№ 5175
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно
наказателно дело № 20211110216429 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. И. Д., ЕГН: ********** чрез адв. Д. Т. срещу
НП № 21-4332-020425/08.10.2021г., издадено от началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от право за управление
на МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).
В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно
постановление, както и актът въз основа, на който е издадено, са
незаконосъобразни. Твърди се, че липсва посочване на нарушението, къде,
кога и как е извършено то. Излагат се доводи за разминаване на описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, а също и в посочената правна
квалификация. Отделно от това, в НП не била посочена формата на вина и
1
дали нарушението е довършено. В допълнение, не ставало ясно как при
съставяне на АУАН е иззет контролният талон, след като водачът е отказал да
представи документи. Иска се съдът да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. И. Д., редовно призован, се явява
лично и се представлява от адв. Т.. Последният се позовава на изложените в
жалбата доводи като допълва, че от събраните по делото гласни доказателства
не се установява посочената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Жалбоподателят лично изтъква, че не е отказвал да следва полицейско
разпореждане, единствено отказал да предаде документите си, тъй като бил
заплашен, че ще му бъде отнета книжката. Твърди, служителите на реда да са
извършили много нарушения като пример дава, че не са го тествали за
„наркотици и друго“, което сам оценява като необходимо. Иска от съда
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.09.2021г. свидетелите Е. П. Д. и Н. Д. С. били изпратени по сигнал
във връзка с настъпил хаос в пътното движение в района на мол „Парадайз“,
тъй като паркингът на търговския център бил препълнен и блокиран на
входовете и изходите от същия. Възникнала необходимост от намеса с цел
регулиране и възстановяване на нормалното движение. Свидетелите се
придвижили със служебния автомобил, но тъй като той също попаднал в
задръстване, а ситуацията не търпяла отлагане, св. Н. С., се придвижил пеша
до кръстовището на ул. „Филип Кутев“ и бул. „Черни връх“. Св. С. взел
решение да затвори движението по ул. „Филип Кутев“ в частта и към
паркинга на мола и да отклонява движещите се автомобили наляво или
надясно по бул. „Черно връх“. За целта св. Н. С. застанал на улицата с лице
към кръстовището в трите посоки и започнал да сочи с ръце на движещите се
автомобили, указвайки им да минават вляво или вдясно по бул. „Черни връх“.
Срещу полицейския служител се задал лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“, който се движел по ул. „Филип Кутев“ с посока на движение от ул.
„Винсент ван Гог“ към ул. „Е.иян Станев“. Водачът на лекия автомобил
2
първоначално предприел маневра наляво, след което се отказал и заявил,
отказвайки да изпълни разпореждането на св. С., че ще мине направо,
въпреки забраната. Свидетелят неколкократно помолил водача да мине
наляво, но той отказал. Тогава помежду им възникнало пререкание, а
полицейският служител поискал от водача да представи документите си. В
този момент до мястото успял да се придвижи със служебния автомобил и св.
Е. П. Д.. Той също поискал документи от водача, но и на него предаването на
такива било отказано. Тогава двамата свидетели поискали съдействие от 04
РУ СДВР – отзовали се св. Р. Р. и колегата му В. М.. На тях водачът предал
документите си, а те от своя страна ги предали на свидетелите С. и Д..
Водачът бил установен като Р. И. Д..
При изложената фактическа обстановка, св. Е. Д. – младши
автоконтрольор при СДВР, ОПП съставил на жалбоподателя Д. АУАН № GA
445111/22.09.2021 г. за това, че на 22.09.2021. в 15:00 часа в гр. София, докато
управлявал по ул. „Филип Кутев“ с посока на движение от ул. „Винсент ван
Гог“ към ул. „Е.ия Станев“ личния си лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № СА4482РХ водачът на кръстовището с бул. „Черни
връх“ отказал да изпълни полицейско разпореждане, свеждащо се до това да
извърши маневра ляв завой по посока ул. „Борис Р.“ или маневра десен завой
по посока ул. „Хенрик Ибсен“ поради временна реорганизация на пътното
движение в отсечката от бул. „Черни връх“ до ул. „Е.иян Станев“ като същият
отказал да предостави документите си и осуетил проверката. Актосъствителят
квалифицирал извършените нарушения по чл. 103 от ЗДвП
Актът е съставен в присъствие на нарушителя и на един свидетел –
очевидец, присъствал при извършване и установяване на нарушението, което
се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят Д. подписал
акта посочвайки, че има възражения в него. Такива не постъпили в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на
дадената на нарушението правна квалификация, било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
11.11.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 15.11.2021
година.
3
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Н. С., Е. Д. и св. Р. Р., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на
свидетелите Е. Д. и Н. С., като същите имат доста добре съхранен спомен за
събитията, хронологично пресъздават същите и показанията им в пълна
степен съответстват на събраните по делото писмени доказателства, както и
на докладната записка, изготвена във връзка с инцидента. Предвид
посоченото, изложените в АУАН обстоятелства относно констатираните
нарушения се явяват подкрепени с гласни доказателства. Съдът възприема
изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания да
не се даде вяра, на който и да е от документите, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва
да се отбележи, че доказателствените източни са напълно еднопосочни и
синхронни помежду си, като от същите по несъмнен начин се установява
фактическата обстановка, така както е възприета и от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 2 на Заповед № 8121з-
4
515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават
фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, което се доказва и от представеното по делото удостоверение. В този
смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушенията и да наложат за тях административни наказания.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 21-4332-
020425/08.10.2021г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР на жалбоподателя Р. Д., на първо място е наложено
наказание за допуснато нарушение по чл. 103 от ЗДвП, изразило се в отказ да
предаде документите си, или осуетяване извършването на проверка от
органите за контрол по ЗДвП, и второ такова, квалифицирано по същия
начин, изразяващо се в отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението по пътищата, т. е. водачът не е съобразил
поведението си с конкретни указания на длъжностно лице по контрол на
движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Понятието „подаден сигнал за спиране“ е предмет на разпоредбите
на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при
който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно
подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението му да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде
подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може
да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ
СПРИ!". Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103
от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
5
контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, частично не съответства на посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
Д. е ангажирана отчасти неправилно. Видно от показанията на свидетелите –
полицейски служители – подаденият първоначално от св. С. сигнал има за цел
да отклони движението на автомобила наляво или надясно, а отказът на
жалбоподателя да го изпълни (което за съда е безсъмнено) е провокирал
спиране и проверка на водача Д.. Последният е спрял автомобила (което
обезсмисля въпроса за това как е бил подаден сигналът), но е отказал да
представи документите си на св. С., а впоследствие и на св. Д., което е
наложило да бъде потърсено съдействие от 04 РУ на СДВР. Фактът, че при
пристигане служителите на 04 РУ на СДВР водачът е предал на тях
документите си, не санира отказът му да ги предаде своевременно, когато са
били поискани от св. С.. Посоченото води до извод, че жалбоподателят е
нарушил цитираната разпоредба на чл. 103 от ЗДвП като не е изпълнил
указанията на св. С.. За посоченото, същият правилно е санкциониран на
основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на
нареждане на органите за контрол, каквото е и изрично разписаното в чл. 103
от ЗДвП задължение, да се налага наказание глоба в размер от 50 до 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС, за срок от един до шест месеца. При
определяне на санкцията следва обаче да се отчете, упоритостта на отказа на
жалбоподателя да изпълни разпореждането и богатата справка на
нарушителя. С оглед посоченото определеното наказание глоба в
максималния размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС към
средния срок от 3 месеца, се явява необходимо за постигане на заложените в
чл. 12 ЗАНН цели спрямо конкретния нарушител.
По отношение на второто посочено нарушение, съдът приема за
установено, че жалбоподателят е отказал да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението (в частност на отклони посоката на
движение на автомобила вляво или вдясно според указанията на св. С.), което
поведение обаче представлява нарушение на чл. 6 от ЗДвП (който предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си със
6
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата), а не на чл. 103 от ЗДвП. Посоченото
налага отмяна на наказателното постановление в тази му част.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер
на половината от претендираната сума, а именно 150,00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-020425/08.10.2021г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в
частта, в която на Р. И. Д., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
020425/08.10.2021г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в останалата част, в която на Р. И. Д., ЕГН: **********
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от
право за управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Р. И. Д., ЕГН: ********** сумата от
150,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7