Решение по дело №1177/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. "Инспекция по труда" Варна против Решение № 431 от 31.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233110204291/2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление № 03-2300531/21.06.2023 г. на Директора на ДИТ Варна.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че въззивният съд не е обсъдил пълно, самостоятелно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, в резултат на което неправилно е приел, че не е осъществен съставът на визираното в НП нарушение. Посочва, че Р. е бил установен да работи в обекта, но не по трудов договор, сключен между него и „Строй билдинг 13" ЕООД, което го лишава от защита, поради липса на задължение на работодателя да го застрахова за риска „Трудова злополука". Освен това счита, че безспорно е установено наличие на характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства Р. е извършвал дейност, свързана с периодично престиране на работна сила и с осъществяване на конкретна трудова функция, а не такава по граждански договор за възлагане. Съдът неправилно е оценил доказателствения материал, като е кредитирал представения граждански договор № 4 от 24.05.2023 г. като такъв за изработка, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, се установява, че лицето е работило в обекта на контрол, като отношенията между него и „Строй билдинг 13" разкриват особеностите на престиране на работна сила по трудово правоотношение и съгласно действащата нормативна уредба, лицето е следвало да престира труд по втори трудов договор. Посочва, че трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд - полагане на кофраж на трета етажна плоча) от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка) се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип - еднократно. С подробно развити доводи моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмените решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което потвърдите издаденото НП като правилно и законосъобразно по съображенията, изложени в касационната жалба. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния ответник адвокатско възнаграждение и моли то да бъде присъдено под минималния размер, с оглед Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22.

Ответникът – "Строй Билдинг 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя С. Д. Д., чрез адв. Н. М. от АК-Добрич, в депозиран писмен отговор поддържа, че решението на ВРС е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила, то е обосновано и правилно. Пледира, че депозираната касационна жалба е неоснователна. Излага съображения, че въз основа на представените по делото доказателства съдът правилно е установил, че не е безспорно доказано привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че лицето Р. М. Р. е имал сключен граждански договор с наказаното дружество и това обстоятелство се потвърждава от показанията на самите проверяващи инспектори, които в показанията си посочват, че при проверката Р. Р. е посочил, че работи по трудов договор с „Експрес Гаранцион“ ООД Варна. Ведно с отговора по жалбата се представя копие от трудов договор № 06531/05.05.2023 г. между „Експрес Гаранцион“ ООД и Р. М. Р.. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение ВРС е отменил Наказателно постановление № 03-2300531/21.06.2023 г. на Директора на ДИТ Варна, с което на „Строй Билдинг 13" ЕООД [населено място], ЕИК *********, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 3000 лв.

С наказателното постановление е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че дружеството е допуснало до работа лицето Р. М. Р., изпълняващ трудови функция на „общ работник“, извършвайки кофражни дейности на трета етажна плоча в строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в [УПИ], 1389 ([ПИ]), кв.52, по план на [жк] [населено място], с определено работно време от 08:00 до 17:00 часа, с определено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв., без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 26.05.2023 г. в строителен обект: „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в [УПИ], 1389 ([ПИ]), кв.52, по план на [жк] [населено място], а като доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението в наказателното постановление са посочени: Констативен протокол от 26.05.2023 г., справка от регистър на уведомления за трудови договори.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 26.05.2023 г. свидетелите Н. И. и П. М. - служители на Д. “Инспекция по труда" [населено място], извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в [УПИ], 1389 ([ПИ]), кв.52, по план на [жк] [населено място], в който установили няколко лица да полагат труд, като извършвали кофражни дейности на трета етажна плоча, и едно от тези лица било Р. М. Р., [ЕГН]. Н. място в обекта се намирал и С. Д. - управител на въззивното дружество „Строй Билдинг 13“ ЕООД, който заявил, че установените да полагат труд са ангажирани от него, но че същите имат сключени трудови договори с „Експрес Гаранцион“ ООД [населено място], ЕИК *********. За констатациите от проверката свид. Н. П. съставил констативен протокол от 26.05.2023 г., в който лично отразил първоначално, че дейността в обекта се осъществява от „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, като по декларирани от всеки от установените работници данни попълнил техните имена и декларираните от тях данни по трудовото им правоотношение с този работодател. В хода на последвалата документална проверка било установено, че за лицето Р. Р., както и за другите, установени проверения обект лица, действително има декларирани сключени трудови договори с „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, като от въззивника „Строй Билдинг 13“ ЕООД били представени документи, сред които граждански договор № 4 от 24.05.2023 г. с лицето Р. Р., комуто било възложено за срок три работни дни срещу възнаграждение да изпълни дейност по кофраж на колони и шайби на Плоча „В“ от кота +7.95 до кота +10.85 в [УПИ], 1389 ([ПИ]), кв.52, по план на [жк] [населено място] съгласно задание - приложение №1 от съответния договор, ведно с Протокол от 30.05.2023 г. за приемане на извършената работа по граждански договор №4 от 24.05.2023 г. При представяне на съответните документи, управителя на наказаното дружество [населено място] лично отразил в документа констативен протокол от 26.05.2023 г., че „описаните работници са към „Строй Билдинг 13“ и удостоверил това изявление с подпис. Свидетелят Н. И., приел при така визираните данни, че представеният граждански договор с лицето Р. Р. е съставен, за да се прикрие действително трудово правоотношение, поради което на 02.06.2023 г. съставил АУАН № 03-2300531 срещу дружеството „Строй Билдинг 13“ ЕООД за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, за това, че в качеството на работодател е допуснал до работа Р. М. Р., [ЕГН], да изпълнява трудови функции на „общ работник“, извършвайки кофражни дейности на трета етажна плоча в строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в [УПИ], 1389 ([ПИ]), кв.52, по план на [жк] [населено място], с работно място - съответния обект, работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., месечно трудово възнаграждение 780 лв, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

В срока по чл.44 ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения и на 21.06.2023 г. въз основа на него директорът на Д. „Инспекция по труда" [населено място] издал оспореното пред В. Н. № 03-2300531, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил на наказаното дружество наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които да е изводим фактическия състав на вмененото във вина нарушение. Съдът е кредитирал представения граждански договор № 4/24.05.2023 г., който по характера си е такъв за изработка и чието съдържание е приел, че напълно съответства с показанията на разпитаните инспектори И. и М.. Така посочените от свидетелите факти потвърждават тезата на дружеството, че лицето Р. Р. е било наето по трудово правоотношение с „Експрес Гаранцион" ООД, но в деня на проверката е работило за „Строй Билдинг 13" ООД въз основа на представения граждански договор. Приел е също, че съобразно показанията на свид. М., въпросният граждански договор е съществувал още към момента на проверката, а не е съставен впоследствие. Н. следващо място съдът е приел, че от показанията на свид. И. и М. става ясно, че съставения при проверката констативен протокол от 26.05.2023 г., в т.6 от който са посочени данни за работника Р. Р. - длъжност, дата на наемане, работно време, почивки по време на работа, работна седмица, трудово възнаграждение, трудов договор, всъщност съдържа данните по трудовото правоотношение на съответното лице с работодателя „Експрес Гаранцион" ООД, което сочи, че са напълно неверни описаните в АУАН и в НП фактически твърдения за наличие на определено работно място, работно време и размер на месечно трудово възнаграждение при извършването на кофражна дейност на обекта на „Строй Билдинг 13" ЕООД. По тези доводи съдът е отменил НП.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно като постановено при липса на касационните основания за отмяната му по чл. 348 от НПК.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите по делото и правилно е приложил материалния закон.

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на ВРС, които не намира за необходимо да повтаря.

Неоснователно касаторът поддържа неправилна преценка на гласните доказателства по делото. ВРС е извършил анализ на фактите, установяващи се от свидетелските показания на инспекторите по труда, извършили проверката, като същите са разгледани поотделно и в съвкупност с обстоятелствата, които се установяват и от другите доказателства по делото.

Правилни са изводите на ВРС по отношение на липсата на безспорна доказаност на деянието, респ. несъставомерност на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на "Строй Билдинг 13" ЕООД, като настоящият състав на съда напълно ги споделя.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ – "Трудовият договор се сключва в писмена форма", а според чл. 1, ал. 2 КТ: "Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". Характерът на трудовия договор в една от съществените си разлики с гражданския договор (изработка, поръчка), предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат. Трудовият договор включва предоставяне на работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа, трудово възнаграждение, почивки, отпуск, вкл. наличие на длъжностна характеристика, определяща трудови задължения в процеса на работа.

В случая е извършвана дейност с определен срок и за конкретно количество работа. Изпълнителят на граждански договор е самостоятелен и независим от работодателя, като от него се очаква уговореният резултат, а работникът по трудов договор е под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. При договорен резултат изпълнителят не зависи от възложителя по отношение начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина - от значение е да представи в определения срок и съгласно изискванията, на които трябва да отговаря, уговорения резултат, а именно възложената работа.

Както правилно е приел и въззивният съд, сключеният между страните граждански договор е предоставен на проверяващите органи в деня на проверката от страна на упълномощен представител на дружеството. Това е видно от показанията на свид. М., която заявява, че по време на проверката представляващият „Строй Билдинг 13" ЕООД представил някакви граждански договори, които след консултация с юрист не били приети за действащи.

Според договора, изработеното представлява „кофраж на колони и шайби на плоча“, и следва да бъде завършено в тридневен срок, считано от датата на подписването му - 24.05.2023 г., тоест за конкретен период от време. В чл.2.2 от него е посочено изрично, че предаването на изработеното на възложителя ще бъде документирано с приемо-предавателен протокол, какъвто е изготвен с дата 30.05.2023 г. и е представен във въззивното производство и който протокол в случая удостоверява предаването на конкретен овеществен резултат. В чл.3.1 от договора е посочено, че при изпълнение на обема на възложената работа, възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, формирано по единична цена за труд в размер на 22 лв./кв.м. Н. следващо място при предоставяне на услуга - извършване на СМР на строителен обект, напълно естествено е да се предположи, че място на работа е в обекта на възложителя – строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в [УПИ], 1389 ([ПИ]), кв.52, по план на [жк] [населено място]. Настоящият касационен състав съобрази също, че видът на договора зависи от естеството на работа и на конкретната задача. Когато естеството на работа изисква лицето да има точно определено работно време и място, това са едни от основните характеристики на трудовия договор и в такъв случай сключването на граждански договор е незаконосъобразно и изцяло в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда. В случай, че изпълнението на конкретно възложена задача не е свързана с определено работно време и това изпълнение е еднократно за определен период от време, а не обичайно повтарящо се, като е в настоящия случай, е налице законова възможност за сключване на граждански договор.

Не на последно място ВРС правилно е възприел, че са неверни описаните в АУАН и в НП фактически твърдения за наличието на определено работно място, работно време и размер на месечно трудово възнаграждение на Р. Р. при извършването на кофражна дейност на обекта на „Строй Билдинг 13" ЕООД. Видно от съдържанието на констативния протокол от 26.05.2023 г., в т.6 от който са посочени данните за работника Р. Р. - длъжност, дата на наемане, работно време, почивки по време на работа, работна седмица, трудово възнаграждение, трудов договор, в заглавната му част е посочена фирма „Експрес Гаранцион“, като в последващ момент то е поставено в скоби и зачертано, а до него е дописано „Строй Билдинг 13“ ЕООД. От това обстоятелство и от показанията на разпитаните пред въззивния съд инспектори И. и М., става ясно, че протоколът всъщност съдържа данните по трудовото правоотношение на лицето Р. с работодателя „Експрес Гаранцион" ООД, тъй като същите напълно възпроизвеждат съдържанието на представения по делото трудов договор № 6531/05.05.2023 г., сключен между посочените страни.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатират пороци, които да са основания за отмяна или обявяване на нищожност на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е в съответствие с материалния закон.

При този изход на делото ответника има право на разноски, съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, като претендираните такива са за платеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Н. М. и приложен на л.12 от делото. Съдът намира възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно – имайки предвид размера на наложената имуществена санкция, същото е определено в абсолютния минимален размер съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 600 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 431 от 31.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233110204291/2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление № 03-2300531/21.06.2023 г. на Директора на ДИТ Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – [населено място] да заплати на "Строй Билдинг 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к. %Балик“, [адрес], представлявано от управителя С. Д. Д., сторените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.