Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Цветелина Борисова Гоцова
Дело: 20237160700196
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 230

 

гр. Перник, 15.02.2024 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

                                                                       АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА

 

при секретаря Е. В.** и с участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 196 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Л.В. ***, негов пълномощник, срещу решение № 58 от 12.10.2023 г., постановено по АНД № 139 по описа на Районен съд – Р.** за 2023 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП), издадено от заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – К.**, с което на И.А.П., за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 4, 5 и 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, на основание чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Недоволен от решението на районния съд, касационният жалбоподател излага оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – заместник-директор на РДГ – К.**. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Й. Х.**. Оспорва жалбата, пледира доказаност на нарушението, иска от съда да остави в сила решението на Районен съд – Р.**. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Р.**, като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.07.2022 г. в хода на извършвана проверка в подотдел 232 „д“, в землището на с. Ч.**, община Ковачевци, служители на РДГ – К.**, установили, обективирано в констативен протокол серия ЮЗДП № 6058683 от 13.07.2022 г., че за горския имот има издадено позволително за сеч (ПС) № 0664807 от 27.04.2022 г., на името на И.П. в качеството му на лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика, вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика, в което е предвидено за добив количество от 150.00 плътни кубически метра лежаща маса. Установено било на място, че в момента на проверката техника и работници няма и не се извършва дърводобивна дейност, но че в имота има сеч на немаркирани дървета, като изброени са общо 102 броя отсечени дървета с обща кубатура 21 плътни куб.м. Въз основа на констатациите от проверяващите, отразени в горепосочения констативен протокол, на 22.07.2022 г. на И.П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен му лично на датата на съставянето му, който в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмено възражение срещу акта. Издадено въз основа на така съставения АУАН е процесното наказателно постановление.

От правна страна в решението са направени следните изводи:

Относно валидност и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателното производство – не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН, посочени са всички факти, относими към съставомерните елементи на процесното нарушение, на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си, посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.

По съществото на спора – описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е безспорно доказана, тъй като се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и от приложените в административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка. Разпитаните в хода на съдебното следствие като свидетели, актосъставителят и свидетелят по акта и по установяване на административното нарушение, и двамата очевидци на констатираното нарушение, точно препредават фактическата обстановка, подробно описана в съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на него НП. В хода на съдебното следствие не са ангажирани писмени и гласни доказателства, опровергаващи така установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

Районният съд приема за неоснователно твърдението, изложено в жалбата, относно датата на извършване на административното нарушение, тъй като както в АУАН, така и в НП, е посочен период на извършване на нарушението, съответно няма пречка, в изпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да се посочи период на извършване на нарушението, с оглед спецификата на субекта и предмета на задължението, както и на обективните признаци от състава на изпълнителното деяние – вменено е неупражняване на контролни правомощия, свързани с издадено позволително за сеч. Предвид това, прието в решението е, че се касае за продължавано бездействие, въпреки наличието на задължения за извършване на вменени със закон действия.

Въз основа на това районният съд приема за безспорно доказано по делото, че в периода от 30.04.2022 г. до 13.07.2022 г., на територията на РДГ – К.**, в землището на с. Ч.**, общ. К., област П.**, отдел 232 „д“, е извършена сеч на дървета без да са маркирани с контролна горска марка, като общият брой на отсечените дървета е 102 бр., с обща площ от 21 пл. куб. м., което осъществява именно приложения с процесното НП административнонаказателен състав.

В решението се приема, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а обстоятелствата по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Съответно е формиран извод, че видът и размерът на наложеното административно наказание са определени законосъобразно и правилно, съобразено включително с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като наложено е административно наказание „глоба“ в предвидения в съответната санкционна норма минимум.

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилното приложение на материалния закон, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецени изложеното в касационната жалба.  

Без основание са доводите на касатора, че описаното нарушение следва да се санкционира не по посочената от АНО разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а по правилната, според касатора, разпоредба на чл. 257, ал.1, т.3 от ЗГ.

Приложената от наказващият орган санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагането на наказание "глоба" от 300 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Като изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени "не изпълни задължения или контролни правомощия", която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

 В случая правилно е установен безспорният факт, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в Публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за упражняване на частна лесовъдска практика, както и че на негово име е било издадено позволително за сеч (ПС) № 0664807 от 27.04.2022 г., както и че касаторът  не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол, като е допуснал отсичане на дървета без да са маркирани с контролна горска марка, което задължение му е вменено с разпоредбите на чл. 108, ал. 3, във вр. с Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите – чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 50, ал. 4, 5 и 6, вменяващи в задължение на лицата, на които е издадено позволително за сеч (чл. 108, ал. 2 от ЗГ), какъвто е касаторът, да упражняват до освидетелстване на сечището контрол при добива на дървесина като следят лицата, извършващи добива на дървесина да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, в случая отбелязаните с контролна горска марка, поставена в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима, което е във връзка със забраната за сеч на немаркирани дървета.     

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за недоказаност на нарушението, тъй като в момента на проверката не е имало работници и не се е извършвала сеч на немаркирани дървета. Обстоятелството дали са установени и санкционирани лицата, фактически отрязали немаркираните с КГМ дървета, по никакъв начин не води до отпадане на отговорността на лицето, на което е издадено позволителното за сеч за неупражнен контрол при провеждането на сечта в имота.

За извършване на сечта по така маркирания подотдел носи отговорност лицензираният лесовъд, в рамките на която отговорност същият е длъжен да не допуска сеч на дървесина, немаркирана с КГМ в съответния имот. Това негово задължение произтича от цитираната по горе разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Безспорно установеният по делото факт, за наличие в подопечния на касатора имот на отсечени 102 бр. немаркирани с КГМ дървета, сочи на допуснато от същия нарушение - неупражняване на достатъчен контрол на случващото се в имота и неизпълнение от същия на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.

Съвкупният анализ на приобщените доказателства е довел първоинстанционния съдебен състав и до правилен извод, че по делото е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването и от касатора на вмененото с процесното наказателно постановление административно нарушение. Доказаното по делото неупражняване от страна на И.П. – лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, на контрол до освидетелстване на сечището за това, при добива на дървесина лицата, извършващи добива на дървесина да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, в случая отбелязани с контролна горска марка, поставена в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима, което е във връзка със забраната за сеч на немаркирани дървета, изпълва именно приложения от административнонаказващия орган административнонаказателен състав – чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 50, ал. 4, 5 и 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.     

За извършването на административно нарушение с този фактически състав санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагането на административно наказание „глоба“ в граници от 300 до 5 000 лв. Касаторът е санкциониран с глоба в минималния размер от 300 лв. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първата съдебна инстанция за законосъобразност по вид и размер на така наложеното наказание предвид съобразяването му с правилата, установени в чл. 27 от ЗАНН.  

По изложените съображения настоящата инстанция намира решението на районния съд за постановено в съответствие с приложимия към процесното производство процесуален и материален закон,  поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяната му. Касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

По разноските:  

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, като основателно се преценява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението се определя на 80. 00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 12.10.2023 г., постановено по АНД № 139 по описа на Районен съд – Р.** за 2023 г.

ОСЪЖДА И.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – К.**, с адрес гр. К.**, бул. „България“ № 33 сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

   ЧЛЕНОВЕ:/П/     /П/