***05
гр. Пазарджик, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Венцислав Г. П.
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225200600335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на тъжителя Ж. К. П. от град Пазарджик в
качеството й на законен представител на малолетната М. Л. Т. против
присъда на РС Пазарджик по НЧХД 368/22/20.
С присъдата подсъдимата подсъдимата Е. К. Т. е призната за невиновна
в това, че на 03.11.2020г. в гр.Пазарджик е отнела от владението на
малолетната М. Л. Т., нейна низходяща, 1 брой смарт часовник
**************** на стойност 95.00 лева без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като на основание чл.304 от НПК е оправдана
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК .
Отхвърлен е като неоснователен предявения от М. Л. Т., чрез
законовия й представител Ж. К. П. граждански иск срещу Е. К. Т. за сума в
размер на 95,00 лева
На основание чл. 190, ал.1 от НПК в тежест на Ж. К. П., ЕГН
**********, като законен представител на малолетната М. Л. Т., ЕГН
********** са присъдени сторените от подсъдимата разноски в размер на 600
1
лева /шестстотин /.
С тази присъда е несъгласен частният тъжител, инициирал с въвзивната
жалбата настоящата й ревизия.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание с доводи, аналогични на
изложените по същество пред районния съд – деянието доказано, предвид
еднопосочните твърдения на свидетелите П. и В., които сочели, че при
последния, проведен от детето М. с баба му св. В.а разговор, подсъдимата
взела телефона и не го върнала. Иска се отмяна на постановената
оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
бъде призната за виновна и й се наложи съответното наказание.
Подсъдимата моли да бъде оправдана, като отрича да е извършила
деянието.
Защитникът й поддържа доводи, идентични с тези пред първата
инстанция: липсва установено по несъмнен начин както отнемането, така и
владението на телефона от подсъдимата , поради което деянието било
недоказано и оправдателната присъда – правилна и законосъобразна .
Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери
изцяло атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НК, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, но по същество е неоснователна.
Възприетата в проверяваната присъда фактология е резултат от
пълноценна доказателствена дейност и пълен разбор на събраните
доказателства . Така е установено, че :
Към 03.11.2020 год. Частната тъжитЕ. М. Т. е родена от съвместното
съжителство на Ж. П. и Л.Т. през 2013г. Още преди раждането й родителите се
разделили, като през 2014 година родителските права били предоставени за
упражняване на майката Ж. П..
Последната не упражнявала адекватни грижи за детето, поради което то се
отглеждало предимно от нейната майка – свид.М. В.а. Грижи за М. полагал и
нейния вуйчо – свид. Д. П., който на 20.09.2019 година закупил от
„************” ЕАД 1 брой смарт-часовник „**************, който по-късно
й подарил за Коледа. Часовникът имал функция на телефон, с него можели да
2
се провеждат мобилни разговори, като бил регистриран в мрежата на
„************” ЕАД с мобилен номер ***********. Стойността му към
03,11,20г. било 95 лева.
Малолетната М. харесвала часовника и с радост го носила на ръката си,
вкл. на училище.
През учебната 2020/2021 год. тя била във втори клас, като до края на
месец октомври 2020 година посещавала училище в ***, където живеела заедно
майка си и неин партньор от месец април 2020 година.
На 26.10.2020 год. отглеждането на детето М. отново било поето от
свид.В.а, която след обаждане от партньора на майката Ж., че последната е
напуснала дома им, пристигнала в град ***, забрала внучката си от училище и я
завела в дома си в град Пазарджик на улица „*************” ***.
През седмицата от 27.10.2020 год. (вторник) до 30.10.2020 год. (петък)
свид.В.а всеки ден откарвала и забирала М. от училището в град ***. Тъй като
ежедневното пътуване представлявало трудност за В.а, тя премесила М. в
************ в град Пазарджик, което било в близост до дома й.
На 02.11.2020 год., понеделник, неприсъствен за учениците ( 01,11,20г.
бил неделя) , по подаден сигнал от училището в ***, директорът на дирекция
„Социално подпомагане” гр.Пазарджик издал заповед, с която детето М. било
настанено в семейството на нейната баба и дядо по бащина линия –
подсъдимата Е. Т. и съпруга й Й.Т.. Последните се намирали в силно влошени
отношения със свид.В.а, която през 2018 год. била осъдена за това, че е
отправяла закани с убийство спрямо тях. Причина за издадената заповед бил
изготвен социален доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето”,
въз основа на който било прието, че отглеждането на детето от В.а не е в негов
интерес, тъй като това би създало риск от увреждане на психо – емоционалното
развитие и състояние на детето. На 02.11.2020 год. социалните работници
осъществили контакт с подсъдимата и нейния съпруг, които уведомили, че
следва да приемат и отглеждат детето.
На 03.11.2020 год. бил първият учебен ден за М. в ************.
Сутринта тя била заведена от свид.В.а на училище и по-късно предадено на
подсъдимата, за което били уведомени директорката свид.Т. и учитЕ.та. След
това М. останала на занималня до 15,30 часа, когато била забрана от
подсъдимата и съпруга й и заведена в дома им, намиращ се на улица
3
„******************
Малолетната М. останала да живее в дома на подсъдимата, само с нея, до
07.11.2020 год., когато поради намеса на майката Ж., подсъдимата отказала да
продължава да се грижи за детето и от тогава детето било настанено в
Комплекса за социални услуги към ДСП гр.Пазарджик.
Още на 05.11.2020 год. св.В.а подала жалба до Районна прокуратура –
Пазарджик с оплакване, че подсъдимата е отнела от детето подарения й от св.П.
смарт-часовник. Било образувано досъдебно производство, като прокурорът,
предвид родствената връзка между сочените като пострадала и виновна лица
приел, че се касае за евентуално извършено престъпление от частен характер -
кражба в хипотезата на чл.218в,т.2 от НК и указал на законовия представител на
малолетната М. възможност в шестмесечен срок за предявяване пред РС
Пазарджик на частна тъжба. Тази възможност била реализирана и така било
образувано първоинстанционното производство.
При така възприетата фактология правилно са изолирани като безспорни
следните факти към инкриминираната дата 03,11,20г. : собствеността върху
инкриминираната вещ , дарена в полза на детето от вуйчото св. П.;
пребиваването на детето в дома на подсъдимата , която го отглежда ; липсата на
часовника след тази дата; влошените отношения между бабата по майчина
линия св. В.а и бабата и дядото по бащина – подсъдимата и съпруга й
вследствие неадекватни обвинения и дори действия спрямо последните от В.а и
майката Ж..
Спорен по делото е фактът отнет ли е телефона от подсъдимата и
установила ли е тя фактическа власт върху него. За да приеме, че в резултат на
всеобхватното и пълно съдебно следствие не са събрани доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че телефонът е бил у детето и е отнет от
бабата, проверяваният съд е направил пълноценен доказателствен анализ и въз
основа на него - правилен извод, който събраните във въззивното производство
доказателства потвърждават.
Обосновано са изолирани показанията на свидетелите В.а и П. относно
спорния факт отнела ли е подсъдимата часовника от детето на 03,11,20г. И
двамата са твърдели, че часовникът бил на ръката на детето, на 03.11.2020 год.,
когато В.а го завела на училище ( „********“ Пазарджик) и именно чрез него тя
провела два разговора с внучката си, като при последният в 13,15 часа
4
присъствал и св.П., при който разпознавайки гласа на подсъдимата, я чул да
изрича „************************”. Впоследствие самото дете заявило на
вуйчо с и баба си, че подсъдимата му била издърпала часовника от ръката,
скрила го и отказала да му го върне.
Тези твърдения са противопоставени на :обясненията на подсъдимата,
която отрекла детето не е било с часовник; на показанията на директора на
************ гр.Пазарджик св.Т., която споделила действащата в училището
забрана учениците да носят мобилни устройства от всякакъв вид,по повод на
която тя не би била допусната с инкриминирания часовник, а и не била
забелязана с такъв.
Вярно е заявеното в жалбата ( л. 6, гърба , ВНЧХД) относно твърдения на
Т., че било възможно детето при постъпване в училището на процесната дата да
е имало часовник, останал скрит под дългия ръкав на дрехата или да му е
направен компромис, предвид деликатното семейно положение, но тези
твърдения съдържат само предположение. Освен това, показанията на Т. могат
изцяло да се изолират като основа за формиране на фактически изводи ,
доколкото обясненията на подсъдимата са напълно подкрепени от данните от
мобилния оператор, предоставял далекосъобщителни услуги на М. и баба й В.а
и вуйчо й ( предвид твърденията им за проведени последни разговори ).
От данните от мобилния оператор, предоставени в първоинстанционното
производство л. 73, ДСП и л. 37,44 по НОХД ) е изяснено, че инкриминираното
мобилно устройство е регистрирано в мрежата на мобилния оператор с номер
***********; през учебно време на 03.11.2020г. били провеждани разговори с
ползватели на апарати с номера *********** и ***** *****- съответно свид.В.а
и със свид.П., последните два от които инициирани от В.а и проведени в 13,05
часа и 13,20 часа , когато номер *********** е засечен в в обхвата на клетка,
позиционирана на адрес „***********-, която улица се намира към изхода на
града ( посока с. Г*****) и действително е ноторно известно, че е отдалечена от
адреса на подсъдимата и този на училището ( на ул. „********) , които са в
близост до Централна градска част; а адресът на подсъдимата не попада в
обхвата на станция № 3055, позиционирана на адрес „***********-, но с
налична възможност, при малка вероятност, абонат от адреса да се закачи на
тази клетка, само ако се намира на много висок етаж, като какъвто не може да
се определи четвърти етаж , на който е разположен етажа на подсъдимата.
5
Допълнителните данни пред настоящата инстанция (вх. № 5018/25,07,22)
са по-детайлни, но също установяват само една възможност: - по време на
разговор било възможно прехвърляне от една клетка в друга и не било
задължително прехвърлянето да бъде към най-близката клетка;
при разговор на адреси в гр. Пазарджик – ул. „******* “ 44 или ул.
„************* 79 също било възможно прехвърляне от клетка 3179(
ул. „******“ 2) или към 3450 ( ул. „****** 32), като прехвърляне към
3055 ( ул. „*****“) било по-малко вероятно, но пък възможно за етажи
над втори в помещение с южно изложение на адрес ул. „
**************“ 79.;
на адрес гр. Пазарджик , ул. „**************“ 79 било възможно да се
обслужи от 3055( ул. *****“ 27) за етажите над втори в помещения с
южно изложение.
Тези данни не предоставят сведения за несъмнени факти, а само една
възможност, тоест предположение, които не могат да стоят в основата на
присъдата, което от една страна лиши от смисъл задачите на СТЕ, поискана от
защитниците , а от друга – потвърди изводите на РС , че липсват по делото и
несъмнени доказателства процесният апарат към момента на последните два
разговора да се е намирал в дома на подсъдимата. Затова, убедително, за този
факт, както и за факта, че смарт -часовникът е бил у детето при тези два
разговора, твърденията на В.а и П. са приети като недостоверни .
Вярно е-справките на мобилния оператор сочат именно ползваните
номера от В.а и П. като „търсещи/набиращи“, но при тези разговори не е
доказано апаратът , чрез който са приети да е бил у детето.
Устройството , както приема и решаващият съд, било засичано в
периода 01.11.2020 год . до 03.11.2020 год. и различни места в областта, в
часове, в които е изключено детето М. да се е намирало. И ако регистрираното
ползване в Септември в часовете в рамките на деня през почивните дни могат
да се обяснят ( виж жалбата и показанията на В.а ) с пътуването с влак до
Пловдив , то необяснимо остава ползването в полунощ. На 03,11,20г., 00.10ч.
е регистрирано ползване на мобилен интернет в с. **** , където въобще не е
установено да е било детето, още повече, че рано сутринта на тази дата то е
следвало да пътува за Пазарджик, където е постъпило в ОУ „********“ в 8ч.,
заведено от В.а. ( св. В.а – л. 24, НЧХД). Впрочем, ползването на такава услуга
6
и то в такъв, необичаен час за малолетно дете, е регистрирано в три
последователни дни – на 01,11,20г., на 02,11,20 и на 03,11,20 все в 00,10ч. и в
различни населени места ( л. 73 и 72, ДСП).
Ревизираният съд е обсъдил и неточността в обясненията на
подсъдимата ( критикувана в жалбата – л. 6, гърба, ВН)ХД) относно датата на
настаняване на детето в дома й в гр. Пазарджик , която дата тя неумишлено е
сгрешила, посочвайки 02,11,20г., а не 03,11,20г., доколкото първи ноември –
Денят на народните будители е бил почивен ден и учениците са имали
неприсъствен ден на 02,11,20г. При това подсъдимата е заявила съвсем
добросъвестно „ ***************, че *****************…“. Фактите относно
датата на предаването на детето на подсъдимата са безспорни и предвид
писмените доказателства от социалните служби.
В резултат на пълен доказателствен разбор на изясняващите
фактическата обстановка доказателствени средства, проверяваният съд е
обосновал верният извод, че подсъдимата на 03.11.2020г. не е отнела от
владението на малолетната М. Т. инкриминирания смарт-часовник и въобще
липсват доказателства да го е отнела от владението на друго лице.
Правилното решение за невиновност на подсъдимата е обусловило и
отхвърляне на предявения против нея и приет за съвместно разглеждане
гражданки иск в размер на стойността на часовника, установена експертно.
Правилна е присъдата и в частта досежно присъдените разноски,
доколкото е спазено предписанието на чл. чл.190, ал.1 от НПК и е съобразен
изхода на делото .
Изходът от настоящото производство, в което се установи
неоснователност на жалбата , предпоставя присъждане в тежест на частния
тъжител на сторените от подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500лева.
Предвид горното и на основание чл. 338 НПК Пазарджишкият окръжен
съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 55/30,05,22г., постановена по НЧХД 368/22
на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА Ж. К. П. с ЕГН **********, като законен представител на
малолетната М. Л. Т. с ЕГН ********** да заплати на Е. К. Т. с ЕГН:
********** сума в размер на 500 лева /петстотин /.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8