МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД № 2966/2019г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.Х.Х. за това, че на 07.06.2016г. в гр.Н., к.к.“С.б.“, спомогнал на лица, извършили престъпление по
чл.199 ал.1 т.3 вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК – Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х. да избегнат и да бъде осуетено спрямо тях
наказателното преследване, без да се е споразумял с тях, преди да е извършено
самото престъпление, като деецът е следовател - престъпление по чл.294 ал.4 вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът заема становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
Подсъдимият и защитниците
му заемат становище, че подс.Х. не е извършил
престъпление и следва да бъде оправдан.
При последната си
дума подс. Х. моли да бъде постановена оправдателна
присъда.
Съдът, като съобрази
съдържанието на внесения обвинителен акт, приема, че същият ясно формулира
предмета на установяване по делото, а именно дали подс.Х.
лично е възприел или разбрал за извършено от лицата Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х. престъпление
по чл.199 ал.1 т.3 вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, след което умишлено е извършил действия, с които се осуетява наказателното
преследване срещу тях и им се помага да избегнат такова преследване за
извършеното от тях престъпление.
Престъплението по
чл.294 от НК е вторично такова и се изразява в прикриване на извършено от друго
лице конкретно друго - първично престъпление. Съдът приема, че е възможно в
хода на съдебното производство да се произнесе относно установяване на
доказателства за прикриване на по-леко наказуемо престъпление при сходна
фактическа обстановка, например такова по чл.129 от НК. Не могат да се извършват
промени, обаче, относно личността на лицата, за които се твърди, че са прикрити
от дееца, доколкото личността на прикриваното лице е основният съществен
признак на деянието лично укривателство и прикриването на друга личност,
различна от посочената в обвинението, съставлява друго, различно престъпление,
за което липсва повдигнато обвинение по конкретното дело.
Ето защо в
настоящия случай съдът подложи на установяване и проверка, изложената в
обвинителния акт версия на прокуратурата, че подс.Х.
е прикрил деяние именно на лицата Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х..
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Х.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
пенсионер, женен, завършил е висше образование, неосъждан е, живее в к.к.“С.б.“, общежитие „Бисер“, вх.3, ет.3, ап.6, ЕГН **********.
С Решение на ВСС от
29.09.1993г. подс.И.Х. е назначен на длъжност
следовател в РСС-Н., към ОСС-Б.. През 2016г. е заемал длъжността следовател в
следствения отдел на окръжна прокуратура Б.. Местоработата му е била в сградата
на РПУ-Н., намираща се в курортен комплекс “С.б.“. Живеел със семейството си в к.к.“С.б.“. Съпругата на подс.Х. –
св.Й.Х. управлявала търговско дружество „В.“ ООД, създадено с общи семейни
средства, осигурени основно от подсъдимия, занимаващо се със стопанисване на питейно заведение „Я“ в к.к. “С.б.“. Подсъдимият активно помагал в бизнеса на
съпругата си по стопанисването на това заведение. Поради това с решение на ПК
на ВСС от 28.06.2017г., потвърдено с Решение № 14857/03.12.2018г. на ВАС,
влязло в сила на същата дата, подс.И.Х. е освободен
от длъжността следовател за извършване на търговска дейност, несъвместима с
длъжността на магистрат, констатирана към 07.06.2016г./публична информация,
оповестена на интернет страниците на ВСС и на ВАС/.
Предвид фактически
упражняваната от него ръководна роля в търговското дружество, служителите от
персонала на „Я“ познавали подс.Х. и го възприемали
като един от собствениците на фирмата и техен началник. Същият често посещавал
заведението и давал разпореждания на персонала.
Св.К.П.М.А. – е
немски гражданин, живущ в гр.Х.
През 2015г. същият
бил на почивка в к.к.“С.б.“, по време на която
посещавал различни заведения. Към края на почивката си посетил неустановено
заведение в к.к.“С.б.“, където предоставил свои лични
компактдискове с музика на дисководещия и го помолил да ги пусне. Когато си
тръгнал от заведението, не взел дисковете си, а впоследствие се прибрал в
Германия без тях.
В началото на месец
юни 2016г. св.А. отново пристигнал на почивка в к.к.“С.б.“,
като отседнал в хотел. На 06.06.2016г. вечерта отишъл
в таверна, където изпил две бири. Малко преди 02:00ч. на 07.06.2016г. тръгнал
да се прибира към хотела си, като по пътя си минал край „Я“ в к.к. “С.б.“.
По това време на работа в заведението се намирали свидетелите П.М., Т.Т., Г.Ч. и Д.Б.. Подс.Х. също се
намирал в заведението, като седял на крайна маса, тъй като бил взел със себе си
кучетата си – три немски овчарки, за да ги разходи и да ги покаже на позната му
клиентка - англичанка. Заведението е от открит тип и в определени участъци
между него и алеята няма преградни стени,
като е налице директен достъп от улицата.
Св.А. под влияние
на употребения алкохол бил настроен агресивно, като приближавайки се към бара
се карал на чужд език с неустановено по делото лице, която кавга била възприета
от св.Г.Ч., който по това време отивал да закупи поръчана от клиент храна от
съседно заведение за бързо хранене.
След като се
разделил с лицето, с което се карал, св.А. се спрял на улицата пред „Я“ и започнал да гледа втренчено към
заведението, като се намирал в участък, в който нямало преградна стена между
улицата и бара. Св.П.М. го забелязала, и с жест и думите „Уелкъм“,
го поканила да влезе. Св.А. пристъпил към бара, като в този момент се усъмнил,
че именно в това заведение предходната година е оставил дисковете си. Започнал
да ръкомаха и да отправя отделни думи към служители от персонала, но тъй като същите
не говорели немски език, както и поради неадекватното му състояние, не могъл да
установи комуникация с тях. В резултат на това и под влияние на употребения
алкохол, св.А. се изнервил и започнал да отправя обидни реплики на испански и
немски език и да ръкомаха, като не ставало ясно дали действията му са насочени
към конкретно лице от присъстващите персонал и клиенти. Възникнал конфликт, в който
се намесили клиенти на заведението и в хода на който св.А. извадил нож, който
носел в джоба на елечето си. Св.Ч. отишъл до подс.Х.
и му съобщил за инцидента. Подсъдимият станал, видял св.А., който се намирал
през няколко маси, извикал му с цел да привлече вниманието му и му помахал. Св.А.
