РЕШЕНИЕ

 

Номер   2750                        Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На 03.08                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 27.07.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  3403 по описа на съда за   2020 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

 Ищцата Д.Т.К. *** моли съдът признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на *** на ответната страна, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност – „***“, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода * г. в размер на 6 563, 16 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Основно училище “Пенчо Славейков“ ЕООД – гр. Пловдив, с подаден на * г. отговор на исковата молба, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане, като моли съда при уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ да прихване от присъдената на ищцата сума сумата от общо 4 407, 30 лева бруто (или 3 792, 86 лева него), представляваща изплатени на ищцата на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответната страна от * г., последно като „****“. С процесната Заповед, връчена й на * г., считано от датата на връчване на Заповедта трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, като със самата процесна Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. С Предизвестие от * г. ответникът е предизвестил ищцата, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.326, ал.2 от КТ във връзка с чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ – поради съкращаване на щата, но от събраните по делото доказателства не се установява това Предизвестие да е било връчено на ищцата (още повече, че – както вече бе посочено, със Заповедта е било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ – и, както се установява от събраните по делото доказателства, на ищцата е било изплатено такова в размер на две брутни трудови възнаграждения).

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 07.07.2020 г. на в. л. по ССЕ И.С., действително с утвърденото със Заповед № *** г. на *** на ответното училище Длъжностно разписание, в сила от * г., е била съкратена единствената щатна бройка по предходното Длъжностно разписание за длъжността „***“, като след уволнението на ищцата не е бира разкривана нова щатна бройка за тази длъжност и не са били назначавани нови хора на нейно място   - поради което съдът намира, че действително е било налице съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението й (* г.), а оттук – че наведените доводи на ищцата за незаконосъобразност на уволнението й поради липсата на реално съкращаване на щата, както и поради издаването на процесната Заповед и отправянето на предизвестие до ищцата преди влизане в сила на действащото понастоящем Длъжностно разписание, се явяват неоснователни (доколкото, както вече бе посочено, Предизвестието не е било връчено на ищцата, а Заповедта й е била връчена на * г. и от този момент- към който вече Длъжностното разписание е било в сила, е било прекратено трудовото й правоотношение). Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства и от посоченото заключение на ССЕ, че за заеманата от ищцата преди уволнението й длъжност „** е била предвидена една щатна бройка преди съкращаването на щата – поради което и ответникът не е бил длъжен да упражни правото си на подбор преди уволнението на ищцата, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на уволнението й поради неупражняване от страна на ответника на правото му на подбор преди уволнението й.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото е било налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата до уволнението й длъжност, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния му характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ (като предвид отхвърлянето на иска за присъждане на ищцата на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението не следва да се заглежда направеното от ответната страна възражение за прихващане).

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено а. възнаграждение.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т.К., ЕГН **********,***, против ОУ „Пенчо Славейков“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Батак” № 57, представлявано от *** Х. И. Д., със съдебен адрес:***, ***** обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като тава на Заповед № ***г. на *** на ответната страна, възстановявана на ищцата заеманата до уволнението длъжност – „***“, и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода *** г. в размер на 6 563, 16 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д.Т.К., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ОУ „Пенчо Славейков“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 10.08.2020 г.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.