№ 196
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110208360 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Й. С. Т., ЕГН
********** чрез адв. А.И. срещу електронен фиш серия К № *******,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в електронния
фиш не е посочен извършителят на нарушението тоест лицето, което е
управлявало заснетото МПС, а единствено е посочен собственикът и
ползвател на превозното средство, от което се прави извод, че не е доказано
по несъмнен начин, че именно жалбоподателката е извършила процесното
нарушение. Оспорва се посоченото в електронния фиш, че в процесния
участък е имало поставен знак за ограничаване на максимално допустимата
скорост. Според жалбоподателя при издаване на електронния фиш не е
изпълнено изискването на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. протоколът за
използване на техническото средство да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, като не е посочено в електронния фиш и в какъв
режим е работела системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение. Поддържа се липса на фактическо описание на нарушението, както
1
и че не става ясно дали жалбоподателката е санкционирана в качеството си на
водач или на законен представител на дружеството-собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението. Претендира се неправилна
правна квалификация на деянието. В допълнение в жалбата се изтъква, че
електронният фиш не съдържа посочване на неговия издател и дата на
съставяне. От съда се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована се представлява от
юрк. Б. с представено пълномощно, който пледира за потвърждаване на
обжалвания електронен фиш като счита същият за правилен и
законосъобразен. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
12.02.2021 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1192 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № З-С-
ИСИС/12.02.2021 г.
На 12.05.2021 г. около 19:46 часа в гр. София по бул. „Околовръстен
път” с посока на движение от бул. „България” към бул. „Черни връх” се
движело моторно превозно средство – товарен автомобил марка „****“ модел
„****” с ДК № *******, собственост на „А.” ЕООД, чийто управител и
законен представител бил жалбоподателят Й. С. Т.. До номер 22 на бул.
„Околовръстен път” /Ботаническата градина/ горепосочената видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD1192 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 107 км./час, при
ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В26. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и било заснето разположението на видеосистемата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – „А.” ЕООД, ЕИК ******* и законният му представител
– Й. С. Т., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
2
електронен фиш серия К № *******, с който на законния представител на
дружеството - собственик на лекия автомобил, с който било извършено
нарушението – жалбоподателя Й. С. Т. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 вр. ал. 2
от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на
движение била 80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила -
103 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 23 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 13.10.2021 г.
Жалбоподателят Й. С. Т. не депозирала декларация по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 27.10.2021 г. чрез адв. Иванова депозирала жалба
срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.05.2021 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, копия от
проект за организация на движението на бул. „Околовръстен път” в района на
входа на Ботаническата градина.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване /л.41 от НАХД 15953/21/ и протокол за последваща проверка №
З-С-ИСИС/12.02.2021 г. на средството за измерване се установи, че
използваната в процесния случай видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за
измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с
фабричен номер MD1192 е преминало последваща проверка за техническа
изправност на 12.02.2021 г. – тоест 3 месеца преди заснемане на процесното
нарушение. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на
скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до
100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените
доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че
на процесната дата и място именно товарен автомобил марка „****”, модел
„******” с рег. № ******* е бил управляван и се е движил в заснетия участък
със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била
монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 12.05.2021 г., а именно на бул. „Околовръстен път”
до Ботаническа градина, с посока на движение на контролираните
автомобили от бул. „България” към бул. „Черни връх”. В протокола е
отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото
средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било
3
позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало
скоростта на приближаващите автомобили. Към протокола е представена и
фотоснимка, установяваща разположението на видоесистемата.
От представеното копие на проект за организация на движението на бул.
„Околовръстен път” в района на входа на Ботаническата градина е видно, че
на бул. „Околовръстен път” е бил поставен пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на максимално разрешената скорост на движение от 80 км./час.
Същото ограничение и начина на въвеждането му са отразени и в протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, а
така също е отразено и в представената фотоснимка на знака.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на „А.” ЕООД, чийто управител и законен
представител е жалбоподателят Й. С. Т. /видно от справката от ТРРЮЛНЦ
при Агенция по вписванията/.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП /електронният фиш е връчен на 13.10.2021 г., а
жалбата е подадена на 27.10.2021 г./ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. Неоснователен е доводът за незаконосъоразност на
електронния фиш поради обстоятелството, че в него не е посочена датата на
издаване и физическото лице – негов издател. Както вече беше посочено
4
изискването на чл. 57, ал.1 т. 1 и т. 2 от ЗАНН се прилага към наказателното
постановление, но не и към електронния фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на конкретно физическо лице,
което е издател на електронния фиш, нито датата на издаването му.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В процесния случай нарушението е установено с видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, представляваща
одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за
което е съставен и протокол рег. № 4332р-25451/13.05.2021 г., съобразно
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
5
системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът
намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на
БИМ под номер В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г., като устройство
от този тип с фабричен номер МD1192 /с което е установено нарушението/ е
преминало последваща проверка на техническата му изправност три месеца
преди датата на нарушението, поради което същото към 12.05.2021 г. е било
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила е била 107 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което коректно във фиша е отразена скорост от
103 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
инкриминираната скорост е намалена на 103 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 23 км./ч., а не от 27 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран. Обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали от
тази установената скорост на движение е приспадната или не възможната
грешка не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице,
доколкото е съществено, че тази грешка в действителност е била отчетена и
жалбоподателят е санкциониран за по-малко превишение на максимално
разрешената скорост.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
номер на устройството МD1192 е било заснето управление от неизвестен
водач на процесния автомобил със скорост от 107 км./ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 4 км./час от засечената скорост) при ограничение от 80
км./ч., въведено с пътен знак В 26 и валидно за населено място, с което съдът
намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост
след приспадане на възможната грешка е с 23 км./ч.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
конкретно посочени стойности, в зависимост категорията на управляваното
МПС и обстоятелството, дали се движи в населено място, извън населено
място, по автомагистрала или скоростен път. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 21
от ЗДвП не въвежда конкретно правило за поведение, а единствено посочва
начина на сигнализиране на максимално разрешената скорост, когато тя е
6
различна от посочената в ал. 1, а именно с пътен знак. С оглед на горното
съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за
несъответствие в правната квалификация на деянието, дадена в обжалвания
електронен фиш.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Съгласно ал. 2 на цитирания законов текст когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Видно от
справката за собственост автомобилът, с който е било извършено
нарушението е собственост на „А.” ЕООД, чийто законен представител е
жалбоподателят Й. С. Т.. След получаване на електронния фиш в съответната
структура на СДВР не е представена декларация от последната в качеството й
на законен представител на дружеството-собственик на заснетото МПС с
посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия
автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в електронния фиш/, че
наказаното лице разполага с възможност да подаде декларация, в която да
посочи кой е управлявал автомобила. В такава хипотеза издаденият на
собственика /законния представител електронен фиш се анулира и се издава
такъв на посоченото в декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал
такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика респ. законния
представител /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което
е извършено нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След
като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил
автомобила, то съдът намира, че правилно именно той като законен
представител на юридическото лице - собственик на МПС, с което е
извършено нарушение е бил санкциониран за последното. Не може да бъде
споделено разбирането, застъпено в жалбата, че е неясно кое точно е
санкционираното лице – дали дружеството или жалбоподателя, тъй като в
електронния фиш се съдържа изрично обръщение „Уважаеми
господине/госпожо, за извършеното нарушение ви се налага глоба”.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 23
км./ч. в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 3 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 100 лева. Размерът на глобата е
определен в абсолютен размер, поради което обсъждането на въпроса за
нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
7
По изложените съображения съдът намира, че издаденият електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
80 лева за всяка инстанция, в която въззиваемата страна е била
представлявана /тоест по НАХД № 15 953/2021 г. по описа на СРС, НО, 121
състав и по настоящото НАХД № 8360/2022 г. по описа на СРС, НО, 108
състав/ или в общ размер от 160 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, както и вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност. Доколкото СДВР не е била
представлявана в производството по кнахд № 4261/2022 г. по описа на АССГ,
ХVIII касационен състав, то за тази инстанция юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № *******, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя Й. С. Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗДвП Й. С. Т., ЕГН **********
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за
процесуално представителство по НАХД № 15 953/2021 г. по описа на СРС,
НО, 121 състав и по настоящото НАХД № 8360/2022 г. по описа на СРС, НО,
108 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8