за момент погледнал към подс.Х., но в този момент подсъдимият
изпуснал кучетата си, които се разбягали и тръгнал да ги събира, за да не
ухапят някого. През това време св.А. продължил да буйства и настанала суматоха,
при която същият бил избутан от лица, намиращи се в заведението, като при
бутането паднал и изпуснал ножа си на земята, който впоследствие бил прибран в
заведението. След това се изправил и тръгнал да се отдалечава по алеята в
посока хотел „И.“, като бил последван от няколко лица, с които се карал по пътя.
След около 50м. - в района между хотел „И.“ и бар „О.“ бил застигнат от последвалите
го лица, които го повалили на земята и му нанесли побой, след което се
оттеглили в обратна посока към „Я“.
По това време пред
хотел „И.“ се намирали свидетелите Д.С. и К.Р., които възприели побоя и
сигнализирали на телефон 112. Същевременно започнали да помагат на пострадалия,
като му дали вода, посвестили го и му помогнали да се изправи и да седне. На
мястото на инцидента се появил и св.К.М., който по това време охранявал намиращото
се срещу хотел „И.“ бистро „О.“ и пушел пред него и също възприел побоя.
Сигналът от тел.112
бил получен в РПУ – Н. и в Спешна медицинска помощ.
Почти
непосредствено след обаждането на св.Р., в оперативната дежурна част на РПУ – Н.
се обадил и подс.Х., който заявил, че немски турист е
буйствал в заведението „Я“ и е размахвал нож. Обаждането на подсъдимия било
прието от св.П., която го уведомила, че вече има сигнал за инцидента и ще
изпрати полицейски патрул.
В сградата на РПУ –
Н., която се намира до хотел „Д.“ в к.к. “С.б.“ по
това време се намирали свидетелите М.К. и В.П., които били дежурни като автопатрул №2. Двамата веднага се насочили към мястото на
инцидента, където пристигнали в рамките на няколко минути.
През това време подс. Х. бил излязъл на улицата и когато пристигнали
полицаите се намирал на около 20 метра от св.А.. Свидетелите К.и П. спрели до
подсъдимия и той им казал, че чужд гражданин в нетрезво състояние е притеснявал
клиентите на „Я“, обиждал ги е и е размахвал нож. Заявил им, че въпросният
човек е влязъл в конфликт с англоговорящи туристи,
които са му нанесли побой на улицата, след което са избягали. Казал, че ножът
бил прибран в заведението. След това им посочил св.А., като лицето, на което е
нанесен побоя и заедно с полицаите отишли до него.
Преди пристигането
на полицаите, св.А. изхвърлил до масите на заведението „О.“ канията
на ножа, което било забелязано от св.Р. и подс.Х..
Полицаите се опитали
да разговарят със св.А. на английски език, но не успели да се разберат, тъй
като св.А. говорел само немски и не бил
много адекватен. Същевременно св.Д.С. също се намесил в разговора, като
уведомил полицаите, че версията на подсъдимия не отговаря на истината и побоят
е нанесен от български младежи. Междувременно подс.Х.
донесъл и предал на полицаите един рибарски нож, като заявил, че това е ножът
на чужденеца, а на посоченото от св.Р. място били намерени кания
на нож и недалече от нея капаче на мобилен телефон. Полицаите снели писмени сведения от
служителите на „Я“ – П.М. и Т.Т., както и от
свидетелите С., Р. и М.. Съставили и протокол за доброволно предаване на ножа,
като по указание на подс.Х., в същия било отразено,
че ножът е предаден от св.П.М.. Подс.Х. не е писал сведения
по случая.
През това време с
линейка пристигнал св.Е.К. – лекар в „Бърза
помощ“ гр.Н.. Същият прегледал св.А., провел кратък разговор с него на немски
език и стигнал до заключение, че има счупване на лявата ръка. Св. К. качил св.А.
в линейката и го откарал за лечение в болнично заведение – УМБАЛ „Дева М.“***.
По пътя свидетелите К. и А. разговаряли, като К. останал с впечатление, че А. е
под влияние на употребен алкохол или някакъв вид опиат. Пред св.К.А. заявил, че
е бит от таксиметров шофьор. Когато пристигнали в болницата св.А., докато
търсил цигари, за да пуши, извадил от
джобовете си някакви джунджурии,
сред които св.К. забелязал фенерче.
При извършените в
болницата прегледи и изследвания било установено, че в резултат на побоя, на
св.А. били причинени множеството наранявания по главата и тялото, както и
счупване на кости на лявата ръка, водещо до трайно затрудняване на движението
ѝ, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
След като
приключили със снемането на сведения от присъствали на инцидента лица,
свидетелите К. и П. извършили обход на района със служебния автомобил, за да
потърсят описаната им от подсъдимия група англоговорящи
туристи. Не установили такива и се върнали в сградата на РПУ –Н.. Там
докладвали за случая на оперативния дежурен и изготвили докладна записка до
началника на управлението, към която приложили снетите сведения и други
документи.
На 07.06.2016г.
сутринта в РПУ-Н. се провела редовна оперативка, на която бил обсъден
въпросният инцидент. Междувременно постъпила информация от УМБАЛ „Дева М.“***
за причинената на св.А. средна телесна повреда и началникът на управлението
разпоредил незабавно започване на разследване. Досъдебното производство било
започнато от разследващ полицай на 07.06.2016г. в 16,30ч. по реда на чл.212
ал.2 от НПК с протокол за разпит на пострадалия А.. Разследването започнало за
престъпление по чл.199 ал.1 т.3 от НК, тъй като св.А. заявил, че по време на
побоя му били отнети мобилен телефон, фенерче и нож.
С постановление на
ОП-Б. от 09.06.2016г. производството е изпратено по компетентност на Софийска
градска прокуратура, поради установени данни за участие в престъплението на подс.Х., който е следовател.
В хода на
разследване са проведени разпити на свидетели и са извършени разпознавания. Св.Д.С.
категорично е разпознал св.М.Х. като извършител на грабежа – лицето, което след
нанасяне на побоя е „преджобило“ чужденеца. В същото
разпознаване св.С. е посочил, че св.Т.Т. също му
изглежда като един от участниците в побоя, но за него не е сигурен.
Св.А. е разпознал
св.Г.Ч. като барманът на заведението, от който си е искал дисковете и едно от
лицата, които са го били.
Св.А. разпознава и
св.Т.Т. като ди-джея на
заведението, който също го е удрял пред заведението.
Св.А. разпознава подс.Х. като шефът на заведението, който го е напръскал със
спрей.
Св.К.Р. разпознава подс.Х., като лицето, което се е представило като
собственик на бар „...“ при пристигане на полицаите.
С постановление от
29.06.2016г. подс.Х. бил привлечен в качеството на
обвиняем по делото за извършено на 07.06.2016г. престъпление по чл.283 вр.чл.26 ал.1 от НК.
С постановление от
27.02.2017г. подс.Х. е привлечен като обвиняем за
извършено на 07.06.2016г. престъпление по чл.143 ал.3 вр.ал.1
от НК.
С постановление от
08.06.2017г. досъдебното производство е разделено, като материалите относно
извършено на 07.06.2016г. деяние по чл.199 ал.1 т.3 от НК, за което
първоначално е започнало разследването са изпратени на РП-Н., а впоследствие на
ОП - Б. по компетентност, където е образувано под нов № ЗМ-1431/2017г. на
РУМВР-Н.. Отделени са материали и за друго деяние, които са изпратени на СГП за
завеждане на ДП под нов номер.
С постановление от
11.12.2017г. ДП № ЗМ-1431/2017г. на РУМВР-Н., водено за престъплението по чл.199
ал.1 т.3 от НК е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК, поради
неразкриване на извършителите на престъплението.
С постановление от
19.06.2017г. подс.Х. е привлечен като обвиняем за
извършени на 07.06.2016г. две престъпления по чл.143 ал.3 вр.ал.1
от НК.
На 04.08.2017г. СГП
е внесла в СГС обвинителен акт срещу подс.И.Х.Х. за две престъпления по чл.143 ал.3 вр.ал.1
от НК. С разпореждане от 29.09.2017г. по НОХД 3705/2017г. делото е върнато на
СГП за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на
процесуални правила.
На 22.12.2017г.
делото отново е внесено в СГС с обвинителен акт срещу подс.И.Х.Х. за две престъпления по чл.143 ал.3 вр.ал.1
от НК.
С определение от
31.01.2018г. по НОХД 6054/2017г. СГС отново е върнал делото на СГП за
отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуални
правила.
С постановление от
17.10.2018г. подс.Х. е привлечен като обвиняем за
извършени на 07.06.2016г. две престъпления по чл.143 ал.3 вр.ал.1
от НК и престъпление по чл.294 ал.4 вр.ал.1 от НК.
С постановление на
САП от 01.11.2018г. постановлението за привличане на обвиняем от 17.10.2018г. е
отменено.
С постановление от
08.11.2018г. досъдебното производство е изпратено от СГП по компетентност на
СП. Същото е прието по компетентност от СП с постановление от 14.11.2018г. и е
възложено за разследване на следовател в СлО на СП.
С постановление на
СП от 22.02.2019г. наказателното производство е прекратено частично относно
повдигнатите на подс.Х. обвинения по чл.283 вр.чл.26 ал.1 от НК и двете обвинения по чл.143 ал.3 вр.ал.1 от НК.
С постановление от
20.03.2019г. подс.Х. е привлечен като обвиняем за
извършено на 07.06.2016г. престъпление по чл.294 ал.4 вр.ал.1
от НК.
Към настоящия
момент по ДП № ЗМ-1431/2017г. на РУМВР-Н., по което се провежда разследването
за извършено на 07.06.2016г. деяние по чл.199 ал.1 т.3 от НК с пострадал К.П.М.А.
няма привлечени към наказателна отговорност лица.
Към настоящия
момент извършителите на побоя и причиняването на средна телесна повреда на св.А.
са останали неустановени според прокуратурата.
Предвид наличието на
противоречия в доказателствения материал, съдът не
кредитира изложената в обвинителния акт версия, че побоят над св.А. е извършен
от лицата Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х., които са му отнели и нож, мобилен телефон и
фенерче, с намерение противозаконно да ги присвоят. На първо място относно
вещите, за които се твърди, че са предмет на грабеж, се установява, че ножът не
е отнет с намерение за присвояване, а е изпаднал в хода на конфликта, след
което е предаден на полицейските органи. Канията на
същия е намерена на местопроизшествиено, като се
установява, че е изхвърлена съзнателно от св.А.. Част от мобилния телефон –
капаче е установена на местопроизшествието, което предполага, че е възможно телефонът
да е паднал и да се е счупил, но не е извършен оглед и не са търсени останалите
му части, които може да се разпилели на определено разстояние от капачето.
Относно фенерчето, са налице данни, изнесени от св.К., че същото е намерено на
по-късен етап от св.А., докато се е намирал в болницата. Поради това съдът
приема, че по делото не се установени доказателства, които да установяват по
несъмнен начин извършен грабеж.
Що се касае до
причиняването на средна телесна повреда на св.А., същата се установява от приложените
медицински документи и показанията на свидетелите К. и Ч., като съдът не приема
възраженията в тази насока на подс.Х. относно
характера на увреждането. Обстоятелството, че няколко дни след инцидента св.А.
е срязал част сложения му гипс и е могъл
да кара велосипед, не променя извода за причинено трайно затруднение на
движението на горния ляв крайник. За наличието на средна телесна повреда не е необхоД.крайникът да е напълно обездвижен, а е достатъчно
само да е трайно затруднено движението му. В конкретния случай наличието на
такова трайно затруднение е доказано по несъмнен начин от приложената
медицинска документация и от показанията на свидетелите А., К. и Ч..
Версията, че
средната телесна повреда е причинена от лицата Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х. съдът
намира за недоказана по няколко причини. На първо място следва да се има
предвид, че прокуратурата не подлежи на съдебен контрол в отказа си да привлича
лица към наказателна отговорност, поради което действията ѝ в тази насока
не могат да бъдат предмет на проверка. Следва да се има предвид, обаче,
констатираното в конкретния случай пълно противоречие в действията на
държавното обвинение спрямо лицата, за които в обвинителния акт се твърди че са
съпричастни към нанасянето на побой на св.А.. От една страна се твърди, и се
настоява съдът да приеме, че по несъмнен начин е доказано, че това престъпление
е извършено от лицата Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х.. От друга, обаче, видно от
приложената информация за развитието на ДП № ЗМ-1431/2017г. на РУМВР-Н. е
видно, че прокурорът не е установил дори подозрение на пръв поглед за
съпричастност към деянието на тези лица и не ги е привлякъл към наказателна
отговорност до настоящия момент. Действително за доказването на личното
укривателство, не е необходимо наличието на влязла в сила присъда за първичното
престъпление. Възможно е дори извършителите на това престъпление да са останали
неразкрити, именно в резултат на осъщественото лично укривателство. В
конкретният случай, обаче, прокуратурата твърди, че ги е установила по несъмнен
начин, като същевременно не са налице никакви пречки по смисъла на чл.24 ал.1
т.2-10 от НПК за ангажиране на
наказателната им отговорност. При липсата на такива обстоятелства, единствената
причина за непредприемане на действия по наказателно преследване спрямо тези
лица, остава обстоятелството по чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а именно, че деянието не
е извършено от тях. Поради това прокуратурата сама се е поставила в
невъзможност да настоява в настоящия процес съдът да приеме тези лица за
виновни в извършването на първичното престъпление, тъй като това би било
особено грубо нарушение на презумпцията за невиновност в наказателния процес.
За да може да се реализира наказателна отговорност спрямо подсъдимия за лично
укривателство на конкретните три лица, без наличие на осъдителна присъда за
извършено от тях престъпление, същите е следвало да бъдат привлечени към
наказателна отговорност и предадени на съд, едновременно с подсъдимия. Липсата на повдигнато обвинение
за извършване на първичното престъпление означава съдът да ги приеме за виновни
в извършване на престъпление, при пълното им лишаване от право да участват в
наказателния процес и да се защитават по такова обвинение, доколкото същите
имат качеството на свидетели в настоящото производство.
Въпреки тази
формална пречка за произнасяне по извършено престъпление от тези три лица,
съдът ще изложи накратко мотиви защо фактически не споделя версията, че именно
свидетелите Ч., Т. и Х. са извършили престъплението спрямо св.А.. На първо
място не беше оборена версията на св.М.Х., че същият не се е намирал на мястото
на инцидента по време на извършване на деянието и няма никакво отношение към
същото. Изяснено беше, че този свидетел няма нищо общо със заведението на подс.Х., не го е посещавал, не се познава с никое от
останалите лица и поради припознаване е разпознат от св.С. по време на
разпознаване, на което е присъствал като лице, което би трябвало да е със
сходна външност с тази на разпознаваното лице Т.Т..
Относно свидетелите
Т. и Ч. беше установено, че същите са възприемали подс.Х.
като свой началник, имали са респект от него и са изпълнявали разпорежданията
му. Съзнавали са, че същият се явява техен фактически работодател и работата и
възнагражденията им завъсят в значителна степен от него. Ето защо не може да се
приеме, че тези двама свидетели самоволно ще напуснат работното си място,
докато са на работа и ще извършат престъпление, при положение че подс.Х. присъства по това време в заведението и възприема
действията им. Тук не може да се игнорира и факта, че по това време заведението
е било работещо с намиращи се вътре клиенти, част от които са напускали и
двамата свидетели е следвало да следят за плащане на сметките от същите.
Отделно от това всички свидетелски показания на лица, присъствали в заведението
са непротиворечиви, че св.Т. и св.Ч. не са напускали заведението по време на
инцидента. Данни за съпричастност на тези лица към деянието се съдържат
единствено в показанията на свидетелите А. и С. и извършените от същите
разпознавания. Следва да се анализира обаче състоянието, в което са се намирали
тези свидетели при възприемане на събитията, както и обстановката, при която са
възприети лицата, имащи отношение към инцидента. И двамата свидетели посочват,
че са били употребили алкохол, като за св.А. са налице редица доказателства, че
е бил в частично неадекватно състояние. При извършване на по – подробен разпит
в хода на съдебното заседание, свидетелят А. заявява, че преди започване на
побоя, още пред бара бил напръскан със спрей, същевременно е било тъмно, поради
което няма как да разпознае, кои точно лица са го били. Установява се, че в
действителност е възприел и запомнил разпознатите от него лица преди побоя, докато
се е намирал в бара, където се е опитал да осъществи някаква комуникация с тях,
като ги е виждал и при предходни посещения на заведението. От разпита му в
съдебно заседание се изяснява, че в действителност не може да разпознае лицата,
които са му нанасяли удари. Св.С. също познава по физиономия Т. и Ч., като
работещи в заведението отпреди инцидента. Същевременно е видно, че същият се е
припознал по време на извършването разпознаване на св.Т.Т.,
при който е посочил предявеното за съпоставяне лице със сходна външност М.Х.,
за когото липсват каквито и да е данни да е присъствал по време на инцидента
през въпросната нощ. Този факт не може да бъде пренебрегнат при преценка
достоверността на извършените от него разпознавания. Показанията му следва да
се анализират в съпоставка с тези на св.Р., с когото са наблюдавали инцидента
от едно и също място и от еднакво разстояние. Свидетелят Р. работи съвсем близо
до Я, виждал е многократно служителите в
него и би следвало да ги разпознае, ако са участвали в побоя. Въпреки това не е
могъл да извърши такова разпознаване, което внася допълнителни съмнения в
достоверността на твърденията на св.С..
Предвид изложеното
съдът счита, че не може да бъде приета версията на прокурора за нанесен побой
на св.А. именно от лицата Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х..
Недоказано остана и
обвинението на прокуратурата, че подс.Х. е насочил
разследването в грешна посока, чрез укриване връзката между престъплението и
лицата, участвали в осъществяването му и че е създал затруднения по установяване
на признаци на престъплението и на автора на деянието.
На първо място
следва да се посочи, че изложената от подс.Х. версия
за това, което лично е възприел по време на инцидента, не е оборена от
събраните по делото доказателства. Същевременно, ако е искал да укрие лицата,
за които прокуратурата твърди, че са извършили първичното престъпление, същият
е можел да освободи свидетелите Т. и Ч. от работа и да им даде възможност да се
скрият, преди пристигане на полицаите. Напротив подсъдимият им е указал да
съдействат на полицаите, като Т. е писал сведения по случая, а Ч. им е правил
кафе. Изяснено беше, че подс.Х. не познава третото,
посочено в обвинението лице – св.М.Х. и няма никакъв мотив да го укрива. Не се
установиха никакви доказателства подсъдимият да е създавал затруднения на
полицейските служители, а по късно и на разследващите органи. Същият е предал
една от вещите, за които се твърди, че са предмет на грабеж - нож, посочил е
мястото, където е видял, че св.А. е пуснал друга вещ, като по този начин е
намерена и канията. По никакъв начин не е
възпрепятствал извършването на процесуално-следствени действия, като
несвоевременното започване на разследването и неизвършването на оглед не е
поради негови действия, а единствено поради немарливо изпълнение на служебните
задължения от ангажираните със случая служители на РУМВР – Н..
Относно последващото поведение на подсъдимия, по-късно през деня на
инкриминираната дата 07.06.2016г. и след това, следва да се отчете и обстоятелството,
че подсъдимият, както изложи в обясненията си по делото, е имал основателни
съмнения, че действителната цел на разследването е именно той да бъде уличен в
извършване на престъпление. Това обстоятелство се установява от начина на
провеждане на разследването, при което не е целено обективно изясняване на
фактическата обстановка, а целенасочено са търсени варианти за уличаване
единствено и само на подс.Х. в каквото и да е
престъпление. Първоначалната насока на разследване е била да се установи, че
именно подс.Х. е участвал в извършване на грабежа, а
след отпадане на тази версия, са търсени различни варианти за ангажиране на
наказателната му отговорност по различни правни квалификации, изброени по-горе.
Ето защо поведението на подс.Х. следва да се
преценява като такова, осъществено в рамките на водено срещу него разследване,
при което същият не може да бъде задължен да се самоуличава
и да съдейства на разследване целящо именно неговото лично подвеждане под
наказателна отговорност, а не на други лица. Изяснено е, че независимо от
продължителния срок на разследване, нито едно друго лице не е привлечено към
наказателна отговорност, нито по настоящото дело, нито по отделеното такова.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията
на разпитаните свидетели, протоколите за разпознаване, за оглед, експертизите и
другите писмени доказателства.
В обясненията си, дадени в хода на съдебното
следствие, подсъдимият Х. подробно разказва за професионалния си път и за
конкретни негови действия по служба, като предполага, че в резултат от тях са
формирани негативни настроения спрямо него в лица от ръководството на местните
структури на МВР. Излага своята версия за събитията през нощта на инцидента,
която като цяло се потвърждава от показанията на свидетелите, като са налице
различия само в отделни несъществени детайли.
Обясненията му
следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал, с изключение на показанията на св.С.. Констатираните противоречия с
показанията на този свидетел и извършените от него разпознавания не са
достатъчни, за да оборят версията на подсъдимия, доколкото показанията на
свидетеля са изолирани и са в противоречие не само с обясненията на подсъдимия,
но и с показанията на голям брой други свидетели, разпитани по делото.
В показанията си в
хода на съдебното следствие св.А. пресъздава събитията от нощта на инцидента,
като твърди, че не е буйствал и не е вадил нож в заведението, а само е искал да
му бъдат върнати компакт дискове. Уточнява, че лицата, които е разпознал в хода
на ДП – подс.Х. и свидетелите Ч. и Т. е видял в
заведението, докато е претендирал връщане на дисковете, като не може да посочи,
кои лица са му нанесли побой, тъй като е бил напръскан със спрей и не е виждал
добре. Твърди, че първоначално са го били 7-8-9 човека, след това са дошли още
хора. Заявява, че не може да посочи кой го е напръскал със спрей. Посочва
вещите, които според него са му отнети. Твърди, че телефонът, който му е отнет
е бил марка „....“ на стойност 59 евро. Не посочва да му е вземано фернерче. Ножът е видял в полицията, телефонът повече не е
виждал. Заявява, че когато е оставил дисковете, в заведението не е имало
клиенти англичани, а в нощта на инцидента, същото е било пълно с клиенти.
На основание чл.281
ал.1 т.1 от НПК са прочетени показанията, дадени от свидетеля в хода на ДП пред
съдия. В същите е посочил, че са го били 10-15 човека, че от персонала на
заведението познава бармана, диджея, шефа и хората с марокански и тунизийски произход.
Заявява, че след като е възникнал конфликтът относно дисковете, шефът е
дошъл бързо и веднага е започнал да го пръска със спрей. Твърди, че телефонът,
който му е отнет е бил марка С.на стойност около 20 евро и 15 евро кредит за
говорене. Също не посочва да му е отнемано фенерче.
В частите, в които
са налице противоречия, съдът кредитира показанията от съдебното следствие, а
не тези, дадени на ДП пред съдия, тъй като в хода на разпита на ДП свидетелят
не е конкретизирал обстоятелствата, при които е възприел разпознатите от него
лица. В хода на разпита в съдебно заседание се изясни, че свидетелят е виждал
лицата неколкократно преди побоя и поради това може
да ги разпознае, но не може да потвърди, че това са хората, които са го били. Посочи
и че не може да каже кой го е напръскал със спрей и не може да потвърди, че
това е именно шефът на заведението.
Съдът кредитира
дадените от този свидетел показания относно обстоятелствата, че в ранните
часове на 07.06.2016г. е посетил „Я“, където е влязъл в конфликт с лица,
намиращи се в заведението, както и че непосредствено след това му е нанесен
побой от голяма група лица, в резултат на което са му причинени телесни повреди,
включително счупване на ръка. В тази част показанията му кореспондират с
останалия доказателствен материал. Не ги кредитира в
частта, в която твърди, че не се е държал агресивно в заведението и не е вадил
ножа си, тъй като в тази част от една страна са в противоречие с показанията на
останалите свидетели на инцидента, а от друга се касае за противоправни
действия на самия свидетел, които същият няма интерес да съобщава, тъй като би
се уличил в противозаконно деяние. Не ги кредитира и в частта, в която св.А.
твърди, че е бил ограбен, доколкото се изясни, че ножът му е бил избит по време
на конфликта непосредствено пред заведението, а за отнемането на мобилен
телефон не се установиха други доказателства, извън неговите твърдения, като
същевременно са налице данни за намерена част от телефона на мястото на
инцидента, от което може да се направи извод, че същият е паднал и се е счупил.
Съдът кредитира
извършените от този свидетел разпознавания на подс.Х.
и свидетелите Ч. и Т., но в контекста на направеното от него уточнение в хода
на съдебното заседание, че в действителност е видял лицата в заведението преди
да бъде напръскан със спрей и преди побоя, като не може да посочи, че това са
същите лица, които са му нанесли побой.
Свидетелят Д. С.
дава показания, че в ранните часове на 07.06.2016г., заедно със св.К.Р. се е
намирал пред хотел „И.“ в к.к.“С.б.“. Забелязал е
турист, употребил алкохол, който се движел по алеята и пред хотела бил
застигнат от четири или пет 20-25 годишни лица, които го нападнали в гръб и му
нанесли побой, като един от нападателите го е удрял и с бухалка. Побоят е
продължил 4-5 секунди, след което нападателите се върнали в посока „Я“. Един от
тях се върнал при пострадалия и го пребъркал, след което цялата група отишли във „Я“. Сочи, че от туриста е взет телефон,
на който е било паднало капачето, но впоследствие полицаите са отказали да го
изземат. Накарал е К. да извика полиция и да донесе вода и са помогнали на
туриста да се свести и да седне на масите на отсрещното заведение. Пострадалият
е бил бесен и основно е псувал, като не са успели да разговарят. Заявява, че
няма как да сбърка лицата, тъй като минава покрай заведението минимум по 4 пъти
на ден и ги е виждал много пъти като клиенти на същото. Категоричен е, че
побоят е нанесен от българчета с татуси. Разпознал е
лицето, което е пребъркало пострадалия, но твърди, че първоначално не могъл да
разпознае подс.Х., защото е качил килограми. Заявява,
че след като дошли полицаите, от „Я“ изскочил човек и се представил като юрист.
След това се върнал в бара и донесъл с два пръста нож, като заявил, че немецът
го е вадил в заведението. Впоследствие разбрал, че въпросният юрист е
следовател и това е подс.И.Х.. За пръв път го е видял
през въпросната нощ, друг път не го е виждал в заведението. Твърди, че познава
персонала на „Я“ и с тях е на здравей-здрасти. Въпросната вечер не е виждал
кучета.
На основание чл.281
ал.1 т. 1 и т.2 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на
ДП пред съдия, в които свидетелят е посочил точната дата на инцидента, името на
заведението, както и че мястото на побоя е било на около 30 метра от „Я“. След
извършването му нападателите се върнали към „Я“, постояли около минута – две
–три и се оттеглили на някъде. Твърди, че св.Р. е казал на полицаите, че
пострадалият е изхвърли нещо от джоба си в заведението „О.“ и полицаите са
намерили на посоченото място канията на ножа. Посочва
също, че подс.Х., който тогава се е представил за
юрист се е държал нагло, според него с цел да сплаши свидетеля Р..
Съдът кредитира
показанията на св.С. с изключение на тази им част, в която посочва кои лица са
извършили побоя, като не кредитира и извършеното от този свидетел разпознаване,
в което е посочил лицата Т.Т. и М.Х.. В тази част
показанията са в противоречие с останалите доказателства и най-вече тези на
разпитаните свидетели М. и Б., както и на св.Р., с който са наблюдавали
инцидента от една и съща позиция. Следва да се има предвид, че св.С. акцентира
на това, че извършителите са имали татуси, като прави
впечатление, че при разпознаването на св.Т., от предявените му лица е посочил
двете, които имат татуировки, като за едното от тях – св.М.Х. се изясни, че
няма никакво отношение към заведението и към инцидента. Същевременно св.С. твърди,
че по четири пъти на ден минава покрай заведението „Я“ и много добре познава
персонала, но никога преди инцидента не е виждал подс.Х.,
което е лишено от логика, доколкото бе изяснено, че същият като неформален
управител, прекарва доста време в обекта. От друга страна разпознатия от него М.Х.,
никога не е посещавал заведението. Отделно от това в прочетените показания от
ДП св.С. сочи, че лицата са се оттеглили в неизвестна посока, преди пристигане
на полицаите – минута-две-три след побоя, а по делото категорично се установи,
че св.Т. е бил в заведението при пристигане на полицаите и е писал сведения по
случая. В заведението по това време се е намирал и св.Ч.. Налице са различия и
в описанието на извършителите на побоя, като св.А. говори за група от
10-15човека, св.Р. за 5-7, сред които имало един по-възрастен между 40 и 60
години, който също е удрял пострадалия, докато С. твърди, че са били 4-5 само
млади момчета. Св.Р. в потиворечие на твърденията на С.
заявява, че св.Т., когото познава много добре, не е участвал в побоя.
Поради това по
отношение на извършителите на побоя съдът кредитира казаното от свидетеля С.
пред съдия в хода на ДП, че се касае за лица, които след инцидента са се
оттеглили в неизвестна посока, като не кредитира твърдението на свидетеля, че
две от тези лица са св.М.Х. и св.Т.Т..
Св.К.Р. в
показанията си пред съда и тези, дадени в хода на ДП на 10 и на 13.06.2016г. и
прочетени по реда на чл.281 от НПК заявява, че около 02,00ч. на 07.06.2016г. се
е намирал на маса пред хотел“И.“ в к.к.“С.б.“, заедно
със св.С.. Забелязал е група от 5-7 човека да нападат мъж на около 50-60
годишна възраст и да му нанасят побой. Нападателите са били 20-30 годишни, като
е имало един по-възрастен, около 40-60годишен. След побоя, нападателите са се
оттеглили в посока „Я“, а той и свидетелят С. отишли до пострадалия с цел да му помогнат. Св.Р. заявява, че се е
обадил на тел.112 и е съобщил за инцидента, като казал, че чужденец е пребит. След
това, заедно със св.С. са свестили пострадалия. Почти веднага след това е
пристигнал подс.Х., който се е представил за
собственик на „Я“ и му е казал, че е съобщил на тел.112 за грабеж, но това не
отговаря на истината и за невярно подадена информация се носи наказателна
отговорност. След това подсъдимият започнал разговор със св.С.. Пристигнали
полицаи, които снели обяснения от присъстващите, включително и от него и св.С..
Заявява, че не познава лицата, нанесли побой на пострадалия. Разпознава подс.Х., като лицето, което се е представило за собственик
на заведението „Я“. Не си спомня дали по време на инцидента е имало кучета.
Показанията на този
свидетел следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал.
Св.К.М. през нощта
на 6/7.06.2016г. е охранявал бар „О.“, пред който е станал инцидентът. Пушел е
пред заведението и е забелязал на определено разстояние някакви хора да се
дърпат, а когото е дошла полицията е разбрал, че е имало побой. Твърди, че
хората, които са се дърпали са били двама или трима души и не са говорили
български език. Не е могъл да види колко човека се бият и дали има пострадал. Когато
са пристигнали полицаите са намерили кания от нож до
масите на заведението, което той охранява и капаче от телефон на около един
метър от заведението. Твърди, че не познава подс.Х. и
не го е виждал. Познава свидетелите Р. и С., които предполага, че са били
пазачи на съседното заведение.
Показанията му
следва да се кредитират, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал.
Свидетелите В.П. и М.К.
са служители на РПУ-Н., които са посетили местопроизшествието, след подадените
от св.Р. и подс.Х. сигнали. В показанията си дадени
пред съда и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК, обясняват какво са
установили на мястото на инцидента и какво са им обяснили присъстващите лица.
Показанията им кореспондират с останалите доказателства и следва да се
кредитират.
Св.Е.К. е лекар в
„Бърза помощ“ гр.Н.. В показанията си дадени пред съда и тези от ДП, прочетени
по реда на чл.281 ал.5 от НПК, обяснява, че като дежурен лекар е посетил
инцидента, прегледал е св.А. и му е оказал медицинска помощ, установил е
признаци на счупване на кост на ръката, след което го е откарал в болнично
заведение. Описва действията си и това което е забелязал на мястото на
инцидента и след това и разговора, който е успял да проведе със св.А..
Показанията му
следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Св.М.Ч. е лекар в
УМБАЛ „Дева М.“***. В показанията си пред съда и тези от ДП, прочетени по реда
на чл.281 ал.5 от НПК, заявява, че е прегледала св.А. при приемането му в болницата
и обяснява какво е установила за здравословното му състояние.
Показанията ѝ
следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Свидетелите Г.Ч. и Т.Т. са били служители във „Я“, като са посочени от
прокуратурата като лица извършили грабеж спрямо св.А.. Двамата свидетели в
показанията си пред съда и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК
категорично отричат да са удряли, ограбвали А. или да са извършвали други противозаконни
действия спрямо него. Заявяват, че не са излизали от заведението, след като А.
е бил изблъскан от него от непознати им лица. Продължили са работата си до
пристигането на полицията и след това. Разказват това, което са възприели от
предизвикания от св.А. конфликт в заведението.
Показанията на
двамата свидетели кореспондират с останалия доказателствен
материал и следва да се кредитират.
Констатират се
противоречия между показанията на св.Ч. от ДП, дадени на 08.07.2016г. и тези,
дадени в съдебно заседание, като пред разследващия орган свидетелят е заявил,
че подс.Х. е напръскал св.А. със спрей, при което
чужденецът е тръгнал назад, препънал се е и е паднал. В съдебно заседание св.Ч.
отрича някой да е пръскал чужденеца със спрей, като заявява, че в нощта на
разпита му полицаите неколкократно са му подхвърляли,
че подс.Х. е напръскал пострадалото лице със спрей и
е останал с впечатление, че от него се очаква да каже това при разпита. Относно
това обстоятелство не са установени други доказателства, извън протокола за
разпит от ДП на св.Ч., поради което съдът не го кредитира в тази му част, и
като съобрази разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК, кредитира казаното от
свидетеля в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав.
Свидетелката П.М.
през нощта на 6/7.06.2016г. е била на работа във „Я“. В показанията си, дадени
пред съда и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК, обяснява това,
което лично е възприела относно предизвикания от св.А. конфликт в заведението.
Твърди, че същият е бил избутан извън заведението от трима ядосани англичани,
които са му избили ножа, след това са му нанесли побой на улицата и са
избягали. Обяснява какво са правили през това време подс.Х.,
св.Ч. и св.Т.. Заявява, че не познава св.М.Х..
Показанията ѝ
следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Свидетелят Д.Б.
също е бил на работа във „Я“ през нощта на 6/7.06.2016г.. Обяснява това, което
е възприел относно конфликта, предизвикан от св.А. и действията на колегите си
в заведението и на подс.Х.. Видял е, че св.А. е
изведен от клиенти на заведението, като не е забелязал някой от персонала да
излиза извън бара по време на инцидента. Не познава св.М.Х..
Показанията му
следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Свидетелят М.Х. е
третото лице, сочено от прокуратурата, като извършител на грабеж спрямо св.А..
Този свидетел категорично отрича някога да е посещавал „Я“, да е виждал св.А. и
да има някакво отношение към инцидента.
Показанията му
следва да се кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал, с изключение на показанията св.С. и извършеното от него разпознаване,
като съдът по-горе изложи съображения защо не следва да се кредитират
показанията на св.С. в частта, касаеща М.Х..
Св.И.П. е
служителка на РПУ-Н., която е приела сигналите от тел.112 на св.Р. и от
телефона на ОДЧ на подс.Х. в нощта на инцидента и е
изпратил свидетелите П. и К. на местопроизшествието. Посочва какво и е било
съобщено по телефона и какви действия са предприети от нея и колегите ѝ
след това.
Показанията ѝ
кореспондират с останалите доказателства и следва да се кредитират.
Свидетелите П.К., Р.С.,
Д.К., К.К., Л.Н., А.Ц. и Н.Т. са служители на МВР,
работещи в ОДМВР – Б. и РУ-Н., които са имали отношение към действия по
изясняване на обстоятелствата във връзка с разследването на инцидента. Описват
това, което са възприели във връзка с работата си, както и разговорите си с подс.Х..
Показанията им не
противоречат с останалия доказателствен материал и
следва да се кредитират.
Свидетелите Г.С., Ж.Б.,
С.Д., Г.Ц., В.Д. и Й.Ф. са били поемни лица при
извършвани следствени действия на досъдебното производство. Показанията им не
допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване по
делото.
Свидетелите Й.Х. и Х.Х. – съпруга и син на подсъдимия дават показания относно дейността
на „Я“ и на дружеството, което го стопанисва, относно отношението на подс.Х. към дейността на заведението и характеристични
данни за същия, както и относно персонала на заведението. Двамата не са
присъствали по време на инцидента.
Свидетелите В.Н., М.Р.
и С.К., в показанията си не съобщават информация от значение за предмета на
установяване по делото.
В извършения на
12.06.2016г. оглед на местопроизшествие в присъствието на св.А. са уточнени и огледани
местата, където според свидетеля са се развили събитията.
Компютърно-техническата
експертиза на вещото лице Ц.А., находяща се в папка 4
лист 231-248 от ДП дава заключение относно съдържанието на видеозаписи от
охранителна камера на хотел „М.П.“ през нощта на инцидента. На приложения
видеозапис се виждат преминаващи кучета и силуети на лица, като качеството на
изображението не позволява да се идентифицират същите.
Останалите
експертизи на вещото лице А., при които са изследвани мобилни телефони и други
електронни носители на информация, не съдържат данни от значение за предмета на
установяване по делото.
Приложените
медицински документи и диск с резултати от рентгеново изследване установяват
причинените на св.А. увреждания в резултата на нанесения му побой.
Представените от
св.Христово касова лента и други данни за оборота на заведението в нощта на
инцидента установяват наличието на поръчки от клиенти през посочената нощ.
Приложените
протоколи за претърсване и изземване не съдържат информация от значение за
предмета на делото.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Престъплението по
чл.294 от НК – лично укривателство засяга обществените отношения във връзка с
правилното функциониране на съдебната система и преди всичко на
"наказателното правосъдие". С деянието може да бъде засегнато както
осъществяването на наказателното преследване срещу лице, извършило преди това
друго престъпление, така и изпълнението на наложеното му наказание. Това
определя престъплението по чл.
294, ал. 1 от НК като "вторично",
доколкото е немислимо без извършването на друго (първично) престъпление,
каквото може да бъде всяко от Особената част на НК, било то умишлено или непредпазливо, независимо от това дали деецът му се
явява извършител или съучастник, дали се касае за довършено престъпление или за
опит, както и при наказуемо приготовление. Не е необходимо и за това първично
престъпление да има постановена и/или влязла в сила присъда, което в някои
случаи може да се окаже невъзможно (напр. при смърт на укривания). То е и
"субсидиарно", доколкото пък деецът му не
се е споразумял с извършителя на първичното престъпление да му окаже съдействие
и помощ преди извършването на последното, тъй като тогава ще е налице фигурата
на помагача (в случай, че е обещал на дееца на първичното престъпление да го
укрие и е изпълнил това си обещание, то тогава той ще отговаря като
"интелектуален помагач"). Това е така, защото при предварително
обещана помощ на извършителя на първичното престъпление, помагачът носи
отговорност за самото извършване на това престъпление и тя поглъща последващата дейност по укриването на прекия му извършител,
тъй като в този случай тази дейност представлява укриване и на собственото
престъпление. То следва да се приеме и като "резултатно"
престъпление, като резултатът настъпва за извършителя на първичното
престъпление.
Субект на
"личното укривателство" по чл.
294, ал. 1 от НК може да бъде всеки, с
изключение на лицата, взели участие в извършване на първичното престъпление.
Изпълнителното деяние на "личното укривателство" по чл. 294, ал. 1 от НК може да бъде
осъществено в три отделни форми и по начало изисква активна дейност от дееца.
Според преследвания и постигнат вредоносен резултат то се състои в: а)
спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателното преследване
- било като се извършат действия да се прикрие самият факт на престъплението и
физическият му извършител като се заличат следите от престъплението, унищожаване
на веществени доказателства, оръдия и средства на извършване, прикриване на
предмета на въздействие чрез насочване на разследването в грешна посока; било
чрез укриване връзката между престъпния факт и лицето, участвало в
осъществяването му, включително и само спрямо един от съучастниците
или относно квалифициращо първичното престъпление обстоятелство и накрая - било
чрез прикриване физически на извършителя на това престъпление, ако той е
известен на властта; б) спомагане на лице, извършило престъпление, да бъде
осуетено спрямо него наказателно преследване - чрез създаване на затруднения по
установяване признаците на първичното престъпление, на неговия автор и по
привличането му към отговорност и за достигане до окончателен съдебен акт за
осъждането му, т.е. за разлика от избягването от наказателна отговорност, при
осуетяването за известен период от време се създават пречки за правозащитните
органи да постигнат целите, посочени по-горе; в) спомагане на лице, извършило
престъпление, да остане ненаказано, т.е. да не изтърпи наложеното му наказание.
Личното
укривателство може да бъде осъществено само при пряк умисъл, като не е
задължително деецът да действа в съгласие с укривания или заедно с него. Той
може и да не го знае конкретно, може и само да предполага кой е той и да
действа по други - лични или служебни причини, но във всички случаи със
съзнанието, че прикрива престъпление на конкретно или предполагаемо лице. Това
изключва укривателят да действа с евентуален умисъл, тъй като действията му
следва да бъдат моти...ни от специалната цел - да
бъде избегнато или осуетено наказателно преследване на лице, извършило
престъпление.
Личното
укривателство е резултатно престъпление, като то следва да се счита осъществено
с факта на извършване на действие, което обективно е годно да затрудни
правосъдието при разкриване на престъпленията, включително всички елементи на
съответния престъпен състав и на престъпника или привеждането на наказанието му
в изпълнение.
Личното
укривателство предполага първично престъпление и то от всякакъв вид, извършено
от лице, различно от субекта на престъпния състав по чл. 294 НК. Последният няма никакво участие в първичното
престъпление, включително и като интелектуален помагач.
В конкретния случай
не се доказа подс.Х. да е осъществил някоя от формите
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.294 от НК. Изясни се, че лицата
Т.С.Т., Г.Л.Ч. и М.Б.Х. не са извършили престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК,
съответно подс.Х. не им е помогнал да избегнат и да
бъде осуетено спрямо тях наказателното преследване. Изясни се и че
наказателното преследване по делото е водено единствено и само спрямо подс.Х., като същото не е било насочено спрямо други лица.
Единственият обвиняем по делото е бил подс.Х., като
лицата, за които прокуратурата в настоящото производство твърди, че са
извършители на грабеж, винаги са имали качеството на свидетели по воденото
срещу подсъдимия дело. Същевременно лично укривателство не може да се осъществи
чрез осуетяване на наказателното преследване спрямо самия себе си.
Предвид изложеното
съдът прие, че подс.Х. не е извършил престъпление и
следва да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.294
ал.4 вр.ал.1 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190,
ал.1 от НПК, поради признаване на подсъдимия за невинен, направените по делото разноски следва да
останат за сметка на държавата.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: