Р Е Ш Е Н И
Е №228
гр. Видин 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на
десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: НИНА НИКОЛОВА
при секретаря М.Петкова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело №2841 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.242 КТ.
Подадена е искова молба от М.Ц.К. *** против “ Научно –производствен център“ ДП с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр.София ,1373, район Красна поляна,
ул.Суходолска 30, за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.08.2016г-31.05.2018г в размер на 7025.96 лева., ведно със законната лихва и разноските по
делото. Твърди се от ищеца, че е изпълнявал
длъжността „Изпълнител- охранител“ в Опитна станция по земеделие гр.Видин с ЕИК ********* , по силата на сключен трудов договор от 01.08.2016г.,
впоследствие изменен с Допълнително споразумение от 21.09.2016г. Твърди се, че
ответникът не е изплащал на ищеца дължимото за периода 01.08.2016г.-31.05.2018г. трудово
възнаграждение.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор и е посочил доказателства. Ответникът
излага, че трудовият договор, сключен на 01.08.2016г. е прекратен на 31.10.2016г.
по молба на ищеца. Сключен е последващ трудов договор №7/02.11.2016г.,
прекратен на 08.02.2017г..На 27.03.2017г. е сключен трудов договор №1, със срок
на изпитване до 27.09.2017г. Излага се , че за периода 01.08.2016г. до
31.10.2016г. на ищеца е изплатено изцяло трудовото възнаграждение. Твърди се, че трудовите възнаграждения,
дължими по силата на сключените впоследствие трудови договори също са
изплатени, като част от възнаграждението е получавано в натура- ищецът е
получавал мляко, което не е заплащал.
Представени са писмени
доказателства, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е
изслушано в съдебно заседание.
От събраните
по делото писмени доказателства и заключение на назначена съдебно-счетоводна
експертиза, които не си противоречат и съдът ги възприемам изцяло, следва да се
приеме за установено следното:
Страните са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор №6/01.08.2016г, сключен на основание
чл.68, ал.1, т.3 КТ, със срок –до завръщане на титуляра.Правоотношението е
изменено с Допълнително споразумение от 21.09.2016г., като е променена
длъжността, която е заемал ищеца, както и е посочено , че трудовият договор е
сключен със срок на изпитване в полза на работодателя- до 22.03.2017г.
С молба от
31.10.2016г. ищецът е поискал да бъде освободен, поради придобиване право на
пенсия, считано от 01.11.2016г., с оглед което е издадена Заповед
№9-П/01.11.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.10 КТ. Видно от справка за актуално състояние на действащи
трудови договори на ищеца, и трудов
договори №7/02.11.2016г., както и Допълнително споразумение от
20.01.2017г., между страните е сключен такъв на
02.11.2016г. , изменен от 01.01.2017г. и прекратен на 08.02.2017г.със
Заповед №1-П/09.02.2017г. на основание чл.325, т.1 КТ. Регистриран е
представения Трудов договор №1 / 27.03.2017г. между страните, изменен с
допълнително споразумение от
01.07.2017г., и с допълнително споразумение от 23.02.2018г., представени по
делото. Правоотношението е прекратено едностранно от ищеца на основание чл.327,
ал.1, т.2 КТ , за което е издадена Заповед №2-П/25.06.2018г. за прекратяване на
правоотношението , считано от 25.06.2018г.
Назначеното по делото вещо лице е дало заключение, че
за периода 01.08.2016г. до 31.10.2016г. авансово плащане за съответните
месеци е извършено с РКО с номера 234/19.08.2016г., 231/07.09.2016г.,
238/13.09.2016г., 263/23.09.2016г, 269/30.09.2016г., 276/12.10.2016г.,
293/14.10.2016г., 304/31.10.2016г., 312/11.11.2016г., 320/18.11.2016г.,
374/30.11.2016г., 339/05.12.2016г., 346/13.12.2016г., 363/23.12.2016г.,
50/06.02.2017г., 86/27.03.2017г., 92/12.04.2017г., 99/21.04.2017г.,
112/04.05.2017г., 134/17.05.2017г., 174/23.06.2017г., 205/17.07.2017г.,
209/24.07.2017г., 292/24.10.2017г., 296/26.10.2017г., 320/13.11.2017г.,
323/20.11.2017, 346/19.12.2017., 4/05.01.2018г., 19/19.01.2018г.,
35/12.02.2018г., 49/28.02.2018г., 77/28.03.2018г., 97/12.04.2018г.,
104/23.04.2018г., 113/3004.2018г., 37/28.05.2018г.
