобразяващо Исус Христос. С рязко движение мъжът скъсал синджира и побягнал с него през булеварда между колите и се скрил сред блоковете. Свидетелката изпаднала в паника и не знаела какво да направи. По съвет на преминаващи граждани се обадила на тел.112.  В 15,01 часа в дежурната част на ІІ-ро РУП при ОД на МВР – Варна бил подаден сигнал за извършен грабеж. При проведения и на 04.04.2013г. разпит същата разказала за случая като дала и описание на извършителя. Полицейските служители се насочили към евентуални заподозрени след които и подс. П.. На следващия ден подсъдимия бил установен на частния пазар под Автогарата в гр. Варна известен като “Чаршаф пазар”, задържан и отведен във ІІ-ро РУП при ОД на МВР – Варна. Било проведено действие по разследването – разпознаване на лице на живо  при което пострадалата С. разпознала подсъдимия като в протокола заявила, че го е познала по формата на лицето и очите и че няма колебание, че това е лицето което предния ден я е ограбило.

         Съобразно  заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, което настоящия състав цени като обективно и компетентно дадено стойността на инкриминираната вещ възлиза на 482,40 лв.

         От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СПЕ, защитено от вещото лице в съдебно заседание, неоспорена от страните и ценено от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че подсъдимия П. страда от “Синдром на зависимост към хероин”. Към момента на извършване на деянието – 04.04.2013г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  Психичното му състояние му дава възможност адекватно да участва в наказателното производство.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства –   показанията на свидетелите Х.С., А.А., С. Ю., Г.Г., С.А., И.В., М.Г. и О.М., както и от писмените доказателства - протокол за разпознаване на лица с приложен фотоалбум,   Съдебно - оценителна експертиза, Съдебно – психиатрична експертиза, Съдебно – медицинска експертиза, оглед на лице, справка от ЦИСС, от фирма “Пазари” – Варна, от мобилни оператори, от Затвора - Варна и справка за съдимост,  прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за достоверност.

Обясненията на подсъдимия съдът отчита като неотговарящи на обективната действителност и израз единствено и само на защитна позиция целяща оневиняването му. И в досъдебната и в съдебната фаза на процеса подсъдимия поддържа версията, че не е извършител на инкриминираното му деяние и по време на извършеното престъпление се е намирал на друго място в града – в частност на т.н. “Чаршаф пазар” в района на Автогара – Варна. В тази насока са разпитани свидетелите С.М. Ю., Г.Н.Г., С.М.А., И.В.В. и М.С.Г., но нито един от тях няма спомен да е виждал подсъдимия в периода от 14,30 до 15,00 часа на 04.04.2013г. в района на пазара, а последните двама в района на Автогара – Варна. За да бъде проверена защитната версия на подсъдимия бе назначена Съдебна видео техническа и лицево идентификационна експертиза изготвена в   БНТЛ при ОД на МВР – Варна. От заключението на същата, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че поради ниска разделителна способност на заснемащите устройства съчетано с голяма отдалеченост от обектите и неподходящо разположение на камерите не е възможно отграничаването на частни и общи признаци на заснетите лица и при видеофайловете представени от  “Видеоконтрол и превенция” при ОД на МВР и при тези от фирма “Пазари” – Варна.

След предявяването на дисковете представени като ВД по делото и прожектирането им пред страните подсъдимия заяви, че на диск  условно обозначен с № 4 от т.н. “Чаршаф пазар” в 15,10,51 часа разпознава себе си докато разговаря със св. Г.Н.Г.. За изясняване на това му твърдение бе назначена допълнителна Съдебна видео техническа и лицево идентификационна експертиза в НИКК – МВР – София, както и бе проведен допълнителен разпит на св. Г.. Последния поради диабетно заболяване и силно влошено зрение не успя да разгледа прожектираните му кадри, а от заключението на експертизата, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че качеството на видео файловете от камерата, отдалечеността на заснетите обекти и недостатъчната запълненост на кадъра не позволява визуализация на частни и повечето общи идентификационни белези. Заснетите в периода лица са годни за евентуално разпознаване от очевидци или свидетели, но не и за провеждане на лицево – идентификационна експертиза.

С цел проверка на версията на подсъдимия, бе назначена и техническа експертиза в Регионална служба “Военна полиция” – Варна със задача да се установи дали за периода за който подсъдимия твърди, че се е намирал на пазара се забелязва лице с неговите анатомични особености и с дрехи сходни с тези с които е бил облечен при проведеното на 05.04.2013г. разпознаване във ІІ-ро РУП при ОД на МВР – Варна. От заключението прочетено в с.з. и поддържано от вещото лице, което съдът приема за обективно и компетентно дадено се установява, че в периода от 15,10,30 ч. - 15,10,50 ч. се забелязват 4 бр. лица от мъжки пол, като едно от тях е с тъмна блуза – вероятно с качулка, с бял надпис в областта на гърдите и тъмен панталон със широк светъл кант и има анатомично особености сходни с тези на подсъдимия. В периода няма лице облечено с дрехи сходни с тези на подсъдимия с които е бил облечен и заснет на следващия ден. Съдебния състав преценявайки заключението на експертизата в светлината на разпита на пострадалата намира, че се касае за лице различно от подсъдимия, тъй като наличния  надпис с бял цвят на блузата на заснетото лице, както и широкия бял кант на панталона са твърде характерни отличителни белези и не е било възможно да не бъдат забелязани и съответно разказани от пострадалата, която е имала добра възможност за разгледа нападателя си.

Всичко изложено води съдебния състав до извода, че версията на подсъдимия, че по време на извършване на престъплението се е намирал в района под Автогара – Варна е опровергана от гласните доказателства и заключенията на експертизите.

Възраженията на защитата за опорочено разпознаване не се споделя от съдебния състав. Действието по разследването е извършено при стриктно спазване на разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК. Непосредствено преди разпознаването е бил проведен разпит в качеството на свидетел на пострадалата – л.30 по д.п., която е обяснила особеностите по които може да разпознае извършителя – мъж на видима възраст около 30 г., висок около 170 см., с кафяви очи, нормални вежди, слабо телосложение и т.н. Свидетелката е подчертала, че може да разпознае извършителя по чертите на лицето и най-вече по очите, тъй като са били много близо един до друг. Разпознаването е било извършено в присъствието на поемни лица, като от изготвения фотоалбум се установява, че подсъдимия е бил представен пред разпознаващата заедно с още три лица сходни по външен вид  и възраст с него. Преди извършване на разпознаването свидетелката не е влизала в контакт с подсъдимия. За това, че именно подсъдимия е лицето което и е извършило грабежа свидетелката е категорична   и в хода на съдебното следствие  “ Отидох и в първия момент го разпознах. Нямам каквото и да било съмнение, че това е лицето което ми скъса синджира”.

Налична е разлика във ръста на подсъдимия посочен от свидетелката в горецитирания разпит  – около 170 см.  и установения в съдебно заседание при проведения оглед, а именно 180 см. Тази разлика съдебния състав си обяснява с факта, че подсъдимия има прегърбена стойка – видно от фотоалбума, както и, че бягайки след грабежа е нормално да се е привел доколкото при бягане човешкото тяло се привежда напред.

По отношение на възраженията на защитата, че при бягане походката на подсъдимия е специфична с оглед на претърпяна по - рано операция и че този факт не би могъл да убегне на пострадалата С., съдебния състав счита същите за неоснователни. От представената по делото медицинска документация се установява, че подсъдимият е претърпял през 1999г. операция след фрактура на лява бедрена кост. Този факт сам по себе си не води до извода, че след 14-15 години подсъдимия ще продължи да накуцва и това куцане ще се отрази на походката му при бягане.

Показанията на свидетелката Х.С. съдебния състав цени като достоверни и отговарящи на обективната действителност. Тя преди случая не е познавала подсъдимия, не го е виждала и няма никакъв мотив да му навреди

Съдебния състав при обсъждане на въпросите визирани в чл.301 от НПК изцяло изключи от доказателствената съвкупност показанията в качеството на свидетел на полицейския служител Ж.И.Ж. доколкото същият е извършил действие по разследването – разпит в качеството на свидетел на Х.С. – л.29 по д.п. и е налице забраната по чл.118 ал.2 от НПК.

Както по-горе бе посочено показанията на останалите свидетели съдът цени като обективни и изцяло опровергаващи защитната версия на подсъдимия П..

Анализа на всички събрани по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност води съда до категоричния извод за виновността на подсъдимия в престъплението за което му е предявено обвинение.

 

Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият и. Г.П.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на   престъпление наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198  ал.1  от НК, тъй като на 04.04.2013 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – златен синджир със златно кръстче на стойност 482,40 лв., от владението на Х.М.С., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.

 

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

          От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Изпълнителното деяние е изпълнено чрез действие и е двуактно – упражнена е принуда под формата на приложена сила – хващане за гърлото с една ръка и скъсване на синджира с другата срещу пострадалата и наред с това е отнета инкриминираната вещ от владението и с намерение за противозаконното и присвояване.

         Накърнени са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като са засегнати и тези свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му избор на поведение.

         Причина за извършване на деянието е употребата на наркотици от  подсъдимия  и. П. и трайно установения му начин на престъпен живот.

         Деянието е извършено при условията на опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК – подсъдимият преди датата на инкриминираното деяние е осъждан общо десет пъти с наложено наказание “Лишаване от свобода” за престъпления срещу собствеността на гражданите, като девет от наказанията са изтърпени ефективно в местата за лишаване от свобода. Освободен е от Затвора - Варна на 04.07.2012г. след изпълнение на  групирано наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 години  по  НОХД № 1757/06г. на Окръжен съд – гр. Варна.

         За да наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.

         Степента на обществена опасност на деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години.

         Степента на обществена опасност на дееца е също висока –  преди датата на инкриминираното деяние е осъждан общо 10 пъти за  престъпни посегателства срещу собствеността и личността на гражданите. Извършването на престъпления се е превърнало в начин на живот за П..

Съдът определяйки  вида и размера на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете :

- влошено здравословно състояние – заболяване от туберкулоза и хепатит “С”.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :

- лоши характеристични данни от местата за лишаване от свобода

- трайно установен начин на престъпен живот

- липса на възпитателен ефект от предходно наложени наказания, невлияещи на правната квалификация на деянието

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че наказанието следва да бъде определено при баланс на  смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, близо да средния размер, като подсъдимия трябва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време. Като подходящ такъв размер съдът намери налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години.

Съдът с оглед на имотното състояние на подсъдимия - справка от имотния регистър счете, че прилагане на кумулативно предвиденото в закона наказание “Конфискация на налично имущество” не би способствало за постигане на целите на наказателната репресия.

Като съобрази, че подсъдимият и. П. е рецидивист по смисъла на Параграф 3 ал.1 т.1 и т.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС и на осн. чл.61 т.2 от същия закон съдът постанови изпълнението на наказанието да започне при първоначален  строг режим в затвор.

Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.

На осн. чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия по настоящето наказателно производство считано от 05.04.2013г. до 06.08.2013г. включително.

Като взе предвид, че деянието предмет на настоящето наказателно производство е извършено при условията на реална съвкупност с това по НОХД № 2305/2014г. на ВРС съдът на осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК ги групира като постанови подсъдимия да изтърпи най-тежкото от наказанията, а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8 години, изпълнението на което да започне при първоначален строг режим в Затвор.

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :