РЕШЕНИЕ
№ 1877
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330119373 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. П. АТ., ЕГН: **********, против „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК: *********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 9, т.10, чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от
*****, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 1000 лева, при годишен
процент на разходите – 39,43 % и годишен лихвен процент – 32.55 %.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, ищцата дължала заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 350,11 лева, дължима на равни части и съразмерно добавена във
всяка една погасителна вноска. Счита, че уговорката за дължимост на такса за бързо
разглеждане е нищожна, като неравноправна. Клаузата имала неравноправен характер по
смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на ответника,
без реално същият да е извършил конкретна услуга, като таксата представлява и скрит
разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускане и
усвояване на кредита, като с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Твърди се, че в договора липсвала яснота как се формирал ГПР, като не ставало ясно
дали таксата за бързо разглеждане била включена в ГПР. Намира, че посочването в договора
за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика” съгласно чл. 68 д, ал.1 и ал. 2, т.1 ЗЗП.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата от договор за кредит от *****, сключен с „Би Енд Джи Кредит“
ООД, предвиждащи заплащане на такса бързо разглеждане на договора за кредит, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
1
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не се спори, че между
страните бил сключен договор за кредит. Неоснователно било твърдението на ищеца, че
предвидената в чл. 9, ал. 1 от договора клауза е неравноправна. Сочи, че ищецът като страна
по договора сам е пожелал включване на допълнителното действие „Бързо разглеждане“,
като включването на последното не представлявало задължителна предпоставка за
сключване на договора за кредит. Самото действие било предвидено в Стандартен
Европейски формуляр /СЕВ/, в който била посочена цената за услугата, поради което счита,
че потребителят е бил информиран.
Твърди се, че такса за бързо разглеждане на кредита не се включва в ГПР. В
разпоредбите на ЗПК се съдържала ясна дефиниция на понятието „разход по кредита“.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК , като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит от 22.03.2021 г., по който ищецът на основание чл. 9,
ал. 1 се е задължил да заплати сумата от 350,11 лева, представляваща такса за бързо
разглеждане на кредита.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Видно от приетият по делото договор за потребителски кредит с номер **** се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
кредит от ****, по който ищецът на основание чл. 9, ал. 1 се е задължил да заплати сумата
от 350,11 лева, представляваща такса за бързо разглеждане на кредита.
Съдът констатира, че е налице недействителност на клаузата на чл.9, ал.1 от договор
за потребителски кредит, която урежда заплащането на такса за бързо разглеждане на
кредита тъй като тази клауза противоречи на императивната норма на чл. 10а., ал.2 от
Закона за потребителския кредит съгласно, която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от
клаузата на чл. 9, ал.1 от процесния договор паричната сума от 350.11 лева представлява
такса свързана с усвояването на кредита до колкото същата касае бързо разглеждане на
искането за отпускането на кредит поради което и предявеният иск се явява доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 50 лева, а на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения списък на разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
2
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.9, ал.1. от договор за потребителски
кредит с номер ***** сключен между Д. П. АТ. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.
*****№ ***, ет.*, ап. *** и „Би Енд Джи Кредит" ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. **** № **, ет.** с у. Б. Б. и С. Г., която урежда такса в
размер на сумата от 350,11 лева за бързо разглеждане искане за кредит при условията на
т.7.3 от раздел V на Общите условия
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. ****№ ***, ет.** с у. Б. Б. и С. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. П. АТ.
с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. *** № **, ет.**, ап. ** сумата от 50 лева разноски за
настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *** № **, ет.** с у. Б. Б. и С. Г. да заплати на основание чл. 38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. С.К. Н. от АК - **. с адрес: гр. П., ул. ****№ **
сумата от 300 лева разноски адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3