Остатъкът от платените на ищеца възнаграждения са изплатени на ищеца с разходни касови ордери, посочени в
приложение към заключението, графа последна: РКО 293/14.10.2016г., РКО
363/23.12.2016г., РКО 134/17.05.2017г. и РКО 296/26.10.2017г.
От размера на установеното от вещото лице възнаграждение
е приспадната стойността на получено от ищеца краве мляко в размер 248.29 лева.
За периодите по трудови договори №7 и №1, дължимото нетно трудово
възнаграждение на ищеца е 8 984.09 лева, от което са приспаднати
получените аванси в брой, както и получено прясно краве мляко на стойност
1376.20 лева, и остава за изплащане 7607.89 лева, която сума вещото лице сочи,
че не е платена, тъй като не са представени документи от ответника. Вещото лице
излага, че във всички описани документи –разходни касови ордери, и списъци за
получено мляко фигурира положен подпис на получател.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че в
нетната сума за получаване от 7607.89
лева е включен и размера на възнаграждението за м. юни 2018г., /който месец е
извън исковия период/, като след приспадане на
възнаграждението за този месец, остават за получаване 7025.96 лева.
С оглед изложеното, Съдът намира, че
безспорно се установи наличие на трудово правоотношение между страните за
периодите 01.08.2016г. до 31.10.2016г., 02.11.2016г.- 08.02.2017г. и от
27.03.2017г. до 25.06.2018г.Това обстоятелство не се оспорва от ответника.
Установи се, че част от трудовото възнаграждение е изплатено от ответника,
съгласно представените писмени доказателства и заключение на вещо лице.
Установи се , че за процесните периоди не е изплатено възнаграждение в размер
на 7025.96 лева.
По отношение на възражението за
ответника, че от тази сума следва да се
приспадне начисленото трудово възнаграждение за положен извънреден труд от
ищеца, същото съдът намира за неоснователно. Писмените доказателства,
установяващи начисляване на извънреден труд са съставени от ответника-както
фишовете, така и ведомостта за работна заплата. Същите са частни свидетелстващи
документи, и на практика се оспорва верността на същите, от страната която ги е
съставила. В случая частните свидетелстващи документи, имат материална
доказателствена сила, тъй като удостоверяват неизгодни за издателя факти, като
имат силата на извънсъдебно признание и важат срещу своя издател. От друга
страна е недопустимо оспорването на верността на съдържанието на
частния документ от
ответника, съгласно ограничението на разпоредбата
на чл. 164 ал.1, т.6 ГПК , която въвежда забрана за страна по делото да доказва със свидетелски показания,
че съдържанието на изходящ от самата нея частен документ е невярно.
По отношение на размера на
възнаграждението, изчислено от вещото лице ,след като е приспадната стойността
на полученото от ищеца мляко, не се
установиха предпоставките на чл.269, ал.2 КТ, но с оглед допуснатото изменение
в размера на претенцията до установеното от вещото лице, съдът намира, че искът
следва да бъде уважен в поискания размер.
Съгласно чл.128, т.2 КТ,
работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения
труд в установените срокове. Не се установи от събраните доказателства това
задължение на работодателя за процесните периоди да е изпълнено. Установи се,
че
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати и направените разноски
в производството на Държавата - за ДТ и възнаграждение на в.л, съобразно
размера на уважената претенция. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е неоснователно.
Размерът ,който е платен на адвокат-пълномощника ,съгласно ДПЗС №73 от
15.02.2019г.е 600.00 лева, като съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, минималното предвидено възнаграждение е
681.30 лева. Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на
решението, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
Воден от
горните съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ Научно –производствен център“ ДП с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София ,1373, район Красна поляна,
ул.Суходолска 30, да заплати на М.Ц.К.
с настоящ адрес *** , с ЕГН: **********
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периодите 01.08.2016г. до
31.10.2016г., 02.11.2016г.- 08.02.2017г. и от 27.03.2017г. до
25.06.2018г в размер на 7025.96 лева, ведно със законната лихва , считано от предявяване
на иска на 14.11.2018г. до окончателното издължаване, както и адвокатско
възнаграждение в размер 600.00 лева.
ОСЪЖДА “ Научно
–производствен център“ ДП с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София
,1373, район Красна поляна, ул.Суходолска 30,да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС Д.Т. в размер на 281.04 лева и 100.00 лева възнаграждение на вещо лице.
Допуска
предварително изпълнение на решението , в частта на сумата 7025.96 лева.
Решението в може да бъде обжалвано по
реда на въззивното обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването на
същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :