Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр.Габрово, 13.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 99 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.45 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба с вх. №
692/21.04.2021г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „***“ ЕООД с
ЕИК *******, представлявано от управителя Ю.Ю., чрез адв. В.П. ***, офис 9,
сочена и като съдебен адрес против Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 1 от 24.03.2021г. издаден от Директора на Областно пътно
управление /ОПУ/ - Габрово. В съдебно заседание адв. П. уточнява, че жалбата е
насочена срещу установените вземания за периода 13.03.2020г. –
31.12.2020г.
Основният довод в
жалбата е че от 13.03.2020г. до 12.04.2021г. в Република България е било
обявено извънредно положение, забраняващо експлоатацията на заведения да
обществено хранене поради което реално ползване на пътя не е осъществявано. В случая
ползването на пътя било препятствано именно от държавата, поради което
вземането било недължимо. Иска се отмяна на обжалвания АУПДВ. Въпреки поисканата
и предоставена възможност за представяне на писмена защита, такава в
определения срок не е постъпила.
Ответният
административен орган, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
оспорва жалбата. В писмено становище и в изразена в проведените съдебни
заседания позиция, излага подробни доводи в подкрепа на атакувания АУПДВ.
Дружеството не се било възползвало от предвидената в т.6 от издаденото
разрешение за специално ползване – при прекратяване на дейността да уведоми
пътната администрация и да поиска подписване на двустранен протокол. Заповедта
с която е отнето разрешението за ползване била влязла в сила на 31.12.2020г.
Иска се отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът за да се произнесе,
съобрази следното от фактическа и правна страна.
С Разрешение № 3 от 11.10.2012
година, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно
управление /ОПУ/ - Габрово на дружеството е разрешено да експлоатира обект „**********“
в обхвата на пътя и обслужващата зона на път ІІ-44“ /обходен път Севлиево – В.
Търново/-Севлиево – Габрово, километър 5+030-ляво/.
Със заповед № РД-11-6/31.01.2020г. Директорът
на ОПУ – Габрово е отнел описаното Разрешение за специално ползване на пътищата,
след като е констатирал, че дружеството не заплаща дължимите държавни такси за
ползването от първото тримесечие на 2019г. до 27.01.2020г. Заповедта е
обжалвана, от адресата ѝ. С решение № 153 от 18.08.2020г. постановено от
Административен съд – Габрово по АД № 34/2020г. е отхвърлено оспорването. От
извършената служебна справка в деловодството на съда, става ясно, че решението
е добило законна сила на 31.12.2020г. От тази дата и заповедта за отнемане на
разрешението е влязла в сила и е добила стабилитет.
С Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 1 от 24.03.2021г. на Директора на ОПУ – Габрово са установени
вземане в размер 3500,23 лева, от които 3090,33 лева – главница и 409,90 лева –
лихва към датата на произнасянето на административният орган. По делото е
приложена справка изготвена финансов контрольор за дължимите такси и лихви,
сочеща суми, идентични с тези по АУПДВ.
По искане на
процесуалния представител на административния орган, трети за производството
лице – „***“ ООД – Габрово и „**********“ АД и **********“ АД са представили
справки за консумираната вода и електроенергия, включващи процесния период. От
същите е видно, че потреблението на вода за цялата 2019г. е на стойност 674,92 лева,
а за 2020г. е на стойност 1102,82 лева, потреблението на електрическа енергия
за цялата 2019г. е 45805 квт/часа, а за 2020г. е 45525 квт/часа.
При така
установеното, съдът от правна страна намира, че издаденият АУПДВ е
законосъобразен.
Съгласно чл. 21, ал.1,
т.14, кол. „трета“ от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа /Тарифата/ за специално ползване на
пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него в
обхвата на пътя и обслужващите зони дружеството дължи годишна такса в размер 1600,- лева. А според
чл.22 от Тарифата таксите се изплащат на равни тримесечни вноски до 10-о число
на текущото тримесечие. В ал. 3 изрично е предвидено, когато поради
строително-ремонтни работи обектът или рекламното съоръжение не се експлоатира,
това се установява с констативен протокол по искане на заинтересуваното лице от
администрацията, управляваща пътя, и таксата се начислява само за времето, през
което обектът или рекламното съоръжение е в експлоатация. Сходен текст се
съдържа и в т.6 от Разрешение за специално ползване № 3/11.10.2012г., според
който при прекратяване на експлоатацията на обекта, заинтересованото лице
уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако
лицето не уведоми пътната администрация, таксата се дължи за целия срок на
разрешението. По делото няма данни дружеството-жалбоподател да е уведомило
пътната администрация за прекратяване/прекъсване на експлоатацията на обекта,
за който е получило разрешение за специално ползване на пътищата. Липсват и
твърдения в тази насока. В допълнение, макар че същото не влияе върху
дължимостта на държавната такса, следва да се отбележи, че потреблението на
вода и електрическа енергия не е спаднало през 2020г. в сравнение с 2019г.,
което означава, че ползването през 2020г. не е прекъсвано.
Наличието на обявено
извънредно положение или извънредната епидемична обстановка не отменя
задължението за заплащане на държавна такса за специално ползване на пътищата.
Отнемането на
разрешителното поради неплащане на такса, не освобождава адресата на
разрешителното да заплати таксите за периода от издаване на разрешението, до
отнемането му. /както бе посочено по-горе Заповед № РД-11-6/31.01.2020г. е
добила стабилитет на 31.12.2020г./ В този смисъл Решение № 2959 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 8973/2019 г., VIII о., Решение № 14194 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 7827/2015 г., III о. и редица други.
Следователно
посочените в АУПДВ задължения на дружеството са правилно установени.
Оспорването следва да бъде отхвърлено. А на административният орган следва да
бъдат присъдени разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, in fine от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „***“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Ю.Ю.,
чрез адв. В.П. ***, офис 9, сочена и като съдебен адрес против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1 от 24.03.2021г. издаден
от Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Габрово.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК *******,
представлявано от управителя Ю.Ю. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, бул. Македания № 3,
Булстат ******* сумата 100,- /сто/ лева разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Габрово, пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: