Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 26.06.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докл***аното от съдията ШИРКОВА гр. д.
№ 2563 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба от „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от процесуалния си представител ***.П.А. от ПлАК против Р.К.С. с
ЕГН ********** ***. В исковата си молба ищецът твърди, че на 17.08.2015г.
сключил договор за з***ховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил марка „***” модел „***” с рег.№ ***, собственост
на С.П.Я.от гр.***, за което на з***хования била издадена з***хователна полица
№ ***г. в сила
от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. На 29.12.2015г., в 15,15 часа в
гр.Плевен, на кръстовището на ул.*** и ул.***, ответникът управлявайки з***хования
лек автомобил марка „***” модел „***” с рег.№ ***, без да притежава валидно
свидетелство за управление на МПС и след употреба на алкохол над допустимите по
закон норми – над 0,5 промила, а именно 0,53 промила, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, причинил ПТП при което ударил лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***,
собственост на търговско дружество „В.Б.“ ЕООД, управляван от И.П.Б. от
гр.Плевен, като му причинил материални щети. Твърди се, че виновен за ПТП-то е
ответника, което се установява от приложен към исковата молба протокол за ПТП.
На ответника бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Твърди, че за настъпилото събитие в з***хователното дружество образувало щета №
*** по описа на „***” ЕАД. Твърди, че щетата, нанесена на ответника е в размер
на 1130,69 лева и била заплатена от ЗК „***“ АД на собственика на увредения
автомобил с платежно нареждане от 26.01.2016г. Твърди се, че сумата от 1130,69
лева, платена от ЗК „***“ АД на собственика на увредения автомобил била
претендирана от ищеца и прихваната от ЗК „***“ АД срещу негови задължения към ***“.
Ищецът
твърди, че съгласно чл.257 ал.1 КЗ (отм.), приложим към сключения з***хователен
договор, обект на з***ховане по задължителна з***ховка „ГО“ на автомобилистите
е гражданската отговорност на з***хованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които з***хованите отговарят
съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а съгласно чл.257
ал.2 КЗ (отм.) з***ховани лица са собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен з***хователен договор, както и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание, с оглед на което ответникът
се явява з***ховано лице по смисъла на закона. В исковата молба ищецът твърди,
че съгласно чл.274 ал.1 КЗ (отм.) з***хователят има право на регресен иск срещу
з***хования в случаите, когато е управлявал МПС след употреба на алкохол и над
допустимите по закон норми или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, а според чл.274
ал.2 КЗ (отм.) з***хователят има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление. Твърди, че в случая
ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите по закон
норми – над 0,5 промила, а именно 0,53 промила и без да притежава свидетелство
за управление на МПС, което е отразено в Протокол за ПТП № ***. на сектор ПП
при ОД на МВР Плевен. Твърди се, че въз основа на Акта впоследствие на
ответника било издадено и наказателно постановление, влязло в сила на
14.04.2016г. Ищецът твърди, че с регресна покана получена от ответника на
25.11.2016г. поканил ответника да му възстанови изплатеното з***хователно
обезщетение, но сумата не е платена и до момента. Ищецът твърди, че от момента
на поканата – 25.11.2016г. до момента на подаване на исковата молба ответникът
дължи и лихва за забава върху главницата в размер на 276,40 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати да заплати сумата от
1130,69 лева, представляваща размер на заплатеното з***хователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото,
както и сумата от 276,40 лева за периода 26.11.2016г. до 24.04.2019г. Към
исковата молба са представени като доказателства по опис.
В срока за писмен отговор на
исковата молба ответникът по делото не
представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба.
В съдебно заседание ищецовото дружество се представлява
от процесуалния си представител, който прави искане с оглед процесуалното
поведение на ответника съдът да постанови неприсъствено решение.
Видно
от приложените към делото отрязъци от съобщения и призовки, ответникът е
редовно уведомен за образуваното дело, като е получил препис от исковата молба
и доказателствата. С оглед неподаването на писмен отговор, съдът приема, че
ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил правото си да даде такъв отговор,
да вземе становище и да направи възражения, както и да посочи доказателства и
да представи писмени доказателства.
Ответникът
не се е явил в първото по делото заседание – на 25.06.2019г., за което е бил редовно призован и не
е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На страните по делото изрично са били
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч. последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор,
а така също и това, че
може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1
т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй
като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените писмени доказателства
: В
исковата молба се твърди, че ищецът е имал сключена з***ховка „гражданска
отговорност“ със С.П.Я.за лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег.№ ***,
нейна собственост, със срок на действие от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. От
приложената по делото административно наказателна преписка се установява, че на
29.12.2015г. в 15,15 часа, без да притежава свидетелство за управление на МПС и
след употреба на алкохол над допустимите по закон норми – над 0,5 промила, а
именно 0,53 промила, нарушавайки правилата за движение по пътищата, ответникът Р.С.,
причинил ПТП, при което ударил лек автомобил марка „***“, модел “***“, с рег.№ ***,
собственост на „В.Б.“ ЕООД, като му причинил материални щети. Установява се от
преписката, че виновен за настъпилото ПТП е ответника, за което му е съставен
акт, а впоследствие и НП, което е влязло в сила. Установява се от представения
опис щета, че размера на щетата е
1130,69 лева, като в описа заключение са описани увредените елементи на
автомобила.
От правна страна, съгласно чл.257 КЗ (отм.) приложим към
сключения з***хователен договор, обект на з***ховане по задължителна з***ховка
„ГО“ е гражданската отговорност на
физическите и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за
които з***хованите отговарят съгласно българското законодателство. Съгласно
чл.257 ал.2 КЗ (отм.) з***ховани лица са собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен з***хователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание, поради което ответникът се явява з***ховано лице по смисъла
на закона. Съгласно чл.274 КЗ (отм.), з***хователят има право на регресен иск
срещу з***хования в случаите, когато е управлявал МПС след употреба на алкохол
над допустимите по закон норми, а според ал.2 на същия текст, з***хователят има
право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без да
притежава свидетелство за управление. НП срещу ответника е влязло в сила на
14.04.2016г. С писмо, получено на 25.11.2016г. ответникът е поканен да възстанови
на ищцовото дружество заплатената сума от 1130,69 лева, която и до момента не е
заплатена.
Основателен е и иска за присъждане на обезщетение за
забава в размер на 276,40 лева колкото е законната лихва върху главницата от
1130,69 лева за периода от 26.11.2016г. – датата на получаване на поканата за
доброволно плащане до 24.04.2019г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в размер 410 лева от които 100 лева
държавна такса и 310 лева ***окатско възнаграждение.
Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ Р.К.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1130,69 лева,
представляваща платено з***хователно обезщетение по щета № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ – 24.04.2019г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Р.К.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 276,40 лева лихва за
забава върху главницата 1130,69 лева за периода 26.11.2016г. до 24.04.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.К.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените
деловодни разноски в размер на 410,00 лева за възнаграждение за ***окатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: