№ 535
гр. Русе, 28.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора В. Л. Л.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно частно наказателно
дело № 20244500600868 по описа за 2024 година
Производството е по глава 21, вр.чл.306 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.
С определение от 15.08.2024г., постановено по ЧНД № 1407/24
на РРС, Русенският районен съд е оставил без уважение молбата на П. Н. П. за
групиране на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 1319/2024г. на
РС-Русе, с наказание лишаване от свобода, изтърпяно в Италия. На основание
чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за
срок от една година и два месеца, наложено на П. по НОХД № 303/2015 на РС-
Бяла, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Определението на РРС е обжалвано от осъдения П. П., чрез
служебният му защитник адв.К. К. от РАК. В жалбата се сочи, че
определението се обжалва само в частта, в която е отказано да бъде
приспаднато изтърпяното в Италия наказание лишаване от свобода, като се
иска отмяна на определението в тази му част.
Представителят на РОП счита жалбата за основателна. С оглед
събраните от въззивната инстанция писмени доказателства следва да бъде
извършено съответното групиране по българската и италианската присъда,
като бъде приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода в
България и в Италия.
1
Предвид събраните пред въззивната инстанция писмени
доказателства осъденият и неговият защитник искат да бъде извършено
поисканото пред първата инстанция групиране на българската и италианската
присъда, като от общото наказание бъде приспадното наказанието лишаване
от свобода, изтърпяно в България и в Италия, с което според тях е изцяло
изтърпяно лишаване от свобода от 3 години.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу акт
подлежащ на въззивен контрол и от лице имащо право да атакува
определението на РРС. Разгледана по съществото си тя се явява основателна.
Русенският районен съд, с обжалваното определение е оставил
без уважение молбата на П. Н. П. за групиране на наказанието лишаване от
свобода по НОХД № 1319/2024г. на РС-Русе, с наказание лишаване от свобода,
изтърпяно в Италия. На основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и два месеца,
наложено на П. по НОХД № 303/2015 на РС-Бяла, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Съдът е постановил съдебният си акт при неизяснена
фактическа обстановка, относно съдебното минало на осъдения, поради което
е достигнал до неправилни изводи, че не е налице влязла в сила присъда,
постановена в Италия по отношение на П., не са налице основания за
групиране на наказанията по влезли в сила съдебни актове на същия и за
приспадане на изтърпяното наказание лишаване от свобода по тях.
В приложената по делото справка за съдимост на П. Н. П., ЕГН:
********** /л.4-8 от делото на РРС/ са отразени общо 9 осъждания по влезли в
сила присъди в България, както следва:
По първите шест от осъжданията си П. е реабилитиран по
съдебен ред на 19.03.2015г., съгласно Определение № 417/11.03.2015,
постановено по ЧНД № 181/2015г. на РРС, влязло в сила на 19.03.2015г.
След това са посочени следните осъждания:
7. Споразумение № 54/26.11.2015г., по НОХД № 303/2015 на
2
РС-Бяла, влязло в сила на 26.11.2015г., с което за престъпление, извършено на
18.11.2015г. по чл.343б ал.1 от НК е осъден на една година идва месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.66 ал.1 от
НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от три години.
Този изпитателен срок изтича на 26.11.2018г.
8. Споразумение № 36/06.02.2024г. на РС-Русе, постановено по
НОХД № 2303/2023г на РРС, в сила от 06.02.2024г., е осъден за три отделни
престъпления:
-за извършено през периода 13.05.2015г.-11.12.2015г., в гр.Русе и
в с.Червено вода, обл.Русе, на основание чл.325 ал.2, вр.ал.1,вр.чл.26 ал.1 от
НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на две години лишаване
от свобода,
- за извършено на 13.05.2015г. в гр.Русе, на основание чл.144
ал.3, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода.
-за извършено на 11.12.2015г.на пътя Русе-Кубрат престъпление
по чл.343б ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 150 лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо
наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На осн.чл.23 ал.3 от НК към това общо наказание лишаване от
свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 150 лева.
На осн.чл.59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода е приспаднато времето, считано от 10.05.2023г. /когато П.
е бил задържан в Неапол, с оглед предаването му на българските власти/, като
един ден задържане се счита за едни ден лишаване от свобода.
С Решение № 99/16.07.2024г на Апелативен съд-Велико
Търново, постановено по НОХД № 113/2024г на ВТАС, влязло в сила на
16.07.2024г., е възобновено НОХД № 2302/2023 на РРС. Отменено е
Определение № 36/06.02.2024г., постановено по НОХД № 2303/2023 на РС-
Русе В ЧАСТТА му за престъплението по чл.343б ал.2 от НК и относно
3
приложението на чл.23 от НК. Върнато е делото на РРС за ново разглеждане в
ОТМЕНЕНАТА му част, от друг съдебен състав.
Решението на ВТАС е приложено на л.25-л.26 от делото на РРС.
То е отразено и в бюлетина за съдимост, където неточно е посочено,
връщането на делото за ново разглеждане, като е пропуснато „в отменената му
част“, което налага извода за цялостно възобновяване на делото.
9. Споразумение № 292/25.07.2024г., по НОХД № 1319/2024 на
РС-Русе, в сила от 25.07.2024г., с което е осъден за три отделни престъпления,
както следва:
-за извършено през периода 13.05.2015г.-11.12.2015г., в гр.Русе и
в с.Червено вода, обл.Русе, на основание чл.325 ал.2, вр.ал.1,вр.чл.26 ал.1 от
НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на две години лишаване
от свобода,
- за извършено на 13.05.2015г. в гр.Русе, на основание чл.144
ал.3, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода.
-за извършено на 11.12.2015г.на пътя Русе-Кубрат престъпление
по чл.343б ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо
наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На осн.чл.23 ал.3 от НК към това общо наказание лишаване от
свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 500 лева.
На осн.чл.59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода е приспаднато времето, считано от 10.05.2023г. /когато П.
е бил задържан в Неапол, с оглед предаването му на българските власти,
писмо с регистрационен № А-6200 от 10.05.2023г./, като един ден задържане
се счита за едни ден лишаване от свобода.
10. От отразеното в Централното бюро „Съдимост“ / РБ/ и
справка за осъждания в чужбина е видно, че П. П. е осъден в Италия с
Присъда от 04.11.2016г. по дело № 473/2015 на Monocratic Composition Court
Of Benevento, в сила от 18.03.2017г., за престъпление извършено на
4
14.09.2013г.-15.09.2013г. в Grottominardaq Италия, против реда и
общественото спокойствие, като му е наложено наказание глоба в размер на
400 евро /справка приложена на л.9-л.10 от делото на РРС/.
От приетата по настоящето дело Заповед за изпълнение на
наказание лишаване от свобода с едновременно постановление за отлагане,
продължение на задържане в режим на домашен арест от 01.03.2022г.,
издадена от прокуратурата към Общ съд на Неапол север, Отдел „Изпълнение
на наказание“ е видно, че П. Н. П. е осъждан с влязла в сила присъда в Италия
/л.31- л.33 от настоящето дело/ e отразено още едно осъждане на П.:
11.Той е осъден със съдебно решение № 492/2020 – Общ
регистър № 5325/2020- Общ регистър на сигнали за престъпления, №
11582/2020 от 29.10.2020 от съдия- следовател към Общ съд на Неапол
Север, изменено със съдебно решение № 5052/2021г. от 09.06.2021г. на
Апелативен съд Неапол. Осъден е за две отделни престъпления, извършени
съответно: през 2010г. в Джулиано ин Кампания по чл.572, пар.1 от НК с
продължавано престъпление и на 17.07.2020г. в Джулиано ин Кампания по
чл.582, чл.585, чл.576, пар.5 от НК. Посочено е , че се касае за Бързо
производство. За извършените престъпления на П. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 11.02.2022г.
В Заповедта за изпълнение са посочени периодите на
предварителното задържане по тази присъда:
Предварително задържане под стража в затвора Неапол от
28.08.2020г. до 29.10.2020г. /2 месеца и 2 дни/, който период следва да бъде
приспаднат от наказанието лишаване от свобода.
Посочено е, че осъденият все още е задържан по този случай под
домашен арест, считано от 30.10.2020г.
Отразено е че към днешна дата /която е датата на издаване на
заповедта- 01.03.2022г./ следва да бъде изтърпян остатъка от наложената
присъда: лишаване от свобода за 1 година 5 месеца и 25 дни.
Разпоредено е изтърпяването на остатъка от наложената
присъда да продължи в режим на домашен арест. Като наказанието приключва
на 26.08.2023г., когато осъденият следва да бъде освободен.
5
Посоченото в пункт 11 налага следните изводи:
Налице е осъждане по влязла в сила присъда на Италиански съд-
Присъда № 492/2020 по БП- дело № 11582/2020 на Общ съд на Неапол Север ,
влязла в сила на 11.02.2022г., с която за две отделни престъпления, извършени
в Италия през 2010г. и на 17.07.2020г. на П. П. е наложено едно наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване.
Касае се за влязъл в сила съдебен акт на държава –членка на ЕС,
който следва да бъде съобразен наред с останалите осъждания на П.. В случая
са налице достатъчно, категорични и конкретни доказателства за наличието на
тази присъда, влизането й в сила, за размера на наказанието и неговото
изпълнение. Въпреки че по делото не е представена самата италианска
присъда, е представен документ от италианската прокуратура, свързан с
изпълнението на тази присъда, в който подробно са отразени данните за
присъдата. Този документ е представен по настоящето дело от представителя
на Русенска окръжна прокуратура, наличен е в оригинал и в превод на
български език, поради което няма никакво съмнение за наличието и
съдържанието на горепосочената и отразена в документа присъда на съда в
Неапол.
Действително тази присъда не е отразена в справката изготвена
от Централно бюро „Съдимост“ /РБ/, съдържаща сведения за осъжданията на
П. в чужбина. В случая това е без значение, тъй като неотразяването й може
да се дължи на различни причини, включително и на бездействие на
италианската страна да подаде тази информация като изпращаща страна, но
във всички случаи от този факт не може да следват неблагоприятни
последици за осъденото лице. Дали П. е осъждан с конкретни влезли в сила
присъди или не, дали е осъждан в България или в чужбина, безспорно следва
да се изхожда от отразеното в справките за съдимост, но при наличието на
данни за други присъди, неотразени в справките, това следва да бъде
установено с всички възможни писмени доказателства.
Предвид изложеното Присъда № 492/2020 по БП- дело №
11582/2020 на Общ съд на Неапол Север, влязла в сила на 11.02.2022г., следва
да бъде съобразена наред с останалите присъда на П. при преценката налице
ли са предпоставките за групиране на наказанията по тях.
От приетата по настоящето дело справка от МВР, Дирекция
6
Международно оперативно сътрудническо относно предаването на П. Н. П. от
италианските власти по силата на Европейска заповед за арест /л.30 от делото/
вх.№ 2099/15 ДП-342 от 22.05.2023г по описа на Районна прокуратура –Русе е
видно, че Апелативен съд гр.Наполи информира, че предаването е разрешено
с оглед и двете издадени спрямо П. ЕЗА от РП-Русе.
От приетите по настоящето дело преводи на български език на
италиански документи, приложени на л.21-л.29 от делото, е видно, че в
Италия е имало две искания за екстрадицията на П., по тях има произнасяне
от италиански съд и развитието на производствата по екстрадиция на П. в
Италия.
От Решение от 02.03.2021г. на Апелативен съд гр.Неапол, влязло
в сила на 27.04.2021г. /л.21-23 от делото/ е видно, че от РП-Русе е направено
искане за екстрадицията на П. от Италия във връзка с воденото срещу него в
България наказателно производство за престъпленията извършени през
2015г./за които впоследствие е одобрено споразумението посочено в справката
за съдимост под № 8 и № 9/. В това решение е посочено, че екстрадицията се
отлага, тъй като понастоящем П. е задържан в Италия под домашен арест, като
мярка във връзка с производството, водено в момента срещу него към
Апелативния съд Неапол, НП № 11582/20 RGNR Прокуратура на Неапол
Север / НП № 11582/20 е делото, по което е постановена италианската присъда
№ 492/2020, влязла в сила на 11.02.2022г., с която П. е признат за виновен и
осъден на 3 години лишаване от свобода, посочена по-горе под № 11/.
В същото решение е отразено, че във връзка с изтърпяваното
лишаване от свобода, в изпълнение на европейската заповед за арест П. е бил с
временен арест от 22.02.2020г. до 25.02.2020г. На 25.02.2020г. му е наложена
мярка без лишаване от свобода, отменена на 18.06.2020г.
Отразено е, че лицето ще бъде предадено след прекратяване
причината за отлагането.
С оглед посоченото настоящият състав прави следните изводи:
Въпреки че по делото са представени само преводи на
италианските документи на български език, без техните оригинали, съдът
намира, че следва да приеме и да съобрази отразеното в същите. Това е така,
тъй като посоченото в преводите напълно кореспондира с отразеното в
бюлетина за съдимост на П. и с посоченото в останалите приети по делото
7
писмени доказателства.
Във връзка поисканата от България екстрадиция на П. от
Италия, която е за извършените от него в България престъпления през 2015г.,
той е бил екстрадиран под условия- изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода по влязлата в сила италианска присъда по дело № 11582/202 на съда в
Неопал Север. След изтърпяваното на това наказание той е бил задържан за
екстрадирането му от Италия в България. Както е отразено в бюлетина за
съдимост във връзка със споразумението под № 8 и № 9 П. е задържан на
10.05.2023г., с оглед предаването му на българските власти, съгласно писмо с
регистрационен № А-6200 от 10.05.2023г.
Посочените обстоятелства имат отношение към въпроса за
приспадането на предварителното задържане и на изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода.
С оглед изложеното по-горе, независимо от направеното в
молбата от осъдения искане, съдът следва служебно да прецени налице ли са
предпоставките на закона за групиране на наказанията по всички влезли в сила
съдебни актове, след постановената съдебна реабилитация, в сила на
19.03.2015г. Хронологично, спрямо датата на влизането им в сила те са
следните:
1. Споразумение № 54/26.11.2015г., по НОХД № 303/2015 на
РС-Бяла, влязло в сила на 26.11.2015г., с което за престъпление, извършено на
18.11.2015г. по чл.343б ал.1 от НК е осъден на една година идва месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.66 ал.1 от
НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от три години.
Този изпитателен срок изтича на 26.11.2018г.
2. Италианска Присъда от 04.11.2016г. по дело № 473/2015 на
Monocratic Composition Court Of Benevento, влязла в сила на 18.03.2017г., за
престъпление извършено на 14.09.2013г.-15.09.2013г. в Grottominardaq Италия,
против реда и общественото спокойствие, като му е наложено наказание глоба
в размер на 400 евро.
3. Италианска Присъда № 492/2020 по БП- дело №
11582/2020 на Общ съд на Неапол Север, влязла в сила на 11.02.2022г., с
8
която за две отделни престъпления, извършени:
-през 2010г. в Джулиано ин Кампания по чл.572, пар.1 от НК,
-на 17.07.2020г. в Джулиано ин Кампания по чл. 582, чл.585 от
НК, чл.576, пар.5 от НК
на П. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години.
С предварително задържане под стража в затвора Неапол от
28.08.2020 до 29.10.2020г /2 месеца и 2 дни/, който период следва да бъде
приспаднат от наказанието лишаване от свобода.
Задържане под домашен арест, считано от 30.10.2020г. до
01.03.2022г. /която е датата на издаване на заповедта/, след което следва да
бъде изтърпян остатъка от наложената присъда: лишаване от свобода за 1
година 5 месеца и 25 дни.
Изтърпяването на остатъка от наложената присъда да продължи
в режим на домашен арест.
4. Споразумение № 292/25.07.2024г., по НОХД № 1319/2024 на
РС-Русе, в сила от 25.07.2024г., с което е осъден за три отделни престъпления,
както следва:
-за извършено през периода 13.05.2015г.-11.12.2015г., в гр.Русе и
в с.Червено вода, обл.Русе, на основание чл.325 ал.2, вр.ал.1,вр.чл.26 ал.1 от
НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на две години лишаване
от свобода,
- за извършено на 13.05.2015г. в гр.Русе, на основание чл.144
ал.3, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода.
-за извършено на 11.12.2015г.на пътя Русе-Кубрат престъпление
по чл.343б ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо
наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На осн.чл.23 ал.3 от НК към това общо наказание лишаване от
9
свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 500 лева.
На осн.чл.59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода е приспаднато времето, считано от 10.05.2023г. /когато П.
е бил задържан в Неапол, с оглед предаването му на българските власти,
писмо с регистрационен № А-6200 от 10.05.2023г./, като един ден задържане
се счита за едни ден лишаване от свобода.
Именно по отношение на тези четири присъди следва да се
прецени наличието на предпоставките за групиране.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място е допуснато нарушение, неточност и неяснота
във връзка с осъжданията на П. и отразените споразумения посочени по-горе
под № 8 и № 9. Това е така, тъй като на практика са вписани две отделни
осъждания в бюлетина за съдимост, въз основа на два различни съдебни акта
и по две различни дела, но за едни и същи престъпления. Въпреки че с
решението на ВТАС споразумението по НОХД № 2303/2023 на РС-Русе е
отменено само в частта относно едното престъпление, поради неправилното
определяне на глобата по него и приложението на чл.23 от НК /видно от
мотивите на решението/, делото е било изцяло възобновено пред РРС, като е
одобрено ново споразумение за всичките три отделни престъпление, с
налагане на съответните наказания за тях. Това нарушение няма как да бъде
избегнато в настоящето производство, тъй като се касае за влязъл в сила
съдебен акт по НОХД № 1319/2024 на РС-Русе, който следва да бъде
съобразен такъв какъвто е към настоящия момент. С оглед на това не следва
да бъде съобразявано предходното споразумение постановено по НОХД №
2303/2023 на РРС /посочено по-горе под № 8/, а само споразумението,
постановено по НОХД № 1319/2024 на РРС /посочено под № 9 в справката за
съдимост/.
Не са налице предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК за
групиране на наказанията по четирите посочени по-горе присъди, тъй като
част от деянията по Италианската присъда по дело № 11582/2020 и по
споразумението по НОХД № 1319/2024 на РРС /третата и четвъртата
присъди/ са извършени в изпитателния срок, определен по първата присъда-
по НОХД № 303/2025 на РС-Бяла. Не са налице предпоставките за групиране
на наказанията по двете италиански присъди по дело № 473/2015 и по дело №
10
11582/2020 /втората и третата/, тъй като второто деяние по присъдата по дело
№ 11582/2020 е извършено през 2020г., което е след влизането в сила на
присъдата по дело № 473/2015г.
С оглед изложеното следва да се прецени какви групирания на
наказанията са възможни и кои от тях са най-благоприятни за осъдения. Най-
благоприятният за осъдени вариант е този, при който в една съвкупност се
групират наказанията по повече на брой присъди или се групират в една
съвкупност тези с най-тежките наказания.
Налице са всички предпоставки на чл.25, вр.чл.23 от НК, за
групиране на наказанията по присъдите, постановени по дело № 11582/2020
на съда в Неапол и по НОХД № 1319/2024г. на РРС, тъй като отделните
престъпления по тях са извършени преди да има влязла в сила присъда, за
което и да е от тях. С оглед на това следва да бъде наложено едно общо
наказание по двете присъди, най-тежкото от определените отделни наказания
по тях, а именно лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в
размер на 500 лева.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определеното общо
наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Глобата следва да бъде заплатена в полза на Държавата.
Налице са предпоставките на чл.68 ал.1 от НК, тъй като в
определеният изпитателен срок по първото осъждане- по НОХД № 303/2015г
на РС-Бяла са извършени престъпленията, за които впоследствие П. е осъден с
присъдите по дело № 11582/2020 на съда в Неапол и по НОХД № 1319/2024г
на РРС. В този изпитателен срок е извършено престъплението от 2010г. на
присъдата на съда в Неапол и двете от престъпления по НОХД № 1319/2024
на РРС: това извършено през периода 13.05.2015г.-11.12.2015г., тъй като то е
довършено на 11.12.2015г., което попада в изпитателния срок и
престъплението извършено на 11.12.2015г. Въпреки че едното от
престъпленията по италианската присъда по дело № 11582/2020, което е
извършено на 17.07.2020г. е осъществено след изпитателния срок /който е
изтекъл на 26.11.2018г./ и едното от престъпленията по НОХД № 1319/2024 на
РРС- това извършено на 13.05.2015г. е осъществено преди влизането в сила на
първата присъда по НОХД № 303/2015 на РС-Бяла, съдът намира, че следва да
бъде приведено в изпълнение наказанието по тази първа условна присъда.
11
Това е така, тъй като наказанията по присъдите не могат и не следва да бъдат
разделяни, тъй като се касае за един съдебен акт за престъпления, извършени в
съвкупност. Освен това те са групирани и повечето от престъпленията са
извършени именно в изпитателния срок на предходната условна присъда,
което обуславя нейното привеждане в изпълнение.
С оглед изложеното съдът привежда в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, наложено
на П. по НОХД № 303/2015г. на РС-Бяла. Това наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС.
Относно режима, при който следва да бъде изтърпяно общото
наказание лишаване от свобода по групираните присъди и приведеното в
изпълнение по условната присъда, съдът намира следното:
В чл.57 ал.2 от ЗИНЗС са очертани хипотезите, при които се
определя първоначален строг режим.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС строг
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя за
умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът на двете наказания надвишава две години. Именно
съгласно тази разпоредба определеното общо наказание в размер на три
години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
Цитираната разпоредба обаче е неприложима за режима, при
който следва да се изтърпи предходно условно наказание, което е приведено в
изпълнение /наказанието по НОХД № 303/15 на РС- Бяла/. Това е така, тъй
като нито в чл.57 ал.2 от ЗИНЗС, нито в чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е
обхванат или регламентиран изрично режима за изтърпяване на наказание,
приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК. Нормата на чл.57 ал.1 т.2
б.“в“ от ЗИНЗС определя първоначалният режим за изтърпяване на наложено
наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, а не режима на подлежащото на
привеждане наказание. В посочените разпоредби никъде се е отразено, че
режима на последващото наложено и на преведеното наказание следва да бъде
12
еднороден. Анализът на хипотезите на чл.57 ал.2 букви „а“-„в“ от ЗИНЗС не
следва да бъдат тълкувани разширително. Изложеното не дава основание за
друг различен извод, от направения от настоящия състав, че приведеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
При изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на осн.
чл.59 от НК и на основание чл.25 ал.2 от НК, следва да бъде зачетено
предварителното задържане, домашният арест и изтърпяната част от
наказанията лишаване от свобода по групираните и приведена присъди- по
италианската и по българските присъди, както и предварителното задържане,
във връзка с екстрадицията на П. от Италия.
С оглед наличните по делото доказателства, посочени по-горе,
следва да бъдат зачетени следните периоди от време:
-Предварително задържане под стража в затвора Неапол от
28.08.2020г. до 29.10.2020г. /2 месеца и 2 дни/, който период следва да бъде
приспаднат от наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се
счита за един ден лишаване от свобода.
-Задържане под домашен арест, считано от 30.10.2020г. до
01.03.2022г. /която е датата на издаване на Заповед за изпълнение на наказание
лишаване от свобода с едновременно постановление за отлагане, продължение
на задържане в режим на домашен арест от 01.03.2022г., посочена по-горе/. С
оглед посоченото в заповедта какъв е остатъка от наказанието, което следва да
бъде изтърпяно след домашния арест /лишаване от свобода за 1 година 5
месеца и 25 дни/; това, че този домашен арест е определен след изтърпяването
на наказание лишаване от свобода в затвора по влязъл в сила съдебен акт;
отразеното, че изтърпяването на остатъка от наложената присъда следва да
продължи в режим на домашен арест, се налага извода, че не се касае за
„домашен арест“ като форма на предварително задържане, както е уреден по
българския НК, а за „домашен арест“ по италианското законодателства, като
форма на изтърпяване на наказанието, при което един ден домашен арест е
приравнен на един ден лишаване от свобода, тъй като се касае за изтърпяване
на наказание, но не в затвора, а в домашни условия. Именно така е
приспаднато изтърпяното наказание от италианските власти. С оглед
изложеното един ден задържане под домашен арест за посочения период от
време следва да се приравни на един ден лишаване от свобода.
13
-Задържането от 22.02.2020г. до 25.02.2020г., когато П. е бил
задържан в Италия, във връзка с ЕЗА, като един ден задържане се счита за е
един ден лишаване от свобода.
- Домашният арест от 25.02.2020г. до 18.06.2020г., когато П. е
бил с домашен арест в Италия, във връзка с ЕЗА. В случая се касае за мярка за
неотклонение „домашен арест“, определена във връзка с предстояща
екстрадиция, а не за изтърпяване на наказание, поради което съгласно чл.59
ал.1 т.2 от НК два дни домашен арест следва да се зачетат за един ден
лишаване от свобода.
-Времето, считано от 10.05.2023г. /когато П. е бил задържан в
Неапол, с оглед предаването му на българските власти, писмо с
регистрационен № А-6200 от 10.05.2023г./, като един ден задържане се счита
за едни ден лишаване от свобода. Така както е посочено в споразумението
отразено в справката за съдимост под № 9.
В случай, че глобата в размер на 500 лева е платена, същата
следва да бъде приспадната при изпълнението на групираните наказания.
С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, при неизяснена фактическа
обстановка, досежно съдимостта на П., като е отказал да извърши групиране
на наказанията по влезли в сила присъди. Относно режима на приведеното в
изпълнение наказание по условната присада не е изложил никакви
съображения и същият неправилно е определен като строг такъв.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено
друго, в горният смисъл.
Мотивиран така, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определението от 15.08.2024г на Русенския районен
съд, постановено по ЧНД № 1407/2024 на РРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ГРУПИРА наказанията наложени на П. Н. П., ЕГН: **********
по Италианска Присъда № 492/2020 по БП- дело № 11582/2020 на Общ съд
на Неапол Север, влязла в сила на 11.02.2022г. и по Споразумение №
14
292/25.07.2024г., по НОХД № 1319/2024 на РС-Русе, в сила от 25.07.2024г.,
като му НАЛАГА едно общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на това наказание.
На основание чл.23 ал.3 от НК към това общо наказание
лишаване от свобода ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА в размер на 500
лева, платима в полза на Държавата.
На основане чл.68 ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА, наложено по НОХД № 303/2015г. на РС-Бяла.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален ОБЩ РЕЖИМ за неговото изтърпяване.
ПРИСПАДА предварителното задържане по горепосочените
присъди и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по тях, както
следва:
Задържане от 22.02.2020г. до 25.02.2020г., като един ден
задържане се счита за един ден лишаване от свобода,
Домашен арест от 25.02.2020г. до 18.06.2020г., като два дни
домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода,
Предварително задържане под стража в затвора Неапол от
28.08.2020г. до 29.10.2020г /2 месеца и 2 дни/, като един ден задържане се
счита за един ден лишаване от свобода,
Задържане под домашен арест в Италия, считано от 30.10.2020г.
до 01.03.2022г., като един ден задържане под домашен арест се счита за един
ден лишаване от свобода,
Времето, считано от 10.05.2023г., като един ден задържане се
счита за едни ден лишаване от свобода.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16