Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 215
26.11.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №458 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №423 от 16.11.2017г., постановено по гр.дело *13/2015г. по описа на Окръжен съд-Х., е уважен предявения от КОНПИпротив А.Н.А. с ЕГН:**********,***, и Т. А.М. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.74,ал.1 и ал.2 във връзка с чл.63,ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗОПДНПИ /отм./, като е постановено: отнемане в полза на Д. на незаконно придобито лично имущество от Т.А.М. – поземлен имот в ***– дворно място и построените в него сгради; 79/1020ид.части от имот в ****– дворно място, ведно с апартамент ****; лек автомобил ****с рег.№****; лек автомобил ****; отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество от А.Н.А. – гараж *, преустроен в магазин за промишлени стоки, находящ се в ****; осъждане на Т.А.М. да заплати в полза на Д. сумата от 42450лв., включваща суми от продажбата на посочени леки автомобили; осъждане на А.Н.А. да заплати в полза на Д. сумата от 137064,20лв., представляваща равностойността на парични преводи, получени от чужди граждани чрез системата ****, които не са преобразувани в последващо имущество; осъждане на Т.А.М. да заплати в полза на Д. сумата от 26786,46лв., включваща изтеглени от посочени банкови сметки отделни суми; осъждане на Т.А.М. да заплати държавна такса в размер на 3462,18лв.; осъждане на А.Н.А. да заплати държавна такса в размер на 5532,57лв.; осъждане на Т.А.М. и А.Н.А. да заплатят на КОНПИ разноски по съразмерност и компенсация в размер на 3082лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите А.Н.А. и Т.А.М., които чрез пълномощника адв.М.Р. го обжалват с конкретни доводи за неправилност и претендират за отмяната му и цялостно отхвърляне на иска с присъждане на направените от тях пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна ****е депозирала чрез пълномощника А П– главен инспектор в ТД-П. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ответниците; касае неблагоприятното за тях първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжния съд е сезиран с искане вх.№12164/28.12.2015г. на КОНПИс настоящо наименование ****, подадено на основание чл.74,ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито от А.Н.А., спрямо която е повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.1 от НК и е постановена влязла в сила на 27.03.2014г. осъдителна присъда по НОХД №25/2014г. на Окръжен съд-****, и Т.А.М. като лице във фактическо съжителство с проверяваната А., надлежно индивидуализирано имущество на обща стойност 304250,66лв. Искането се основава на подробно изложени обстоятелства досежно имущественото състояние на ответниците през проверявания период от 19.02.2004г. до 19.02.2014г. и констатирано значително несъответствие.
С отговора на исковата молба ответниците са възразили по допустимостта на искането като нередовно и са изложили обстоятелства за неговата неоснователност.
С първоинстнационното решение иска е уважен.
Във въззивното производство не се поддържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК да следи служебно за допустимостта на обжалваното първоинстнационно решение, намира същото за недопустимо, макар и не по наведените от ответниците с отговора на исковата молба съображения.
Производството по делото е по реда на Закона за отнемане в полза на Д. на
незаконно придобито имущество – ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в
сила от 19.11.2012г., Отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./, съгласно пар.5,ал.1 от
ПЗР на ****/Обн., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./.
Производството по отнемане на незаконно придобито имущество протича в две фази. Първата фаза е по установяване на незаконно придобито имущество в рамките на проверка, извършвана пред К.. Втората фаза е по отнемане на незаконно придобито имущество, която се развива в исково производство пред съда, предшествана от обезпечително производство.
Проверката по чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за установяване на незаконно придобито имущество започва въз основа на уведомление по чл.24 или чл.25 от закона до директора на съответната териториална дирекция. Тъй като Комисията не може да се самосезира, началният момент на проверката е именно получаването на това уведомление. Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със заключение за: удължаване на срока на проверката, прекратяване на проверката или образуване на производство по този закон, съгласно чл.27,ал.3,т.1-т.3 от ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на доклада Комисията, съобразно чл.37, приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, и внася искането или при липса на достатъчно данни приема решение за отказ образуване на производство и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни. След налагане на обезпечителните мерки на проверяваното лице се осигурява възможност за участие в производството. След обсъждане на неговите възражения и събиране на посочените от същото доказателства директорът на съответната дирекция внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад по чл.61,ал.1. В едномесечен срок от внасянето му комисията приема решение за прекратяване на производството по преписката или за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно чл.61,ал.2, в който последен случай предявява иска по чл.74,ал.1. С това крайно решение на Комисията приключва и развиващата се пред нея първа фаза на производството.
Според изричната разпоредба на чл.27,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, първата фаза на производството продължава в срок до една година, който, съгласно чл.27,ал.2, може да бъде еднократно удължен от комисията с още шест месеца. Срокът е преклузивен. Това следва не само от самата формулировка на законовия текст, предвиждаща възможност за изрично удължаване на срока и то еднократно, но и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 на ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на Д. спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност, които биха били нарушени при липса на преклузия, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, което да търпи съществени ограничения без произнасяне по същество от самата Комисия. При това положение, когато Комисията не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене на иска по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./, нейните и на органите й правомощия спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, като е преклудирано и материалното право на Д. за отнемане на имущество от това и другите пасивно легитимирани по иска по чл.74 от закона лица и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда.
В настоящия случай проверката е започнала въз основа на уведомление вх.№УВ-342/17.02.2014г. на Окръжна прокуратура-**** до ТД на КОНПИ-гр.****, съгласно чл.25,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, във връзка с внесен срещу А.Н.А. обвинителен акт по ДП №28/2013г. по описа на ОСлС при ОП-**** за престъпление по чл.255,ал.3 във връзка с ал.1,т.1 от НК; по чл.255,ал.3 във връзка с ал.1,т.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК и по чл.313,ал.1,пр.2 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, които са сред предвидените от чл.22,ал.1,т.18 от закона. С Протокол №ТД 04 ВА/УВ-5290/19.02.2014г. на директора на ТД на КОНПИ-гр.**** е образувана проверка по чл.21,ал.2 от закона. Изготвен е доклад вх.рег.№4-295/23.02.2015г. по чл.27,ал.4 от закона с предложение за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество срещу А.Н.А.. На 01.07.2015г. е взето от КОНПИ Решение №265 по чл.37,ал.1 от закона за внасяне на искане в Окръжен съд-**** за допускане на обезпечение на бъдещия иск. На 16.12.2015г. е взето от Комисията Решение №548 по чл.11,ал.1,т.1 от закона за внасяне на искане по чл.74 от закона в Окръжен съд-**** за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество на стойност 304250,66лв. от А.Н.А.. Такова искане е заведено в съда с вх.№12164/28.12.2015г.
Видно при тези обстоятелства е, че производството пред Комисията е започнало на 17.02.2014г., а решението й за внасяне на искане пред окръжния съд за отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 16.12.2015г. или десет месеца след изтичане на 17.02.2015г. на преклузивния срок по чл.27,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, след като правомощията й и материалното право на Д. за отнемане на имущество от двамата ответници вече са били преклудирани, поради което предявеният иск е недопустим, както и постановеното по него обжалвано първоинстанционно решение, което на основание чл.270,ал.3 от ГПК следва да се обезсили и производството по иска следва да се прекрати.
С оглед на този изход и във връзка с изричната претенция на жалбоподателите за присъждане на направените от тях пред двете съдебни инстанции разноски, на основание чл.78,ал.4 от ГПК К. следва да бъде осъдена да им заплати съответно: на Т.А. сумата от 8308,66лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1783,09лв. разноски за въззивното производство, а на А.А. сумата от 5830лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 2766,29лв. разноски за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №423 от 16.11.2017г., постановено по гр.дело *13/2015г. по описа на Окръжен съд-****, И ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от КПК и ОНПИ против А.Н.А. с ЕГН:**********,***, и Т. А.М. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.74,ал.1 и ал.2 във връзка с чл.63,ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на А.Н.А. с ЕГН:**********,***, сумата от 5830лв. /пет хиляди осемстотин и тридесет лева/, представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 2766,29лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА КПК и ОНПИ да заплати на Т. А.М. с ЕГН:**********,***, сумата от 8308,66лв. /осем хиляди триста и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 1783,09лв. /хиляда седемстотин осемдесет и три лева и девет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: